РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Бургас, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501212 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. ИВ. АНГ. с адрес гр.А, ул. *** № ...,
подадена чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.А.Г.,
с адрес на кантора гр.Бургас, ул.“Любен Каравелов“ № 5, вх.А, ет.1, ап.2, против
решение № 260831/08.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 1000/2021 г. по описа на РС-
Бургас, с което на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален договор за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 177,
т.ІІ, д.№ 981/28.07.1997 г., с който П Г А., ЕГН ********** се е разпоредила със
собствените си 8/12 ид.ч. от дворно място, представляващо парцел с пл.№ 1889, кв.158
по плана на гр.Айтос, ведно с жилищната сграда, построена в него, находящи се на
ул.“Сакар“ № 4, както следва: в полза на Г.В. А, ЕГН ********** – 5/12 ид.ч. и в полза
на А В А, ЕГН ********** – 3/12 ид.ч.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното
решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено при
противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита се за неправилен извода на
съда за допустимост на иска, като предявен от легитимирано лице. Сочи се, че искът е
предявен от П А., като след смъртта й в хода на делото на нейно място е конституиран
1
нейният наследник по завещание П.Д., като съдът е приел, че същата е универсален
наследник и е изместила наследниците по закон. В тази връзка, въззивницата счита, че
макар и в завещанието да е записано, че се завещава цялото движимо и недвижимо
имущество, в същото е описан и индивидуализиран недвижимия имот, предмет на
процесния договор за издръжка и гледане, поради което в случая се касае за завет, а не
за общо завещание, като с нотариален акт № 177/1997 г. този имот в гр.Айтос,
ул.“Сакар“ № 4 е бил прехвърлен от А. на синовете й, поради което при откриване на
наследството й същата не е била собственик на завещаните вещи. Счита се, че
районният съд неправилно е приел, че споровете между наследниците по закон и по
завещание относно валидността на завещанието са извън предмета на делото и
подлежат на разглеждане в отделно исково производство, за което въззивницата се
позовава на практика на ВКС. В тази връзка се сочи, че в случая П.Д. не е наследник по
закон на починалата ищца П А. и встъпва в процеса в качеството си на наследник по
завещание, а в същото време в мотивите си БРС е приел, че не трябва да се изследва
валидността на завещанието, което според въззивницата е в пълно противоречие с
материалния закон и съдебната практика, тъй като е необходимо за надлежното
конституиране на Д. като страна в процеса. Сочи се също, че в доклада на делото съдът
е разпределил доказателствената тежест и в съдебно заседание ищцата е възразила по
доклада в частта, в която й е указано да докаже нуждите на прехвърлителката от
издръжка и гледане и размера на необходимите средства за издръжка, но въпреки това
докладът на делото не е бил изменен и доказателствената тежест е останала така, както
е била разпределена в определението от 12.02.2021 г. Поради това, въззивницата счита,
че е налице неточен и непълен доклад по делото, което е нарушение на
съдопроизводствените правила, като съдът не е изпълнил задължението си да
ориентира страните за упражняваните от тях процесуални права. Сочи се, че пред
районния съд не са събрани доказателства относно нуждите на прехвърлителката от
издръжка и гледане, нито за размера на необходимите за това средства и естеството на
грижите, поради което ищцата не е успяла да установи по безспорен и категоричен
начин обстоятелствата, на които основава иска си. В тази връзка се излагат
съображения, че прехвърлителката е дарявала или продавала имущество и към
момента на смъртта си не е притежавала такова, като голяма част от прехвърлителните
сделки са били продажби и би следвало тя да е получавала средства, от които да може
да се издържа, т.е. категорично не е имала нужда от издръжка. В заключение, моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Не са
направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата-ищца ПЛ.
Г. Д., подаден чрез пълномощника й адв.С., в който се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението на районния
съд като правилно и законосъобразно. Оспорват се като неоснователни доводите на
2
въззивницата, че искът не е продължен от легитимирано лице, че завещателното
разпореждане не е общо, а завет, че завещателката не е била собственик на завещаното
имущество, респ. за недействителност на завещанието, както и доводите за допуснати
от съда процесуални нарушения, за което в отговора са изложени подробни
съображения. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна
и да потвърди решението на БРС като правилно и законосъобразно. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от въззиваемите-
ответници В. АНГ. В. и ИВ. АНГ. В.. В съдебното заседание същите се явяват лично,
заявяват съгласие с депозираната жалба от въззивницата-тяхна майка и желаят
въззивният съд да отмени обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от въззиваемите-
ответници Г. В. АН. и В. Г. АН., същите не се явяват и не се представляват в съдебно
заседание, не вземат становище по жалбата.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по
същество. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че въззивната жалба е продадена
от адв.Г., назначена от съда за особен представител на въззивницата М. ИВ. АНГ. по
реда на чл.47, ал.6 ГПК, но в съдебното заседание пред настоящата инстанция
въззивницата се яви лично и заяви, че поддържа подадената от адв.Г. жалба и устно в
заседанието упълномощи адвоката да я представлява във въззивното производство.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на
страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на
закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Районен съд-Бургас е сезиран с иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Исковата молба е подадена от П Г А. против Г. В. АН. и В. Г. АН., В. АНГ. В.,
ИВ. АНГ. В. и М. ИВ. АНГ., с искане съдът да развали договора за прехвърляне на
недвижим имот и вещно право на строеж срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № *, том II, дело № *** г., с който П Г А. е прехвърлила
на двамата си синове Г. В. АН. и А В А собствените си 8/12 ид.ч. от следния недвижим
имот, находящ се в гр.Айтос, ул.“Сакар“ № 4, представляващ – жилищна сграда,
пристройка към нея, всички други подобрения и трайни насаждения, намиращи се в
общинско дворно място, с площ от 632 кв.м., съставляващо урегулиран парцел VІІІ-
1889, кв.158 по плана на гр.Айтос, заедно с правото на строеж върху описаното
общинско дворно място.
Изложени са твърдения, че П А. е прехвърлила на синовете си Г.А. и А
А собствените си 8/12 ид.ч. от процесния имот срещу поето от тях задължение за
3
издръжка и гледане, което те не изпълнявали, не са полагали необходимите за нея
грижи, финансова помощ и непосредствено снабдяване с храна и лекарства. Единият й
син – Георги се интересувал от майка си от време на време, но не и неговата съпруга
Валентина, а другият й син – А въобще не се интересувал от нея, като след неговата
смърт през 2018 г. никой от наследниците му – съпруга М.А. и синове В.В., И.В. не
полагали грижи за прехвърлителката.
В хода на делото пред първата инстанция, ищцата П А. е починала на
14.11.2020 г., като на основание чл.227 ГПК на нейно място като ищца е
конституирана ПЛ. Г. Д., в полза на която А. приживе е съставила саморъчно
завещание, представено по делото, с което й е завещала цялото си движимо и
недвижимо имущество, вкл. и процесния имот.
В срока за отговор ответниците Г и В А.и не са оспорили исковата молба, а са
признали исковата претенция, като са заявили, че не са полагали необходимите за
прехвърлителката грижи, поради влошеното им здравословно състояние.
Ответниците В.В. и И.В. не са депозирали писмен отговор, не са участвали в
първоинстанционното производство и не са взели становище по предявения иск.
В срока за отговор ответницата М.А. е депозирала писмен отговор чрез
назначения й от съда особен представител адв.Г. по реда на чл.47, ал.6 ГПК, с който
предявеният иск е оспорен като неоснователен. Посочено е, че съпругът на
ответницата А В А, син на прехвърлителката П А., е починал през 2018 г. и въпреки
твърдението в исковата молба, че не се е грижил за майка си приживе, нито той, нито
съпругата му са получавали покана за изпълнение на договора, а освен това владението
върху имота не е било предадено на приобретателя, което било основание за изискване
на дължимите от него насрещни престации по договора – издръжка и гледане.
Изложени са доводи, че представеното по делото завещание всъщност е завет, тъй като
в него е описан конкретен недвижим имот, който обаче е бил прехвърлен от
наследодателката на синовете й, поради което заветът е недействителен. Посочено е,
че към момента на смъртта си П А. не е притежавала никакво имущество, като в
периода от 1991 г. до датата на смъртта си е прехвърлила цялото си имущество,
включително е дарила на внучката си – новоконституираната ищца, своите имоти и
поради това е имала средства и не се е нуждаела от издръжка. Направено е и
възражение, че към настоящия момент правото да се иска разваляне на договора е
погасено по давност, тъй като в исковата молба е описано, че още от подписване на
договора до смъртта на ищцата приобретателите не са полагали никакви грижи за нея,
а от момента на неизпълнение на задължението започва да тече петгодишната давност
за разваляне на договора, която е изтекла към настоящия момент.
За установяване на твърденията си в исковата молба ищцата е ангажирала
писмени и гласни доказателства. Ответниците не са ангажирали доказателства.
4
С първоинстанционното решение съдът е приел, че искът по чл.87, ал.3 ЗЗД е
предявен от легитимирано лице, тъй като исковата молба е подадена от П А., а след
смъртта й в хода на делото на нейно място е конституиран наследникът й по завещание
П Д., която е универсален наследник на прехвърлителката и е изместила наследниците
й по закон (чл.16, ал.1 ЗН). В тази връзка съдът е преценил за неоснователно и
възражението на ответницата А., че тъй като завещаният имот не бил собственост на
завещателката, то заветът бил недействителен, като БРС е приел, че заместването в
процесуалното правоотношение настъпва по право и спорът между претендентите на
наследството е недопустимо да се разглежда в настоящото производство чрез
инцидентен установителен иск или възражение, тъй като споровете относно
валидността на завещанието са извън предмета на делото и подлежат на разрешаване в
отделно исково производство. За неоснователно е счетено и възражението за изтекла
погасителна давност за предявяване на иска, тъй като задължението на приобретателя
по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
е за продължително изпълнение и давността за предявяване на иска за разваляне на
договора започва да тече от момента на всяко отделно неизпълнение на договорните
задължения на приобретателя, като не се счита изтекла, ако това е станало в рамките на
5 години преди предявяване на иска за разваляне. БРС е приел за установено от
гласните доказателства по делото, че приобретателите Г А и съпругата му В.А., както и
Ангел Ангелов (до смъртта му през 2018 г.) и съпругата му М А., не са изпълнявали
поетото с процесния договор задължение за издръжка и гледане, като ответниците не
са установили да са били изправна страна по договора, респ. липват и доказателства
след смъртта на баща им ответниците И и В.А.и да са престирали гледане и издръжка
по отношение на прехвърлителката. За неоснователни са счетени и възраженията на
М.А. за отпадане на насрещните задължения по договора, поради непредаване на
владението върху имота от страна на прехвърлителката, както и поради липса на
покана за изпълнение. В тази връзка е прието, че в случая покана не е необходима, тъй
като изпълнението на задълженията на приобретателя трябва да е постоянно и всяко
неизпълнение е предпоставка за възникване на правото за разваляне на договора, а
относно владението е съобразено, че в нотариалния акт, в който е обективиран
процесният договор, е посочено, че прехвърлителката запазва за себе си правото на
пожизнено ползване на прехвърлените части от имота, поради което същата не е поела
задължение за прехвърляне владението върху имота на синовете си и те са били наясно
с това. По горните мотиви, БРС е уважил предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД като
основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на
първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
5
оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на
императивни материалноправни норми.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява
такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между
страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, ангажирани от страните въз основа на които е достигнал до правилни
изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с
тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което БОС я
възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК и затова не е
необходимо събраните пред първата инстанция доказателства да се преповтарят и от
въззивния съд.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС
за основателност на предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, които са формирани въз основа
на установената по делото фактическа обстановка. Въззивния съд намира изводите на
БРС за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин същите
стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Неоснователно е възражението на въззивницата за ненадлежна легитимация на
ищцовата страна. Тук следва да бъде посочено, че съгласно чл.227 ГПК, когато страна
– физическо лице почине в хода на делото, съдът конституира нейните
правоприемници, определени по правилата на ЗН. Наследяването по завещание е с
приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила
общо завещание, като страна по делото се конституира назначеният с него универсален
наследник, който измества наследниците по закон (чл.16, ал.1 ЗН). С определението на
съда за конституиране на правоприемниците на починалата страна не се разрешава
правен спор между тях, а само се констатира осъществяването на предвиден от закона
факт, пораждащ процесуално правоприемство.
В случая, ищцата П А. е починала в хода на процеса, на 14.11.2020 г., като
нейни наследници по закон са настоящите ответници по предявения иск по чл.87, ал.3
ЗЗД, видно от представеното удостоверение за наследници. По делото обаче е
представено саморъчно завещание от 03.08.2020 г. на П А., видно от което последната
завещава на внучката си ПЛ. Г. Д. цялото си движимо и недвижимо имущество, което
притежава, включително и жилищна сграда, находяща се в гр.Айтос, ул.“Сакар“ № 4, в
6
дворно място с площ от 632 кв.м., представляващо поземлен имот № 1889, кв.158,
както и всички други сгради в парцела (за който имот се води съдебно производство).
Предвид това съдържание на завещанието, съдът приема, че същото представлява
общо завещание по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН, а не завет, както неправилно се счита от
въззивницата, тъй като не е завещано конкретно имущество, а е завещано цялото
движимо и недвижимо имущество на завещателката, макар да е посочен и процесния
имот. Завещанието от 03.08.2020 г. не е оспорено от страните по делото като
неавтентично, а по форма същото отговаря на изискванията за валидност по чл.25, ал.1
ЗН, поради което въззивният съд намира, че ПЛ. Г. Д. се легитимира като универсален
наследник на ищцата и правилно БРС я е конституирал в производството на мястото на
починалата страна на основание чл.227 ГПК. Следва да бъде посочено също, че спорът
между претендентите на наследството (наследниците по закон и по завещание) не е по
предмета на делото, а в случая това е заявеното от наследодателя субективно право,
като след неговата смърт наследникът по завещание става титуляр на правото по
чл.227 ГПК да замести наследодателя в производството по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД (в
този смисъл – Определение № 29/21.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 4583/2019 г. на ВКС, ІV
ГО). Предвид горното, настоящата инстанция намира за правилно приетото от БРС, че
спорът между претендентите на наследството е недопустимо да се разглежда в
настоящото производство чрез инцидентен установителен иск или възражение, тъй
като споровете относно валидността на завещанието са извън предмета на делото и
подлежат на разрешаване в отделно исково производство. Ето защо, изложените във
въззивната жалба възражения относно надлежната легитимация на Д. по предявения
иск и относно действителността на завещанието са неоснователни.
С договора за издръжка и гледане кредиторът се задължава да прехвърли
правото на собственост върху недвижим имот на длъжника, срещу задължение на
последния да полага грижи, да го гледа и издържа. Затова, в съответствие с правилата
за разпределяне на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, при предявен иск по
чл.87, ал.3 ЗЗД в тежест на ищеца-прехвърлител е да докаже валидно сключен с
ответника договор за издръжка и гледане, а приобретателят- длъжник следва да докаже
с всички допустими и относими доказателства и при условията на пълно и главно
доказване, че е изпълнил поетото от него задължение по сключения договор според
уговореното. Следователно, в доказателствена тежест на ответника е да установи, че е
издържал и гледал прехвърлителя, тъй като от това черпи за себе си благоприятни
правни последици, като от недоказването на тези факти, съдът следва да приеме, че те
не са се осъществили, т.е. че не е изпълнено договорното задължение на ответника. По
този начин е и разпределената от районния съд доказателствената тежест между
страните, поради което настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията
на въззивницата за недаване от районния съд на указания на страните, както и за
неточен и непълен доклад по делото.
7
В случая, между страните е безспорно, че по силата на договора, обективиран в
Нотариален акт № 177, том ІІ, дело № 981/28.07.1997 г., П А. е прехвърлила на
синовете си – ответника Г.А. (по време на брака му с ответницата В.А.) и Ангел
Ангелов (наследодател на ответниците М.А., В.В. и И.В.), собствените си 8/12 ид.ч. от
процесния имот, срещу задължение за гледане, което приобретателите поемат по
отношение на прехвърлителката, изразяващо се в осигуряване на един сносен и
спокоен живот на старини, осигуряване на храна и отопление, грижи при старост,
болест и немощ, което задължение те ще изпълняват лично или с помощта на трети
лица. Видно от нотариалния акт, П А. е запазила за себе си правото на пожизнено
ползване на прехвърлените части от имота.
При правилно разпределена доказателствена тежест ответниците не са
ангажирали доказателства, че са изпълнили лично или чрез другиго задължението си
да издържат и гледат прехвърлителката, поради което следва да се приеме, че не са
престирали това, което е следвало от облигационното правоотношение. Както бе
посочено по-горе, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответниците в
производството е установяването по несъмнен и категоричен начин изпълнението им
по договора. Ищецът по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД не е длъжен да посочва в какво се
състои неизпълнението, нито нуждата му от грижи и издръжка. Ответникът е този,
който трябва да докаже, че е предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло
задълженията му по договора за издръжка и гледане. Натуралната престация на
приобретателя включва всички действия по осигуряване на нормален бит и
домакинство, за здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както
и такава с нравствен елемент – уважение, внимание и други. Вярно е, че обемът на
задължението за издръжка и гледане зависи от нуждите на прехвърлителя, но същото
се дължи в пълен обем, независимо от това, че прехвърлителят разполага и със свои
средства и би могъл да се издържа от тях. В случая, П А. е изпълнила задължението си
да докаже наличието на прехвърлителна сделка, при която е прехвърлила правото на
собственост, с което е установила съществуването на задължението на
приобретателите да предоставят уговорените в договора грижи. Изпълнението им
трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, според нуждата на
прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и
доходите си, като се полагат грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (Решение
№ 20/22.07.2015 г. по гр.д.№ 1853/2014 г. на ВКС, IV г.о.). Ако приобретателят твърди,
че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение, а не
ищеца да доказва в какво се състои неизпълнението, поради което всички доводи на
въззивницата в обратния смисъл са неоснователни.
В конкретния случай, от събраните по делото гласни доказателства – св.Д се
установява, че той е помагал на прехвърлителката за дърва, за ремонти, водил я по
8
лекари, защото не била добре, като синът й Георги й помагал, докато бил здрав, но след
като се разболял през 2017 г. спрял да се грижи за майка си, а другият й син Ангел
починал през 2018 г. и никой от снахите и внуците не е идвал и не се е грижел за П.А.,
която при нужда звъняла винаги на свидетеля. Съдът кредитира изцяло показанията на
св.Д, като обективни, достоверни и неопровергани от други доказателства по делото,
поради което не е налице основание за тяхното игнориране. Поради това и доколкото
ответниците не са ангажирали каквито и да било доказателства за изпълнение на
задълженията им по договора за издръжка и гледане, нито има наведени такива
твърдения от тяхна страна, съдът намира, че предявеният иск по чл.87, ал.3 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изложените съображения и при липсата на други оплаквания, БОС
намира въззивната жалба за неоснователна, а поради съвпадане изцяло на изводи на
въззивната инстанция с тези на районния съд, решението на БРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направените искания за разноски, на основание
чл.78, ал.3 ГПК въззивницата М.А. следва да заплати на въззиваемата П.Д. сумата от
1600 лв. за направените въззивното производство разноски (1000 лв. за платно
адвокатско възнаграждение и 600 лв. за платено възнаграждение на особения
представител). Предвид обстоятелството, че в хода на въззивното производство са
отпаднали предпоставките за назначаване на особен представител на въззивницата,
предвид личното й явяване в съдебно заседание, същата следва да заплати по сметка на
БОС дължимата за обжалването държавна такса от 54.51 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260831/08.06.2021 г., постановено по гр.д.№
1000/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален
договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в Нотариален акт № 177, т.ІІ, д.№ 981/28.07.1997 г..
ОСЪЖДА М. ИВ. АНГ., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплати на П.Г. Гетова, ЕГН **********, сумата от 1600 лв. (хиляда и шестстотин
лева) – направени съдебни разноски във въззивното производство пред БОС.
ОСЪЖДА М. ИВ. АНГ. да заплати по сметка на Окръжен съд-Бургас
дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 54.51 лв. (петдесет и
четири лева и петдесет и една стотинки).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10