№ 73
гр. Търговище, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осми май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
Членове:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора М. К. А.
като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243500600123 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл. 313 и сл. и по реда на
чл.345, ал.1, вр. с чл.341,ал.1 от НПК – по повод две отделни въззивни жалби
/втората от които частна/ от адв.Н. Г.-Антонова от ТАК, в качеството й на
защитник на подс.Д. Й. Г. от гр.Попово, както следва:
1.Против присъда № 3/22.02.2024 г. постановена по нохд № 13/2024 г.
по описа на Районен съд – Попово, с която съдът е признал подс.Г. за виновен
за извършено престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 НК, за което при условията на
чл. 58а,ал.1 НК му е наложил наказание 8 м. ЛОС, което да изтърпи при
„общ“ режим и глоба в размер на 2000 лв.
В жалбата срещу присъдата се посочва, че същата е незаконосъобразна,
постановена при неправилно приложение на материалния закон, като
наложеното наказание е явно несправедливо. Прави се искане присъдата да
бъде изменена, като деянието бъде преквалифицирано по чл.354а,ал.5 от НК,
като бъде наложено административно наказание, алтернативно наказанието
да бъде определено в хипотезата на чл.58,ал.4,вр. с чл.55,ал.1 и ал.3 от НК.
2.Против протоколно определение от 22.02.2024 г., постановено нохд №
13/2024 г. по описа на Районен съд – Попово, с което след произнасяне на
присъдата, съдът е открил производство по чл.306,ал.1,т.2 от НПК и след като
е преценил, че са налице предпоставките за това, на основание чл.68,ал.1 НК е
привел за изпълнение за ефективно изтърпяване наказание в размер на 1 г.
ЛОС наложено на подсъдимия по нохд № 271/2021 г. на РСП. Определен е
бил и „общ“ режим на изтърпяване на наказанието. В частната жалба се сочи,
1
че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при нарушаване на процесуалните правила, поради което следва да бъде
отменено.
В съдебно заседание и двете жалби се поддържат изцяло лично от
подсъдимия и от неговия защитник адв.Н. Ф. от ТАК /преупълномощена от
адв.Н.Г./, не се ангажират допълнителни доказателства. Акцентира се върху
минималното количество наркотично вещество открито у подсъдимия, което
било за лична употреба, с оглед на което се претендира преквалифициране на
деянието в такова по чл.354а,ал.5 от НК и налагане на по-леко наказание.
Алтернативно се претендира за приложение на чл.55 НК обусловено от
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, между които се посочват
младостта на подсъдимия и неговата трудовата ангажираност. Подсъдимият
се присъединява към изразената от защитника позиция, като в последната си
дума заявява, че желае да си гледа семейството и обещава, че повече няма да
се занимава с подобна престъпна дейност. По отношение въззивната частна
жалба не се сочат конкретни доводи освен твърдението, че протоколното
определение е постановено след приключване на съдебното заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира
подадените жалби за допустими, но неоснователни. Заявява, че не са
допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила;
наложеното наказание е справедливо предвид обществената опасност на
дееца и извършеното от него престъпление, при което пледира за
потвърждаване на присъдата, респ. и за определението по чл.68,ал.1 НК.
Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкупност,
след преценка на съображенията и доводите, изложени от подсъдимия,
неговия защитник, представителя на ТОП, както и след цялостна преценка на
правилността на обжалваната присъда, съгласно чл.314, ал.1 от НПК,
установи следното:
Съдът намира подадената срещу първоинстанционната присъда
въззивна жалба и подадената срещу определението по чл.68,ал.1 НК
въззивна частна жалба за допустими, но по същество за неоснователни.
С първоинстанционната присъда № 3/22.02.2024 г. постановена по нохд
№ 13/2024 г., Районен съд Попово е признал подсъдимия Д. Й. Г. в това, че
„на 03.03.2023 г., около 16.00 ч., в гр.Попово, на кръстовището на ул. „Мара
Тасева“ и ул. „Хаджи Д.“ в същия град, пред игрална зала за хазартни игри
„ДЖУСИ 777”, в нарушение на установените със Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ правила - чл. 30 от
ЗКНВП, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и чл. 1
и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.
73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, включено в Списък I към Приложение №1 към чл. 3,
т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични - синтетичен канабиноид /ADB-BUTINACA/ с тегло 2.43
грама, установено с Протокол за съдебна физикохимична експертиза №
23/НАР- 545 от 23.10.2023г. на ЦЕКИ към НИК - МВР, на стойност 72.90
2
лв.“ – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК, за което по реда на чл.58а, ал.1
НК му наложил наказание 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, което и на
осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „Общ“ режим, и
наказание глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, която да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на РС Попово.
Съдът се е произнесъл по въпросите за разпореждането с веществените
доказателства и разноските по делото, като на осн. чл.53, ал.2, б. "а" и чл.
354а, ал. 6 от НК отнел в полза на държавата процесното наркотично
вещество - синтетичен канабиноид ADB-BUTINACA/ с тегло 2.43 грама, за
което е постановил да бъде унищожено. С оглед изхода на делото е осъдил
подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР Търговище сумата 89.38 лв. за
направените в ДП разноски.
Непосредствено след като е произнесъл присъдата си и след като се
е произнесъл служебно по реда на чл.309, ал.1 НПК във връзка с мярката
за неотклонение, съдът констатирайки, че процесното деяние е
извършено в изпитателния срок на осъждането по нохд № 271/2021 г. на
РСП, е открил производство по чл.306, ал.1, ал.2 от НПК. След като е
изслушал становищата на страните, съдът на осн.чл.68, ал.1 НК е привел
в изпълнение за ефективно изтърпяване условното наказание в размер
на 1 г. ЛОС по нохд № 271/2021 г. на РСП, което също да бъде изтърпяно
при „Общ“ режим.
Производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на
Глава XXVII-ма от НПК, като по реда на чл.371, т.2 от НПК подс.Г. е заявил,
че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти. Съдът, въз основа подробен анализ и правилна оценка на събрания
доказателствен материал, е установил, че направеното самопризнание се
подкрепя, при което постановил и атакуваната в настоящия процес
осъдителна присъда. В мотивите към присъдата си, за да определи
конкретният размер на наказанието, РСП е взел предвид като смекчаващи
вината обстоятелства /л.23 от мотивите/ - сравнително малкото количество
наркотично вещество, изказаното съжаление за случилото се, както и
коректното процесуално поведение на подсъдимия в ДП и в съдебната фаза.
Като отегчаващо вината обстоятелства е било отчетено обремененото съдебно
минало на подсъдимия – съображения, с оглед на които съдът ненамирайки
основание да приложи чл.55 НК е постановил подсъдимия да изтърпи
наказание в размер на 1 г. ЛОС, което е редуцирал с 1/3 по реда на чл.58а,
ал.1 НК и определил окончателно наказание в размер на 8 м. ЛОС, което да
бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, както и е наложил
кумулативно предвиденото наказание глоба в минималния възможен размер
от 2000 лева, съобразен със степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, семейното му и имотно състояние.
Правилно РСП не е отчел като отделно смекчаващо вината
обстоятелство направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание на подс.Г. като и този съдебен състав не споделя тезата, че е
налице самопризнание, и проявено чрез него разкаяние за стореното. Тъй като
3
съдебното производство пред РСП е проведено по реда на Глава ХХVІІ-ма от
НПК, направеното от подсъдимия самопризнание и демонстрираното чрез
него съдействие за разкриване на обективната истина не може да се отчита
като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като предопределя своеобразен
бонус /макар и доста ограничен в настоящата редакция на НК/, регламентиран
в чл.58а, ал.1 НК. Принципно направеното в с.з. признание на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт действително би
могло да бъде отчитано като смекчаващо вината обстоятелства, но само
когато „…съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при ДП
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№
1/2008г. на ОСНК/, което очевидно не е налице в случая. От приобщената по
делото доказателствена съвкупност съдът не може да направи извод, че без
обясненията, които е депозирал подсъдимия в хода на ДП, разкриването на
престъплението би било затруднено, тъй като конкретното количество
наркотично вещество е установено впоследствие чрез експертиза, а самото му
държане и чрез други доказателствени източници. Само за процесуална
прецизност и пълнота на настоящото изложение съдът намира, че тук е
мястото, където да се посочи, че не се споделя изразената в хода на съдебните
прения позиция на представителя на държавното обвинение за това, че след
като подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата по ОА, било
недопустимо деянието да бъде преквалифицирано в по-леко. Действително, в
проведеното пред районния съд производство по Глава ХХVІІ-ма от НПК,
подс. Г. е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА
и е направи самопризнание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4, във вр. с
чл.371, т.2 от НПК. Видно е обаче, че се касае за изявление от подсъдимия,
което е необходимо само за признаване на факти, изложени в
обстоятелствената част на ОА. Подобно признание не може да бъде искано от
него досежно правната квалификация на деянието, тъй като тя винаги се дава
от съда като главен субект на наказателния процес, на когото са предоставени
за решаване всички въпроси по активно ръководство, между които несъмнено
е и въпроса за правилното прилагане на закона /по арг. от чл.301, ал.1, т.2
НПК, като в този смисъл е и съдебната практика, например р.№
203/22.02.2019 г. на ВКС по н.д.№ 578/2018 г., ІІІ н.о.; р.№ 214/11.01. 2018 г.
на ВКС по н.д.№ 1007/2017 г., ІІІ н.о.; р.№ 530/11.01.2010 на ВКС по н.д.№
612/2009 г., І н.о. и други/.
От друга страна, въззивният съд не споделя и доводите на защитата
свързани с допълнително намаляване на наложеното наказание по реда на чл.
55 НК, респ. преквалифициране на деянието в такова, представляващо
„маловажен случай“. Видно е, че тези доводи са били поставени на
вниманието и на първостепенният съд, който е изложил подробни аргументи
за тяхното отхвърляне, и не е необходимо да бъдат приповтаряни. Следва да
се допълни само, че легалната дефиниция за престъпление, което
представлява „маловажен случай” е дадена в чл.93, т.9 от НК, като в
конкретният случай вредните последици от престъплението не могат да бъдат
отчетени като крайно незначителни. В този контекст следва да се отчете
4
начина на придобиване на наркотичното вещество; времето през което е
държано; завишената обществена опасност, който разкрива самия извършител
– все фактори, които както поотделно, но и в тяхната съвкупност не
позволяват престъплението да бъде преквалифицирано по привилегированият
състав на чл.354а, ал.5 от НК, респ. да бъде приложен чл.55 НК и определено
друго по вид наказание различно от лишаване от свобода.
По отношение бланкетните възражения във въззивната частна жалба
против постановеното по реда на чл.306,ал.1,т.2 от НПК определение, с което
РСП е привел по реда на чл.68,ал.1 НК предходно условно наказание:
Детайлният преглед на изготвеният и подписан с КЕП от председателя
на състава и от съдебният секретар съгласно чл.311, ал.2 НПК в ЕИСС
протокол за проведеното на 22.02.2024 г. открито с.з. по нохд № 13/2024 г., в
което е било постановено и процесното определение, не показва пропуски в
процесуалната дейност на РСП. След като в присъствие на подсъдимия,
неговия защитник и прокурора съдът е обявил своята присъда, той правилно е
констатирал обстоятелството, че деянието е извършено в определения по
нохд № 271/2021 г. изпитателен срок, при което законосъобразно и в
съответствие с чл.306, ал.1, т.2 от НПК /доколкото е пропуснал да стори това
с присъдата/ е открил производство, в което по реда на чл.68,ал.1 НК е привел
в изпълнение за ефективно изтърпяване наказание в размер на 1 г. ЛОС, което
подсъдимия да изтърпи при „общ“ режим. Видно е, че както подс.Г., така и
неговият защитник са присъствали в това с.з. и са дали своето положително
становище, поради което въззивният съд не може да прецени в какъв аспект е
подадена настоящата въззивна частна жалба, която както вече се посочи, е
изцяло неоснователна.
При извършената съгласно чл.314 от НПК служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания за отмяна или изменение на присъдата, както и на
постановеното по реда на чл.306,ал.1,т.2 НПК, във вр. с чл.68,ал.1 НК
определение, поради което същите следва да бъдат изцяло потвърдени, като
правилни законосъобразни.
Водим от горното и на основание с чл. 338, вр. с чл.334,т.6 и чл.345,ал.1,
вр. с чл.341,ал.1 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3/22.02.2024 г. постановена по нохд №
13/ 2024 г. по описа на Районен съд Попово и протоколно определение по
чл.306, ал.1, т.2, от НПК, вр. с чл.68, ал.1 от НК постановено по същото дело,
като правилни и законосъобразни.
Решението е изключено от актовете, които съгласно чл. 346 НПК
подлежат на касационна проверка, поради което е окончателно и не подлежи
на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6