Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 213 20.05.2022 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Албена Ангелова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 72 по описа за 2022г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на С.Е.З.
с адрес ***, подадена чрез пълномощника й адв. К.Г. от САК, срещу Решение №
2153-03-151 от 06.12.2021г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Варна, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата на С.З. и e потвърдено Разпореждане № О-03-999-00-********** от
19.10.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ – Варна.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него
разпореждане, по съображения за постановяването им при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че Разпореждане №
О-03-999-00-********** от 19.10.2021г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите и потвърждаващото го Решение № 2153-03-151 от
06.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, противоречат на влязло в сила
Решение № 43 от 10.02.2021г., постановено по адм. дело № 691/ 2020г. по описа
на Административен съд – Стара Загора. Твърди, че при произнасянето не са
съобразени дадените със съдебното решение задължителни указания по тълкуването
и прилагането на закона, вкл. признатото от съда право на обезщетение по чл.53
от КСО на С.З., считано от 16.06.2020г. Оспорва се приетото от органите на ТП
на НОИ – Варна, че няма качество на осигурено лице по см. §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, като поддържа, че
предприетите от администрацията действия не са били съобразени с постановения
съдебния акт и са били изцяло насочени към забавяне изплащането на
обезщетението, на което има право. Направено е искане да бъдат отменени
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Варна и потвърденото с решението разпореждане
на Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите, като незаконосъобразни.
Ответникът
по жалбата – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Варна, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на
оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
С вх. №
Р14-03-000-00-********** от 17.12.2019г., от осигурителя „Фармация 2012“ ЕООД,
гр. Ихтиман, в ТП на НОИ - Варна е представено Удостоверение по образец – Приложение
№10 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
Държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ за С.Е.З. в качеството й на баба на
детето Л.М.Б.. Представеното удостоверение е във връзка с подадено заявление –
декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 –
годишна възраст за периода от 16.12.2019г. до 07.06.2021г. С Разпореждане
№О-03-999-00-********** от 18.05.2020г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 47, ал. 1 от
НПОПДОО, на С.З. е отказано изплащане на парично обезщетение по чл. 53 от КСО,
като е посочено, че детето е на 6-месечна възраст, а обезщетението може да се
ползва не по-рано от 16.06.2020г. Разпореждането е обжалвано по съдебен ред,
като с Определение №315 от 09.09.2020г., постановено по адм. дело № 457/ 2020г., Старозагорският административен съд е оставил
без разглеждане жалбата на С.З., като недопустима, прекратил е производството
по делото и е изпратил жалбата на Директора на ТП на НОИ, гр. Варна за произнасяне
по компетентност с решение по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО. С Решение №Ц2153-03-60
от 09.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Варна, жалбата на С.З. срещу Разпореждане
№О-03-999-00-********** от 18.05.2020г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите е отхвърлена, като неоснователна.
Решение №Ц2153-03-60 от 09.10.2020г. на
Директора на ТП на НОИ - Варна, е обжалвано по съдебен ред, като по жалбата е
било образувано адм. дело № 691/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара
Загора. С Решение № 43 от 10.02.2021г. по посоченото дело, са отменени Решение
№ Ц2153-03-60 от 09.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Варна и
потвърденото с него Разпореждане №О-03-999-00-********** от 18.05.2020г.
на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр.
Варна, като преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне по
подаденото от С.З. заявление – декларация за отглеждане на малко дете по чл. 53
от КСО във връзка с удостоверение по образец – приложение №10 към чл. 9, ал. 1
от НПОПДОО с вх. № Р14-03-000-00-********** от 17.12.2019г. при ТП на НОИ, гр.
Варна. За да постанови този резултат съдът е приел, че макар към датата на
постановяване на Разпореждане №О-03-999-00-**********
от 18.05.2020г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ – Варна да не са били налице законовите предпоставки на чл. 53,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от КСО за изплащане на С.З. на парично обезщетение за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст, доколкото правото на парично
обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО за С.З. е възникнало на 16.06.2020г., към
датата на произнасянето на решаващия административен орган и съотв. към датата
на постановяване на Решение № Ц2153-03-60
от 09.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, за С.З. вече са проявени
законовите предпоставки, обуславящи възникване на правото й на получаване на
това обезщетение и съотв. че лицето има право на това обезщетение. Прието е, че тъй като считано от
16.06.2020г., не са налице законови пречки да бъде получавано от С.З. парично
обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст, при
положение, че същата ползва разрешен от работодателя си отпуск по чл. 164 от КТ,
Решение №Ц2153-03-60 от 09.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Варна се явява
неправилно и следва да бъде отменено, като доколкото естеството на въпроса не
позволява решаването му по същество, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК,
преписката следва да бъде върната на административния орган - Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Варна за ново
разглеждане и произнасяне по подаденото от С.З. заявление – декларация за
отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО във връзка с удостоверение по образец
– приложение №10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО с вх. № Р14-03-000-00-**********
от 17.12.2019 г. при ТП на НОИ, гр. Варна, при съобразяване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение.
Решение
№ 43 от 10.02.2021г. по адм. дело № 691/ 2020г. по описа на Административен съд
– Стара Загора, е влязло в законна сила на 05.03.2021г.
С Разпореждане №Д-03-999-00-**********/ 01.04.2021г.
на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Варна, на основание чл.40, ал.4, т.2 от КСО и
чл.47, ал.2 от НПОПДОО, е спряно производството по отпускането/изплащането на
парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО по заявление –
декларация приложение № 10 на С.Е.З., считано от 01.04.2021г. Разпореждането за
спиране на производството е обосновано със съображения, основани на
задълженията на административния орган да събиране, проверка и преценка на
доказателствата, за изпълнението на които се сочи необходимо да бъде извършена
проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Варна на осигурител „Фармация
2012“ ЕООД относно обстоятелства от значение за правото или размера на
обезщетението. Като цел на проверката се сочи корекция на подадените от
осигурителя за периода 19.12.2019г. – 15.06.2020г. данни за С.З. по чл.5, ал.4
от КСО, „съгласно Решение № 43/ 10.02.2021г. на Административен съд – Стара
Загора, влязло в законна сила на 05.03.2021г.“. Разпореждането е получено от С.З.
на 09.04.2021г. и няма данни да е обжалвано.
Със
Заповед № ЗР-5-03-00917986 от 11.05.2021г. на Ръководителя на ТП на НОИ-Варна,
на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция
№ 1 от 3.04.2015г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт, е възложено на старши инспектор по
осигуряването – М.К., да извърши проверка по разходите на ДОО на „Фармация
2012“ ЕООД, гр. Ихтиман. Резултатите от извършената проверка са обективирани в
Констативен протокол № КП-5-03-00986812 от 31.08.2021г.
В хода на проверката е установено, че С.Е.З. има
регистриран трудов договор, сключен на 22.10.2015г. с „Фармация 2012“ ЕООД, на
длъжност помощник фармацевт. На 11.12.2019г. С.З. е подала Заявление за
ползване на отпуск за отглеждане на дете до навършване на две годишна възраст –
Л.М.Б. – внучка. Подадена е Декларация Приложение № 2 към чл.46, ал.3 за
ползване на отпуск оп чл.164, ал.1 и 3 от КТ от 16.12.2019г. до 07.06.2021г.
Със Заповед за отпуск № 605 от 16.12.2019г. управителят на „Фармация 2012“ ЕООД
е разрешил отпуск за гледане на дете до две години – 372 дни от 16.12.2019г. до
07.06.2021г., на основание чл. 164, ал.1 от КТ. В констативния протокол
хронологично са описани предприетите от органите на ТП на НОИ – Варна действия
и издадените актове във
връзка с постъпилото Удостоверение по образец – Приложение №10 към чл. 9, ал. 1
от НПОПДОО с вх. № Р14-03-000-00-********** от 17.12.2019г., като са
възпроизведени и част от мотивите на
влязлото в сила Решение № 43 от 10.02.2021г. по адм. дело 691/ 2020г. по описа
на Административен съд – Стара Загора.
На
25.06.2021г. на „Фармация 2012“ ЕООД са връчени Задължителни предписания №
ЗД-1-03-00943187 от 25.06.2021г. за представяне на документи за С.З. за периода
16.12.2019г. – 07.06.2021г., удостоверяващи дни в присъствия/отсъствия, поискан/разрешен/ползван
отпуск в съответствие с нормативната уредба /КТ и КСО/. От страна на „Фармация 2012“ ЕООД са
представени документи /по опис/, вкл. Заповед за отпуск № 605 от 16.12.2019г.,
с която на С.З. е разрешен отпуск за гледане на дете до две години – 372 дни от
16.12.2019г. до 07.06.2021г., на основание чл. 164, ал.1 от КТ, ведомости и
фишове за изплатени възнаграждения на С.З. за периода м. декември 2019г. – м.
април 2021г. От С.З. /чрез пълномощника й адв. Г./ също са изискани документи
за периода 16.12.2019г. – 07.06.2021г., удостоверяващи дни в
присъствия/отсъствия/, поискан/разрешен/ползван отпуск, като в отговор са
представени удостоверение за раждане на Л.М.Б., заявление от 11.12.2019г. от С.З.
за ползване на отпуск по чл.164, ал.1 и ал.3 от КТ, заявление – декларация за
изплащане на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на
основание чл.53 от КСО и справка от предприятието, в което работи майката.
В
заключение в Констативен протокол № КП-5-03-00986812 от 31.08.2021г. е
посочено, че „въз основа на гореизложеното, непредставяне документи
удостоверяващи дни в присъствия/отсъствия, поискан/разрешен/ползван отпуск, в
съответствие с нормативната уредба /КТ и КСО/ и в съответствие с постановеното
в съдебно решение № 43/ 10.02.2021г. по адм. дело № 691/ 2020г. на
Административен съд – Стара Загора, влязло в законна сила на 05.03.2021г. и
направените констатации по време на проверката и на основание чл.108, ал.1, т.3
от КСО се следва издаване на задължително предписание за заличаване на
Приложение № 10 с начална дата 16.12.2019г. и за заличаване на данни по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО на С.Е.З. за периода 12.2019г. – 07.2021г. С оглед на което на
осигурителя „Фармация 2012“ ЕООД са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-03-00986816
от 31.08.2021г. за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО данни за лицето С.Е.З., за периода 01.12.2019г. до 01.07.2021г., с вид
осигурен 01, декларация образец № 1. Задължителните предписания са мотивирани
със „съдебно решение № 43/ 10.02.2021г. по адм. дело № 691/ 2020г. на
Административен съд – Стара Загора, влязло в законна сила на 05.03.2021г.,
постановил, че за С.З. е възможно получаване на парично обезщетение по чл.53,
ал.1 от КСО за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 16.06.2020г. и липса
на документи, удостоверяващи че към 16.06.2020г. С.З. е осигурено лице по см.
на § 1, т.3 от ДР на КСО“.
С Разпореждане
№М-03-999-00-********** от 06.10.2021г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ -
Варна, на основание чл.55 от АПК, производството по отпускането/изплащането
на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, спряно с
Разпореждане №Д-03-999-00-********** от 01.04.2021г., е възобновено, считано от
06.10.2021г., с мотиви – приключила проверка на контролните органи на ТП на НОИ
– Варна с Констативен протокол № КП-5-03-00986812 от
31.08.2021г.
Съгласно
писмо вх. № 2592 от 26.04.2022г. на процесуалния представител на ответника и
приложените Справки за отхвърлени данни от Регистъра на осигурените лице (РОЛ),
на 29.10.2021г. е извършено заличаване на подадените данни по
реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето С.Е.З., за периодите от
01.12.2019г. до 12.12.2019г.; от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. и от 01.01.2021г.
до 31.12.2021г.
С Разпореждане № О-03-999-00-********** от
19.10.2021г., издадено от Ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО във връзка с чл.
47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното
обществено осигуряване, на С.Е.З. е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ
за отглеждане на малко дете по удостоверение – приложение №10 представено с вх. № Р14-03-000-00-********** от 17.12.2019г.
В разпореждането е посочено, че след
приключила проверка на осигурител „Фармация“ ЕООД, ЕИК ********* от контролните
органи на ТП на НОИ – Варна с Констативен протокол № КП-5-03-00986812/
31.08.2021г. и влезли в сила Задължителни предписания № ЗД-1-03-00986816 от
31.08.2021г., към дата 16.06.2020г., от която следва С. да получава парично обезщетение
по чл.53 от КСО за отглеждане на малко дете до 2 год. възраст /в изпълнение на
съдебно решение № 43 от 10.02.2021г. по адм. дело № 691/ 2020г. на
Административен съд – Стара Загора, влязло в сила на 05.03.2021г./, С.З. не е
осигурено лице по см. §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
В
законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО, постановеното
разпореждане е оспорено от С.З. пред Директора на ТП на НОИ – Варна.
С
обжалваното Решение № 2153-03-151 от 06.12.2021г., постановено в производство
по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Варна, е отхвърлил като неоснователна подадената от С.З.
жалба и е потвърдил като правилно и законосъобразно Разпореждане №
О-03-999-00-********** от 19.10.2021г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна. В мотивната част на решението
подробно са описани действията и актовете на органите на ТП на НОИ – Варна по
представеното от осигурителя „Фармация 2012“ ЕООД с вх. №
Р14-03-000-00-********** от 17.12.2019г. Удостоверение по образец – Приложение
№10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО за С.Е.З. в качеството й на баба на детето Л.М.Б.,
във връзка с подадено заявление – декларация за изплащане на парично
обезщетение за отглеждане на дете до 2 – годишна възраст за периода от
16.12.2019 г. до 07.06.2021г., в т.ч издадените Разпореждане №О-03-999-00-**********
от 18.05.2020г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите и
потвърждаващото го Решение № Ц2153-03-60 от 09.10.2020г. на Директора на ТП на
НОИ - Варна, отменени с влязло в сила Решение № 43 от 10.02.2021г. по адм. дело
№ 691/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Посочени са и
предприетите действия след постановеното от съда връщане на преписката на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Варна
за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от С.З. заявление – декларация
за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, в т.ч възложената със Заповед № ЗР-5-03-00917986 от 11.05.2021г. на
Ръководителя на ТП на НОИ-Варна проверка по разходите на ДОО на „Фармация 2012“
ЕООД; изисканите, респ. представените в хода на проверката документи; резултатите
от извършената проверка, обективирани в Констативен протокол № КП-5-03-00986812
от 31.08.2021г. и издадените на осигурителя „Фармация 2012“ ЕООД Задължителни
предписания № ЗД-1-03-00986816 от 31.08.2021г. за заличаване на подадените
данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за С.З., за периода от 01.12.2019г.
до 01.07.2021г. Възпроизведена е приложимата относно правото на отпуск за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст нормативна регламентация по чл. 164 от КТ и чл. и чл.46 от НРВПО, съотв. относно правото на обезщетение за отглеждане
на дете до 2-годишна възраст по чл.52а от КСО и чл.53 от КСО. Прието е, че в
случая към датата на изтичане на отпуска за бременност и раждане на майката на
детето /15.06.2020г./ и съотв. към датата, считано от която отпускът за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст може да се използва от родителите на
майката или на бащата със съгласието на майката, С.З. не работи по трудово
правоотношение, респ. не е осигурена за посочения осигурителен риск, поради
което и не може да ползва отпуска по чл.53 от КСО за отглеждане на дете до
2-годишна възраст.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното решение на Директора на ТП
на НОИ – Варна и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя по изплащането
на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок по чл.118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореното
Решение № 2153-03-151 от 06.12.2021г. е постановено от материално и териториално
компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” от КСО административен
орган - Директор на ТП на НОИ – Варна, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК
форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал.1
от АПК влязлото в сила съдебно решение има действие за страните по делото. Ако
оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на
всички. Според ал.2 на чл.177 от АПК, актовете и действията на административния
орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение са нищожни, като
всеки заинтересован може да се позове на нищожността им или да поиска от съда
да я обяви.
В случая съдът приема, че при
прилагането на чл.177, ал.2 от АПК, оспореното Решение № 2153-03-151 от
06.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с решението
Разпореждане № О-03-999-00-********** от 19.10.2021г. на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна, се явяват
нищожни актове, като съображенията за това са следните:
Разпореждане № О-03-999-00-********** от
19.10.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите и
потвърждаващото го Решение № 2153-03-151 от 06.12.2021г. на Директора на ТП на
НОИ – Варна, са постановени след като с влязло в сила Решение № 43 от
10.02.2021г. по административно дело № 691/ 2020г. по описа на Административен
съд – Стара Загора, са отменени Решение № Ц2153-03-60 от 09.10.2020г. на
Директора на ТП на НОИ - Варна и потвърденото с него Разпореждане №О-03-999-00-**********
от 18.05.2020г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ - Варна, като преписката е
върната на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите за ново
разглеждане и произнасяне по подаденото от С.З. заявление – декларация за
отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО във връзка с Удостоверение по образец
– Приложение №10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО с вх. № Р14-03-000-00-**********
от 17.12.2019г. Както беше посочено, за да постанови този резултат съдът е
приел, че макар към датата на постановяване на Разпореждане №О-03-999-00-**********
от 18.05.2020г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите да
не са били налице законовите предпоставки на чл. 53, ал. 2 във връзка с ал. 1
от КСО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст на С.З., доколкото правото на парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО за С.З. е възникнало на 16.06.2020г., към датата на постановяване на
Решение № Ц2153-03-60 от 09.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, за С.З.
вече са проявени законовите предпоставки, обуславящи възникване на правото й на
получаване на това обезщетение и съотв.
лицето има право на това обезщетение.
Прието е, че тъй като считано от 16.06.2020г. е възникнала правна
възможност по чл.53, ал.2 от КСО и липсват законови пречки да бъде получавано
парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст от
С.З., при положение, че същата ползва разрешен от работодателя си отпуск по чл.
164 от КТ, преписката следва да бъде върната на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Варна за ново разглеждане и
произнасяне по подаденото от С.З. заявление – декларация за отглеждане на малко
дете по чл. 53 от КСО, при съобразяване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
Правоприлагащите
административни органи са обвързани както от задължителната сила на влязлото в
съдебно решение, така и от указанията на съда по тълкуването и прилагането на
закона. Поради което в случая и Ръководителят по изплащането на обезщетенията и
помощите, и Директорът на ТП на НОИ – Варна, са били длъжни да постановят актовете
си в съответствие с дадените в мотивите на Решение № 43 от 10.02.2021г. по адм.
дело № 691/ 2020г. на АС – Стара Загора указания. Произнасянето на
административния орган, без да са изпълнени задължителните указания на съда,
дадени в мотивите на влязлото в сила съдебно решение, опорочава
волеизявлението.
В случая както в оспореното Решение №
2153-03-151 от 06.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, така и в
потвърденото с решението Разпореждане № О-03-999-00-********** от 19.10.2021г.
на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Варна, се сочи, че са издадени в изпълнение на влязло в сила Решение № 43 от
10.02.2021г. по адм. дело № 691/ 2020г. на АС – Стара Загора и при съобразяване
с указанията, дадени в мотивите на съдебно решение. Това посочване обаче е само
формално, доколкото очевидно с постановените Разпореждане № О-03-999-00-**********
от 19.10.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите и
потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ – Варна, не само че не се
изпълняват дадените с влязлото в сила съдебно решение указания по тълкуването и
прилагането на материалния закон, но и извършените в хода на административното
производство след връщането на преписката процесуални действия и постановения
правен резултат, са в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Следва да
се отбележи, че с посоченото съдебно решение преписката е върната на решаващия
административен орган за ново произнасяне в хипотезата на чл.173, ал.2, предл.
трето от АПК – /естеството на акта, чието издаване се иска, не позволява
решаването на въпроса по същество от съда/ т.е съдът не се е произнесъл по
същество само защото такова произнасяне не позволява естеството на акта, като е
формирал мотиви и е дал съответните указания по прилагането на закона, вкл. от
гл.т на това възникнало ли е и съществува ли правото на парично обезщетение по
чл. 53, ал. 2 от КСО за С.З.; датата, от която е възникнало това право и има ли законови пречки да бъде получавано
парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст от
С.З.. Преценката за съдържанието на акта, чието издаване е дължимо при връщане
на преписката в хипотезата на чл.173, ал.2 от АПК, е ограничена от указанията
на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон. С възможност за
избор между различни решения органът разполага в хипотезата на отмяна на акта
поради порок в дейността по установяване на фактите т.е при отмяна на
процесуално основание, което би обусловило необходимост за формиране на нов
извод относно фактическия състав на заявеното пред административния орган право,
след отстраняване на процесуалното нарушение в изпълнение на съдебното решение.
Случаят обаче не е такъв - извършваната преценка и съответно произнасянето на
компетентния орган са обвързани изрично
със спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите към решението. И доколкото Решение № 43 от 10.02.2021г.
по адм. дело № 691/ 2020г. на Административен съд - Стара Загора съдържа мотиви
и формиран извод за възникнало, считано от 16.06.2020г., право по чл.53, ал.2 от КСО и съотв. наличието на законовите
предпоставки за получаване от С.З. на парично обезщетение за отглеждане на дете
до 2-годишна възраст, очевидно оспореното Решение № 2153-03-151 от 06.12.2021г.
на Директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с решението Разпореждане №
О-03-999-00-********** от 19.10.2021г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна, противоречат на влязлото в сила
съдебно решение.
Не водят до друг правен извод
резултатите от възложената със Заповед №
ЗР-5-03-00917986 от 11.05.2021г. на Ръководителя на ТП на НОИ-Варна проверка по
разходите на ДОО на „Фармация 2012“ ЕООД, обективирани в Констативен протокол №
КП-5-03-00986812 от 31.08.2021г. и издадените на осигурителя „Фармация 2012“
ЕООД Задължителни предписания № ЗД-1-03-00986816 от 31.08.2021г. за заличаване
на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето С.Е.З., за
периода 01.12.2019г. до 01.07.2021г., като съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбите на чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 52а от КСО, за да е налице право на парично обезщетение за отглеждане на
дете до 2-годишна възраст, е необходимо майката да е осигурено лице за общо
заболяване и майчинство, включително когато правото на отпуск за отглеждане на
малко дете със съгласието на майката вместо нея се ползва от лице по реда на
чл.164, ал.3 от КТ. Правото на лицата по чл.164, ал.3 от КТ на платен отпуск за
отглеждането на детето вместо от майката, респ. правото на тези лица на парично
обезщетение по чл.53, ал.2 от КСО, е производно на правото на отпуск, съответно
на правото на обезщетение на майката. В случая, в резултат на предприетите от
органите на ТП на НОИ – Варна действия след влизане в сила на Решение № 43 от
10.02.2021г. по адм. дело № 691/ 2020г. по описа на АС – Стара Загора и
постановеното връщане на преписката за ново разглеждане и произнасяне, не са
извършени установявания, респ. липсват констатации които да сочат, че майката
на детето /Камелия З./ не е имала право на отпуск по чл.164, ал.1 от КТ, респ.
че не е имала право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст по чл.53, ал.1 от КСО във вр. с чл.52а от КСО. Съответно липсват
установявания, разрешеният отпуск за отглеждане
на дете до 2-годишна възраст на основание чл.164, ал.1 от КТ в хипотезата на
чл.164, ал.3 от КТ със Заповед № 605 от 16.12.2019г. на управителя на дружеството
– работодател „Фармация 2012“ ЕООД, на
работещата по трудово правоотношение баба на детето - С.З., да е прекратен на
някое от основанията по чл. 46, ал.5 и ал. 7 от НРВПО. Липсват и констатации
сключеният на 22.10.2015г. и регистриран трудов договор на С.З. с „Фармация 2012“ ЕООД, на длъжност помощник
фармацевт, към 16.06.2020г. да е бил прекратен – съгласно удостовереното в
представеното извлечение от Регистъра на трудовите договори, прекратяването на
трудовия договор е извършено считано от 02.07.2021г. В този смисъл абсолютно
необоснован, от гл.т на доказателствата по административната преписка, е
обективираният в Решение №
2153-03-151 от 06.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Варна извод, че „към 16.06.2020г. С.З. не работи по
трудово правоотношение и не може да ползва отпуска по чл.53 от КСО за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст“. Липсва каквото и да е било фактическо
обосноваване на бланкетно посоченото в Разпореждане
№ О-03-999-00-**********/ 19.10.2021г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите, че „С.З. не е
осигурено лице по см. §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО“. Конкретни съображения за
така приетото не могат да бъдат извлечени и от Констативен протокол №
КП-5-03-00986812 от 31.08.2021г. и издадените на осигурителя „Фармация 2012“
ЕООД Задължителни предписания № ЗД-1-03-00986816 от 31.08.2021г. Нито влизането
в сила на задължителните предписания, нито извършеното /при това след
издаването на Разпореждане
№ О-03-999-00-********** от 19.10.2021г./ заличаване на
подадените от осигурителя данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за С.З. за
периода от 01.12.2019г. до 01.07.2021г., сами по себе си представляват правно
или доказателствено релевантни факти досежно качеството на „осигурено лице“ на С.З.
по см. на § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО. Още повече че съгласно § 1, ал. 1, т. 3, изр. второ от ДР на КСО,
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10 от кодекса, продължава и през
периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5
от КСО вкл. за периода на платен отпуск за отглеждане на дете, какъвто отпуск
по чл.164, ал.1 от КТ в случая е бил разрешен на З. от работодателя „Фармация 2012“ ЕООД и няма данни да е
прекъсван/прекратяван. Следователно липсват
данни за нововъзникнали факти, след влизането в сила на Решение № 43 от
10.02.2021г. по адм. дело № 691/ 2020г. на АС – Стара Загора, който има спрямо
спорното материално правоотношение значение на правопроменящ, правоизключващ
или правопогасяващ факт по отношение на съдебно установеното като възникнало
право на парично обезщетение по чл.53, ал.2 от КСО за жалбоподателката С.З..
Разпореждане
№ О-03-999-00-********** от 19.10.2021г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите и потвърждаващото го Решение № 2153-03-151 от
06.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, са постановени и при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Както беше
посочено, указанията на съда при постановено решение в хипотезата на чл.173,
ал.2 от АПК, определят и действията на администрацията, които следва да бъдат
извършени след връщането на преписката. В случая влязлото в сила Решение № 43
от 10.02.2021г. по адм. дело № 691/ 2020г. на АС – Стара Загора задължава
административния орган в условията на обвързана компетентност да приключи
образуваното производство съгласно дадените указания по тълкуването и
прилагането на материалния закон, като по никакъв начин тези указания не
обуславят и не обосновават необходимостта и съответствието с целта на закона на
предприетите от органите на ТП на НОИ – Варна действия след постановеното от
съда връщане на преписката на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите за разглеждане и произнасяне по заявеното от С.З. право на парично
обезщетение по чл.53, ал.2 от КСО. На първо място Разпореждане №Д-03-999-00-**********
от 01.04.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ - Варна, с което на основание
чл.40, ал.4, т.2 от КСО и чл.47, ал.2 от НПОПДОО, е спряно, считано от
01.04.2021г., производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение
по чл. 53 от КСО по заявление – декларация приложение № 10 на С.Е.З., освен че
е издадено при липса на сочените нормативни основания /проверката по разходите на ДОО на „Фармация 2012“
ЕООД е възложена много по-късно със Заповед № ЗР-5-03-00917986 от 11.05.2021г.
на Ръководителя на ТП на НОИ-Варна/, това разпореждане е мотивирано с посочена
цел на проверката „корекция
на подадените от осигурителя за периода 19.12.2019г. – 15.06.2020г. данни за С.З.
по чл.5, ал.4 от КСО, съгласно Решение №
43/ 10.02.2021г. на Административен съд – Стара Загора, влязло в законна сила
на 05.03.2021г.“/. Както вече беше посочено, постановената от съда отмяна
на актовете на органите на ТП на НОИ – Варна, не е на процесуално основание и
съотв. с решението не са дадени указания за
извършване на възложената проверка. Действително,
контролните органи на НОИ имат право при упражняване на правомощията по чл.108
от КСО да извършват проверки и да дават задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по ДОО. Но в случая възложената проверка
по разходите на ДОО на „Фармация 2012“ ЕООД;
предприетите в хода на проверката действия; съставеният Констативен
протокол № КП-5-03-00986812/ 31.08.2021г. и издадените Задължителни предписания
№ ЗД-1-03-00986816/ 31.08.2021г. на осигурителя за заличаване на подадени данни
по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за С.З. за периода 01.12.2019г. до
01.07.2021г., обосновани като такива „в съответствие“ или „в изпълнение“ на влязлото
в сила Решение № 43/ 10.02.2021г. по адм. дело № 691/ 2020г. на АС – Стара
Загора, нито произтичат от тава съдебно решение, нито са в изпълнение на
дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С
действията си след влизане в сила на отменителното съдебно решение, органите на
ТП на НОИ – Варна на практика са пререшили спора относно съществуването на правото
на С.З. на парично обезщетение по чл.53, ал.2 от КСО, признато с влязъл в сила
съдебен акт за възникнало, считано от 16.06.2020г. Съответно незачитайки
задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение и задължителните за
изпълнения указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, са
отрекли съществуването на съдебно признатото право, което обезсмисля дадената
съдебна защита на спорното материално право.
С оглед на гореизложеното обжалваното Решение № 2153-03-151 от
06.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с решението
Разпореждане № О-03-999-00-********** от 19.10.2021г. на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна, на основание
чл.177, ал.2 от АПК, следва да бъдат обявени за нищожни. Преписката следва да
бъде върната на за Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ – Варна за произнасяне при съобразяване на влязлото в сила Решение №
43 от 10.02.2021г. по адм. дело № 691/ 2020г. по описа на Административен съд –
Стара Загора и дадените от съда задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на
жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като ТП на НОИ – Варна бъде осъдено да заплати на С.З. сумата от 500лв.,
представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение първо във вр. с чл.177, ал.2 от АПК и чл.173, ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНИ по жалба на С.Е.З. с адрес ***, Решение №
2153-03-151 от 06.12.2021г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Варна и потвърденото с решението Разпореждане
№ О-03-999-00-********** от 19.10.2021г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна, за произнасяне
по подаденото от С.З. заявление – декларация за изплащане на парично
обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО във
връзка с Удостоверение по образец – Приложение №10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО
с вх. № Р14-03-000-00-********** от 17.12.2019г., при съобразяване на влязлото
в сила Решение № 43 от 10.02.2021г., постановено по административно дело № 691/
2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора и дадените от съда задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Варна, гр. Варна, ул. „Охрид“ №6, да заплати на С.Е.З.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща
направените от жалбоподателката по делото разноски.
На основание чл. 119 във връзка с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
СЪДИЯ: