Мотиви към решение № 277/ 31.07.2017г. по
АНД № 1110/ 2017г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило
е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 29.06.2017г. за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемия Г.С.В. и обвиняемия И.Я.Р. за престъпление
по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез
представителя си поддържа постановлението и предлага на съда след като признае обвиняемия Г.С.В. и обвиняемия И.Я.Р. за виновни, да ги освободи от
наказателна отговорност, като им наложи административно наказание към минимума
предвиден в закона.
Обвиняемите Г.С.В. и И.Я.Р. в хода на досъдебното производство се признават за
виновни за извършеното деяние. В хода на съдебното производство редовно
призован не се явяват. Техният упълномощен защитник взема становище, че
наказанието следва да им бъде определено в предвидения минимален размер.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, обясненията на обвиняемите от досъдебното производство и
становището на прокурора от съдебното производство, намира за установено
следното:
Фирма „Кастел” АД, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на
управление гр.Берковица, обл.Монтана ул.”Бор” № 2. Същото се представлява и управлява
заедно и поотделно от обвиняемите Г.С.В. и И. Якимов Р..
Съгласно приложената справка от
Национална агенция за приходите /Том 1, л.31 - 42 от ДП/, както и от
заключението по изготвените основна и допълнителни съдебно - икономическа
експертиза се установява, че дружеството „Кастел” АД
има изискуеми публични задължения с главница в размер на 833 913.72 лв.
/Осемстотин тридесет и три хиляди деветстотин и тринадесет лева и 72 ст./.
След
предявяване на разследването на 20.09.201г. по първоначално предявеното
обвинение за изпадане на дружеството в неплатежоспособност към 01.10.2015г. защитата
на обвиняемите е представила документи доказващи извършени плащани. Съгласно
заключението на вещото лице /Том 2, л.223 -229/ по представените документи за
плащане от 01.10.2015г. до 16.04.2017г. са платени общо 25 029,29лв. За периода
няма плащания на публични задължения, осигурителни вноски, задължения към
персонала, към финансови предприятия /банки/ и доставчици. Не са представени и документи
за събрани вземания на клиенти. Не са представени годишни данъчни декларации за
упражнена стопанска дейност през отчетните 2014г; 2015г. и 2016г. Представени са документи за текущи плащания -
горива, правни услуги и лизинги. Задълженията на дружеството
към 01.02.2016г. са както следва: 1. Задължения към доставчици - 820 хиляди лв; 2.Задължения към персонала 554 хиляди лв; 3. Публични задължения общо 1 271 хиляди лв, от които главница 833 913,72лв. и лихва 437 хиляди лв; 4. Финансови задължения 2 158 хиляди лв.
Съгласно заключението на вещото
лице изпълнило съдебно - оценителната експертиза, дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност /спряло е плащанията/ към 01.02.2016г. Дружеството има
изискуеми задължения и към фирма „Зеката” ЕООД гр.
София, в размер на 3 711,72 лв, които са присъдени по
образувано изпълнително дело № 3/2015 г. по описа на Съдебно-изпълнителна
служба при PC - Берковица.
Управляващите
и представляващите дружеството, в предвидения от закона 30 дневен срок от
спиране на плащанията не са изпълнили задължението си по смисъла на чл.608 от ТЗ и не са поискали от ОС -Монтана да открие производство по несъстоятелност.
От
гореизложената фактическа обстановка, се установява, че с деянието си обвиняемия
Г.С.В. е осъществил състава на
престъплението по чл.227б ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, а именно, че на че 02.03.2016г. в град Монтана, в качеството си на
представляващ търговско дружество - „Кастел” АД град
Берковица, със седалище и адрес на управление град Берковица, пл. „Берковска
комуна”, бл.„Бор” 2, регистрирано по фирмено дело № 534/ 1995г. по описа на
Окръжен Съд-Монтана, ЕИК *********, след като дружеството изпаднало в
неплатежоспособност на 01.09.2016г. по смисъла на чл. 608 от ТЗ, като не
изпълнил безспорни и изискуеми публични задължения с главница в размер на 833
913.72 лв. и парично задължение породено от търговска сделка към „Зеката” ЕООД гр. София, в размер на 3711,72 лв, присъдени по образувано изпълнително дело № 3/2015 г.
по описа на Съдебно-изпълнителна служба при PC - Берковица и в 30 - дневен срок
от спиране на плащанията не поискал от Окръжен съд - Монтана откриване на
производство по несъстоятелност.
От гореизложената фактическа
обстановка, се установява, че с деянието си обвиняемия И.Я.Р. е осъществил състава на престъплението по чл.227б ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, а именно, че на 02.03.2016г. в гр. Монтана, в качеството си на
представляващ търговско дружество - „Кастел” АД, гр.
Берковица, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, пл. „Берковска
комуна”, бл. „Бор” 2, регистрирано по фирмено дело № 534/1995г. по описа на Окръжен
съд - Монтана, ЕИК *********, след като дружеството изпаднало в
неплатежоспособност на 01.09.2016г. по смисъла на чл. 608 от ТЗ, като не
изпълнил безспорни и изискуеми публични задължения с главница в размер на 833
913.72 лв. и парично задължение породено от търговска сделка към „Зеката” ЕООД гр. София, в размер на 3711,72 лв, присъдени по образувано изпълнително дело № 3/2015 г.
по описа на Съдебно-изпълнителна служба при PC - Берковица и в 30 - дневен срок
от спиране на плащанията не поискал от Окръжен съд - Монтана откриване на
производство по несъстоятелност.
За отговорността по НК са от
значение само действията, предписани от състава на чл. 227б НК. Задълженията по
други закони - ТЗ, ЗКИ,ЗДДС и др., когато няма изрично препращане към тях, са
ирелевантни, т. е. без значение е какво поведение е следвало да има търговецът
по тези закони. Деянието по чл. 227б НК се изразява в бездействие, несвързано с
настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същото е
довършено в момента, до който търговецът е бил длъжен да предприеме извършване
на предписаното му действие. Затова до изтичането на 30-дневния срок
бездействието е несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното деяние е
довършено.
Обвиняемите Г.В. и И.Р. са
пълнолетни
и вменяеми, следователно
са наказателноотговорни лица, годни субекти на престъплението.
Чл. 227б, ал.2 от НК има
изискване субектът на престъплението да има специално качество – да е лице,
което управлява или представлява търговското дружество. Приложеното по делото
удостоверение от Агенцията по вписвания /л.52-53 от ДП, том 1/ удостоверява, че
качеството „представляващ” на дружество е налице за обвиняемите Г.В. и И.Р., като са
представляващи заедно и поотделно.
Практиката на ВКС по отношение на
чл.227б НК, сочи, че за обективната страна на деянието по чл. 227б НК следва да
са налице кумулативно релевантни два вида бездействия на дееца: едното е
спиране на плащанията по търговската сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, а второто е
необявяването на тази неплатежоспособност пред съда. За съставомерността на
деянието представляващо бездействието на търговеца изпаднал в
неплатежоспособност няма значение дали неплатежоспособността на дееца е само
фактическа или е обявена от съда. Тълкуването на понятието неплатежоспособност
няма легално определение в НК и след като то е дефинирано в специален закон,
какъвто е Търговският закон, то съдържанието на този елемент от престъпния
състав по чл. 227б от НК се изяснява напълно с категориите на търговското право
и се намира в нормата на чл. 608, ал. 1 от Търговския закон. Неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни свое безспорно и изискуемо
парично вземане по търговска сделка или публично правно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Неплатежоспособността
е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му, и се изразява
в липса на налични парични средства, с които да изпълни паричния си дълг.
Деянието по чл. 227б, ал.2 от НК
се изразява в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни
общественоопасни последици и същото е довършено в момента, в който лицето,
което управлява и представлява търговското дружество, е било длъжно да
предприеме извършване на предписаното му действие – като управител или
представител на търговско дружество, което изпадне в неплатежоспособност, е
длъжен в 30-дневен срок от спиране на плащанията да заяви това пред съда и да
поиска производство по несъстоятелност.
Престъплението е формално и за
съставомерността му е без значение дали неплатежоспособността е само фактическа
или обявена от съд по надлежния ред. Няма изискване да са настъпили
съставомерни последици от деянието и да е настъпило реално увреждане или
поставяне на опасност за кредиторите.
Краят на 30-дневния срок е
всъщност начало на противоправното бездействие по чл. 626 ТЗ, санкционирано от
227б, ал.2 от НК.
Съдът счита, че от субективна
страна деянието е извършено при
евентуален умисъл.
Правното задължение на обвиняемите като представители
на търговското дружество произтича от диспозицията на правната норма, съдържаща
се в чл.626 от ТЗ, и заради която нарушена диспозиция се предвижда наказателна
санкция по чл.227б от НК. Същевременно тези негови задължения произтичат от
нормите на ТЗ, вкл. и от учредителния договор и вписаните в него обстоятелства
касаещи прекратяването на дружеството, в.т. и чрез обяваване на несъстоятелност
при основанията на закона. Обвиняемите са съзнавали /знаели/, че е налице
спиране на плащанията, знаели са, че следва да се съобразят с нормите на ТЗ,
предвиждали са обществено опасните последици от неизпълнението си на това
задължение и са допускали настъпването им.
Като се съобразят наличието на
всички материални предпоставки на чл.78а НК за освобождаване от наказателна
отговорност за извършеното деяние по чл.227б ал.2 вр.ал.1 НК чрез налагане на
административно наказание глоба /предвиденото наказание до три години лишаване
от свобода, чистото съдебно минало, пълнолетието, неползването до настоящия
момент на разпоредбите на чл.78а НК и липсата на вреди/, при индивидуализацията
на наказанието на обвиняемите В. и Р. съдът отчете, че отегчаващи отговорността
обстоятелства няма. За смекчаващи вината обстоятелства съдът приема направеното
самопризнание от двамата обвиняеми в хода на досъдебното производство, чистото съдебно
минало и тежкото финансово положение на управляваното от тях търговско
дружество следствие на настъпилата финансова криза. Предвид това съдът намира,
че са налице смекчаващи вината обстоятелства и административното наказание
трябва да бъде определено към минимума, предвиден в чл.78а от НК, който е бил в
сила и към момента на извършване на деянието, и следва да бъде наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 лева за всеки един от
обвиняемите. Така наложеното наказание
по преценка на съда съответства в пълна степен на обществената опасност на
деянието и дееца.
Предвид изхода на делото съдът
осъди обвиняемите В. и Р. да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на
РС – Монтана и по 5.00 лева държавна
такса в случай на служебно издаден
изпълнителен лист.
По
горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: