Номер 97025.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100501716 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, представлявана от Кмета
Иван Портних срещу Решение № 1539 от 20.03.2020г. по гр.д. № 7214/2019г. по описа на
ВРС, 47-ми състав, с което на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД въззивникът е
осъден да заплати на Н. А. С. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Варна, бул. „****“ № * сумата
от 24 999 /двадесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и девет/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания понесени вследствие на травматично увреждане - „петрохантерно счупване,
закрито в дясно и счупване на горен край на раменна кост /хумерус/, закрито в дясно,
мозъчно сътресение, травматичен оток, кръвонасядане и подкожен хематом в областта на
лицето”, настъпило на 11.05.2018г. при стъпване на неизправна тротоарна настилка в гр.
Варна, между Централна поща и „ЦКБ“, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 11.05.2018г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 4 017.30
/четири хиляди и седемнадесет лв. и тридесет ст./ лева, заявена като частичен иск от иск с
цена на цялото вземане от 7 667.30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
– разноски за медицински изследвания, лечение, медикаменти и престой в болнично
заведение и възстановяване, причинени вследствие настъпилата злополука, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
25.07.2018г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение не е съобразено с
характера на увреждането, доколкото по делото липсват категорични доказателства за
1
хроничност на понесените от въззиваемата психични травми. Установено е по делото, че
двигателната функция на ищцата е възстановена, като размера на обезщетението с оглед на
това се явява прекалено завишен, поради което и несправедлив. ВРС не е обсъдил
наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като следва да се отчете,
че пешеходната дейност на пълнолетните физическите лица следва да е съобразена с
правилата за движение по ЗДвП. При обичайно внимание на ищцата, същата е разполагала с
възможността да възприеме неравността и да адаптира преминаването си през такъв
участък. В този смисъл приложение в конкретния случай следва да намерил правилото на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се
постанови друго, с което да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В отговор на жалбата Н. С. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът не изразява
становище по делото, а въззиваемата страна – оспорва доводите в жалбата. Моли решението
като правилно да се потвърди като претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Н. А. С. срещу
Община Варна съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на осъдителни искове за обезщетение от непозволено увреждане с правно
основание чл. 49 вр. 45 вр. чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 24 999 лева, съобразно допуснато изменение в размера на иска в хода на
проведеното на 28.02.2020г. п.с.з., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
настъпило на 11.05.2018г. в гр. Варна непозволено увреждане на здравето – счупване на
дясна раменна кост, счупване на дясна бедрена кост, мозъчно сътресение, травматичен оток,
кръвонасядане и подкожен хематом в областта на лицето, в причинна връзка с
неправомерно бездействие на служители на ответната община, на които е възложено
поддържането и обезопасяването на пешеходните зони с тротоарна настилка, в причинно-
следствена връзка, с което за ищцата са произтекли вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
увреждането – 11.05.2018г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от
3 017.30 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото непозволено
увреждане на здравето, изразяващи се в направени разноски за лечение, както следва: 28.50
лв. за изследвания на 29.05.2018г.; 35 лв. – такса за ЛКК комисия на 21.06.2018г.; 30 лв. –
изследвания на 22.06.2018г.; 1610 лв. – за ортопедични консумативи на 23.05.2018г.; 63.80
лв. – потребителска такса на 25.05.2018г.; 40 лв. – такса за платени медицински услуги за
издаване на медицинско удостоверение на 25.07.2018г.; 1210 лв. – такса престой в МБАЛ
2
„Майчин дом – Варна“ ООД за болнично лечение в периода 11.05.-22.05.2018г., както и за
сумата от 1 000 лева, предявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 4 650
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтекли в причинна връзка от
непозволеното увреждане, изразяващи се в платена такса за престой за продължаващо
болнично лечение за периода 23.05.-22.06.2018г., ведно със законната лихва.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са следните: на
11.05.2018г., около 18:00 часа в гр. Варна, на бул. „Съборни“ в участъка между Централна
поща и „ЦКБ“ при стъпване върху тротоарна плоча, изглеждаща видимо цяла и здрава,
оказала се нездраво зекрепена и разместена, нарушила стабилността й и ищцата загубила
равновесие и паднала на земята. Вследствие падането загубила съзнание и получила
травматични увреждания. От извършените впоследствие клинични прегледи и
рентгенографии е установено „петрохантерно счупване на дясната бедрена кост, счупване на
шийката на дясната раменна кост, контузия на главата, мозъчно сътресение. Лицето й било
обезобразено от отоци, ожулвания и кръвонасядания. В същия ден била приета по спешност
в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Майчин дом“, гр. Варна с поставена
окончателна диагноза: Петрохантерно счупване, закрито в дясно и счупване на горен край
на раменна кост /хумерус/, закрито в дясно. Десния горен крайник бил имобилизиран с
ортеза, а на 12.05.2018г. извършена оперативна интервенция – открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация. За периода от 11-05.2018г. до 20.08.2018г. на ищцата бил
предписан режим болничен, при домашно-амбулаторни условия. След изписването от
болничното заведение на 22.05.2018г. по лекарско предписание провела лечение в домашни
условия за около 6 месеца. Поради вида и естеството на травмите, ищцата понесла болки и
страдания, била лишена от възможност за самостоятелно предвижване, както и за
самообслужване. Липсата на асансьор в жилищната сграда, в която живее на третия етаж,
както и ремонтни дейности по стълбището, наложили ищцата да престои през част от
възстановителния период в болницата. От обезобразения си външен вид изпитвала срам и
неудобства, като инцидентът отключил в нея посттравматичен стрес, изразяващ се в страх
да се движи сама и натрапчиви мисли за невъзможност да се справя сама с ангажиментите на
ежедневието си; изпаднала в дълбока депресия, придружена с апатия, изолация,
емоционален срив; изпитвала притеснение за служебните си задължения. Същевременно
сторила разноски под формата на изследвания, операция, лекарства, престой в болнично
заведение в размер на цената на исковете за обезщетяване на имуществени вреди, а
неимуществените възлизат на заявената искова сума. Поддържането на тротоарите в
границите на урбанизираните територии се осъществява от общината, поради което тя носи
отговорност за виновното бездействие на лицата, на които е възложила тази дейност.
Отправила искане в тази връзка за положително произнасяне по делото
В отговор на исковата молба, Община Варна оспорила иска по основание и размер, в
т.ч. факта, че на 22.05.2018г. на посоченото място е съществувала необезопасена тротоарна
плоча, вследствие на стъпване върху която е настъпила описаната травма. Посочила, че
пешеходната дейност следва да се осъществява с нужното внимание, т.нар. дължима грижа.
3
С оглед липсата в конкретния случай на правопораждащите факти на деликтната
отговорност, отправила искане за отхвърляне на исковете, а евентуално за редуциране
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, с твърдения, че е
прекомерно завишен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представените медицински документи се установява, че на ищцата е поставена
диагноза „Петрохантерно счупване, закрито в дясно“, била е хоспитализирана в периода
11.05.2018г. – 22.05.2018г. и подложена на оперативно лечение – открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация.
В заключение на СТЕ, приета пред ВРС, вещото лице установява, че при оглед на
мястото на инцидента се установява, че текущи ремонти на тротоара не са били извършвани,
неизвестно от кога на целия участък между Централна поща и ЦКБ. На снимка № 2 е
илюстрирана липсваща тротоарна плоча, стърчащи такива, различни по вид повреди на
настилката, пропадания и надигания на тротоарната настилка, съставляващи препятствия за
пешеходното движение в района и създаващи предпоставки за тежки травми. На място са
налице и площи с разлепени и подвижни тротоарни плочи.
Пред ВРС е проведена СМЕ, заключението на която установява следното: в резултат
на травмата при падане на тротоара на 11.05.2018г., ищцата получила счупване на дясна
раменна кост; счупване на дясна бедрена кост; състояние след операция и метална
остеосинтеза, оток, кръвонасядане и подкожен хематом на лицето в дясно с мозъчно
сътресение. Механизмът на настъпване на уврежданията като локализация и морфология
допускат получаването им по описания от пострадалата начин и време – падане напред и
надясно. Оздравителният период за счупването на раменната кост обичайно е около 3-4
месеца, а за дясната бедрена кост – 5-6 месеца при липса на усложнения, за каквито няма
данни. Мекотъканните увреждания на лицето оздравяват средно за 10-15 дни.
От заключението на СПЕ от друга страна се установява, че преживеният инцидент и
получените травматични увреждания са се отразили върху психиката на ищцата с прояви на
дезадаптация спрямо последиците на стресогенното събитие – първоначално със симптоми
на Остра стресова реакция, с последващо Разстройство в адаптацията в рамките на 6 месеца
/ищцата била силно тревожна, притеснена, със страхове за това как ще изглежда в бъдеще,
да не остане инвалид, да не бъде обезобразена/ и Специфична фобия, спрямо ситуации,
напомнящи инцидента /понастоящем походката й е щадяща с ограничени движения/.
Симптомите напомнящи Специфична фобия продължават да персистират и към момента.
Тези разстройства могат да се квалифицират като психично заболяване в резултат на
стресогенно увреждане, съгласно Международната класификация на болестите десета
4
ревизия. Състоянията могат да хронифицират, като към момента при Н. продължават
проявите на Специфична фобия спрямо ситуации напомнящи инцидента, които частично
ограничават ежедневното й функциониране. Причиненото обезобразяване е дало само
временно отражение върху психиката на пострадалото лице.
По делото са събрани и гласни доказателства, посредством показанията на
свидетелите И. Г. и М. С. /зет на ищеца/. От показанията на първата свидетелката, пряк
свидетел на инцидента, се установява, че при нормално, бавно вървене, при стъпване на
плоча, която видимо изглеждала стабилна, плочата поддала и ищцата се строполила на
земята. Паднала на дясната си страна и стояла неподвижно. Свидетелката и насъбраните
хора помислили, че е умряла. Настанала суматоха, след която Н. С. се свестила, като по
цялото й лице течала кръв, не можела да се повдигне и да стане. Била в шок и пищяла от
болка. Главата много я боляла, а рамото и кракът не можела да мръдне. Свидетелката по
поръчение на дъщерята на Н., я посещавала в болницата многократно. Състоянието й не е
било добро – „не беше себе си“. И двамата свидетели сочат, че Н. била поначало суетна и
поддържана жена, ходела на фитнес, за която външният вид е бил от особено важно
значение. След падането цялото й лице било подуто, окото й – затворено. Била синьо-черна
от отоците /“Доста грозна гледка“/. Гледката в огледалото я сринала, била загрозена, окото й
затворено. Последното се отразило много негативно на психиката й – изпитвала страх да се
показва пред хората; обръщала се на другата страна, когато някой отивал на свиждане. Била
неподвижна – не можела да се обслужва сама, да се храни и да ходи до тоалетната сама.
Била на подлога, от което изпитвала срам и неудобство. Не искала да пие вода и да се храни,
за да не се налага някой да я обслужва до тоалетната. След изписването й от болницата,
ищцата се асоциализирала, продължавала да изпитва същите страхове, стояла в пълна
тишина и мрак затворена. Поради счупването не можела да ползва патерици и се движила с
проходилка. За първи път излязла навън след около шест месеца след инцидента според
свидетеля С., който живее в съседния апартамент. Свидетелката сочи, че злополучната
плоча продължава да е на мястото си и никой не я е поправил. Отоците по лицето й
отшумяли след около 2-3 месеца след инцидента. Н. живеела в стара сграда, на третия етаж
със стръмни и високи стълби, без асансьор, а поради ремонт на стълбището и
обездвижването й нямало как да се изкачи или да я приберат в жилището й, поради което
болничният й престой продължил около 45 дни. В показанията си свидетелят С. сочи, че
вследствие инцидента и настъпилите травми, Н. изпаднала в състояние на депресия,
променила рязко и теглото си, отслабнала с 15-20 кг.
По делото са представени доказателства, установяващи извършените от ищцата
разходи във връзка с лечението и болничния й престой по вид и размер на плащанията /л.
11-12, л. 25-26/.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
5
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; има
обезпечително-гаранционна функция; не произтича от вината на лицето, което е възложило
работата. Възникването на тази отговорност е обусловена от установяване на следните
правнорелевантни факти: че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия
противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа. В случаите,
когато пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, приложение ще намери
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Предмет на разглеждане са искове по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на
неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно обезопасяване на настилката на
прилежащ тротоар пред жилищна сграда. Претърпените от пострадалата вреди подлежат на
обезщетяване на основание чл. 49 от ЗЗД, доколкото вредите не биха могли да настъпят от
обективно присъщи свойства и вътрешни характеристики на тротоарната плочка, а са
свързани с човешка дейност по обезопасяването и поддържането й в изправност. Правилно в
обжалваното решение е формиран извод, че задължение за нейното обезопасяване и
поддържане в изправност носи именно ответната община.
"При деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то
дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато
едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не
е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата
грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да
не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да
изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление
на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона
действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа
и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение." /в този смисъл Решение
№ 488/07.02.2012г. по гр.д. № 899/2010г. на ВКС, ІV ГО/.
Съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, "тротоар" е изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци, а „път“ е земна площ или съоръжение,
предназначени за движение на пътни превозни средства или на пешеходци /т. 1 на § 6/.
Правилно ВРС е приел, че процесната необезопасена тротоарна настилка е част от
инфраструктурната мрежа, а нормата на чл. 30, ал. 4 от ЗП възлага в тежест на Общината
контрол върху изграждането, поддържането и ремонта й. Като не са констатирали
неизправност на тротоара по протежението на бул. „Съборни“, служителите на ответника са
в неизпълнение на законово възложените им задължения, поради което са налице
6
предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община Варна. Съдът
правилно е счел, че доказателства за съпричиняване на увредата по делото липсват.
Настоящата съдебна инстанция споделя горния извод по следните съображения:
Разпоредбите на чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от ЗП задължават лицата, които стопанисват
пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на липсващи или
неизправни, но привидно стабилни плочки на тротоара представлява неосигуряване на
условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на
общината, а от гледна точка на деликтната отговорност, посоченото деяние представлява
противоправно бездействие и ангажира отговорността на общината по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Доколкото в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД не се изисква да се установи пълно и главно
виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност
и безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане,
съдът при съобразяване с така даденото разрешение в трайната практика на ВКС правилно е
счел, че в конкретния случай са налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на
общината. Общинските пътища, част от които са и тротоарите, съставляват публична
общинска собственост /чл. 8, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗП/. Съгласно чл. 11 от ЗОС, имоти
и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината,
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от ЗП,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Ремонтът и
обезопасяването на тротоарната настилка, намиращ се по бул. „Съборни“, в участъка
Централна поща и ЦКБ е задължение на Община Варна, а настъпилите вреди в резултат на
бездействието на Общината да отстрани повредата като постави стабилни и здрави плочки,
ангажира отговорността й по чл. 49 от ЗЗД. Мястото е пешеходна зона, част от градската
среда и доколкото тротоарът е с обществено предназначение със свободен достъп до него, се
е налагало предприемане на обезопасителни мерки по цялата повърхност на тротоара. От
заключението на СТЕ, прието по делото се установява, че текущи ремонти на тротоара не са
били извършвани, неизвестно от кога на целия участък между Централна поща и ЦКБ, като
на място тротоарната настилка е компрометирана по начин, създаващи предпоставки за
тежки травми. Задължението за обезопасяване се извежда от общото задължение да не се
вреди другиму с оглед легалното предназначение на тротоара, местонахождението,
свободния достъп на хора и обичайното преминаване по това място на пешеходци.
Установено е в случая и от кредитираните като непосредствени и обективни показания на
разпитаните свидетели, че бездействието е на служители на ответника или на други
изпълнители, на които общината е възложила поддържането на пътя – те не са отстранили
съществуващата на пътя неизправност, но не са и сигнализирали за опасната неравност
/плоча/, с цел организиране на движението по тротоара по начин, осигуряващ нормалното
преминаване на пешеходци.
С оглед на това, с проявеното бездействие от длъжностни лица на ответната община,
7
същата не е изпълнила задълженията си да сигнализира опасностите по уличната мрежа и да
организира безопасно движение по улиците. Налице е пряка и непосредствена причинна
връзка между бездействието на служителите на общината, настъпилия деликт и
причинените в резултат на него вреди, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността й.
Претърпените от ищцата вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на
лицата, на които е било възложено от ответната община упражняване на надзор, поради
което са причинени по повод възложената им работа.
Справедливото обезщетяване на следващо място, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на
всички неимуществени вреди, предполага определяне на точен паричен еквивалент на
болките и страданията, на пораженията върху физическата цялост и психичното здраве на
пострадалото лице, при отчитане на индивидуалните специфики на конкретния случай. В
съответствие с трайната практика на ВКС и необходимостта пострадалата да бъде
компенсирана в най-пълна степен за вредите, съдът взе предвид възрастта на пострадалата -
62 години към 05.2018г.; икономическата конюнктура в страната за 2018г.; факта, че е
получила две средни и няколко леки телесни повреди /петрохантерно счупване на дясна
бедрена кост с разместване на фрагментите; счупване на шийката на дясната раменна кост;
контузия на главата; мозъчно сътресение и подкожен хематом в дясна челна област и в
областта на дясна вежда/, наложили оперативна интервенция /открито наместване на
счупване на дясна бедрена кост с вътрешна фиксация/ с поставяне на метална остеосинтеза,
обусловили трайно затруднение в движението на десен горен крайник за 3-4 месеца, както и
в движението на десен долен крайник за 5-6 месеца; че вследствие на инцидента и
получените травматични увреди ищцата изпаднала в депресия, изолирала се, променила се
е, станала зависича от чужди грижи, драстично отслабнала, както заради болката, така и от
притеснения за здравето и външния си вид; с оглед установеното от събраните гласни
доказателства, че поначало Н. С. била суетна жена, отдаваща особено значение на външния
си вид, то тя изпитвала силни притеснения, срам и неудобства от получените травми,
загрозяващи лицето й; травматичният инцидент отключил психично заболяване, като
състоянията могат да хронифицират съобразно заключението на СПЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено; към момента при Н. продължават
проявите на специфична фобия спрямо ситуации напомнящи инцидента, които частично
ограничават ежедневното й функциониране. В тази връзка неоснователен е доводът в
жалбата, че липсват категорични доказателства за хроничност на настъпилите психични
травми у пострадалата; възстановителният период е продължил около 6 месеца, част от
който ищцата прекарала в болничен престой поради физическа и техническа невъзможност
да се прибере у дома /била е обездвижена, а жилищната сграда, в която живее на третия етаж
не разполагала с асансьор/. След отчитане на в съвкупността на всичко изброено, ВОС
приема, че тази претенция следва да бъде уважена в предявения размер от 24 999 лв.,
предвид характера на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на настъпването им. Съдът приема за неоснователни доводите в жалбата,
8
сочещи несправедливост на присъдения размер на обезщетението, както и за съпричиняване
на вредоносния резултат. По делото липсват ангажирани доказателства, установяващи
прояви на небрежност от страна на пострадалата при пешеходния й ход, респ. други нейни
действия или бездействия, допринесли настъпването на уврежданията.
По отношение на претендираните имуществени вреди в жалбата не са наведени
конкретни доводи за неправилност на решението. От приетите по делото писмени
доказателства, същите са установени по основание и по размер, поради което следва да се
присъдят в пълен размер.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като
правилен и съобразен с чл. 52 от ЗЗД, следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски.
Доказаният размер на реализираните от страната съдебни разноски съгласно списък възлиза
на 5 000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. В този размер разноските
по делото с оглед изхода му пред настоящата инстанция следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1539 от 20.03.2020г. по гр.д. № 7214/2019г. по описа
на ВРС, 47-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Община Варна, представлявана от
Кмета Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. С. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Варна, бул.
„****“ № * сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща съдебни разноски пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10