Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 25.09.2020                  Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                 първи граждански състав

На девети септември                                    две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 838 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск, с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът - И.С.К. твърди, че на 01.07.2016г. сключил с ответната О.К. граждански договор № 420/01.07.2016г., като приел да извършва следната дейност: косене на трева, рязане и кастрене на дървета в село В.. В замяна на това, О.К. се задължила да му заплаща възнаграждение в размер на 500.00 лева в брой, от която сума следвало да бъдат приспаднати задължителните данъци и осигуровки. Твърди, че договореното възнаграждение от 500 лева за месец юли 2016г. към настоящия момент не му било заплатено. От О.К. му предоставили Разходен касов ордер № 2502/12.08.2016г., на който било посочено неговото име и ЕГН, и в който било отразено, че ищецът е получил сумата от 462.50 лева. Твърди, че подписът след „Получих сумата” в разходния касов ордер не бил изпълнен от него. Също така в Граждански договор № 420/01.07.2016г. в графа Разписка - Приложение 2, подписът след „Получил сумата“ не бил изпълнен от него. Твърди, че не му било изплатено от О.К. и договореното възнаграждение в размер на 450 лева за месец август 2017г. за извършената работа през този месец – косене на трева, рязане и кастрене на дървета в село В.. За тази дейност бил съставен Протокол от Кмета на село В. Т. Т.. Мотивира правен интерес от предявяване на настоящия иск.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ответната Община да му заплати сумата от общо 912.50 лева, представляваща: хонорар - възнаграждение за извършена услуга – косене на трева, рязане и кастрене на дървета в село В., както следва: 462.50 лева за месец юли 2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и 450.00 лева за месец август 2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - О.К. намира иска за допустим, но оспорва същия като неоснователен. Твърди, че предмет на спора е установяване съществуването на парично вземане и размер на 912.50 лева, от които 462.50 лева, представляващи дължима сума по сключен договор за услуга - косене на трева, рязане и кастрене на дървета в село В. и 450.00 лева, дължими по протокол за извършена работа, съставен от Кмета на Кметство с. В.. Твърди, че между ищеца и О.К. бил сключен писмен договор № 420/01.07.2016г. за извършване на услуга – косене на трева, рязане и кастрене н дървета в село В.. Неразделна част от договора били Констативен протокол - Приложение 1, както и Разписка - Приложение – 2, които констатирали дали работата е била извършена качествено и определяли дължимия размер на възнаграждението на изпълнителя, след приспадане на дължимите осигурителни вноски. Основанието за изплащане на определената в разписката сума бил получен протокол, изготвен от кмета на населеното място, от който да е видно, че възложената работа е извършена качествено и в срок и разходът, определен в протокола е одобрен съгласно Системата за финансово управление и контрол (СФУК) в О.К. Твърди, че работата била извършена без възражения и изпълнителят следва да получи сумата от 462,50 лева, като същата била изплатена от О.К. За това обстоятелство свидетелствали положените подписи от длъжностни лица в администрацията и от лицето, получило сумата, както върху констативния протокол и разписка към договора, така и тези, положени върху сметката за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ от 16.08.2016г. и Разходен касов ордер № 2502 от 12.08.2016г. По отношение на сумата от 450.00 лева, дължими за извършена работа за месец август 2017г., изразяваща се в косене на трева, рязане и кастрене на дървета, съгласно представен протокол, изготвен от Кмета на Кметство с. В., следвало да се има предвид следното:

Кметът на кметство бил орган на местната власт на територията на населеното място, но нямал правомощия да представлява О.К. която била юридическо лице, представлявано от своя кмет или упълномощените от него, тогава когато законът изрично допуска или не забранява прехвърлянето на неговите правомощия. В конкретния случай, макар чл. 44, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА да предвижда, че кметът на съответната община може да делегира свои пълномощия на кметовете на кметствата, такова упълномощаване за възлагане на работа на физически лица, приемане на същата с протоколи или сключване на договори не било дадено на Кмета на с. В.. Действително, понастоящем управлението на общинските бюджети се регулирало от Закона за публичните финанси, в който разпоредбата на чл.122, ал.1 не визира изрично начина, по който Кмета на Общината следва да организира изпълнението на общинския бюджет чрез кметовете на кметства, но по силата на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА. Това следвало да става с изрична заповед, както и чрез упълномощаване на съответния кмет на кметство да възлага извършване на работа от физически и юридически лица, да приема същата с протоколи или да сключва договори от името на Общината. Такава заповед и упълномощаване към исковата молба не били представени, нито се сочело в документите, подписани от Кмета на Кметство В. да действа в качеството на представляващ О.К. като „получател” на услугата. Следователно, в правомощията на Кмета на село В. не било да възлага работа на ищеца и да приема същата, както и да представлява и задължава О.К. пред трети лица.

На следващо място сочи, че процесният протокол за извършена работа не бил представен в О.К. и разходът от 450.00 лева, определен в него, не бил одобряван съгласно СФУК, което било видно от липсата на резолюция върху самия документ. Липсвали и последващи такива: договор, констативен протокол и разписка, както и разходооправдателни документи; сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и разходен касов ордер, т.е. липсвало основание, което да обоснове извършването на такова плащане от страна на О.К. Нямало и доказателства, че на лицето изобщо е възлагана такава работа, както и че същата е извършена качествено и в срок и за ответната община е възникнало задължение за плащане на посоченото възнаграждение. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да присъди на ответната Община разноските по делото.

В ХОДА на делото, с влязло в сила протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 05.11.2018г. във връзка с депозирана писмен молба, с която ищецът оттегля частично иска си по отношение на претенцията за сумата от 462.50 лева за месец юли 2016г., производството в тази му част е прекратено.

В ХОДА на делото, с определение, постановено в открито съдебно заседание на 05.11.2018г., съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, като сумата от 450.00 лева се счита предявена за месец септември 2016г., представляваща неизплатено възнаграждение за извършена услуга – косене на трева, за което е съставен протокол от Кмета на с. В. – Т.Т., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения с исковата молба граждански договор № 420/01.07.2016г., страните в лицето на О.К. в качеството си на възложител и ищеца – И.С.К., в качеството си на изпълнител са сключили договор, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва косене на трева, рязане и кастрене на дърветата в село В.. Цената на договора е 500.00 лева в брой, от която да се приспаднат задължителните данъци и осигуровки, в 15-дневен срок от подписване на констативния протокол. В договора се съдържа и посочения констативен протокол, подписан от двете страни на 16.08.2016г.

Видно от представеното копие на РКО № 2502 от 12.08.2016г. на ищеца му е заплатена сумата от 462.50 лева, дължима за косене на трева, рязане и кастрене на дървета в с. В..

По делото са представени разписки за месец ноември 2018г. (л. 28 по дело № 1122/2018г. на КрлРС), която удостоверява, че Кмета на с. В. – Т.Т. и предал на ищеца – И.С.К. сумата от 462.50 лева, представляващо възнаграждение по граждански договор № 420/01.07.2016г. за месец юли 2016г.

От представеното копие на Протокол за извършена работа за месец август 2017г. (л.8 по дело № 1122/2018г. на КрлРС) е отразено, че И.С.К. е извършил качествено и в срок следната работа: косене на трева, рязане и кастрене на дървета, за което следва да му се изплатят 450 лева. Протоколът е подписан в графата „Изготвил“ от Т. Т. – Кмет.

Представени са в препис приемо-предавателни протоколи от 22.07.2016г. и 02.11.2016г., както и 2 бр. заявки за доставка на строителни материали – пътни ивици, бетонови тротоарни плочи, пясък и цимент. От същите е видно, че по заявка на М.М. и Д.Т. – представители на възложителя - О.К. са доставени строителни материали от фирмата – изпълнител „Т.“ ООД – гр. К., които са приети и оставени на съхранение при  Кмета на с. В. - Т.Т.. Посочено е, че отговорността за съхранението и полагането на съответните материали е на кмета на населеното място.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. От показанията на свидетеля осигурен от ищцовата страна, в лицето на П.С.Б.се установява следното: Свидетелят твърди, че от шест, седем години по трудов договор с О.К. работи като хигиенист и общ работник в село В., О.К. Познава ищеца И.К., който също бил работил към Общината. Твърди, че са работели заедно и дава за пример, че през 2016 г. заедно участвали в почистване на път в с. В., който водел към гробищата на селото. Трябвало да се полагат нови плочки и бордюри, като заедно с ищеца и още няколко човека косели трева и подрязвали храсти и дървета. Свидетелят работел на постоянен договор и си получил парите по банков път. Ищецът обаче му се оплакал, че не бил взел възнаграждението си за тази работа. Почистването им било възложено от кмета на с. В. и той им давал указания къде и какво да вършат.

От показанията на свидетеля Б.Н.Д. се установява, че през 2018 г. е участвал при извършването на ремонт на пътя за гробищата на с. В.. Свидетелят извършил десет курса в рамките на два дни със собствения си камион, като извозвал до обекта пясък и бетонни ивици. Това направил на доброволни начала, без да подписва договор и да му бъде плащано възнаграждение. Помолен бил от кмета на с. В. - Т.Т. и се съгласил. Работниците на обекта били жители на селото, включително и ищеца И.К.. Организацията я правел кметът, който казвал какво и къде да се върши. Работата обаче се проточила и приключила едва през 2019 г.

От показанията на свидетеля, осигурен от ответната страна се установява следното: Свидетелят Т.И. Т., кмет на с. В. от месец ноември 2015г. (и понастоящем) твърди, че познава ищеца И.К. и потвърждава, че през месец август 2016г. и месец септември 2017г. му е възложил работа – да извърши кастрене и рязане на храсти и дървета във връзка с полагането на циментови ивици на пътя за гробищния парк на селото. Свидетелят заявява, че се уговорили да му бъде заплатена сума в размер около минималната работна заплата, а средствата били предвидени да бъдат отпуснати от бюджета на О.К. За извършеното, свидетелят съставил протоколи, в които се описвало - каква работа е свършена и сумата, която да се плати на изпълнителя. Свидетелят разговарял с човек от ръководството на Общината и устно постигнали договорка да наеме ищеца. Не си спомня кой бил този човек. Работата била изпълнена от И.К., макар, че междувременно се отклонявали от точно възложената му работа, като свидетелят му възлагал и друга, различна работа да изпълнява. Материалите за изграждането на пътя били доставени от частна фирма по обществена поръчка, обявена от О.К.О.К. знаеше, че тази работа ще бъде извършена от И.К., както и знаеше за стойността на възнаграждението му.

От представения в заверен препис Протокол № 189/20.12.2018г. по НОХД № 858/2018г. по описа на КрлРС се установява, че по наказателното дело е одобрено споразумение постигнато между РП К. и обвиняемия Т.И. Т. – кмет на Кметство с.В.. На обвиняемия е наложено наказание „Пробация“, като същият се е признал за виновен в това, че:

- на 12.08.2016г. в гр.К., противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел, а именно: парична сума на стойност 462.50 лева, собственост на И.С.К. ***, като присвоеното имущество е било внесено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд – престъпление по чл.206, ал.6, т.1, във вр. с ал.1 от НК

- през месец февруари 2017г. в гр.К., като длъжностно лице – кмет на Кметство с.В., о.К. в кръга на службата си съставил официален документ – Протокол за извършена работа през месец януари 2017г., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че И.С.К.,*** през месец януари 2017г. в с.В. е извършил следната работа: почистване на сняг и поддържане на дъждоприемни шахти, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, като случаят е маловажен – престъпление по чл.311, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 79 във връзка чл. 266 от ЗЗД, предявен от И.С.К. против О.К. С оглед изменение на иска, допуснато с определение, постановено в открито съдебно заседание на 05.11.2018г. (съдържащо се на л. 32 по дело № 1122/2018г. на КрлРС), от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 450.00 лева, представляваща възнаграждение за извършване на възложена работа, дължимо за месец септември 2016г.

Претендира се вземане, възникнало по граждански договор за извършване на следната дейност: косене на трева, рязане и кастрене на дървета в с. В., който по естеството си съставлява договор за изработка. С договора за изработка изпълнителят се задължава да извърши или изработи нещо на свой риск, съгласно задачата на другата страна – възложител, която на свой ред е длъжна да приеме изработеното и да го заплати. Договорът е консенсуален, двустранен, възмезден, каузален и неформален – създава задължения и за двете страни: за едната – да изработи нещо, а за другата – да приеме изработеното и да плати.

От представения по делото Граждански договор № 420/01.07.2016г. е видно, че ответната Община е възложила, а ищецът е приел да извърши косене на трева, рязане и кастрене на дървета в с. В.. Уговорено е възнаграждение в размер на 500.00 лева в брой, от която сума следва да бъдат приспаднати задължителните данъци и осигуровки. По делото се установи, че на ищеца са заплатени 462.50 лева лично от кмета на с. В. - Т.Т.. В приложената разписка е отразено, че сумата представлява полагащото се на ищеца възнаграждение за месец юли 2016 г. по граждански договор № 420/01.07.2016г.

Предмет на настоящия иск обаче е вземане в размер на 450 лева, което според ищеца му се дължи за положен труд през месец септември 2016г. По делото не е представен друг граждански договор между ищеца и ответната Община, който да удостовери възлагането на работа и нейното изпълнение. Приложен е протокол за извършена работа за месец август 2017 г., в който е отразено, че И.С.К. е извършил качествено и в срок следната работа: косене на трева, рязане и кастрене на дървета, за което следва да му се изплатят 450 лева. Протоколът е подписан в графата „Изготвил“ от Т. Т. – Кмет. Установи се от свидетелските показания, че кметът на с. В. Т.Т. е организирал извършването на ремонт на гробищния път на населеното място. Безспорно, ищецът отново е бил нает от кмета и е извършил косене на трева и подрязване на храсти на този обект. Не се доказа обаче, че това се е случило именно през месец септември 2016г.  Свидетелските показания в тази връзка са противоречиви, като самият Т.И. Т., кмет на с. В. твърди, че през месец август 2016г. и месец септември 2017г. е възложил на ищеца работа по кастрене и рязане на храсти и дървета във връзка с полагането на циментови ивици на пътя за гробищния парк на селото. Свидетелят Б. Н. Д. твърди, че през 2018 г. е участвал при извършването на ремонт на пътя за гробищата на с. В., която дейност е организирана лично от кмета на селото Т.Т. и в нея участвал и ищецът, а свидетелят П.С.Б.само сочи, че през 2016 г. заедно с ищеца са участвали в почистване на път в с. В., който водел към гробищата на селото, като не индивидуализира месец.

Дори съдът да приеме, че И.К. е изпълнил работата през месец септември 2016г., не се установи, че работата е възложена от О.К. Страна по устния договор за изработка месец септември 2016г., с оглед поддържаните обстоятелства в хода на делото от ищеца и доказателства е Кметство с. В., а не О.К. в качеството на възложител. По силата на чл. 14 от ЗМСМА във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗМСМА, кметствата представляват административно-териториални единици, които нямат юридическа самостоятелност (нямат право на собственост и на самостоятелен бюджет), а оттам и юридическа правосубектност. Тези административни образувания не могат самостоятелно да бъдат страни по граждански правоотношения, включително и по облигационни такива. Всички действия, които извършват трябва да бъдат от името и за сметка на Общината. Тези изводи на съда се подкрепят и от текстовете на чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА и чл. 46, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. Кметът на кметство няма представителна власт и по отношение на физически, юридически лица и на съда. Такава представителна власт има само кметът на общината. Безспорно кметът на общината може да възложи изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата, съгласно чл. 44, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА, но в случая няма доказателства това да е било сторено по повод сключване конкретно на процесния договор, доколкото по делото липсват доказателства Кметът на О.К. да е възложил на Кмета на с. В. сключването на договори от името и за сметка на Общината.

От доказателствата по делото се установява, че относно претенцията в размер на 450 лева за извършена работа през месец септември 2016г., ищецът е бил в облигационни отношения с Кметство с. В., а не с посочения ответник – О.К. Устният договор за изработка не е породил насрещно права и задължения за страните по делото, поради което изпълнителят не може да търси изпълнение на договорно  основание по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

Предвид изложеното искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, а на ответната страна да се присъдят разноските по делото. 

По отношение на разноските:

Ответникът претендира разноски, като с оглед изхода на спора такива следва да му се присъдят и такива, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК му се следват, с оглед изхода на спора. Съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК, същите възлизат общо на 340.00 лева, от които  - 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 40.00 лева – държавна такса за призоваване на свидетели. Юрисконсултско възнаграждение е съобразено с разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ето защо, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника общо сумата от 340.00 лева, представляваща направени по делото разноски от ответника.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от И.С.К. *** с ЕГН ********** против О.К. БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Кмета - Е.К., с който моли да бъде осъдена О.К. да заплати на ищеца сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за извършване на възложена работа, дължимо за месец септември 2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.С.К. *** с ЕГН ********** да заплати на О.К. БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Кмета - Е.К., сумата от 340.00 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.