№ 1579
гр. Пловдив, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330200404 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-1030-012229/22.12.2021 г.
на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Б.В.Б.
с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП.
Аргументира се с порок в акта за установяване на административно нарушение,
представляващ нечетливостта му, както и неправилно приложение на материалния
закон поради липсата на обективен елемент от състава на нарушение, а именно
напускането на местопроизшествието и свързаната с това липса на субективна страна
на деянието. Претендира разноски.
Въззиваемата страна взема бланкетно становище по жалбата с писмото, с което
е изпратена преписката на съда, като оценява постановлението като законосъобразно и
обосновано и моли да бъде потвърдено. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 15.12.2021 г. жалбоподателят Б.Б. управлявал в гр. Пловдив лек автомобил
„Хюндай Туксон“ с рег. № ***, собственост на „ОТП Лизинг“ клон Пловдив. Около
16:25 ч. се намирал на пресечка на ул. „Димитър Талев“ до № 130, като се готвил да
направи маневра завой на ляво. Срещу него по в страни се намирал служебен
автомобил на отдел „Криминална полиция“ към ОД на МВР Пловдив марка и модел
1
„Форд Фокус“ с рег. № ***, в който се намирал Х.С. – *** и още двама негови колеги.
Той също се готвел да направи маневра завой на ляво и да се включи в движение по ул.
„Димитър Талев“, като изчаквал да преминат движещите се автомобили. Желаната му
посока на движение била на север, а тази на жалбоподателя на юг. За полицейския
служител се отворила възможност да се включи в движението, което той сторил и се
пристроил в дясното платно в посока север на ул. „Димитър Талев“, като почти изцяло
управлявания от него служебен автомобил бил преминал осевата линия. В същия
момент жалбоподателят предприел желаната от него маневра завой на ляво. Той обаче
не преценил движението на насрещния автомобил и траекториите на превозните
средства се засекли. В резултат на това настъпило транспортно произшествие, като
предната дясна броня на лек автомобил „Хюндай Туксон“ в областта на преден десен
фар осъществила контакт със задна дясна врата и заден десен калник на лек автомобил
„Форд Фокус“. Намиращите се в последното МПС лица усетили лекото му
преместване в следствие на съприкосновението, а водачът му С. спрял движението си.
Забелязал, че водачът на „Хюндай Туксон“ също спрял за 1-2 секунди, след което
продължил движението си по ул. „Димитър Талев“ в посока юг. В същия този момент
С. обърнал посоката си на движение и последвал другия участник в произшествието.
Включил сигналната светлина, с която било оборудвано служебното МПС, и докладвал
случая на дежурния по ОДЧ, като съобщил за настъпилото ПТП, регистрационен на
другия участник в него и последващото му поведение – напускане на мястото на
произшествието. Водачът на л.а. „Хюндай Туксон“ спрял в близост до Овощарския
институт в гр. Пловдив, а непосредствено до него и полицейските служители. Те
слезли от автомобила им, представили се на водача и го попитали дали е забелязал, че
ги е ударил, на което той притеснено отговорил, че не е усетил нищо. Докато чакали
патрул на Пътна полиция, полицейските служители забелязали, че щетите върху
автомобила на другия участник са незначителни. Обяснили на жалбоподателя, че не е
имало само застъргване, а техният автомобил бил подместен от само ПТП. След
пристигането на екип на Пътна полиция и двамата водачи били тествани за употребата
на алкохол, като пробите и на двамата били отрицателни.
За настъпилото събитие бил съставен протокол за ПТП № 1756566 от 15.12.2021
г., който е подписан от двата участници в произшествието.
За установеното нарушение бил съставен АУАН серия АВ бл. №
076709/15.12.2021 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 123, ал. 1, т.
1 от ЗДвП. В акта нарушителят отразил, че няма възражения..
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
Х.С. – участник в ПТП, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, протокол за ПТП № 1756566 от 15.12.2021 г.,
докладна записка с рег. № 432р-26486/15.12.2021 г., справка за нарушител/водач,
оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., оправомощителна заповед №
8121з-825/19.07.2019 г.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава настъпването на ПТП
като участник в него, първоначалното поведение на другия участник, а после и
последващото му такова, което е наложило да бъде настигнат и отбит от пътя до
пристигане на автопатрул на „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив. Сподели
личните си впечатление по съприкосновението, което е довело до лекото преместване
2
на служебния автомобил, макар да не е имало челен сблъсък, а застъргване по
посочените от него части от автомобила. Показанията му изцяло кореспондират на
изложеното в акта, а така и в протокола за ПТП за времето и мястото на
произшествието, за начина и механизма на удара, за местоположението на повредите
върху автомобилите. Последният впрочем представлява изявление на официален орган
в кръга на неговата функция, съставен в определена форма и по определен ред, и
следва да се преценява като годно доказателствено средство за настъпилите факти по
начина, по който са отразени в него. Отделно от това протоколът за ПТП е подписан от
жалбоподателя. Въз основа на изложеното съдът прецени показанията на свидетеля
като непротиворечиви, съответни на останалите доказателства, подробни,
последователни и логични, поради което ги възприе за достоверни и формира
фактическата обстановка въз основа на тях.
От друга страна не се опровергават фактическите констатации в АУАН, а
напротив те се потвърждават от показанията на свидетеля и протокола за ПТП. В този
смисъл, обстоятелството, че актосъставителят не е присъствал на мястото на
нарушението, не е от значение за ангажиране на отговорността на нарушителя,
доколкото последното се подкрепя от останалите доказателства.
Съдът отчете и презумптивната сила на АУАН, регламентирана в нормата чл.
189, ал. 2 от ЗДвП. Нещо повече, изискването на закона е не просто неустановяване на
фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане в
предмета на доказване на други факти и тяхното установяване, които са в
противоположния смисъл на тези в акта. Такива обаче не се твърдят от жалбоподателя,
а и няма как да бъдат доказани при това положение, затова и обстоятелствата по акта
останаха необорени
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на
актовете. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и
НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените
обстоятелства, при които е извършено то. Актът е напълно четлив и разбираем, без
задрасквания, във връзка с което възражението от жалбата се прие за неоснователно.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Съставен е в присъствието на свидетел очевидец и
жалбоподателя, като му е предявен за запознаване и подписване и му е връчен препис
от него. Предоставена е възможност на нарушителя да изложи възраженията си в
писмен вид в тридневен срок от връчването на акта, като той не е възползвал от това си
право и не е възразил в самия акт.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представените заповеди, в предвидената от закона форма,
при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта
на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото
на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
3
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение, свързани
поведението на участниците в ПТП.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма глас, че водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушенията.
Безспорно се установява, че Б.Б. като водач на МПС лек автомобил „Хюндай
Туксон“ с рег. № *** на 15.12.2021 г. около 16:25 часа в гр. Пловдив на ул. „Димитър
Талев“ № 130 е ударил със своя автомобил управлявания от свидетеля С. лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *** по задна дясна врата и заден десен калник, след
което не спрял, за да установи какви са последиците от произшествието. Доказа се по
делото, а и не се спори между страните, че е настъпило ПТП, доколкото е налице
съприкосновение между двата автомобила, от което са настъпили имуществени вреди и
за двата, и то по време на движение, докато и двамата водачи са предприемали своите
маневри. В този смисъл жалбоподателят отговаря на условието да е участник в пътно-
транспортно произшествие.
Спорът се състои в това дали жалбоподателят е изпълнил задължението си да
спре и да установи какви са последиците от произшествието, като не се концентрира по
това дали е извършил последното без да създава опасност. Таке е, защото се установява
по делото, че жалбоподателят не е спрял след настъпване на удара. Впрочем, че е
налице удар, който е бил ясен и за двамата водачи, са несъмнени показанията на
свидетеля С., който категорично заявява, че управлявания от него автомобил се е
преместил малко. От друга страна, че това е било усетено и от самия жалбоподател,
сочат и данните, че непосредствено след съприкосновението, нарушителят е спрял,
макар и за няколко секунди. Нелогично е според съда осъществяването на такова
спиране в друга ситуация освен осъзнаването, че е настъпило ПТП. Напротив,
логичното поведение, ако действително не бе разбрал за удар, е водачът по най-бързи
начин да се изнесе в посоката на движение, доколкото биха могли да възникнат други
предпоставки за ПТП, т.е. без да се констатира очевидно спиране на автомобила.
Същевременно вредите по МПС „Форд Фокус“ са от такъв порядък (налице е
застъргване на почти половината дясна страна на автомобила), че е невъзможно за
един опитен водач, какъвто се твърди да е жалбоподателя, че да не осъзнае, че настъпва
удар и застъргване между неговия и чужд автомобил. Същото следва да се разглежда и
контекста на обстоятелството, че всеки водач следва да съобразява и знае габаритите
на автомобила си, което на още по-голямо основания поддържа застъпената от съда
теза. В контекста на изложеното съдът счете за доказано, че водачът осъзнавайки
настъпилото ПТП не е спрял, за да установи настъпилите вредни последици, а спрял за
няколко секунди и без да се поинтересува от вредите и без да слезе от автомобила си, е
продължил движението си в избраната от него посока. Следователно и този елемент от
изпълнителното деяние на нарушение се прие за безспорно установен.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му може да доведе до настъпване на
4
общественоопасни последици – неустановяване на нарушението и настъпването на
имуществен спор, и е целял настъпването на тези последици, след като целенасочено е
продължил движението си. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк
умисъл. В тази връзка не се възприеха възраженията за липса на субективна страна на
спора, поради отсъствие на субективно отношение на дееца към деянието му. Дори и
обаче да се възприеме, че нарушителят не е осъзнал извършеното от него деяние, което
съдът не споделя, то следва да се спомене, че той е бил длъжен по силата на правилата
на ЗДвП и е могъл да предвиди с оглед на развитието му и стажът му като водач на
МПС, че при извършената маневра може да настъпи ПТП, за което той следва да спре
по най-безопасния за движението начин, за да установи последиците от поведението.
Всъщност това и е нормалният и очакван акт на действие при една такава ситуация.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение по чл. чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е съотнесено
към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която
предвижда за нарушаване на задълженията на участник в пътнотранспортно
произшествие наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение, доколкото и санкцията по чл. чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП е определена в минималния размер, предвиден в закона. Нарушението и
личността на нарушителя не се характеризират с висока степен на обществена опасност
и не се отриха отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-висок
размер от определения. Конкретният случай не се характеризира с липса или
незначителност на вредните последици (които не са предвидени като престъпен
резултат в нарушената норма) и не се откриват други смекчаващи обстоятелства, които
да го определят с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от
същия вид, за да се обуслови приложението на института на маловажния случай по
смисъла на дефинитивната норма на пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН.
По разноските:
Доколкото изхода от делото е в полза на въззиваемата страна и същата не е
претендирала разноски, то такива не следва да се присъждат.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното
наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-012229/22.12.2021 г.
на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Б.В.Б.
с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
5
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6