Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
08.01.2019год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ХI-ми граждански състав,
в публично заседание на четвърти
януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина
Карталска, като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело №5355 по описа
за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от „***”ЕООД, гр. Плевен, представлявано от Д.К.- ***, чрез адв. В. Д.,
против П.Р.С., с която се твърди, че страните са се
намирали в трудовоправни отношения, въз основа на трудов договор №226/27.03.2018г., прекратен със заповед№ 147/10.05.2018г., на основание чл.326, ал.1от КТ- по искане на работника.
Твърди се, че в трудовия договор, е уговорено тримесечно предизвестие за
прекратяването му. Твърди се, че ответникът не е отработил отправеното до
работодателя предизвестие, за периода 11.05.2018-18.08.2018г. Моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника, да заплати сумата от 1530лв.- обезщетение за неспазено
предизвестие, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения си особен
представител оспорва предявения иск. Навежда доводи, че в молбата за
прекратяване на трудовото правоотношение, датата не е изписана от ответника.
Прави искане за назначаване на съдебно-графическа експертиза.
В съдебно заседание
ищцовото дружество поддържа предявената искова молба. Изразява становище, че
изписването на датата в молбата за прекратяване е правноирелевантен по делото
факт.
Съдът, като
съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото
е, че страните са се намирали в трудовоправни
отношения, въз основа на трудов договор №226/27.03.2018г. Установява се, че
договорът е безсрочен, сключен със срок за изпитване-6 месеца, уговорен в полза
на работодателя. Установява се, че в чл.8 на договора, че при прекратяване на
трудовия договор, страните са уговорили тримесечно предизвестие, което е
еднакво за двете страни. Установява се, че в договора, страните са договорили трудово
възнаграждение в размер на 510 лв.
Спорно по делото е
дали ответникът дължи на работодателя обезщетение за неотработено предизвестие,
и ако дължи – в какъв размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ, страната, която има правото да прекрати
трудовия договор с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срока на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение, в размер на брутното
трудово възнаграждение, за неспазеният срок на предизвестието. Съгласно чл.326,
ал.1 от КТ, срокът на предизвестието, при прекратяване на безсрочен трудов
договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не
повече от три месеца. В случая, видно от съдържанието на трудовият договор,
страните са уговорили максимално разрешеният от закона срок на предизвестието,
а именно три месеца.
Установява се, че
сключеният между страните трудов договор е
безсрочен, с клауза- изпитателен срок, в полза на работодателя по
смисъла на чл.70, ал.1 от КТ и дава възможност на работодателя да провери
способностите на работника, да изпълнява възложената му работа. Само по себе си
основанието по чл.70, ал.1 от КТ може да се приложи както при трудови договори за
неопределено време, така и при срочните трудови договори. Клаузата „изпитателен
срок”, дава възможност на страната, в чиято полза е уговорен- в случая на
работодателя- да прекрати трудовият договор, в срока за изпитване, без
предизвестие- чл.71, ал.1 от КТ. В случая не е налице такова прекратяване в
изпитателния срок, а по искане на работника. Видно е от представеното копие на
молба от 10.05.2018г., изходяща от ответника, че работникът е заявил искане пред
работодателя да бъде освободен от заеманата длъжност по лични причини без да
отработва уговореното предизвестие. Ответникът чрез особения си представител
оспорва подадената молба и твърди, че всъщност договорът е прекратен по взаимно
съгласие на страните. Твърди, че ответникът не е посочил от коя дата тече
предизвестието, тъй като не е изписал собственоръчно датата 10.05.2018г. Оспорва верността на молбата и твърди, че
датата не е изписана от ответника.
Съдът счита, че
това обстоятелство е правно ирелевантно в спора. Ответникът е получил заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение, която му е връчена лично срещу
подпис на 14.05.2018г. и не е възразил нито срещу датата на издаване на
заповедта, нито срещу датата, от която е прекратено трудовото правоотношение. В
същото време, по делото не са представени и събрани доказателства, които да
установят, че трудовото правоотношение е прекратено считано от друг момент, а
не както е отразено 10.05.2018г.
При така
изложеното, съдът приема, че от фактическа страна се установи, че ответникът е
подал молбата си на 10.05.2018г. На основание молбата от страна на ответника, считано
от същата дата – 10.05.2018г., работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с приложената по делото Заповед №147/10.05.2018г., която е
врачена на ответника на 14.05.2018г. Видно от същата, трудовото правоотношение
е прекратено въз основа на постъпилата молба на основание чл.326, ал.1 от КТ,
поради напускането му без предизвестие. Няма данни по делото заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение да е оспорвана по съдебен ред и съдът
приема, че същата е влязла в сила.
По делото е приета
съдебно графическа експертиза, от която се установява, че датата на молбата за
прекратяване на трудовото правоотношение и изписаното в молбата ЕГН вероятно не
е са изписани от едно и също лице, а датата в молбата и датата в заповедта
вероятно са изписани от едно и също лице.
По делото е
изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се
установява, че обезщетението за неспазено предизвестие, съобразно уговореното в
трудовият договор – три месеца, за периода 11.05.2018г. - 11.08.2018г., е в
размер на 1530лв.
По делото, от
събраните доказателства, безспорно се установи, че трудовият договор е
прекратен, едностранно от страна на работника, въз основа на молба от 10.05.2018г.,
в която е посочено, че няма да се отработва срокът на предизвестието. По делото
не се установява от страна на ответника да е заплатена претендираната сума или
ответникът да е отработил предизвестието или част от него.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1530лв., представляваща обезщетение за
неспазено тримесечно предизвестие, ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба, до окончателното й изплащане. Посоченият период на
претенцията, е съобразен с уговорената между страните в трудовият договор
клауза за тримесечен срок на предизвестието за
прекратяване на трудовия договор.
Следва, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
да бъде осъден да заплати на ищецът,
сумата от 956,20 лева– разноски по делото, от които 338 лева адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото, 100 лева
възнаграждение за вещо лице за съдебно икономическа експертиза и 120 лева за
съдебно графическа експертиза, 61,20 лева държавна такса и 337 лева
възнаграждение за особен представител на ответника.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.1 от КТ П.Р.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Х.Д.Т.”ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.- управител,
сумата от 1530 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, за
периода 11.05.2018г. до 11.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба 18.07.2018г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.Р.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Х.Д.Т.”ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.- управител, сумата от 956,20 лева,
разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: