Решение по дело №13269/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262969
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Константина Миткова Христова
Дело: 20191100513269
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

КОНСТАНТИНА Х.

 

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Х. гр. дело № 13269 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 162625 от 10.07.2019 г., постановено по гр. д. № 81435/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 58-ми състав, е отхвърлена заявената от Т.Д.Х. претенция за възлагане на делбения имот на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК и е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район „Средец – Триадица“, ул. „*****, в приземния етаж на сградата, с площ 41 кв. м., който се състои от стая, хол, кухня, коридор и клозет, заедно с прилежащо мазе и 20/1000 идеални части от общите части на сграда № 1, апартамент, заснет по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, с идентификатор 68134.106.170.1.3, съгласно схема на сграда № 15-102712/07.03.2016 г., издадена от АГКК, със съседи на апартамента: на същия етаж 68134.106.170.1.1, 68134.106.170.1.2, под апартамента – няма, нас апартамента 68134.106.170.1.8, като сграда № 1 е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.106.170 – като получената при публичната продан сума да се раздели между съделителите съобразно делбените им квоти: за Т.Д.Х. – 9/40 ид. части, за Л.Д.Х. – Н. – 9/40 ид. части, за Д.Д.Х. *** Община – 13/40 ид. части.

Срещу първоинстанционното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба от Т.Д.Х., в която се отправя искане същото да бъде отменено, като бъде уважена претенцията на жалбоподателката за възлагане на делбения имот. Излага се, че неправилно СРС е приел, че в процесния случай е налице т. нар. комбинирана съсобственост по отношение процесния апартамент във връзка със задължителните указания на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Сочи се, че от доказателствата по делото се установява, че макар през 1959 г. да е одържавена идеална част от имота вследствие на издаден изпълнителен лист от 1951 г., то съсобствеността е възникнала между държавата и наследодателя на Д.Х., на който Т.Х. е наследница. Поради което се намира, че в процесния случай съсобствеността за жалбоподателката е възникнала само и единствено в резултат на наследяване. Счита се, че константната съдебна практика приема, че при такава хипотеза състоянието на съсобствеността възниква от един единствен юридически факт – смъртта на наследодателя, затова и възлагането на имота е допустимо, доколкото съсобствеността е съсредоточена между съделители, чиито основен източник и правопораждащ факт на придобитите права е смъртта на общия наследодател. Акцентира се, че процесното жилище не е СИО, Т.Х. е живяла в него повече от 40 г. и живее там и до момента, същата няма друго жилище

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Столична Община. От последната е подадено писмено становище, в което се заявява, че същата е неоснователната и се отправя искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По делото е постъпило писмено становище на въззивната жалба от Л.Д.Х. – Н. и Д.Д.Х., в което последните се присъединяват към изложеното в нея.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като настоящата съдебна инстанция споделя напълно фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 от  ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. Въпреки това, с оглед доводите, наведените във въззивната жалба, е необходимо да се изложи и следното:

В предмета на делото е включен иск за делба, предявен от Т.Д.Х., Л.Д.Х. – Н. и Д.Д.Х. ***, относно недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район „Средец – Триадица“, ул. „*****, в приземния етаж на сградата, с площ 41 кв. м., който се състои от стая, хол, кухня, коридор,и клозет, заедно с прилежащо мазе и 20/1000 идеални части от общите части на сграда № 1, апартамент, заснет по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, с идентификатор 68134.106.170.1.3, съгласно схема на сграда № 15-102712/07.03.2016 г., издадена от АГКК, със съседи на апартамента: на същия етаж 68134.106.170.1.1, 68134.106.170.1.2, под апартамента – няма, нас апартамента 68134.106.170.1.8, като сграда № 1 е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.106.170.

С влязло в сила решение № 305532/04.01.2018 г., постановено по гр. д. № 81435/2015 г. по описа на СРС, ГО, 58-ми състав, е допуснато извършването на съдебна делба на процесния недвижим имот при следните квоти: за Т.Д.Х. – 9/40 ид. части, за Л.Д.Х. – Н. – 9/40 ид. части, за Д.Д.Х. *** Община – 13/40 ид. части.

От изслушаното пред районната съдебна инстанция заключение на допуснатата от съда съдебно техническа експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като пълно, компетентно и обективно изготвено, се установява, че допуснатият до делба имот е неподелят, като неговата средна пазарна цена възлиза на сумата от 86 000 лева.

За да постанови обжалваното съдебно решение СРС е приел, че в процесния случай съсобствеността между съделителите е възникнала по наследство и одържавяване, поради което, съобразявайки постановките, приети в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, е заключил, че доколкото имотът е неподеляем и не са налице предпоставките на закона за уважаване на възлагателната претенция съгласно нормата на чл. 348 от ГПК, то делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан.

Настоящият съдебен състав напълно споделя така възприетите от районната съдебна инстанция крайни фактически и правни изводи, като изложените в обратния смисъл възражения на жалбоподателя са неоснователни.

Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

В мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. ОСГК на ВКС, се посочва, че граматичното и логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването „при откриване на наследството“ изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че 27/40 ид. части от процесния недвижим имот е придобит от съделителите Т.Д.Х., Л.Д.Х. – Н. и Д.Д.Х. при равни квоти, или по 9/40 за всеки един от тях, на 11.11.2006 г. в резултат на смъртта на техния общ наследодател Д.П.Х.. Още приживе на наследодателя Д.Х. обаче, делбеният имот е бил съсобствен със съделителя Столична Община, която притежава 13/40 ид. части от него въз основа на одържавяване. Ето защо, в случая съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване и одържавяване - в съсобствеността участва трето за наследството лице.

Съгласно мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. ОСГК на ВКС, комбинирана /смесена/ съсобственост е собствеността, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Доколкото с възприетото становище по т. 7 се приема, че само възникналата в резултат на наследяване собственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 от ГПК, то следва, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК. Делбата следва да бъде извършена на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК - чрез изнасяне имота на публична продан.

По въпроса относно това към кой момент се преценява наличието на смесена съсобственост е налице еднообразна и постоянна съдебна практика, в смисъл, че когато към момента на откриване на наследството е налице смесена съсобственост, то възлагането на имота по реда на чл. 288, ал. 3 от ГПК /отм./, респ. чл. 349, ал. 2 от ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ е недопустимо.

Така дадените разяснения са достатъчни, за да се ориентират съдебната практика в кои случаи възлагането по чл. 288, ал. 3 от ГПК /отм./, сега чл. 349, ал. 2 от ГПК, е недопустим способ за извършване на делбата. Ясно е, че когато придобивното основание за едни от съсобствениците е наследяване, а за други - одържавяване, съсобствеността е смесена и разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК е неприложима. Липсват основания за предложеното от жалбоподателката тълкуване, че когато съсобствеността е съсредоточена между съделители, чиито основен източник и правопораждащ факт на придобитите права е смъртта на общия наследодател, то възлагането на имота е допустимо, а в случая за Т.Х. съсобствеността е възникнала само и единствено в резултат на наследяване, доколкото това тълкуване е в разрез с тълкувателното решение и му придава непосочен в него смисъл /така и определение № 221/20.03.2012 г. по гр. д. № 240/2012 г., II ГО на ВКС, определение № 396/03.07.2017 г. по гр. д. № 783/2017 г., I ГО на ВКС, определение № 944/21.10.2009 г. по гр. д. № 865/2009 г., II ГО на ВКС, определение № 214/21.03.2012 г. по гр. д. № 1131/2011 г., I ГО на ВКС, определение № 36/25.01.2016 г. по гр. д. № 5843/2015 г., I ГО на ВКС, определение № 500/09.12.2019 г. по гр. д. № 2470/2019 г., II ГО на ВКС и др./.

Освен това, действително, в последваща, след постановяването на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, съдебна практика на върховната съдебна инстанция, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, се допълва схващането за т. н. комбинирана съсобственост, като се посочват и случаите, когато такава съсобственост не е налице. Част от тази съдебна практика е цитирана и от жалбоподателя в разглежданата в настоящото производство въззивна жалба. Същата обаче се отнася за случаи, различни от процесния, а именно за хипотезите, когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг - тогава не възникна смесена съсобственост, освен във връзка с чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг получаваше само своя дял от общото имущество, а делът на починалия съпруг се наследяваше от децата, или когато наследниците извършат помежду си разпоредителни сделки - тогава също не е налице смесена съсобственост, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. В процесния казус не е налице нито едно от така посочените разграничения, поради което и приетото в изброените от жалбоподателя решения е неотносимо и не би могло да бъде привнесено с оглед спецификата на разглеждания случай.

По изложените съображения настоящият състав намира за неоснователни оплакванията на въззивницата относно отхвърлянето на възлагателната й претенция, като първоинстанционният съд правилно не я е уважил при спазване задължителните разяснения, дадени в горепосоченото тълкувателно решение, и е изнесъл делбения имот на публична продан.

Така, поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

Пред настоящата съдебна инстанция присъждането на разноски е претендирано единствено от процесуалния представител на жалбоподателката, но с оглед изхода на спора такива не следва да му бъдат присъждани.

Воден от горното, Софийски градски съд

                                   

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 162625 от 10.07.2019 г., постановено по гр. д. № 81435/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 58-ми състав.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                  2.