Решение по дело №107/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 176
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20217110700107
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                   176                                          30.06.2021г.                                      град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и трети юни                                                две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                           2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

при участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствие на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 107 по описа на съда за 2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.179 и сл. от АПК.

Със заповед №РД-30-67/26.03.2021г. ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.“Демокрация“ № 44 обжалва решение №106 от Протокол №3/26.02.2021г. на ОбС – Невестино. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 във вр. с чл.184 от АПК. Противоречието с материалния закон свързва с нарушение на чл.68, ал.1 и чл.71 от ЗМДТ. Моли за отмяна на оспореното решение.

            В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Ответният ОбС – Невестино не изразява становище по оспорването.

            Представителят на КОП намира оспорването за основателно поради посочените от оспорващия нарушения на материалния закон и моли за отмяна на решението на ОбС.

По реда на чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК съдът е съобщил оспорването в ДВ, бр.37/07.05.2021г.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с оспорването и приложените по делото писмени доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

С решение №95 от Протокол №11/10.12.2020г. ОбС – Невестино на основание чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, чл.66 във вр. с чл.62, чл.63, ал.1, чл.67, ал.2 и ал.4, чл.69, чл.71 и чл.71а от ЗМДТ и чл.60 и чл.64 от ЗУО е определил цената на услугите в ТБО, облекченията и е утвърдил план-сметката за разходите по услугите в ТБО. По т.1 от решението е определена такса сметосъбиране в размер на 2.0 промила за собствениците на недвижими имоти, съгласно Приложение №1 – за ФЛ, а за търговците по смисъла на ТЗ и ЮЛ – в размер на 3.0 промила. По т.2 от решението е определена такса сметоизвозване в размер на 1.5 промила за собствениците на недвижими имоти, съгласно Приложение №1 – за ФЛ, а за търговците по смисъла на ТЗ и ЮЛ – в размер на 3.0 промила. По т.3 е определена такса за поддържане чистота на териториите за обществено ползване в размер на 3.5 промила за физическите лица – собственици по Приложение №1, а за търговците и ЮЛ – в размер на 6.0 промила. Приложение №1 към решението съдържа районите с одобрено сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистота на териториите за обществено ползване за 2021г. в общината и одобрените от ОбС стойности на ТБО в табличен вид. Общата стойност на ТБО за физическите лица е 7 промила, а за ЕТ и ЮЛ – 12 промила. Решението на ОбС е публикувано на интернет страницата на общината.

Оспореното решение №106 от Протокол №3/26.02.2021г. на ОбС – Невестино е взето по ДЗ от изп.функциите кмет на общината, която е разгледана с положително становище от постоянните комисии към ОбС. Решението е взето с гласовете на всички присъствали 11 общински съветници. С него на основание чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, чл.66 във вр. с чл.62, чл.63, ал.1, чл.67, ал.2 и ал.4, чл.69, чл.71 и чл.71а от ЗМДТ и чл.60 и чл.64 от ЗУО са изменени т.1 и т.2 от решение №95 от Протокол №11/10.12.2020г., както следва:

1.Вместо: Определя такса сметосъбиране в размер на 2.0 промила за собствениците на недвижимите имоти по Приложение №1 – за ФЛ и 3.0 промила за търговците и ЮЛ – се променя на:

Определя такса сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци в размер:

-за  ФЛ /собственици на недвижими имоти/ - 2.0 промила

-за ЮЛ /търговци по смисъла на ТЗ/ - 3.0 промила

2.Вместо: Определя такса сметоизвозване в размер на 1.5 промила за собствениците на недвижими имоти съгласно Приложение №1 – за ФЛ, а за търговците от 3.0 промила – се променя на:

Определя такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения в размер:

-за ФЛ /собственици на недвижими имоти/ - 1.5 промила

-за ЮЛ /търговци по смисъла на ТЗ/ - 3.0 промила.

Решението е публикувано на интернет страницата на общината.

Със заповед №РД-30-50/08.03.2021г. на основание чл.45, ал.4, изр.2, пр.1 от ЗМСМА във вр. с чл.31, ал.1, т.5 от ЗА Областният управител е върнал решението за ново обсъждане от ОбС. Заповедта е получена в ОбС на 10.03.2021г., като видно от писмо рег.индекс 966/08.04.2021г. на председателя на ОбС липсва преразглеждане на решението. Оспорването е постъпило в съда на 29.03.2021г.

Мотивите за изменение на решение №95/10.12.2020г. на ОбС се съдържат в ДЗ на вносителя и са свързани със сключения между общината и община Самоков договор за депониране на битови отпадъци, което налага включване в ТБО на такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, като с това не се променя общия годишен размер на ТБО. В посоченото писмо рег.индекс 966/08.04.2021г. органът сочи, че проекта за решение с мотивите не е публикуван, т.к. не представлява нормативен акт по смисъла на ЗНА.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка оспорването от Областния управител е допустимо. Нормата на чл.45, ал.4 от ЗМСМА определя Областният управител като легитимиран субект с право на оспорване на актовете на ОбС. Оспорването по делото е подадено в срока по чл.45, ал.8 от ЗМСМА. Съдът притежава териториална и материална компетентност за постановяване на валиден съдебен акт по см. на чл.133, ал.3 във вр. с чл.184 от АПК.

Разгледано по същество, оспорването е основателно. Съображенията за това са следните:

На основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.184 от АПК съдът дължи служебната проверка за законосъобразност на оспореното решение на ОбС на основанията по чл.146 от АПК.

Относно компетентността:

Нормата на чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА възлага в правомощие на ОбС определяне размера на местните такси, една от които е ТБО съгласно чл.6, ал.1, б.“а“ от ЗМДТ. Изложеното налага извода, че оспореното решение е издадено от компетентен  орган.

По формата:

Решението отговаря на изискването за форма по чл.21, ал.2 от ЗМСМА. Обективирано е в протокол от заседанието на ОбС, изготвен на основание чл.29 от ЗМСМА. Протоколът е в утвърдената форма по чл.57, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на ОбС, т.к. носи подписите на председателя и протоколиста. Отделно от това, решението отговаря на общите изисквания за форма на административните актове по чл.59, ал.2 във вр. с чл.74 от АПК.

По процедурата:

Спазени са процесуалните правила на чл.27, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА за кворум, мнозинство и поименно гласуване. Решението е прието с гласовете на всички присъствали общински съветници. Вносителят на проекта за решение е измежду оправомощените лица по чл.58, ал.3, т.2 от Правилника за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. В изпълнение на чл.61 от Правилника, ДЗ е разгледана от постоянните комисия към ОбС.

При взимане на решението обаче е нарушена процедурата за издаване на общ административен акт по раздел II от Глава пета на АПК. В практиката си ВАС застъпва трайно становището, че решението на ОбС по чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, с което ежегодно се определя размера на ТБО, притежава спецификите на общ административен акт /вж. решение №15946/25.11.2019г. по адм.д.№6754/2019г., VIII о.; решение №10133/23.07.2020г. по адм.д.№13698/2019г., I о. и цитираната в последното съдебна практика/. За решението на ОбС важат административнопроизводствените правила по чл.66, чл.69 и чл.71 от АПК. Нормите задължават органа да се извърши публикуване на ДЗ на кмета на сайта на общината, да извърши уведомяване на заинтересованите лица, да посочи формите за тяхното участие в производството, като по този начин им осигури възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, който не може да е по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл.66 от АПК. От доказателствата по делото е видно, че посочените изисквания не са изпълнени. Не е извършено надлежно уведомяване на обществеността за откриване на производството по издаване на общия административен акт, т.к. ДЗ на вносителя не е публикувана на сайта на общината и ОбС и не разгласена по друг начин. От ДЗ не става ясно, че заинтересованите граждани/организации могат да обсъждат предложението на кмета и да участват с мнения и предложения при гласуване на размерите на услугите в ТБО. Покана за подобно публично обсъждане не се съдържа на интернет страницата на общината, нито е разгласена по друг начин чрез средствата за масово осведомяване. Това води до извод, че решението не е доведено до знанието на заинтересованите лица. Решението на ОбС е прието при неспазен срок по чл.69, ал.2 от АПК. Допуснатите от органа нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, т.к. са рефлектирали върху крайната воля на органа и са нарушили правото на участие на заинтересованите лица в производството. Разпоредбата на чл.71 от АПК задължава органа да издаде акта след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. Нарушенията на процедурата водят на самостоятелно основание до незаконосъобразност на оспореното решение без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

            Независимо от горното, съдът установява и материална незаконосъобразност на оспореното решение.       

            Нормата на чл.62 от ЗМДТ определя правилото, че ТБО се заплаща за извършени от общината 3 вида услуги: 1/по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2/за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и 3/за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Според нормата на чл.67, ал.2 от ЗМДТ размерът на ТБО за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл.62, която се определя, като разходите за сметка на ТБО за текущата година по план-сметката, формирани по реда на чл.66, ал.13 за всяка услуга по чл.62 се разпределят, като се приложи съответният начин на изчисление в зависимост от приетите от ОбС основи за услугите по чл.62. Правилата по чл.71 от ЗМДТ пък въвеждат облекчения в заплащане на ТБО от задължените лица във вид на отделни хипотези за освобождаване от заплащане на дължимите суми за част от услугите в ТБО. Посочените норми в своята съвкупност и взаимна връзка, приложени към казуса по делото сочат на извод, че макар с изменението по процесното решение да не е извършена корекция в общите промили за ТБО за 2021г. спрямо решение №95/10.12.2020г. на ОбС, то гласуваните промили по отделните услуги в ТБО досежно сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци са различни, като по този начин при прилагане на хипотезите по чл.71 от ЗМДТ определени групи лица ще заплащат суми за посочените услуги от ТБО в различен размер от гласувания такъв с предходното решение. Това изменение в размера на ТБО формира извод за нарушаване на забраната по чл.68, ал.1 от ЗМДТ, а от тук – и за материална незаконосъобразност на оспореното решение на ОбС.

            На основание чл.183, пр.2 от АПК съдът ще отмени оспореното решение на ОбС.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, чл.14 от ЗМСМА и чл.57, ал.2 и ал.3 от ЗА община Невестино дължи заплащане на Областна администрация - Кюстендил на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. по чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП. Съдът не присъжда други разноски, т.к. не са поискани такива.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №106 от Протокол №3/26.02.2021г. на ОбС – Невестино.

            ОСЪЖДА ОБЩИНА НЕВЕСТИНО да заплати на ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ - КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                2.