Присъда по дело №859/2024 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ
/ Присъда №21/04.03.2025г. по НОХД №859/2024г.по описа на РС-
ПЛЕВЕН/

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение
срещу Д.Л.И. ЕГН: ********** – за това, че на 17.09.2021 г. в гр. Плевен, без
надлежно разрешително /чл.73 във вр. чл.30 и чл.31 от Закона за контрол
върху накротичните вещества и прекурсорите/ държал високорисково
наркотично вещество - коноп /канабис, марихуана/ с нето тегло 2,026 грама,
със съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %, на стойност 12,16 лева -
престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа обвинението така,
както е повдигнато. Счита същото за доказано по несъмнен начин и пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание
лишаване от свобода, което да бъде ефективно изтърпяно, както и да бъде
извършено привеждане в изпълнение на условното осъждане, в чийто
изпитателен срок е извършено престъплението, предмет на разглеждане по
настоящото дело.
Подсъдимият Д.Л.И., редовно призован, не се явява;
производството спрямо него е протекло при условията на чл.269 ал.3 т.1, т.2,
т.4, б.“а“ НПК. Представлява се от упълномощен защитник, който намира за
установено по безспорен начин, че в жилището, обитавано от страна на
подсъдимия, действително се е съхранявало наркотичното вещество, за което
на И. е повдигнато обвинение. От друга страна, оспорва правната
квалификация на извършеното от И. деяние като изтъква, че се касае за
изключително малко количество наркотично вещество, на изключително
ниска стойност – повече от 30 пъти по-ниско от размера на МРЗ в страната
към датата на деянието, както и че именно процесуалното поведение на
подсъдимия е довело до разкриване на деянието, за което му е повдигнато
обвинение. Наред с това отбелязва, че от момента на извършване на деянието
е изтекъл значителен период от време, през който не са налице данни за други
престъпни прояви, извършени от Д. И.. Посочва Решение №107 от 26.10.2020г
по н.д. №483/2020г. на ВКС и Решение №133 от 06.06.2018г. по н.д.
№359/2018г. на ВКС, в които, при аналогични ситуации е прието, че правната
квалификация не може да бъде по чл.354а ал.3 т.1 НК, като във втория случай,
дори е преценено, че е налице хипотезата на чл.9 ал.2 НК. В този смисъл
защитникът счита, че и настоящото деяние, поради своята явна
незначителност, попада в хипотезата на чл.9 ал.2 НК и Д. И. следва да бъде
изцяло оправдан, а алтернативно – да бъде оправдан по първоначално
повдигнатото обвинение, като бъде признат за виновен, за деяние по чл.354а
ал.5 вр.ал.3 т.1 НК.
1

След като обсъди задълбочено събраните в хода на наказателното
производство доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност,
от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
Д.Л.И. е роден на ***, български гражданин, с основно
образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН: **********.
С Определение по НОХД №103/2019г. на РС-ПЛЕВЕН, Д. И. е
признат за виновен за престъпление по чл.343б ал.3 НК, като му е наложено
наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на
което, на основание чл.66 ал.1 НК, е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, както
и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА. Определението влязло в сила на 24.01.2019г.
Към 17.09.2021 г. подсъдимият Д.Л.И. не притежавал
разрешително за дейности по Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите. Въпреки това – и въпреки споменатото по-горе условно
осъждане, на посочената дата, И. държал в апартамента си в гр.ПЛЕВЕН, ул.
„***“, № 7, ет. 2, ап. 2, високорисково наркотично вещество - коноп /канабис,
марихуана/ с нето тегло 2,026 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол
17,51 %, на стойност 12,16 лева. Същото вещество съхранявал в полиетиленов
плик с неправилна форма, бяло-жълт на цвят, с размери около 5/5 см.,
поставен в нощно шкафче.
На същата дата, дежурните полицейски служители – свидетелите
И.Ц.Д. и В.И.М., получили оперативен сигнал, че служебно известният им /по
линия – наркотични вещества/ Д. И., държи наркотични вещества. Около 08:30
часа спрели Д. И. пред жилищната сграда в гр.ПЛЕВЕН, ул. „***“, № 7,
представили му се и го попитали дали държи в себе си забранени вещества и
предмети. Подсъдимият първоначално отрекъл, но впоследствие уведомил
полицейските служители, че в жилището си държи малко количество
марихуана. Свидетелите Д., М. и подс.И. посетили жилището на подсъдимия,
където той доброволно предал посоченото по-горе, държано от негова страна,
наркотично вещество, за което бил оформен надлежен Протокол; на свой ред,
свидетелят В. М. съставил Протокол за извършена проверка в помещение без
съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от 17.09.2021г.
За случая бил уведомен дежурен разследващ полицай, но когото с приемо-
предавателен протокол от 17.09.2021г. св.М. предал, доброволно предаденото
от страна на Д. И., наркотично вещество.
С първо действие по разследването – разпит на свидетеля В.И.М.,
извършен при условията на чл.356 ал.1 т.1 и т.3 НПК, започнало бързо
производство пр.пр. №5506/2021г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което,
Д.Л.И. ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна отговорност, за
извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК.
Съдът намира, че възприетата по – горе фактическа обстановка се
доказва по категоричен начин, като основава същата върху следните
доказателствени материали:
2

показания на свидетелите И.Ц.Д. – дадени в хода на съдебното следствие
и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК; В.И.М. - дадени в
хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 НПК. Техните показания способстват за изясняване на цялостната
фактическа обстановка, свързана с времето, мястото, авторството на
деянието. Единственият аспект от показанията на свидетелите, който
Съдът не приема, се отнася до направени от страна на подсъдимия
извънсъдебни признания на неблагоприятни за него факти и
обстоятелства, тъй като в тази част, показанията на свидетелите влизат в
разрез с изискванията на НПК /Решение № 55 от 24.01.2003 г. на ВКС по
н. д. № 74/2002 г., II н. о., Решение № 717 от 15.11.2007 г. на ВКС по н. д.
№ 419/2007 г., I н. о./. Ето защо, в частта на свидетелските показания, в
които се възпроизвеждат направени от страна на Д. И. извънсъдебни
самопризнания, Съдът приема свидетелските показания за недопустими
и не основава Присъдата си върху тях. Наред с това, Съдът държи сметка,
че прочетените по реда на чл.281 НПК показания на свидетелите Д. и М.
са по-подробни от непосредствено дадените в хода на съдебното
следствие - и доколкото същите свидетели заявяват, че ги поддържат,
Съдът им отдава известно предпочитание, пред непосредствено дадените
показания в хода на съдебното следствие;
заключение по физико-химическа експертиза /л.7 – 10 от ДП/, от което се
установява, че изследваната суха растителна маса, предадена с Протокол
за доброволно предаване от 17.09.2021г., представлява високорисково
наркотично вещество - коноп /марихуана/ с нето тегло 2,026 грама, със
съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %; за изследването са
употребени 0,100 грама, като остават 1, 926 грама, предадени за
съхранение на ЦЕНТРАЛНО МИТНИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ – СОФИЯ.
Вещото лице отбелязва, че тетрахидроканабинолът е поставен под
контрол в Списък І съобразно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“. Съдът счита експертното заключение за
обективно, обосновано, небудещо съмнение в неговата правилност,
поради което му отдава вяра;
Протокол за оценка на наркотични вещества /л.11 - 12 от ДП/, от който се
установява, че стойността на коноп /марихуана/ с нето тегло 2,026 грама,
със съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %, възлиза на 12,16 лв.;
Протокол за оглед на веществено доказателство, ведно с фотоалбум /л.13
– 15 от ДП/;
Протокол за доброволно предаване от 17.09.2021г. /л.16 от ДП/. Съдът
намира, че единствената част, в която не може да бъде обсъждано това
иначе годно писмено доказателство е тази, в която Д. И. саморъчно е
вписал свои извънсъдебни признания, които – както вече се отбеляза по-
горе, не могат да бъдат взети предвид; в останалата част обаче, доколкото
3

заключението по съдебно-почерковата експертиза е категорично, че се
касае за ръкописен текст, изписан и подпис – положен, от страна на
подсъдимия, Съдът намира, че посредством Протокола за доброволно
предаване се установява по безспорен начин личността на предаващото
лице и доброволността на същото предаване;
приемо-предавателен протокол от 17.09.2021г., за приобщаване на
веществени доказателства /л.17 от ДП/;
писмо и приемо-предавателен протокол във връзка с изпращане на
наркотични вещества на ЦМУ /л.23 – 24 от ДП/;
Протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на
собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от 17.09.2021г. /л.36 –
37 от ДП/. Съдът намира, че се касае за годно писмено доказателство,
като в тази връзка намира за необходимо да отбележи, че полицейските
служители са действали в хипотезата на чл.83 ал.1 т.1 ЗМВР, тъй като са
били налице данни за извършвано тежко престъпление – такова по
чл.354а ал.3 т.1 НК; видно е, че компетентните полицейски служители са
действали на законово основание, като е бил съставен и споменатия
Протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на
собственика. Впрочем, добре е известно е от практиката, че в подобни
случаи, укриването и унищожаването на веществени доказателства би
могло да се случи мигновено, т.е. незабавното извършване на проверката
в дома на подсъдимия, независимо от наличието или липса на съгласие, е
била от особено значение. Поради това Съдът намира, че Протоколът за
извършена проверка в помещение без съгласие на собственика или
обитателя или в тяхно отсъствие от 17.09.2021г. представлява годно
писмено доказателство; единствената част, в която Съдът не му отдава
вяра е тази, в която се съдържат обяснения от страна на Д. И., тъй като се
касае за извънсъдебно признание, което няма как да бъде взето предвид;
заключение по съдебно-почеркова експертиза /л.160 – 164 от делото/, от
което се установява, че ръкописния текст под печатния текст „За
предадените предмети и книжа предаващият даде следните пояснения“
в Протокол за доброволно предаване от 17.09.2021г., е изписан от Д.Л.И.,
а подписът за „Предал“ в същия протокол, е положен от Д.Л.И.. Съдът
счита експертното заключение за обективно и обосновано, небудещо
съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра;
характеристична справка /л.22 от ДП, л.28 от делото/;
справка за съдимост /л.9 - 10 от делото/.
В доказателствената съвкупност липсват противоречия, налагащи
обсъждане в съответствие с изискването на чл.305 ал.3 изр.2 НПК; напротив,
изложената по-горе фактическа обстановка се потвърждава еднопосочно от
приобщените и отбелязани по-горе, доказателствени материали.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с
действията си, от обективна страна, Д.Л.И. ЕГН: ********** е осъществил
състав на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК - на 17.09.2021 г. в гр. Плевен,
4

без надлежно разрешително /чл.73 във вр. чл.30 и чл.31 от Закона за контрол
върху накротичните вещества и прекурсорите/ държал високорисково
наркотично вещество - коноп /канабис, марихуана/ с нето тегло 2,026 грама,
със съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %, на стойност 12,16 лева.
Налице е деяние, изразило се в действие – държане (трайно
осъществяване на фактическа власт) върху високорисково наркотично
вещество – коноп /марихуана/ с нето тегло 2,026 грама, със съдържание на
тетрахидроканабинол 17,51 %, на стойност 12,16 лева; както вече беше
отбелязано, тетрахидроканабинолът е поставен под контрол в Списък І
съобразно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.
Същевременно, съобразно чл.73 ал.1 ЗКНВП, за медицински, научни и
лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане
работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични
вещества, е допустимо издаването на разрешение на физически и юридически
лица да произвеждат, придобиват, внасят, изнасят, съхраняват и използват
ограничени количества високорискови наркотични вещества; в тази насока е и
разпоредбата на чл.30 ЗКНВП, даваща възможност за производство,
преработка, съхранение на високорискови наркотични вещества за
медицински, научни и лабораторни изследвания, и образователни цели. При
положение обаче, че разрешение за подобно боравене с високорискови
наркотични вещества не е налице, приложима е забраната, предвидена в чл.30
ЗКНВП, съобразно която „Забранява се производството, преработването,
търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът,
пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и
притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните
препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1.“ – и именно тя е приложима в
настоящия случай, доколкото Д. И. не попада нито в хипотезата на чл.73 ал.1
ЗКНВП, нито – в тази на чл.31 ЗКНВП.
Авторството на деянието, както и самото изпълнително деяние се
доказват пряко от показанията на свидетелите И.Ц.Д. и В.И.М., Протокол за
доброволно предаване от 17.09.2021г., заключение по съдебно-почеркова
експертиза. Косвено се доказват от заключение по изготвена физико-
химическа експертиза, Протокол за оглед на веществено доказателство, ведно
с фотоалбум. Видът, количеството, естеството, характеристиките и стойността
на високорисковото наркотично вещество се установяват пряко от
заключението по приетата физико-химическа експертиза, Протокола за оценка
на наркотични вещества, Протокол за оглед на веществено доказателство,
ведно с фотоалбум.
От субективна страна деянието по чл.354а ал.3 т.1 НК е
извършено при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици (държане на високорисково
5

наркотично вещество) и е целял настъпването на тези последици. Свидетелите
Д. и М. са категорични в показанията си, че именно подсъдимият доброволно
ги е завел в дома си, за да предаде процесното наркотично вещество, т.е.
видно е, че същият е знаел, че се касае за наркотично вещество, което няма
право да държи. Субективната страна на деянието се доказва по убедителен
начин от доказателствените материали посочени по – горе, от които се доказва
и неговата обективна страна.
От страна на защитата се излагат съображения в посока на това, че
процесното деяние, алтернативно, е явно незначително по смисъла на чл.9
ал.2 НК или че се касае за „маловажен случай“ по смисъла на чл.93 т.9 НК.
Съдът намира, че този подход на защитата, няма как да бъде споделен.
Съобразно чл.9 ал.2 НК, „Не е престъпно деянието, което макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна.“. Видно е, че са
регламентирани две хипотези, при които едно деяние, макар формално да
отговаря по своите обективни и субективни признаци на предвидено в НК
престъпление, неговата обществена опасност или е „явно незначителна“, или
изобщо отсъства /“малозначителност“/. Както е известно, поне теоритически,
разпоредбата на чл.9 ал.2 НК е приложима спрямо всички престъпни деяния,
регламентирани в НК /Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н. д. №
97/82 г., ОСНК/, тъй като се касае за обща по своя характер, разпоредба на НК.
Прието е, че деянието е малозначително тогава, когато то нито уврежда, нито
– застрашава обществените отношения, обект на престъплението, а при явната
незначителност е налице дотолкова ниска степен на отрицателно въздействие
върху обществените отношения, че използването на наказателна репресия, се
явява неоправдано. От друга страна, по смисъла на чл.93 т.9 НК, „"Маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид…“.
Видно е, че и при тази преценка, Законодателят е поставил в нейната основа,
обществената опасност, като при маловажния случай, нейната степен е по-
ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Поставя се въпроса дали деянието, за което на Д. И. е повдигнато обвинение,
нито уврежда, нито – застрашава обществените отношения или все пак ги
застрашава/уврежда в някаква степен, но твърде ниска, за да бъде ангажирана
наказателна репресия, или такава репресия е необходима, но все пак,
застрашаването/увреждането на обществените отношения е в значително по-
ниска степен от обичайния случай – и Съдът намира, че отговорът на всеки
един от тези въпроси, е отрицателен.
Следва да бъде напомнено, че ЗКНВП въвежда специален режим
на боравене с високорисковите наркотични вещества, който е изключително
рестриктивен, видно в т.ч. и от цитираните по-горе разпоредби от същия
6

нормативен акт. Навлизането в детайлите на така въведената правна уредба на
наркотичните вещества и прекурсорите, не е необходимо за целите на
настоящите Мотиви, но би следвало обобщено да бъде отбелязано, че същата
уредба е насочена да обезпечи, че достъп до високорискови наркотични
вещества, е налице в определени хипотези, за които е необходимо и съответно
разрешение. В този смисъл, явно е, че Законодателят преценява всяка форма
на боравене с високорискови наркотични вещества като потенциално опасна, а
всяко боравене без надлежно разрешително – за представляващо вреда не
просто за конкретна личност, но и за обществото като цяло. Въведеният от
ЗКНВП разрешителен режим всъщност е насочен именно към осуетяване на
възможността, подобни вещества да бъдат на разположение на което и да било
трето лице, неоторизирано да има достъп до тях. Оттук, неслучайно
Законодателят е подсигурил обществените отношения по опазване на
общественото здраве - като обект на закрила - с редица наказателноправни
разпоредби, включително – тази на чл.354а ал.3 т.1 НК. Тук следва да бъде
специално подчертано, че криминализирането на държането на високорискови
наркотични вещества, ясно разкрива логиката на Законодателя, че дори тази
най-проста форма на изпълнително деяние, се характеризира с достатъчно
висока степен на обществена опасност, за да бъде приложена наказателна
репресия. Отново следва да бъде акцентирано – касае се за форма на
изпълнително деяние, която е сред най-простите такива, предвидени в
Особената част на НК и свеждаща се до осъществяване на фактическа власт,
без каквито и да било допълнителни признаци в т.ч. – неотносими са
количеството на държаното вещество, обстоятелствата на неговото държане,
напр. – продължителност, дали е за лична употреба и др.подобни. На свой ред,
престъплението по чл.354а ал.3 т.1 НК е формално по своя характер, т.е. – не е
необходимо да са настъпили конкретни престъпни последици, именно защото
Законодателят преценява дори простото държане на високорискови
наркотични вещества за общественоопасно в степен, оправдаваща
наказателната репресия.
Изхождайки от тези принципни положения, изводими от правната
уредба, регламентирана в ЗКНВП и тази на престъплението по чл.354а ал.3 т.1
НК, видно е, че както житейски, така и юридически, е недопустим един по-
либерален поглед върху държането на високорискови наркотични вещества.
Съображения, почиващи на ниската/изключително ниската/ стойност на
държаното наркотично вещество, обстоятелството, че веществото
/предполагаемо/ е за лична употреба, обстоятелството, че в други държави от
ЕС, деяния като процесното са декриминализирани, както и че се касае за
лице/лица, което/които страдат от пристрастяване – и не следва да бъдат
наказвани, а лекувани и т.н., и т.н. – не само че нямат опора в
законодателството на Република България, но не е пресилено да се твърди, че
взети поотделно и в съвкупност, подобни разсъждения са довели до твърде
нежелателното широко разпространение на престъпления, свързани с
държането на наркотични вещества, ниското ниво на индивидуална и
7

генерална превенция, все по-младата възраст на „пробващите“ и
употребяващи наркотици лица. И именно поради това, както се отбеляза,
едновременно юридически и житейски, съображения като вече споменатите –
и върху които, повече или по-малко, почива позицията на защитата по
настоящото дело - няма как да бъдат споделени, без Съдът да стане,
своеобразен „ням съучастник“ в широкото разпространение на беззаконието и
безредието в обществото, вместо – да бъде стожер на добрия правов ред и
справедливостта.
От друга страна, защитата се позовава и на практика на ВКС – в
частност, Решение №107 от 26.10.2020г по н.д. №483/2020г. на ВКС и
Решение №133 от 06.06.2018г. по н.д. №359/2018г. на ВКС. Несъмнено,
незадължителната практиката на касационната инстанция, е важен ориентир
за всички долустоящи съдебни инстанции, но без същата практика да бъде
омаловажавана по какъвто и да било начин, налага се да бъде подчертано, че
българската правосъдна система е от континентален, а не от англо-саксонски
тип, т.е. незадължителната практика по сходни казуси, не следва да се
превръща в основен аргумент в правораздаването, още повече, че един такъв
подход би лишил правораздавателната дейност от нейния индивидуален
подход при разглеждането и решаването на делата. В частност, опитът за
превръщане на гореспоменатите решения на ВКС, в мерило по какъв начин
следва да бъде решено което и да било дело, включително - настоящото, не
държи необходимата сметка нито за особеностите на случаите по всяко от тези
вече приключили съдебни производства, нито – за особеностите на настоящия
процесен случай. Напротив – изхождайки от принципното положение, че
всеки случай е индивидуален, със собствени особености, се обосновава и
необходимостта същите специфики да бъдат надлежно отчетени при
решаването на делата, за да бъде правилно приложен Законът.
И именно тук следва да бъдат изтъкнати конкретните особености
на процесния случай. Действително, касае се за неголямо по своето
количество наркотично вещество, чиято стойност, също е ниска. Наред с това,
макар да не отговаря на истината твърдението на защитата, че престъплението
е разкрито единствено в резултат на изнесените данни от страна на самия
подсъдим пред компетентните полицейски служители, същевременно вярно е,
че Д. И. е оказал съдействие на същите при разкриването на престъплението; в
тази насока следва да бъде отбелязано, че свидетелите Д. и М. посочват, че са
разполагали с оперативна информация, че подсъдимият държи наркотични
вещества, т.е. с или без съдействието на И., вече са били задействани
механизмите на работа на полицейските органи по проверка на същата
оперативна информация, а е извън всяко съмнение, че това включва - по
необходимост - и извършване на проверка дали се съхраняват забранени
вещества или предмети в обитаваното от страна на съответното лице, жилище.
Преценено дотук, казусът действително би могъл да има по-
различна правна квалификация от тази, за която на Д. И. е повдигнато
обвинение. Но преценката на обстоятелствата на случая, няма как да
8

приключи с отчитане на количество, стойност на наркотично вещество,
оказано от страна на лицето, съдействие на полицейските органи. Следва да
бъде подчертано, че съдебната практика е отколешна, трайна и
безпротиворечива в посока на това, че при преценка както на предпоставките
на чл.9 ал.2 НК, така и на тези по чл.93 т.7 НК, стойността на имуществата е
важен, но не е единственият критерий. Особено съществено е това, че тази
трайна съдебна практика касае престъпления с различна насоченост – както
такива, които са против собствеността /където е напълно разбираемо
стойността на имуществото да е основен признак при преценка на
обществената опасност на деянието/, така и такива, които са против
стопанството, реда и общественото спокойствие, общоопасни престъпления и
др.; в тази насока могат да бъдат посочени например Решение № 37 от
21.1.1974 г. по н. д. № 860/73 г., I н. о., Решение № 64 от 8.II.1972 г. по н. д. №
658/71 г., II н. о., Решение № 82 от 24.08.2020 г. на ВКС по н. д. № 251/2020 г.,
III н. о., НК, Решение № 87 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 63/2015 г., I н.
о., НК, Решение № 297 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 946/2013 г., II н. о.,
НК, Решение № 354 от 26.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1090/2013 г., I н. о., НК,
Решение № 289 от 12.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 739/2013 г., I н. о., НК и
много други. Наред с това, следва да бъде подчертано, че съдебната практика
е отколешна, трайна и безпротиворечива също в посока на това, че при
преценка както на предпоставките на чл.9 ал.2 НК, така и на тези по чл.93 т.7
НК, следва да бъдат взети предвид не само обществената опасност на
деянието, но и тази на дееца. На първо място, тук следва да бъде посочено
Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, където в
мотивите на раздел ІІ, т.7, се посочва: „Възможно е при малка стойност на
откраднатите вещи или при незначителни вредни последици, но с оглед
личността на дееца, подбудите, начина на извършването на кражбата или
други обстоятелства, обществената опасност на престъплението да е по-
висока от обикновените случаи и поради това кражбата не се явява
маловажен случай.“. Тук отново следва да бъде изтъкнато, че така даденото
задължително указание по прилагане на Закона е насочено към уеднаквяване
на практиката по престъпленията против собствеността, т.е. именно този род
престъпни прояви, при които стойността на предмета на престъплението е от
особено, основополагащо значение за преценка на обществената опасност на
деянието, а оттам – и за обосноваване наличието или липсата на
предпоставките по чл.9 ал.2 НК, респ. – чл.93 т.7 НК. На още по-голямо
основание обаче, това задължително указание намира приложение спрямо
онези престъпления, които нямат като обект на посегателство обществените
отношения по упражняване правото на собственост и при които стойността на
определено имущество/веществен предмет, може да бъде само допълнителен
ориентир при тези преценки, тъй като техен обект са други обществени
отношения – например по опазване на общественото здраве, както е с
престъплението по чл.354а ал.3 т.1 НК. Видно е, че в споменатото
Постановление на ВС, като един от основните критерии за да бъде преценена
9

обществената опасност на случая, се изтъква отново личността на дееца, като
тук и незадължителната съдебна практика е изключително богата: например
Решение № 233 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 196/71 г., I н. о., Решение № 197 от
27.03.2024 г. на ВКС по н. д. № 134/2024 г., I н. о., НК, Решение № 208 от
27.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 742/2017 г., II н. о., НК, Решение № 287 от
13.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1022/2017 г., I н. о., НК, Решение № 270 от
29.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1141/2016 г., I н. о., НК, Решение № 435 от
26.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1406/2015 г., III н. о., НК, Решение № 47 от
12.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1887/2014 г., II н. о., НК, Решение № 442 от
19.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1321/2014 г., III н. о., НК, Решение № 145 от
15.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 103/2013 г., III н. о., НК, Решение № 241 от
11.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 679/2014 г., III н. о., НК, Решение № 204 от
16.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 579/2013 г., III н. о., НК, а и много други.
И така, погледнато вече от общото – към частното, нека бъде
обсъдено съдебното минало на подсъдимия И.. Към 17.09.2021г., същият е
осъждан 4 /четири/ пъти за престъпления от общ характер. Първото от тези
осъждания е вече изтъкнатото по-горе - по НОХД №103/2019г. на РС-
ПЛЕВЕН, по което е признат за виновен за престъпление по чл.343б ал.3 НК и
му е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
изпълнението на което е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. Видно е, че
считано от 24.01.2019г., И. е бил в изпитателен срок, но това осъждане явно не
е имало за него нито – поправително, нито превъзпитателно въздействие или
му се е отразило индивидуално-превантивно. А този извод следва от
обстоятелството, че в същия изпитателен срок, И. е извършил още няколко
престъпления, за които последвали още три осъждания на Д. И. - по НОХД
№830/2020г., НОХД №1393/20г., НОХД №1237/20г. /общо наказание на
основание чл.25 вр.чл.23 НК по последните две НОХД/ и НОХД №2306/20г. -
всичките по описа на РС-ПЛЕВЕН. С други думи, през изпитателния срок на
условното осъждане, подсъдимият е осъждан трикратно, за общо четири
деяния по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 НК. Повече от очевидно е, че се касае за
деец, който притежава изявена склонност към престъпни посегателства,
свързани с наркотични вещества, нещо повече – същият системно извършва
такива посегателства, но също така е очевидно, че подсъдимият притежава
трайни, дълбоки деформации в правосъзнанието и явно нежелание да спазва
законодателството в страната, защото нито многобройните осъждания, нито
дори – изпитателния срок на споменатото условно осъждане, са му
подействали по някакъв смислен начин. Ето защо Съдът приема, че деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, се явява едно естествено
продължение на упоритата престъпна дейност на Д. И., включително -
незачитането на правовия ред в страната, нежеланието да се спазва Законът и
липсата на каквато и да било ефективност на упражнената до момента спрямо
него, наказателна репресия, в т.ч. – липсата на поправяне, превъзпитание,
индивидуална превенция. Поради това, съвкупно преценено, Съдът намира, че
деецът се отличава с високо ниво на лична обществена опасност - и този извод
10

не може да бъде променен нито при отчитане на малкото количество държано
наркотично вещество, нито – неговата ниска стойност, нито – оказаното
съдействие на полицейските органи при разкриването на престъплението или
младата възраст на извършителя. Именно при съобразяване на високата степен
на лична обществена опасност на подсъдимия, Съдът намира, че не само не
може да става дума за малозначителност или явна незначителност на случая,
но и процесният случай не може да бъде преценен като такъв, отличаващ се с
по-ниско ниво на обществена опасност от обикновения случай на
престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК, напротив – именно тази правна
квалификация, се явява правилна и единствено уместна, при съобразяване
индивидуалните особености на деянието и дееца. Не може да бъде споделено
и съображението на защитата, почиващо на продължителността на
провежданото наказателно производство, а именно – че от момента на
извършване на деянието е изтекъл значителен период от време, през който не
са налице данни за други престъпни прояви на подсъдимия. На л.27 от ДП е
налице писмо на НАЧАЛНИК 01 РУ-ПЛЕВЕН във връзка с обявяването на И.
за ОДИ – считано от 19.10.2021г., като тук следва да бъдат отбелязани два
момента – от една страна, видно е, че подсъдимият се е укрил от правосъдието
почти непосредствено след извършване на деянието на 17.09.2021г., а от друга
– че именно опитите на органите на съдебната власт /Прокуратура и Съд/ да
обезпечат надлежното присъствено разглеждане на наказателното
производство, са станали причина за неговата продължителност. В този
смисъл, няма как подсъдимият да черпи благоприятни за себе си правни
последици от собственото си несъобразено със Закона поведение, изразяващо
се в отклонение от наказателното преследване по настоящото наказателно
производство, в т.ч. – да поставя въпроса за неговата продължителност или
това, че след процесното деяние, не са налице данни за други престъпни
прояви, още повече, че считано от м.октомври 2021г., И. пребивава извън
пределите на страната, т.е. неговата личност дори не е в „полезрението“ на
българските правоохранителни органи, считано от този момент.
Въз основа на тези доводи Съдът приема, че са налице както
обективните, така и субективните признаци на престъплението по чл.354а ал.3
т.1 НК, за което на подсъдимия Д.Л.И., е повдигнато обвинение – и вината му
в извършването на същото престъпление, се явява доказана по несъмнен
начин.
При решаване на въпросите за индивидуализацията на
наказанието, Съдът отчита степента на обществената опасност на деянието и
личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието по чл.354а ал.3 т.1 НК,
следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока: предвидено е
кумулативно налагане на наказания лишаване от свобода от една до шест
години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева, т.е. наред с другото,
престъплението е „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 НК.
11

Личната обществена опасност на подсъдимия Д. И., по същество
беше обсъдена по-горе и Съдът намира, че същият се характеризира с висока
степен на обществена опасност; в тази насока впрочем, е и представената
характеристична справка.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът взе предвид
оказаното съдействие на полицейските органи във връзка с разкриване на
престъплението и по-конкретно – доброволното предаване на държаното
наркотично вещество, малкото количество на същото вещество и младата
възраст на дееца.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът взе предвид
предходната съдимост на дееца и лошите характеристични данни.
При така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и
дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира,
че е налице формален превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
при висока степен на обществена опасност на престъплението и висока степен
на обществена опасност – на дееца. При отчитане на държаното количество
наркотично вещество, Съдът преценява, че е уместно и справедливо,
наказанието лишаване от свобода да клони към минимума, предвиден в
чл.354а ал.3 т.1 НК. Не са налице условия за определяне на наказанието по
реда на чл.55 НК, тъй като нито са налице многобройни, нито – изключително
по характера си, смекчаващи отговорността обстоятелства, т.е. би следвало
наказанието да бъде определено съобразно чл.54 НК – в размер около
минимума, предвиден в чл.354а ал.3 т.1 НК. Тук обаче следва да бъде
отбелязано, че настоящото разглеждане на делото, е второ по ред, след като
Присъда №7/12.01.2024г. по НОХД №1097/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, е
била отменена с Решение №110/18.04.2024г. по ВНОХД №98/2024г. по описа
на ОС-ПЛЕВЕН, по въззивна жалба на подсъдимия и неговия защитник. В
този смисъл и при съобразяване на принципа reformatio in pejus, трайно
следван в съдебната практика, настоящият съдебен състав се явява обвързан
от параметрите на наказателна отговорност, дадени с Присъда №7/12.01.2024г.
по НОХД №1097/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като не може да влошава
същите параметри. Ето защо, макар принципно да не споделя тези параметри
поради тяхната заниженост, то настоящият състав на РС-ПЛЕВЕН следва да
ги вземе предвид, а тъй като предходният съдебен състав, от една страна е
приложил чл.55 НК, а от друга – е наложил несъмнено снизходителното по
размер наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
при първоначален „общ“ режим, както и е приложил чл.55 ал.3 НК и не е
наложил кумулативно предвиденото наказание - глоба, то въпроса за вида и
размера на наказанието, повече не само не следва, но и не може да бъде
обсъждан. Следва да бъде отбелязано обаче, че предвид обстоятелството, че
тъй като престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело е
умишлено и извършено в изпитателния срок на условното осъждане по вече
споменатото НОХД №103/2019г. на РС-ПЛЕВЕН, неизбежно следва да бъде
извършено и съответно привеждане на основание чл.68 ал.1 НК, на така
12

отложеното условно наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
В съответствие с тези съображения, Д.Л.И. ЕГН: ********** е
признат за виновен в това, че на 17.09.2021 г. в гр. Плевен, без надлежно
разрешително /чл.73 във вр. чл.30 и чл.31 от Закона за контрол върху
накротичните вещества и прекурсорите/ държал високорисково наркотично
вещество - коноп /канабис, марихуана/ с нето тегло 2,026 грама, със
съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %, на стойност 12,16 лева -
престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК, поради което и на основание чл.354а ал.3
т.1 НК във вр. 55 ал.1 т.1 НК е осъден на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим; на основание чл.55 ал.3 НК по-лекото наказание,
което Законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода – глоба –
не е наложено; на основание чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение
наказанието ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено на
подсъдимия Д.Л.И. по НОХД №103/2019г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, което на
основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“
режим.
Във връзка с веществените доказателства по делото, Съдът взе
предвид, че:
на основание чл.354а ал.6 НК следва да бъде отнет в полза на Държавата
предмета на престъплението - 1,926 грама коноп /марихуана/, останали
налични след експертното изследване в досъдебното производство;
прозрачен полиетиленов плик, съдържащ опаковки от наркотичното
вещество, приложен към задна корица на досъдебното производство – не
се ползва с потребителна стойност и не е необходимо да бъде съхраняван
след приключването на наказателното производство, поради което -
следва да бъде унищожен, след влизане на Присъдата в сила.
Съобразно изхода на наказателното производство и на основание
чл.189 ал.3 НПК, Д.Л.И. ЕГН: ********** е осъден да заплати направените по
делото разноски, както следва: 103,60 лв. /сто и три лева и шестдесет
стотинки/ - по сметка на ОДМВР - ПЛЕВЕН и 417,56 лв. /четиристотин и
седемнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ - по сметка на РС - ПЛЕВЕН,
сторени във връзка с приетите по делото експертни заключения.

Върху тези мотиви, Съдът основава присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.:
13

Номер на акта:	21
Дата:	4 март 2025 г. (в сила от 10 юли 2025 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20244430200859
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 април 2024 г.

Присъда по дело №859/2024 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите