РЕШЕНИЕ
№…………../13.07.2009
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: М.Т.
При участието на секретаря Х.А., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 258/2009 г. по
описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
ВОС е сезиран с искове на “Търговска база” ООД – гр.
Варна, ул. “Академик Курчатов” №1, ЕИК *********, представлявано от управителя
Димитър Николов Попниколов против Агенция за следприватизационен контрол – гр.
София, район Изгрев, п.к. 1797 бул. “Д-р Г.М. Димитров” № 52А за приемане на установено по отношение на
ответника Агенция за следприватизационен контрол, че не съществува в негова
полза ипотечно право за вписване на законна ипотека по §8 от ПЗ на ЗИД на ЗПСК
върху недвижими имоти на ищеца “Търговска база” ООД, в случай, че не уважи
установителния иск, при условията на евентуалност да постанови решение, с което
признае за недействително учредяването на законните ипотеки: 1. законна ипотека, вписана по молба на
ответника в книгите за вписванията при Служба по вписванията гр. Варна под №
118, том І, вх. Рег. 4742 от 28.02.2007 г., за обезпечаване вземания на Държавата,
произтичащи от неизпълнение на сключения на 28.10.1998 г. договор за
приватизационна продажба на 11 664 дяла, представляващи 70% от капитала на
“Търговска база – Варна” ЕООД гр. Варна, вписана в полза на АСК върху недвижим
имот, собственост на “Търговска база” ООД гр. Варна, включващ: терен от 7770
кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. “Академик Курчатов” № 1, ведно с построените
в него склад № 1 със ЗП от 1173 кв.м., едноетажен, масивна конструкция,
построен 1966 г., склад № 2 със ЗП от 756 кв.м., едноетажен, метална
конструкция, построен 1988 г., склад № 3 със ЗП от 242 кв.м., едноетажен,
метална конструкция, построен 1988 г., за който имот е издаден АДС №
325/08.09.1997 г. от Областна администрация Варна, общо за сумите от
248 133.44 лева и 50 000 щатски долара, представляващи суми,
присъдени с влезли в сила съдебни решения в полза на АСК, ведно със законната
лихва, считано от 28.01.2002 г. до окончателното им плащане; 2. законна ипотека, вписана по молба на
ответника в книгите за вписванията при Служба по вписванията гр. Девня, том І,
вх. Рег. 813 от 05.03.2007 г., за обезпечаване вземания на Държавата,
произтичащи от неизпълнение на сключения на 28.10.1998 г. договор за
приватизационна продажба на 11 664 дяла, представляващи 70% от капитала на
“Търговска база – Варна” ЕООД гр. Варна, вписана в полза на АСК върху недвижим
имот, собственост на “Търговска база” ООД гр. Варна, включващ терен от 8371
кв.м., представляващ ½ ид.ч. от 17 843 кв.м., находящ се в гр.
Девня, община Девня, кв. “Изворите” пл. № 213 и 214 при граници: варница, ул.
“Мадара”, частни дворища, ЖП район и коловози, ведно с построените в имота
склад № 1 /бивша мелнична сграда/ със ЗП от 400 кв.м., седеметажен, монолитна
конструкция, построен 1943 г., склад № 1/стар склад/ със ЗП от 816 кв.м.,
триетажен, монолитна конструкция, построен 1942 г., склад № 3 /метален навес/
със ЗП от 1200 кв.м., едноетажен, метална конструкция, построен 1967 г., склад
№ 2 със ЗП от 562 кв.м., едноетажен, масивна конструкция, построен 1967 г.,
гаражи със ЗП от 150 кв.м., едноетажни, метална конструкция, построени 1967 г.,
административна сграда със ЗП от 230 кв.м., едноетажна, метална конструкция,
построена 1967 г., портиерна със ЗП ½ ид.ч. от 9 кв.м. – 4.5 кв.м.,
едноетажна масивна конструкция, построена 1973 г., подстанция със ЗП ½
ид.ч. от 32 кв.м. – 16 кв.м., едноетажна масивна конструкция, построена 1982
г., резервоар ППО със ЗП ½ ид.ч. от 50 кв.м. – 25 кв.м., железобетонна
конструкция, построена 1973 г., тоалетна със ЗП ½ ид.ч. от 7 кв.м. – 3.5
кв.м., масивна конструкция, построена 1979 г., за който имот е издаден АДС №
326/08.09.1997г. от Областна администрация Варна, общ за сумите от
248 133.44 лева и 50 000 щатски долара, представляващи суми,
присъдени с влезли в сила съдебни решения в полза на АСК, ведно със законната
лихва, считано от 28.12.2002 г. до окончателното им плащане, и постановяване заличаване на вписването им по реда на чл. 179 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
ответникът е вписал законни ипотеки върху притежавани от ищеца недвижими имоти
в гр .Варна и гр. Девня за обезпечаване на задължения на трето лице: “Търговска
база Варна 97” АД в размер на 248 133.44 лева и 50 000 щ.д. Ищецът
твърди, че в полза на ответника не е възникнало ипотечно право по смисъла на §8
от ПР на ЗИД на ЗПСК за вписване на тези ипотеки, тъй като не са изпълнени
условията на специалната норма, както и че не са спазени общите условия по чл
.166-168 от ЗЗД, поради което пък учредяването на законните ипотеки – описани
по-горе, е недействително съгласно чл.170 от ЗЗД. Поддържа, че към 19.07.2004
г. съдружници в ищцовото дружество са били Димитър Попниколов и “Динипо” ЕООД.
До него момент ищцовото дружество не е имало задължениия и не е поемало
задължения към АСК, нито са учредявани законни ипотеки върху имуществото му за
обезпечения на чужди дългове. След приемане на §8 със ЗИД на ЗПСК /ДВ бр.
72/2006 г./, на изпълнителния съвет на АСК е дадено право да предприема
действия по обезпечаване неизпълнени в срок задължения по приватизационни
договори чрез учредяване на законни ипотеки върху имуществото на купувача. По
искане на АСК са вписани законни ипотеки, не върху имуществото на купувача по
договора за приватизационна продажба “Търговска база Варна 97” АД, който към
него момент вече е напуснал ищцовото дружество съдружник. Твърди, че в полза на
ответното дружество не е възникнало ипотечно право по §8 от ЗИД на ЗПСК, тъй
като на първо място в сила към момента на сключване на приватизационния договор
за продажба на 70% от капитала на “Търговска база – Варна” ЕООД е била в сила
разпоредбата на чл. 39 ал.2 от ЗППДОП и кредиторът по договора не е имал право
на законна ипотека върху имущество на купувача, а новата разпоредба не може да
промени създало се правно положение и доведе до нови правни последици – не е
предвидено изрично обратното й действие. По отношение приватизационния договор
следва да се прилага действащия към момента на сключването му закон и правен
режим на законната ипотека, който съответства на общите правила по ЗЗД. Впрочем
задълженията на купувача по приватизационния договор за възникнали в различни
момент, но пак преди влизане в сила на §8, което допълнително сочи на
приложимост на правилата на ЗЗД. Не са били налице условията на чл. 39 ал.2 от
ЗППОДП /отм/, разпоредбата на §8 от ЗИП на ЗПСК е неприложима по изложените
аргументи, поради което и в полза на ответника не е възникнало ипотечно право
за учредяване на законни ипотеки върху имуществото на ищеца. На следващо място
ищецът счита, че при условията на §8 от ЗИД на ЗПСК, АСК може да предприеме действия
по учредяване на законна ипотека само върху имущество на длъжника по договора
за приватизационна продажба, а не на трето лице, каквото е правното положение
на ищеца – същият не е давал съгласие за обезпечаване на чужд дълг, респективно
недопустимо се ограничава правната му сфера. Освен това §8 регламентира
вписването на законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество,
което безспорно не е страна по приватизационния договор. Следователно според
ищеца условие за приложение на §8 и възникване на ипотечно право в полза на АСК
е условието към датата на влизане в сила на разпоредбата собствеността върху
имуществото да принадлежи на приватизираното дружество и собствеността върху
капитала на приватизираното дружество да принадлежи на купувача, които условия
не са налице – “Търговска база Варна 97” АД не е съдружник в дружеството ищец
към 19.07.2004 г. и към влизане в сила на §8 от ЗИД ЗПСК. ПРИ УСЛОВИЯТА НА
евентуалност твърденията са, че вписването на законната ипотека не отговаря на
общите условия за валидност по ЗЗД, респективно учредяването им е
недействително – молбата за вписване на ипотека не съдържа необходимите по
закон данни – посочен общ размер на сумата, за която е поискано учредяване на
законна ипотека, което е недопустимо при ипотека за парични вземания; посочени
са общи падежи на всички суми и обща лихва, което също води до порочност,
липсва тъждество между ипотекирано вземане и действително породеното; молбите
за учредяване на законна ипотека върху имотите на ищеца са подписани само от
изпълнителния директор, а не от изпълнителния съвет на АСК – нарушение на
формалните изисквания на §8 от ЗПСК.
Правна квалификация на исковете– 124 ал.1 от ГПК вр.
чл. 179 от ЗЗД; на иска, предявен в условията на евентуалност - чл 26 вр. чл. 170 вр. чл. 179 от ЗЗД.
Ответникът АСПК – гр. София счита исковете за
неоснователни и недоказани, тъй като правата му за учредяване на законна
ипотека върху имотите на ищеца възниква на основание §11 от ДР на ЗПСК и §8 от
ПРЗПСК. След като законодателят е предвидил особен ред за обезпечаване на
държавните вземания, който е специален по отношение на ЗЗД, то прилага се
същият. Договорът за приватизационна продажба е сключен на основание чл. 25
ал.2 т.2 от ЗППДОП при условията на разсрочено плащане на цената, респективно
възниква възможността по чл. 7 от договора за учредяване на законна ипотека, а
посочения от ищеца закон ЗППДОП и по-специално чл. 39 ал.2 е неприложим, тъй
като касае особените начини за приватизационна продажба. Твърди, че няма
предвидена в закона предпоставка за вписването в полза на АСК на законна
ипотека да е налице определен размер на участие на купувача в капитала на
приватизираното дружество, тъй като вписаната ипотека обезпечава вземания на
АСК, произтичащи от неизпълнение на договора за приватизационна продажба.
Оспорва и твърденията за недействителност на учредяването на законната ипотека
като се позовава пра решение № 289/27.02.2009 г. на ИС на АСК.
В съдебно заседание исковете се поддържат от
процесуален представител на ищеца на изложените в тях основания и при идентично
искане по същество на спора. Претендират се разноските.
Становището на процесуалния представител на ответника
остава идентично като в писмения отговор. В писмени бележки, съобразно дадената
възможност твърди, че вписаната в полза на АСК законна ипотека във връзка с
вземане срещу “Търговска база – Варна 97” АД е с правно основание §11д от ДР на
ЗПСК и §1 ал.1 от ПЗР на ЗПСК. Разпоредбите създават особен ред за обезпечаване
на държавните вземания, който е специален по отношение на ЗЗД при осъществяване
на контрол по изпълнение и съответно санкциониране на неизпълнението по
договори за приватизационна продажба. Настоява още веднъж, че договорът за
приватизационна продажба е сключен на основания чл. 25 ал.2 т.2 от ЗППДОП /отм/
при условията на разсрочено плащане на цената, което е било предпоставка за
предвидената в чл. 7 от същия възможност за учредяване на законна ипотека върху
имуществото на “дружеството”, т.е. на приватизираното дружество. Систематичното
място на чл. 39 ал.2 от отменения закон го прави неприложима разпоредба към
конкретния казус. От молбата за вписване на законна ипотека се установява
обстоятелството, че цената към момента не е изплатена от купувача, което е
достатъчното условие за предприемане от страна на АСК на всички действия и
предвидени в закона средства за събиране на държавните вземания. Касателно
твърдените от ищеца обстоятелства за извършеното прехвърляне на дяловете на
приватизираното дружество твърди, че няма предвидена изрично в закона
предпоставка за вписването в полза на АСК на законна ипотека върху имуществото,
съответно на приватизираното дружество и на купувача при определен размер на
участие на купувача в капитала на приватизираното дружество. Задълженията,
които законната ипотека обезпечава са вземания на АСК, произтичащи от
неизпълнение от страна на купувача на задължения по договора за приватизационна
продажба и след като тези задължения са установени с влязъл в сила съдебен акт
АСК има законното право на вписване на ипотека. Накрая, но не по значение
твърди, че с протоколно решение № 289/27.02.2009 г. Изпълнителния съвет на АСК
е взел валидно, съгласно Устройствения правилник на АСК, решение за
предприемане на действия по вписването на законна ипотека, а изпълнителният
директор като представляващ Агенцията е подписал и подал молбата за вписване,
респективно молбата представлява годен да породи действие акт.
Съвкупният анализ на доказателствата по делото,
направен от съда сочи на непротиворечива и неоспорвана от страните фактическа обстановка, която накратко се
свежда до следното:
Със заповед № РД-20-35/26.02.1993 г. на Министъра на
Търговията, на осн. чл. 17 ал.1 от ЗППДОП /отм/ е преобразувана държавна фирма
“Търговска база – Варна” гр. Варна в еднолично търговско дружество с държавно
имущество с ограничена отговорност “Търговска база –Варна” ЕООД. С Решение от
06.07.1993 г. ВОС фирмено отделение вписва в търговския регистър при ВОС
създаденото ЕООД с държавно имущество. В последващо решение от 02.02.2004 г.
ВОС вписва по партидата на търговското дружество промени в адреса на
управление.
Видно е безспорно от документацията в препис към
Информационен меморандум за приватизационната оценка на “Търговска база –
Варна” ЕООД и Анализа на правното състояние на това дружество, че процесните
ипотекирани имоти към 1998 г., са част от имуществото на “Търговска база Варна”
ЕООД, т.е. на приватизираното дружество.
На 28.10.1998 г. в гр. София между Министъра на
търговията и туризма в качеството му на орган по чл. 1 т.1 от ЗППДОП и
“Търговска база 97” АД – гр. Варна, търговско дружество, вписано в регистрите
на ВОС по ф.д. № 1118/1997 г. е сключен договор за приватизационна продажба на
дружествени дялове в размер на 70% от дяловете на “Търговска база Варна” ЕООД.
С решение от 22.12.1998 г. по ф.д. № 2306/1993 г. /ф.д.
на “Търговска база Варна” ЕООД е вписана промяна в наименованието с ново
“Търговска база” ООД Варна и в съдружието и разпределението на капитала,
настъпили след приватизационната продажба.
На 31.05.2004 г. Агенция по приватизация – гр. София,
оторизиран от Държавата орган по ЗПСК да сключи сделка за приватизация на
“Търговска база” ООД – гр. Варна, продава оставащите 51 дяла, представляващи
30% от капитала на “Търговска база” ООД на физическото лице Димитър Николов
Попниколов. Така, следствие и тази сделка, по партидата на “Търговска база” ООД
гр. Варна по ф.д. № 2306/1993 г. са отразени настъпилите промени –
прехвърлянето на дялове от Държавата на физическото лице, заличаването на
праводателя по сделката, респективно вписването на новия съдружник Димитър
Николов Попниколов. Отразени са и следващите се промени в разпределението на
дяловете. Така актуалните съдружници са Димитър Николов Попниколов и “Търговска
база – Варна 97” АД, т.е. двете дружества, купувачи по двата договора за
приватизационни продажби.
Накрая, на 02.06.2004 г. “Търговска база 97” АД
прехвърля пък собствените си дялове чрез договор за прехвърляне на дружествени
дялове на “ДИНИПО” ООД, което води до отразяване на съответните промени по
партидата на дружество “Търговска база” ООД с решение от 19.07.2004 г. на ВОС –
ФО по ф.д. № 2306/1993 г. – прехвърляне на дялове, вписване на нов съдружник и
заличаване на “Търговска база 97” АД, ново разпределение на дяловете между
съдружниците Димитър Попниколов и “ДИНИПО” ЕООД.
В 2007 г., въз основа на издадени изпълнителни листи
по съдебни решения, от АСПК са подадени молби до Агенция по вписванията при РС
по местонахождения на съответните имоти – Девня и Варна, за вписване на законни
ипотеки върху имотите, индивидуализирани в началото на настоящия съдебен акт,
собственост на “Търговска база” ООД. В молбите изрично е посочено, че с
протоколно решение № ПР-289/27.02.2007 г. на Изпълнителния съвет на АСПК е
взето решение за предприемане на необходимите действия за вписване на законни
ипотеки. Не е спорно, че молбите са подписани от Изпълнителния директор на АСПК
Атанаска Бозова.
Законна ипотека е учредена върху следните недвижими
имоти, собственост на ищеца: 1. недвижим имот, собственост на “Търговска
база” ООД гр. Варна, включващ: терен от 7770 кв.м., находящ се в гр. Варна,
ул. “Академик Курчатов” № 1, при граници: изток – “Лазур” АД,
“Хлебопроизводство и търговия”, запад – “Ира ПРовитед” ЕООД, север
“Албатрос-комерс”, юг “Хлебопроизводство и търговия” ЕООД, “Мелница Варна”,
ведно с построените в него склад № 1 със ЗП от 1173 кв.м., едноетажен, масивна
конструкция, построен 1966 г., склад № 2 със ЗП от 756 кв.м., едноетажен,
метална конструкция, построен 1988 г., склад № 3 със ЗП от 242 кв.м.,
едноетажен, метална конструкция, построен 1988 г., за който имот е издаден АДС
№ 325/08.09.1997 г. от Областна администрация Варна; 2. недвижим имот,
собственост на “Търговска база” ООД гр. Варна, включващ терен от 8371
кв.м., представляващ ½ ид.ч. от 17 843 кв.м., находящ се в гр.
Девня, община Девня, кв. “Изворите” пл. № 213 и 214 при граници: варница, ул.
“Мадара”, частни дворища, ЖП район и коловози, ведно с построените в имота
склад № 1 /бивша мелнична сграда/ със ЗП от 400 кв.м., седеметажен, монолитна
конструкция, построен 1943 г., склад № 1/стар склад/ със ЗП от 816 кв.м.,
триетажен, монолитна конструкция, построен 1942 г., склад № 3 /метален навес/
със ЗП от 1200 кв.м., едноетажен, метална конструкция, построен 1967 г., склад
№ 2 със ЗП от 562 кв.м., едноетажен, масивна конструкция, построен 1967 г.,
гаражи със ЗП от 150 кв.м., едноетажни, метална конструкция, построени 1967 г.,
административна сграда със ЗП от 230 кв.м., едноетажна, метална конструкция,
построена 1967 г., портиерна със ЗП ½ ид.ч. от 9 кв.м. – 4.5 кв.м.,
едноетажна масивна конструкция, построена 1973 г., подстанция със ЗП ½
ид.ч. от 32 кв.м. – 16 кв.м., едноетажна масивна конструкция, построена 1982
г., резервоар ППО със ЗП ½ ид.ч. от 50 кв.м. – 25 кв.м., железобетонна
конструкция, построена 1973 г., тоалетна със ЗП ½ ид.ч. от 7 кв.м. – 3.5
кв.м., масивна конструкция, построена 1979 г., за който имот е издаден АДС №
326/08.09.1997г. от Областна администрация Варна.
Както съдът посочи, фактологията не е спорна между
страните и тя е идентична с установената от съда при преценката му на
доказателствата, поради което настоящата инстанция дава следното разрешение на
спора по същество.
Касателно иска по чл. 124 ал.1 от ГПК.
С изменение на ЗПСК от ДВ бр. 72/2006 г. се създава
нов §8 в ПР на закона, съгласно който за заварените приватизационни договори, по
които има неизпълнени в срок задължения, изпълнителният съвет на Агенцията за
следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4 ал.2 могат да
предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху
имуществото на купувача, а в случаите по чл. 25 и чл. 35 от отменения ЗППДОП,
върху имуществото на приватизираното дружество.
Повдигнатият пред съда спор относно това дали
съществува в полза на АСПК ипотечно право за вписване на законна ипотека по
цитираната разпоредба върху имоти на “Търговска база” ООД следва да се разреши
в полза на ответника.
Договорът за приватизационна продажба на дружествени
дялове е сключен на 28.10.1998 г. по реда на чл. 25 ал.2 т.2 от отменения
ЗППДОП.
Анализът на §8 от ПР на ЗПСК води до следните изводи:
На първо място – какво има предвид законодателят,
препращайки към “случаите” по чл. 25 и чл. 35 от отменения ЗППДОП, т.е. дали в
посочения параграф, доколкото настоящият договор е сключен при условията на чл.
25 от ЗППДОП, законодателят е възпроизвел хипотезата на чл. 25 ал.5 вр. ал.3 от
закона, липсваща в новия ЗПСК, за да защити държавния интерес, в случай, че
цената по приватизационната сделка не е изплатена напълно, без да е вписана
ипотека при сключване на приватизационния договор, или се касае за обезпечаване
вземания за кои да е, поети и неизпълнени в срок задължения и обусловените от
тяхното неизпълнение на падежа - възникнали и неизпълнени задължения за
уговорени неустойки, лихви и т.н. по заварени приватизационни договори по
отменения закон.
Настоящият състав счита, че §8 урежда правата на АСПК
да впише законна ипотека за неизпълнение на което и да е от задълженията по
приватизационен договор, доколкото в чл. 35 от ЗППДОП /отм/ се регламентира
особен ред за изкупуване на държавни и общински предприятия или части от тях и
разпоредбите на цитираната норма не съдържат клауза, аналогична на чл. 25 ал.5
от отменения закон, а регламентират хипотезите на този особен ред за
приватизация. Следователно подходът към приложението на §8 от ПР на ЗПСК в
случаите на чл. 25 и чл. 35 от ЗППДОП /отм/ следва да е еднакъв, т.е. §8 има
предвид всякакви задължения по заварени, сключени по реда на чл. 25 и по реда
на чл. 35 от ППЗДОП /отм/ приватизационни договори.
Чл. 39 ал.2 от ЗППДОП, на която се позовава ищецът е
неотносима, тъй като договорът за приватизация между органа по чл. 1 т.1 от
ЗППДОП и “Търговска база Варна 97” АД е сключен при условията на чл. 25 от
закона, а не по особения ред – чл. 35 и следващи, където систематично е мястото
на чл. 39 ал.2 от ЗППДОП.
Следователно, твърдението на ищеца, че в полза на
ответника не е възникнало ипотечно право по смисъла на §8 ЗПСК за учредяване на
законна ипотека върху имуществото на ищеца, тъй като не били налице условията
на чл. 39 ал.2 от ЗППДОП и поради неприложимост на §8, е неоснователно /поради
посочената от съда неотносимост на първата норма и приложимост на втората към
всички заварени и действащи, към момента на влизане в сила на §8, договори,
сключени по отменения ЗППДОП/.
Съгласно §8 от ПР на ЗПСК обект на ипотеката е имущество
на приватизираното дружество.
Не е задължително длъжникът – купувач по договора за
приватизационна продажба, към момента на учредяване на законната ипотека да е
съдружник в приватизираното дружество, както е в конкретния случай, че да
възникне ипотечно право в полза на АСПК за вписване на законна ипотека върху
имотите на “Търговска база” ООД. Договорите по отменения ЗППДОП чл. 25 уреждат
приватизирането чрез продажба на дружествени дялове, а не на имущество. В
същото време, процесните недвижими имоти, върху които е вписана законната
ипотека са част от ДМА на приватизираното дружество, т.е. собственост на
същото, поради което и §8 касателно това изискване, е изпълнен към момента на
учредяване, респективно вписване на ипотеката. Достатъчно е купувачът по
договора за приватизационна продажба да е неизправен длъжник, което в случая е
установено със съдебни решения. Идеята на законодателя да въведе като условие
за учредяване на законна ипотека изискване за принадлежност на имуществото,
обект на обезпечение в патримониума на приватизираното дружество, но не и
изискване купувачът по договора за приватизация – длъжник да е съдружник в това
дружество към момента на учредяване на ипотеката, е очевидна – засилена защита
интересите на държавата и възможност за реализиране на правата й спрямо
неизправни страни по приватизационните договори във всички случаи, в това число
и евентуално когато съзнателно, недобросъвестно купувачите – неизправни
длъжници прехвърлят на трети по договора за приватизация, лица, техните дялове
от капитала на приватизираното дружество, така опитвайки се да прекратят
косвената си “връзка” с имуществото на приватизираното дружество /тъй като
участват в капитала на това дружество/ и оттам съответно да елиминират
възможността изпълнението да се насочи срещу имущество на третото по договора
за приватизационна продажба, лице – приватизираното дружество. Именно затова, с
цел да обезпечи събираемостта на държавните вземания §8 от ПР на ЗПСК не
поставя като кумулативно изискване за завършеност на фактическия състав и
задължително участие на купувача по приватизационния договор в капитала на
приватизираното дружество.
С оглед на гореизложеното, независимо, че към датата
на влизане в сила на §8 от ЗПСК и момента на заявяване за вписване на законните
ипотеки съдружници в “Търговска база” ООД са Димитър Попниколов и “Динипо”
ЕООД, а длъжника “Търговска база Варна 97” АД е с прекратено участие в капитала
на “Търговска база” ООД, са били налице условията на разпоредбата и в полза на
АСПК е възникнало ипотечно право за учредяване на законна ипотека върху имотите
на ищеца за обезпечение вземания на държавата против длъжника купувач по
приватизационния договор.
Предявеният иск за
приемане на установено по отношение на ответника Агенция за следприватизационен
контрол, че не съществува в негова полза ипотечно право за вписване на законна
ипотека по §8 от ПЗ на ЗИД на ЗПСК върху недвижими имоти на ищеца “Търговска
база” ООД, с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК е неоснователен.
Горният извод на съда налага произнасяне и по
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 вр. чл.
170 от ЗЗД.
В разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД са регламентирани
особените основания за нищожност. Съгласно нормата, учредяването на ипотека е
недействително ако в молбата за учредяване на законна ипотека, съществува
неизвестност за личността на кредитора, на собственика на имота или на
длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане, или за размера на
сумата, за която се учредява ипотеката.
Видно е от двете молби на АСПК до Агенция по
вписванията, служби по вписванията /л. 93-98 по делото/, че кредиторът е
безспорно индивидуализиран и това е АСПК, длъжникът “Търговска база - Варна 97”
АД също е индивидуализиран, също така и собственикът на недвижимите имоти, а именно
ищецът, както и самите недвижими имоти – по точното им местонахождение,
квадратура, граници.
Остава да се даде отговор на въпроса, дали в молбата
се съдържат всички други, необходими данни, включени в обхвата по чл. 167 ал.2
от ЗЗД, а именно – данни за обезпеченото вземане, падеж и размер на лихвите,
ако такива са уговорени.
Размер на обезпечените вземания – същите в
обстоятелствената част на молбите на АСПК са посочени конкретно по
индивидуализиращите ги белези, като са възпроизведени по издадените изпълнителни
листи в полза на молителя. В петитумната част на молбите обаче, сумите са
посочени общо за съответната валута – 248 133.44 лева и 50 000 щ.д.
Това според настоящата инстанция не води до недействителност на учредяването на
ипотеката, именно поради индивидуализация на породените вземания по размер в
обстоятелствената част.
Следва да се има предвид, че в случая става въпрос за
вземания, в голямата си част установени с влязъл в сила съдебен акт /част от
вземанията са по изпълнителен лист, издаден въз основа на въззивно осъдително
решение, невлязло към него момент в законна сила/. Доколкото тук ипотеките
обезпечават конкретни вземания за суми по изпълнителни листи, това, че в
искането сумите са посочени като сбор от индивидуализираните такива в обстоятелствената
част, прави действително учредяването. Отделно, при проста аритметика е видно,
че общо посочените суми във всяка валута съответстват като сбор на отделните
такива по изпълнителните листи. В този смисъл съдът счита, че в конкретния
случай може да се направи преценка за тъждественост на обезпечено и
действително породено вземане.
Касателно посочването в петитумната част на молбата
на начална дата на законната лихва 28.12.2002 г. /а вземанията по изпълнителния
лист от 05.09.2006 г. са с начална дата на законната лихва 14.09.2004 г./ -
това също не би могло да рефлектира върху действителността на учредяването,
доколкото размера на законната лихва, която се присъжда със съдебните решения
от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите се
изчислява в едно бъдещо изпълнително производство и тази лихва не е онази по
чл. 167 ал.2 от ЗЗД /уговорена лихва/, чийто размер следва да е дефиниран
недвусмислено. От последната категория са сумите, присъдени с влязлото в сила
решение на ОС Варна по т.д. № 834/2004 г. /изпълнителен лист от 05.09.2006 г./
от 2007.94 лева и 1.42.63 лева – мораторни лихви върху присъдени неустойки за
период преди завеждане на исковете и тези вземания по размер и период са
конкретизирани в молбите на АСПК.
Накрая, но не по значение – безспорно §8 от ПР на
ЗПСК регламентира обезпечаването на неизпълнени в срок задължения по
приватизационни договори. Юридическото основание на вземанията на АСК са
съдебни решения.
Правната норма обаче не изключва нито лимитира или изброява
конкретно правопораждащите юридически основания за учредяването на законна
ипотека. Законодателят е поставил за реализиране на правото да се учреди
ипотека като се обремени определен недвижим имот едно изискване – неизпълнено в
срок от страна по приватизационния договор /купувача/ задължение, т.е.
учредяването на ипотека по §8 от ПР на ЗПСК би било недействително за бъдещо
към момента на учредяването, вземане по приватизационен договор, чийто падеж на
изпълнение не е настъпил. По едно влязло в сила съдебно решение на още по-силно
основание, на АСК следва да се признае право да реализира процедурата по §8.
И накрая, съгласно §8 от ПР на ЗПСК, Изпълнителният
съвет на АСК може да предприеме действия за учредяване на законна ипотека.
Правомощията на изпълнителния съвет са дадени в чл. 20 от ЗПСК и чл. 19 и
следващи в Устройствения правилник на Агенцията за следприватизационен контрол.
Съгласно чл. 19 ал.2 от УП на АСК, Изпълнителният съвет приема решения
за: по т.1 “…… и други правни действия в случаите на констатирано неизпълнение
по приватизационни договори”. Следователно на първо място задължително като
част от действията по учредяване на законна ипотека, трябва да има решение на
този орган на АСК. Такова е цитирано с № ПР-289/27.02.2007 г. в молбите на АСК
за вписване на законни ипотеки и съществуването на такова решение не се оспорва
от ищеца. При това, не е задължително пак непременно органът, взел решението за
действия по учредяване на законна ипотека да внесе самото искане в Агенция по
вписванията. След като чл. 20 ал.5 от ЗПСК и чл. 21 ал.1 възлага функциите по
представляване АСК на Изпълнителния директор, който в конкретния случай с
подаване на молбата само практически привежда в действие взетите от
Изпълнителния съвет решения, съдът счита, че молбата за вписване на законни
ипотеки изхожда от оправомощения по закон орган по §8 от закона.
В контекста на изложеното, настоящата инстанция
счита, че учредяването на законни ипотеки върху имоти, собственост на ищцовото
дружество е действително, а предявеният иск по чл. 26 вр. чл. 170 от ЗЗД за
неоснователен.
С оглед изхода от спора, не са налице и основания за
заличаване вписването на законните ипотеки на основание и по реда на чл. 179
ал.1 и ал.2 от ЗЗД, тъй като такова може да бъде постановено като последица от
уважаване на установителния иск по чл. 124 ал.1 от ГПК или на предявения в
условията на евентуалност по чл. 26 вр. чл. 170 от ЗЗД.
Разноски се следват на ответната страна, но няма
направено искане, поради което и не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на обективно евентуално
съединяване искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и по чл. 26 вр. чл.
170 от ЗЗД от “Търговска база” ООД – гр. Варна, ул. “Академик Курчатов” №1, ЕИК
*********, представлявано от управителя Димитър Николов Попниколов против
Агенция за следприватизационен контрол – гр. София, район Изгрев, п.к. 1797
бул. “Д-р Г.М. Димитров” № 52А, представлявана от Изпълнителен директор
Атанаска Бозова, за приемане на
установено по отношение на ответника Агенция за следприватизационен контрол, че
не съществува в негова полза ипотечно право за вписване на законна ипотека по
§8 от ПЗ на ЗИД на ЗПСК върху недвижими имоти на ищеца “Търговска база” ООД, а
в условията на евентуалност за прогласяване за недействително учредяването на
законните ипотеки: 1. законна
ипотека, вписана по молба на ответника в книгите за вписванията при Служба
по вписванията гр. Варна под № 118, том І, вх. Рег. 4742 от 28.02.2007 г., за
обезпечаване вземания на Държавата, произтичащи от неизпълнение на сключения на
28.10.1998 г. договор за приватизационна продажба на 11 664 дяла,
представляващи 70% от капитала на “Търговска база – Варна” ЕООД гр. Варна,
вписана в полза на АСК върху недвижим имот, собственост на “Търговска база” ООД
гр. Варна, включващ: терен от 7770 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. “Академик
Курчатов” № 1, ведно с построените в него склад № 1 със ЗП от 1173 кв.м.,
едноетажен, масивна конструкция, построен 1966 г., склад № 2 съъс ЗП от 756
кв.м., едноетажен, метална конструкция, построен 1988 г., склад № 3 със ЗП от
242 кв.м., едноетажен, метална конструкция, построен 1988 г., за който имот е
издаден АДС № 325/08.09.1997 г. от Областна администрация Варна, общо за сумите
от 248 133.44 лева и 50 000 щатски долара, представляващи суми,
присъдени с влезли в сила съдебни решения в полза на АСК, ведно със законната
лихва, считано от 28.01.2002 г. до окончателното им плащане; 2. законна ипотека, вписана по молба на
ответника в книгите за вписванията при Служба по вписванията гр. Девня, том І,
вх. Рег. 813 от 05.03.2007 г., за обезпечаване вземания на Държавата,
произтичащи от неизпълнение на сключения на 28.10.1998 г. договор за
приватизационна продажба на 11 664 дяла, представляващи 70% от капитала на
“Търговска база – Варна” ЕООД гр. Варна, вписана в полза на АСК върху недвижим
имот, собственост на “Търговска база” ООД гр. Варна, включващ терен от 8371
кв.м., представляващ ½ ид.ч. от 17 843 кв.м., находящ се в гр.
Девня, община Девня, кв. “Изворите” пл. № 213 и 214 при граници: варница, ул.
“Мадара”, частни дворища, ЖП район и коловози, ведно с построените в имота
склад № 1 /бивша мелнична сграда/ със ЗП от 400 кв.м., седеметажен, монолитна
конструкция, построен 1943 г., склад № 1/стар склад/ със ЗП от 816 кв.м.,
триетажен, монолитна конструкция, построен 1942 г., склад № 3 /метален навес/
със ЗП от 1200 кв.м., едноетажен, метална конструкция, построен 1967 г., склад
№ 2 със ЗП от 562 кв.м., едноетажен, масивна конструкция, построен 1967 г.,
гаражи със ЗП от 150 кв.м., едноетажни, метална конструкция, построени 1967 г.,
административна сграда със ЗП от 230 кв.м., едноетажна, метална конструкция,
построена 1967 г., портиерна със ЗП ½ ид.ч. от 9 кв.м. – 4.5 кв.м.,
едноетажна масивна конструкция, построена 1973 г., подстанция със ЗП ½
ид.ч. от 32 кв.м. – 16 кв.м., едноетажна масивна конструкция, построена 1982
г., резервоар ППО със ЗП ½ ид.ч. от 50 кв.м. – 25 кв.м., железобетонна
конструкция, построена 1973 г., тоалетна със ЗП ½ ид.ч. от 7 кв.м. – 3.5
кв.м., масивна конструкция, построена 1979 г., за който имот е издаден АДС №
326/08.09.1997г. от Областна администрация Варна, общ за сумите от
248 133.44 лева и 50 000 щатски долара, представляващи суми,
присъдени с влезли в сила съдебни решения в полза на АСК, ведно със законната
лихва, считано от 28.12.2002 г. до окончателното им плащане, и постановяване заличаване на вписването им по реда на чл. 179 от ЗЗД, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВАпС в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: