МОТИВИ към ПРИСЪДА № 54
от 08.05.2018г. по НОХД № 527/2018г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу С.А.П. *** за
престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 18.04.2018г.
в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Несъмнено се
установило, че на 18.04.2018г. той употребил неистинки официален документ пред
служители на сектор „Пътна полиция“, като съзнавал какъв бил произхода на
документа. Прокурорът пледира съдът да признае С.П. за виновен, като за
извършеното престъпление му наложи наказание 1 година „лишване от свобода“ с
отлагане на изпълнението за 3-годишен изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
изложените в обвинителния акт факти и тяхната правна квалификация, спира се
само на въпроса за вида и размера на наказанието, което следва да бъде определено.
Моли съдът да наложи на подсъдимия наказание в минимален размер с прилагане на
разпоредбата на чл.66 от НК.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава
за виновен по повдигнатото обвинение.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият С.А.П. е роден на ***г***, с
българско и турско гражданство, със средно образование, неженен, работи като
автомонтьор, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични
данни.
На 18.04.2018г. свидетелите Ж.И.И. и М.А.В. -
служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР-Кърджали, спрели за проверка
движещо се по ул.Стефан Стамболов в гр.Кърджали моторно превозно средство, а
именно мотоциклет марка „Ямаха“ с peг.№ К 5855 А. Водачът на мотоциклета -
подсъдимият С.А.П., представил на полицейските служители свидетелство за
управление на МПС по образец на Република Турция, серия AD № 686539, издадено
на името на С.С./S.S. (със заверен превод на български език от 2015г.), както и
документи за превозното средство. Свидетелите И. и В. забелязали, че
представеното свидетелство за управление на МПС, образец на Република Турция,
било различно от обичайно представяните им при извършваните от тях проверки.
Поради това поканили водачът в сградата на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, за
извършване на по-обстойна проверка. Там подсъдимят П., за когото се установило,
че имал двойно гражданство /българско и турско/, представил турски паспорт,
според който имената му в Република Турция били С.С..
Видно от заключението по назначената на
досъдебното производство техническа експертиза, представеното за изследване свидетелство за
управление на МПС по образец на Република Турция, серия AD № 686539, издадено
на името на С.С./S.S., е неистинско. Същото представлява фотоелектрическо копие
на свидетелство за управление на МПС, образец Република Турция, и не притежава защитите на този вид
документи (серийният номер на документа не бил отпечатан чрез висок печат,
липсвали и УB/UV-защитни сектори).
Видно от приложената справка за нарушител/водач на подсъдимия П., същият
нямал издавано в Република България свидетелство за управление на МПС и бил
многократно наказван за извършени административни нарушения по ЗДвП. Сред
нарушенията на подсъдимия по ЗДвП до 2008г. нямало такива, свързани с правоспособността му, но от 2012г.
насам той много пъти бил наказван за нарушения по чл.150 от ЗДвП, а именно
шофиране без правоспособност.
Така възприетата фактическа обстановка се установява
от дадените на досъдебното производство показания на свидетелите Ж.И.И. и М.А.В., кредитирани
изцяло като логични, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и взаимно
допълващи се; заключението на
вещото лице Я.М. по извършената техническа експертиза; Протокол за оглед
на веществени доказателства от 19.04.2018г., ведно с фотоалбум; Акт за
установяване на административно нарушение № 471 от 18.04.2018г.; Протокол за
доброволно предаване от 18.04.2018г.; Справка за нарушител/водач на подсъдимия,
издадена от сектор ПП към ОД МВР-Кърджали; Характеристична справка на подсъдимия;
Справка за съдимост на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на подсъдимия, както и другите събрани
в хода на досъдебното и съдебното производтво писмени и веществени
доказателства. Установените
обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от
съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за
установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият С.А.П. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 18.04.2018г.
в гр.Кърджали, пред Ж.И.И. и М.А.В.-служители в сектор „Пътна полиция“ към ОД
МВР-Кърджали, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ - свидетелство за управление
на МПС по образец на Република Турция, серия AD № 686539,
издадено на името на С.С./S.S., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност. В разпоредбата на чл.93, т.5 от НК е дадено легално определение на
официален документ - този, който е издаден по установения
ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на
обществеността в кръга на възложената му функция. Посоченото
свидетелство за управление на МПС отговаря на тези условия и представлява
именно официален документ. То се издава от компететни длъжностни лица, при регламентирани условия и
ред, и удостоверява, че неговия притежател е правоспособен водач на МПС от
съответните категории. На следващо място, инкриминираният документ е неистински официален документ
съгласно определението на чл.93, т.6 от НК, тъй като се установи по делото, че
на същия е бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на
друго лице, различно от това, което действително ги е съставило. С.П. е осъществил изпълнителното деяние по чл.316
от НК, като е използвал неистинският документ - представил го е лично по време
на проверка пред Ж.И.И.
и М.А.В.-служители в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР-Кърджали. Престъплението се явява
квалифицирано по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като има за предмет официален документ, представляващ свидетелство за управление на превозно средство. От субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл, като дееца е съзнавал неговият общественоопасен характер, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. Той е използвал документът
съзнателно и знаейки, че е неистински, тъй като е бил наясно, че не му е издаван по надлежния ред и от компетентните органи.
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия С.П., съдът се ръководи от разпоредбата на
чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона
наказание за престъплението, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2
от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия,
при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при
условията на чл.58а от НК. Освен посочените разпоредби, настоящата
инстанция отчете
степента на обществена опасност на деянието - завишена, тъй като засяга важни обществени отношения, касаещи реда
за документиране и удостоверяване на правоспособността за управление на МПС; подбудите за извършване на деянието - незачитането на нормативно
установените правила за съставяне и ползване на официални документи; степента
на обществена опасност на дееца - ниска, поради липсата на минали осъждания; смекчаващите
отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, положителните
характеристични данни и трудовата му ангажираност; отегчаващите отговорността
обстоятелства - фактът, че деянието е било съпроводено с нарушение по ЗДвП. В случая
съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1
от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер
смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата
на чл.55 от НК. Затова на подсъдимия бе определено наказание
ориентирано към минималния размер, а именно 9 месеца „лишаване
от свобода”, което намали с 1/3. Така съдът наложи на дееца наказание от 6
месеца „лишаване от свобода”. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, С.П. не е осъждан, а срокът на наложеното му
наказание „лишаване от свобода” е под три години. Същевременно съдът счете, че
за постигане целите по чл.36 от НК и по-специално за поправянето на дееца не е
наложително същият да изтърпи реално наказанието, поради което отложи същото с
изпитателен срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК. Така определеното
наказание се явява справедливо, съобразено със степента на обществена опасност
на дееца и на деянието и би постигнало целите на генералната и специалната превенция.
На основание чл.53, ал.2 б.
„а“ от НК съдът постанови след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство - свидетелство за управление на МПС
по образец на Република Турция, серия AD № 686539,
издадено на името на С.С./S.S., да бъде отнето в полза на държавата.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият С.А.П. да заплати по сметка на Районен съд-Кърджали сумата от 20 лв., представляваща направените
в съдебното производство
разноски. Подсъдимият
бе осъден да заплати и сумата от 69.26
лв., представляваща
направени на досъдебното производство разноски, по сметка на ОД МВР-Кърджали.
Предвид
разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК, направените разноски за преводач в
досъдебното производство следва да останат за сметка на съответния орган, а
разноските за преводач в съдебното производство следва да останат за сметка на
съда.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: