РЕШЕНИЕ
№
гр. ***, 02.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав, в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя
Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4111 по описа за
2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявена е искова молба от ***.“ ***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
офис сграда „***срещу И.Й.И. с ЕГН ********** ***. Ищцовото
дружество твърди, че на 20.06.2017г. бил подписан индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2016г., сключен между „***“ ***и ***. ***, по силата на
който вземането на *** срещу ответника И.И.
произтичащо от договор за стоков кредит от 31.10.2017г. е прехвърлено в
собственост на ищеца ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви такси и комисионни и други разноски на дружеството.
Ищецът твърди, че в качеството на цесионер е поел ангажмент към цедента от негово
име и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което било
издадено и изрично пълномощно. Ищецът твърди, че в изпълнение на това
задължение изпратил на ответника уведомление за цесията с известие за доставяне
чрез ***, което е върнато в цялост като непотърсено.
Ищецът твърди, че на 31.10.2017г. ответникът в
качеството на кредитополучател е сключил договор за стоков кредит №2952182 с ***
***при спазване на разпоредбите на ЗПК и ОУ, при които ***предоставя стокови
кредити. Твърди, че цитираните Общи условия са неразделна част от договора за
кредит и с подписване на договора кредитополучателят удостоверява, че му е
предоставен целия обем преддоговорна и договорна
информация от страна на банката, получил е ОУ и е запознат с тях и ги приема
безусловно. Твърди, че съгласно договора, кредитът се отпуска за цената на
стоката, закупена от търговски обект, като сумата по кредита се превежда директно
към съответния търговец, а кредитът се счита усвоен от потребителя на датата на
заверяване на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит.
Твърди, че по процесния договор, на ответника е отпусна кредит в размер на 2000
лева, по който отпусната сума е преведена по банковата сметка на търговеца на
06.11.2017г. и представлява отпусната цена на стоката от 2000 лева и
застрахователна премия в размер на 107,16 лева. Твърди, че с извършване на
плащанията към търговеца и застрахователя, кредиторът е изпълнил задължението
си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, като
търговецът е издал фактура за сумата от 2000 лева с ДДС, в която е посочен и
начин на плащане, а именно чрез кредит от *** ***, а застрахователят е издал
сертификат за застраховка. Ищецът твърди, че съгласно договора между страните,
главницата е в размер на 1900 лева и застрахователна премия от 107,16 лева, като
общата сума възлиза в размер на 2007,16 лева. Твърди, че тази сума включва
чиста стойност на кредита 1900 лева без първоначално заплатената вноска от 100-
лева и застрахователна премия в размер на 107,16 лева, която кредитополучателя
се е задължил да върне на 15 броя месечни вноски, включени в размера на всяка
отделна месечна погасителна вноска по кредита.
С подписване на договора, ищецът твърди, че
ответникът се е задължил да ползва отпусната в кредит сума и да я върне ведно с
начислените лихви, разноски в срокове и при условия указани в договора. Твърди,
че в посочения погасителен план размера на всяка месечна вноска включва част от
главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне
на кредита и съответната част от застрахователната премия. Ищецът твърди, че
усвоената парична сума по кредита се олихвява с възнаградителна
лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на покупката на стоката в търговския обект, като страните
са договорили годишен лихвен процент в размер на 21,60 %. С това страните са
постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в размер на
301,04 лева. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне е в
размер на 2308,20 лева, която съгласно клаузите на договора за кредит е платима
на 15 броя анюитетни вноски, всяко в размер на 153,88
лева, като първата от тях е дължима на 07.12.2017г., а последната е с падеж
07.02.2019г. Твърди, че договорът е изтекъл преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което предсрочна изискуемост по
договора не е обявена. Ищецът твърди, че съгласно Общите условия на договора,
при забава в плащанията на дължимите суми, кредитополучателят дължи на кредитодателят освен всички просрочени неизплатени месечни
суми, също и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва
разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. Твърди, че на това основание, на ответника е начислено и
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 195,47 лева за
периода от 07.12.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Ответникът чрез назначения особен представител
оспорва предявените искове. Твърди, че исковете са неоснователни, тъй като
ответникът не е уведомен за цесията. Отделно от това навежда доводи, че е
налице нищожност поради размера на шрифта на кредита, не е посочено на каква
база е определена анюитетната вноска, липсва оценка
на кредитоспособоността на кредитополучателя както и преддоговорна информация.
В съдебно заседание
ищцовото дружество не се представлява.
Ответникът се
представлява от назначения му особен представител, който поддържа доводите в
писмения отговор.
Съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№ 2062/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед
за изпълнение №1125/03.04.2019 г., с която е разпоредено
на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело сума в размер на 2007,16 лева, представляваща неплатена главница по договора; сума в размер на 215,91 лева - договорна лихва, начислена за периода
от 07.12.2017г. до 07.02.2019г.; сума в размер на 195,47 лева - обезщетение за забава за периода 07.12.2017г. -02.04.2019г., както и сторените разноски по
делото.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от
кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния
съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Видно е от
приложения по делото Договор за потребителски кредит № 2952182 от 31.10.2017г., сключен между „***“ ***и ответника по делото,
че ищецът е
предоставил на ответника сумата от 2000 лева срещу задължението последният да
върне същата, ведно с договорената лихва. Установява се според обективираното в
чл.3 от
Общите условия към договора, че ответникът е следвало да върне
предоставената му в заем сума, заедно с лихвите и разноските,
при условията указани в договора на вноски, броят, размерът и падежът, на които
са посочени в Договора. В договора страните са уговорили,
че ГЛП е в размер на 21,6 %, а ГПР е в размер на 23,87 %.
Установява се от приложения препис
на Рамков договор за цесия
от 20.12.2016г., Индивидуален Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20.06.2018г. и препис-извлечение от Приложение №1 към него от 20.06.2018г., че заемодателят е прехвърлил на ищеца ******вземанията, произтичащи от процесния договор за заем, включващо и процесното
вземане.
От представения препис на пълномощно,
изходящо от „***“ ***, чрез управителя се установява, че дружеството е упълномощило цесионера ******да уведоми от името на цедента
всички длъжници по всички вземания,
които са били цедирани по силата на сключения
договор за цесия.
Видно е от
представените по делото доказателства, че ищецът е правил опити да уведоми
длъжника за извършената цесия. В тази връзка е представено уведомително писмо
до ответника, изпратено по постоянния му адрес, но върнато в цялост като
непотърсено.
От правна страна, съдът приема следното :
В тежест на ищеца е да докаже допустимост на претенцията си, в това
число спазване на
срока по чл.415, ал.1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника;
наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „***“
***, предоставяне на
дължимите по договора услуги, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца,
надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, валиден договор
за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало
изискуемо, както и размерът на задължението - главница и лихви.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че длъжникът е
уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане
на праводателя си по сключения между ответника и него договор за
заем.
По делото не е спорно, че е сключен договор между „***“ ***/кредитодател/ и И.Й.И. /кредитополучател/ Договор за кредит № 2952182 при спазване
на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите
условия /ОУ/, при които „***“ ***предоставя кредит и които са неразделна част
от Договора. Установява се от представения
договор, че страните са постигнали съгласие,
че главницата или общия размер
на кредита е 2007,16 лв., която сума представлява сбор от чиста стойност
на кредита /цената на стоката/
от 2000,00 лв. и застрахователна премия в размер
на 107,16 лева. В случая се установи и от заключението на вещото лице, че
първоначалната вноска от 100 лева е била заплатена от ответника при усвояване нах кредита, поради което не е включена в общото
задължение. Това обстоятелство е отразено и в договора, подписан от страните.
От представения
договор се установява, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят
се е задължил да получи сумата и да я върне в срока
на договора ведно с начислените лихви и разноски на кредитодателя. Страните са уговорили,
че усвоената парична сума за
срока на действие на договора
се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран
за целия срок на договора, като годишният
лихвен процент е в размер на 21,60 %. С подписване на договора, ответникът се е съгласил, че ще
сключи и договор за застраховка, по който застрахователната премие е в размер
на 107,16 лева, възнаградителната лихва по договора
за кредит е в размер на 301,04 лева, а при подписване на договора ответникът е
заплатил първата дължима вноска в размер на 100 лева. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да
върне при сключване на договора
за кредит е в размер на 2308,20 лв., която
съгласно клаузите на Договора е платима на 15 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 153,88 лв. В договора е посочен и
погасителния план с датите, на които
следва да се погаси всяка
една от вноските
- първата погасителна вноска е с падеж на 07.12.2017г., а
последната е с падеж на 07.02.2019г. Посоченият в погасителния
план размер на всяка месечна
погасителна вноска включва съответна част от главницата
на отпуснатия кредит, договорната /възнаградителна/ лихва върху главницата към момента на
предоставяне на кредита и съответна част от застрахователната
премия.
При така
изложените и обсъдени доказателства, съдът приема, че между страните са били
налице облигационни отношения по договор за заем, като за ответника е
възникнало задължението да върне сумата в срока, договорен между страните,
ведно с дължимата лихва.
В договора е уговорена
предсрочна изцискуемост, но такава не е обявявана,
тъй като видно заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след
изтичане на договора, т.е. след падежиране на всички
вноски по договора за кредит.
Спорно
по делото е дали ответникът е уведомен за настъпилата цесия.
Безспорно по делото е, че кредитодателят е прехвърлил вземането си спрямо ответника
на ищцовото дружество. Безспорно по делото е, че
уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника заедно
с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за цесия
кредиторът прехвърля вземанията си на
трето лице, като за това не е необходимо
съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото
лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният
договор следва да му бъде съобщен от
предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел
същия да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията
му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение на лице, което
вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е налице валиден
договор за цесия потвърден от цедента, с който
вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено
възмездно на цесионера, ищец по настоящото
производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария
кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е
налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на приложените
пълномощни цедентът е упълномощил цесионера
да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници
за цедираните вземания, което не противоречи на чл.99
ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите
на посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е
необходимо уведомлението за цесията да е
достигнало до длъжника.
В тази връзка, след като ищецът не е намерил ответника на адреса,
цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане, включително и в производството по чл.422 ГПК по предявен иск за
съществуване на вземането. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед разпоредбата на чл.235,
ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД (Решение №78 / 09.07.2014г. на ***по
т. д. № 2352/2013г., II т. о.).
Следва да се отчете, че по делото ответникът се
представлява от особен представител. По делото, като приложение към исковата
молба от цесионера ***.“***са представени
горепосочените пълномощно от „***“ ***, уведомително писмо за извършена цесия с
изх.№ УПЦ-П-УКФ/2952182 /10.07.2018г., заедно с известие за доставяне, както и
уведомително писмо за извършена цесия с изх.№ УПЦ-С-УКФ/2952182/2.05.2019г.,
заедно с известие за доставяне. Препис от исковата молба с приложенията е
връчен на назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника
И.И. на 02.10.2019г.
Съдът приема, че е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия. Връчването на особения представител на
ответника пълномощно и уведомления следва да бъдат съобразени като факти от
значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, на основание чл.235,
ал.3 ГПК. Съобщението е едностранно изявление, с
което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на
нов кредитор и не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между
страните, тъй като правата по цесията преминават върху цесионера
със сключването на цесията. До момента на получаването на съобщението от
длъжника, негов кредитор е цедентът, а след този
момент изгубва качеството си на кредитор на длъжника. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за
цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера
за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване.
В този смисъл е и съдебната практика :
В Определение №987/18.07.2011г. на ***по гр.д.- №867/2011г. IV г.о. е застъпено
становище, че „Що се касае до
уведомяването по чл.99
ал.4 от ЗЗД, то има това значение,
че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да
бъде изпълнено валидно другиму. Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване
само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор
лице до момента
на уведомлението.“ В Решение №173/15.04.2004г. по
гр.д. №788/2003г. ТК е прието, че „Доколкото според чл.99 ал.4 ЗЗД по отношение
на длъжника и третите лица, тя /цесията/ произвежда действие от момента на нейното съобщение, следва да се
приеме, че не се касае до модалитет на договора зап цесия, а до предвидено в полза на длъжника условие с цел
да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Неизпълнението му
/на уведомлението/ не се отразява на действителонстта
на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост
на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването му се предхожда от
изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От
това следва ирелавантността на факта кога и на кого е съобщено за
прехвърленото вземане, след като по делото е безспорно установено, че задлъжението за главница по договора за заем не е
погасено.“
От заключението на вещото лице се установи безспорно, че
няма данни за извършено от страна на ответника плащане на нито една погасително
внаска с изключение на първото плащане от 100 лева,
което е направено в моментга на сключване на договора
за кредит и усвояване на сумата.
От друга страна, на основание чл.47,
ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47,
ал.1-5
ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици ( Решение №198/18.01.2019г. на ***по т.д.№ 193/2018 г. І т.о.).
По отношение направените от страна на ответника възражения, че
договорът е нищожен, тъй като в същия не е посочен размера на анюитетната вноска, съдът не споделя това – видно от
договора, в същия са посочени вноските по размер и падеж. Видно е, че размера
на анюитетната вноска е 153,88 лева всяка и включва
главница и лихва. Неоснователно
е и възражението за нищожност на договора, поради нарушаване разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК, т.к. шрифтът на сключения между страните договор не е
по-малък от размер 12, а елементите му са изразени по ясен и разбираем начин.
От договора се установява и размера на ГПР и ГЛП, които не надвишават пет пъти законната
лихва съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК.
При така изложеното, съдът приема, че
предявените искове да бъде признато за установено, че ответникът И.Й.И.
с ЕГН ********** *** дължи н. ***.“ ***ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда „***сумата 2007,16
лв., представляваща главница, сумата 215,91лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 07.12.2017г. до
07.02.2019г., сумата 195,47 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.12.2017г. до 02.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019г. до изплащане на
вземането са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
С
оглед изхода на делото ответникът дължи и направените разноски в размер на
държавна такса в размер на 75 лева, юрк.възнаграждение
в размер на 150 лева платен депозит за особен представител на ответника в
размер на 399 лева, депозит за вещо лице в размер на 150 лева. Ответникът
следва да заплати и направените разноски по ч.гр.дело 2062/2019г. по описа на ***в
размер на 98,73 лева, от които 48,37 лева държавна такса и 50 лв юрк.възнаграждение.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че И.Й.И. с ЕГН **********
*** дължи н. ***.“ ***ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда „***сумата 2007,16 лв.,
представляваща главница, сумата 215,91лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
07.12.2017г. до
07.02.2019г., сумата 195,47 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода
от 07.12.2017г. до
02.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019г. до изплащане
на вземането, за
които суми е издадена заповед № 1125 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 03.04.2019г. по ч.гр.д.№ 2062/2019г. по описа на РС ***.
ОСЪЖДА И.Й.И. с ЕГН ********** *** да заплати н. ***.“ ***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, офис сграда „***сумата
от 98,73 лв. разноски по делото за заповедното
производство, от които 48,37 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юристконсултско възнаграждение, както и сумата от 774 лв., съставляваща разноски по делото за исковото производство.
Решението може да бъде
обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: