Определение по дело №292/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 19ж от АПК и чл.62, ал.1 и чл.64 от ЗУСЕФСУ.

Делото е образувано по искова молба от „ТАЛИСМАН ЕвГе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Тръстеник, общ. Долна Митрополия, [улица], чрез адв.Д. Д. от АК - Плевен, против Агенция по заетостта, ЕИК *********, гр.София, с цена на иска 3151,37 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи следното:

На 15.05.2024 г. между „ТАЛИСМАН ЕвГе"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлението: гр. Тръстеник, [улица], Община Долна Митрополия и Агенция по заетостта - гр. София е сключен Договор рег. № 3P-K3-04-04-03771 от 15.05.2024 г. по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Започвам работа"- Компонент 3 „Заетост" по П РЧР 2021-2027 г.

Със сключения договор Агенцията по заетостта като възложител възлага на дружеството да наеме по реда на КТ безработно лице с трудово възнаграждение, насочено и одобрено от възложителя, съгласно условията и целевите групи на проект „Започвам работа"- Компонент 3 „Заетост". Срокът за изпълнение на това задължение от страна на дружеството е 12 месеца за едно лице от целевата група безработни и неактивни лица в неравностойно положение. Стойността на договора е за сумата от 21 052 лева. Разходите за възнагражденията на наетите по проекта лица, представители на целевите групи по проекта, се възстановяват под формата на стандартна таблица за единица разход. Стандартната таблица за единица разход покрива тримесечния разход за труд на работодателя за наетото лице в икономическата дейност, в която е заето лицето съобразно КИД при минимум 85 % отработени дни за периода, в т.ч. дните в които лицето ползва платен годишен отпуск. В стойността за единица разход се включват тримесечните разходи за наетото лице - брутно възнаграждение, вкл. нетно трудово възнаграждение, осигурителни вноски и данък на физическото лице, както и осигурителните вноски за сметка на работодателя, в т.ч. разход за платен годишен отпуск.

В исковата молба се твърди, че по силата на така сключения договор и съобразно поетите от изпълнителя задължения на 16.05.2024 год. дружеството е сключило трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ с посочената от Агенция по заетостта – Д. М. Б. В. П., [ЕГН], за длъжността „продавач – консултант“ НКПД 5223-2001 в магазин „Мръвк,ъ" в гр. Тръстеник. Същият е за срок от една година и при спазване на разпоредбите на КТ за работно време и платен годишен отпуск. На същата дата наетият работник е запознат срещу подпис с длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, а в последствие копие от трудовия договор и длъжностна характеристика са били представени на Агенцията по заетостта за доказателство за изпълнение на задължението по сключения с нея договор.

След започването на изпълнението на трудовия договор дружеството е изпълнявало задълженията си по отношение заплащане на трудово възнаграждение на назначения работник, внасяло е пълния размер на осигурителни вноски и данък за физическото лице. След назначаването й като продавач консултант Б. П. е отработила работните дни за времето от 16 до 31 май 2024 год., за времето от 1 до 30 юни 2024 год. и два дни от м.юли 2024 год., след което на 10.07.2024 г. е подала заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение с ищеца на основание чл.327, ал.1, т.7 от КТ поради обстоятелството, че започва работа в друго дружество на трудов договор за неопределено време. С оглед на това на 11.07.2024 год. със Заповед № 1/11.07.2024 г. и на основание чл.327, ал.1, т.7 от КТ трудовото правоотношение на П. е прекратено. След прекратяване на трудовото правоотношение и съобразно задълженията по договора с Агенция по заетостта, ищецът е информирал възложителя и е поискал да бъдат изплатени направените разходи за периода от 16 май 2024 г. до 11.07.2024 г., изчислени на основание Стандартната таблица за единица разход по сключения договор с рег. № ЗP-K3-04-04-03771 от 15.05.2024 г. по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Започвам работа"- Компонент 3 „Заетост" по П РЧР 2021-2027 г., която сума възлиза на 3151,37 лв. В продължение на месец Агенцията по заетостта - София, чрез своя представител в гр. Д. Митрополия, е отправяла искания да им бъде предоставена от ищцовото дружество или пълната сума на разходите за назначения работник за съответното тримесечие, изчислена по Стандартната таблица за единица разход, с уговорката, че само така могат да възстановят платеното, или да се подпише декларация, с която дружеството да заяви, че се отказва от претенции за заплащане на направените разходи по договора, свързани с наемането на посочения от тях работник Б. В. П.. Ищецът сочи, че тъй като съгласно чл.9.2.2. от договора дружеството е имало право да прекрати договора, ако наетото лице заяви, че едностранно прекратява участието си в проекта, са приели, че в случая възложителят нарушава задълженията си по договора, поради което са уведомили Агенция по заетостта, че го прекратяват едностранно, поради неизпълнение от страна на възложителя и че ще потърсят правата си в съда.

Въз основа на така изложеното ищецът твърди, че Агенцията виновно не изпълнява задължението си за възстановяване на действително направените разходи за времето, през което е работила Б. В. П.. Касае се за неизпълнение на чл.10.2. от договора, по силата на който възложителят в лицето на Агенция по заетостта се задължава в 30 дневен срок да преведе признатите за допустими разходи. Ето защо прави искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника Агенция по заетостта, Булстат *********, със седалище: гр. София 1000, [улица], да заплати на дружеството сумата от 3151,37 лв., представляваща действителните разходи направени по Договор рег. № ЗР-КЗ-04-04- 03771 от 15.05.2024 г. по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Започвам работа"- Компонент 3 „Заетост" по П РЧР 2021-2027 г. за назначената на длъжност продавач-консултант Б. В. П. за времето от 16.05.2025 г. до 11.07.2024 г., изчислени на база Стандартна таблица за единица разход /Приложение №15/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да бъде осъдена да заплати направените по делото съдебни разноски.

Към исковата молба са приложени доказателства, както и документ за платена държавна такса /л.5/.
Първоначално по исковата молба е образувано гр.дело № 6485/2024 по описа на РС - Плевен, който съд с Определение № 952/21.02.2025 г. е изпратил производството по подсъдност на АС - Плевен.

С Определение № 1179/25.03.2025 г. /л.3/ са конституирани страните и е дадена възможност на ответника по иска да представи писмен отговор на исковата молба. В представен писмен отговор /л.л.10-12/, подаден чрез юрк. И., исковата претенция се оспорва изцяло. Излагат се съображения, че същата има характер на просрочена жалба по чл. 149, ал. 1 от АПК относно възстановяване на парични средства по административния договор за осигуряване на заетост. Твърди се, че предявеният иск е недопустим, а алтернативно неоснователен и недоказан. Развиват се съображения, че исковата молба представлява възражение за възстановяване на средства по административен договор, какъвто е прекратеният. На основание чл.159, т. 5 от АПК исковата молба е просрочена, тъй като е депозирана след изтичане на 14-дневния срок съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, считано от датата на прекратяване на административния договор, а именно 14.10.2024 г. Независимо от това, че исковата молба е подадена в друг съд, в конкретния случай срокът за подаване на исковата молба е бил пропуснат.

Алтернативно се оспорва изцяло предявената искова молба, като неоснователна и недоказана, тъй като предявената искова претенция релевира оплаквания на работодателя „Талисман ЕвГе" ЕООД за наличие на ликвидно и изискуемо парично задължение на Агенция по заетостта, за което ищецът неоснователно твърди, че му се дължи по прекратения договор за осигуряване на заетост. От страна на работодателя „Талисман ЕвГе" ЕООД на 01.04.2024 г. е подадено заявление за осигуряване на две свободни работни места за лица от целевата група „Безработни и неактивни лица в неравностойно положение" на длъжност „Продавач- консултант" за период от 12 месеца. Заявлението, заедно с подадените от работодателя документи за допустимост са разгледани от служителите в дирекция „Бюро по труда" - Долна Митрополия, което е териториалното поделение на Агенция по заетостта, като същият е одобрен за участие в проекта. От датата на одобрението за работодателя започва да тече едномесечен срок за подбор и насочване на подходящи лица от целевата група по подадената заявка. От страна на дирекция „Бюро по труда” - Долна Митрополия е одобрено и насочено едно подходящо лице, което е одобрено от работодателя. След одобрението на лицето между Агенция по заетостта и работодателя „Талисман ЕвГе" ЕООД е сключен Договор за осигуряване на заетост № ЗР-К3-04-04-03771#9 от 15.5.2024 г. на стойност 21 052,00 лв. само за едно лице, за период от 12 месеца, поради невъзможност за насочване на подходящи лица за удовлетворяване на пълния брой заявени работни места.

Съгласно изискванията на чл. 8.2.1. от договора за осигуряване на заетост, работодателят е сключил индивидуален трудов договор с одобреното лице Б. П., считано от 16.05.2024 г. за срок от една година до 15.05.2025 г. включително. Трудовият договор на лицето е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда, считано от 11.07.2024 г. след подадено заявление от негова страна.

Спазвайки всички свои задължения, съгласно сключения договор, работодателят на 11.08.2024 г. е депозирал в дирекция „Бюро по труда" - Долна Митрополия искане за плащане № 1 с отчетен период от 16.05.2024 г. - 15.08.2024 г. на стойност 3151,37 лв.

Искането за плащане № 1 е разгледано от служителите на ДБТ-Долна Митрополия, като в процеса на разглеждане е установено, че в същото е посочен грешен период на съответното тримесечие, както и че посочена сума не отговаря на тази в Стандартната таблица за единица разход. За установените неточности работодателят е уведомен с писма рег. № ЗР-К3-04-04-03371#19 от 12.08.2024 г. и рег. № ЗP-K3-04-04-03371#25 от 26.08.2024 г. с цел депозиране на коректно попълнено искане за плащане съобразно Приложение 20. Работодателят е подал искане за плащане с коректен отчетен период, но не и с коректно изписана сума. Съгласно Раздел II, чл.2, т.2.1 и т.2.2 от сключения договор допустими разходи са предвидените суми в Стандартната таблица за единица разход, която покрива тримесечния разход за труд на работодател за наето лице в икономически сектор (икономическата дейност на предприятието, в която е заето лицето, съгласно Класификацията на икономически дейности (КИД) 2008 г.) при минимум 85% отработени дни за периода, в т.ч. дните, в които лицето ползва платен годишен отпуск. За целите на проекта и в частност за възстановяването на средствата за възнаграждения за наетите лица, от страна на работодателя е необходимо да бъде входирано искане за плащане с изписана в него сума, отговаряща на сумата, посочена в Стандартната таблица към съответния икономически сектор.

При извършена служебна проверка за изпълнението на изискването за наличие на 85% отработени дни в Портала за електронни услуги за партньори на НАП, справка „Актуално състояние на данните, декларирани с Декларация обр.№1/обр.№5 по осигурител" е установено, че за месец май лицето има отработени 11 дни; за месец юни лицето има отработени 20 дни; за месец юли лицето има отработени 5 дни, или общо отработени 36 дни за съответното тримесечие, а не 56 дни (колкото са 85% от отработените дни в тримесечието). От направените справки е видно, че е налице неизпълнение на изискванията по договора, тъй като наетото лице не е отработило 85% от работните дни за съответното тримесечие, в т.ч. дните, в които лицето ползва платен годишен отпуск. Съгласно чл. 11 от раздел „IV. Санкции и неустойки при неизпълнение" от договора, възложителят не предоставя средства по т.2.1 от договора за съответното лице за съответното тримесечие в случаите, когато при извършените служебни проверки, след подадено искане за плащане, не е налице 85% отработени дни за периода /тримесечието/.

С писмо рег. № ЗP-K3-04-04-03771#27 от 03.10.2024 г., Агенция по заетостта е уведомила работодателя, че направените разходи за възнаграждения на лицето няма да бъдат възстановени от страна на Агенция по заетостта, съгласно чл.11 от договора и че ще бъде изготвено допълнително споразумение за прекратяване на договора за осигуряване на заетост. На 15.08.2024 г. на работодателя е изпратен проект на допълнително споразумение за промяна на условията по договора и общите условия, неразделна част от него чрез Системата за сигурно електронно връчване. С Уведомително писмо изх. № 5/25.08.2024 г. работодателят е уведомил Агенцията по заетостта, че връща неподписано допълнителното споразумение, както и че е уведомил същата за прекратяване на основния договор.

На 03.10.2024 г. е изготвено допълнително споразумение за прекратяване на договора за осигуряване на заетост с работодател „Талисман ЕвГе" ЕООД, но същото не е подписано от негова страна.На 14.10.2024 г. с писмо изх.№ 7/14.10.2024 г. работодателят е уведомил Агенция по заетостта, че прекратява едностранно договора и ще търси правата си по съдебен път.

Предвид изложените обстоятелства се изразява становище, че Агенция по заетостта е изпълнила своите задължения съгласно сключения договор и не е възстановила средствата на работодателя, тъй като документите за плащане не съответстват на горепосочените изисквания.

В заключение е направено искане да бъде оставена без разглеждане исковата молба и да се прекрати производството, а алтернативно да се отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д. Д., който поддаржа доводите си от исковата молба. Твърди, че се касае до верифициране на разходите с един административен акт, с който по същество се отказва същите да бъдат възстановени, алтернативно сочи, че е налице мълчалив отказ по искането за плащане. Счита, че исковата молба е основателна и следва да бъда уважена. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът се представлява от юрк. К., която поддържа доводите от отговора на исковата молба. В представена писмена защита развива изложените вече съображения за недопустимост, а автернативно за неоснователност на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства се установява следното от фактическа страна:
Между „ТАЛИСМАН ЕвГе"ЕООД, ЕИК206476104, със седалище и адрес на управлението: гр. Тръстеник, [улица], Община Долна Митрополия и Агенция по заетостта, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр. София 1000, [улица] сключен Договор рег. № 3P-K3-04-04-03771 от 15.05.2024 г. по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Започвам работа"- Компонент 3 „Заетост" по П РЧР 2021-2027 г. /л.л.75-79 от дело 6485/2024/. Част от същия е Приложение № 1 – Общи условия /л.л.80-85 от гр.дело № 6485/2024 г./.
Със сключения договор Агенцията по заетостта като възложител възлага на дружеството ищец да наеме по реда на КТ безработно лице с трудово възнаграждение, насочено и одобрено от възложителя, съгласно условията и целевите групи на проект „Започвам работа"- Компонент 3 „Заетост". Срокът за изпълнение на това задължение от страна на дружеството е 12 месеца за едно лице от целевата група безработни и неактивни лица в неравностойно положение. Стойността на договора е 21 052 лева. Разходите за възнагражденията на наетите по проекта лица, представители на целевите групи по проекта, се възстановяват под формата на стандартна таблица за единица разход. Стандартната таблица за единица разход /приложение №15 към договора – л.л.29-33 от дело 6485/2024/, покрива тримесечния разход за труд на работодателя за наетото лице в икономическата дейност в което е заето лицето съобразно КИД при минимум 85 % отработени дни за периода, в т.ч. дните в които лицето ползва платен годишен отпуск. В стойността за единица разход се включват тримесечните разходи за наетото лице - брутно възнаграждение, вкл. нетно трудово възнаграждение, осигурителни вноски и данък на физическото лице, както и осигурителните вноски за сметка на работодателя, в т.ч. разход за платен годишен отпуск.

На 16.05.2024 год. на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ дружеството е сключило трудов договор № 7/16.05.2024 г. с Б. В. П., [ЕГН] /л.34 от дело 6485/2024/, за срок от една година, при спазване на разпоредбите на КТ за работно време и платен годишен отпуск, за длъжност „продавач – консултант“ НКПД 5223-2001 в магазин „Мръвк,ъ" - гр. Тръстеник. На същата дата наетият работник е запознат срещу подпис с длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност /л.35 от гр.дело 6485/2024 г./ и е започнал работа.

На 10.07.2024 г. наетият работник е подал заявление /л.36 от гр.дело 6485/2024 г./, с което на основание чл.327, ал.1, т.7 от КТ е изразил желание за прекратяване на трудовия договор. Същият е прекратен със Заповед №1/11.07.2024 г. на управителя на дружеството.

На 01.08.2024 г. работодателят е депозирал в Дирекция „Бюро по труда" - Долна Митрополия искане за плащане № 1 с отчетен период от 16.05.2024 г. - 15.08.2024 г. на стойност 3151,37 лв. /л.л.53-54 от гр.дело № 6485/2024/. Получил е отговор, че в искането за плащане е посочен грешен период, не съответстващ на отчетното тримесечие /л.86 от гр.дело № 6485/2024 г./. Подадено е коригирано искане от 21.08.2024 г. /л.л.87-88/, в отговор на което е изпратено писмо от 23.08.2024 г. /л.94/, в което е посочено, че в искането за плащане е изписана сума, която не съответства на тази в Стандартната таблица за единица разход към съответния икономически сектор, поради което е указано да се представи искане със сума, която да съответства на таблицата.

Междувременно управителят на дружеството с уведомително писмо от 21.08.2024 г. е предложил прекратяване по взаимно съгласие на сключения договор на основание чл.7 от същия /л.66, тъй като трудовият договор с наетото лице е прекратен и същото не може да бъде заменено от друго лице.

До управителя на дружеството е изпратен проект за допълнително споразумение по договора от 15.08.2024 г., получено на 18.08.2024 г. /л.л.90-92/, в който е посочено, че при отпадане на лице, същото може да бъде заменено от друго лице, представител на целевата група за оставащия срок – едно или повече тримесечия, както и че не се допуска замяна на лице от целевата група в рамките на едно тримесечие.

С писмо от 25.08.2024 г. /л.93/ дружеството е отказало да подпише допълнителното споразумение, позовавайки се на изпратеното от него уведомително писмо от 21.08.2024 г. /л.66/, с което е уведомило адм. орган за прекратяване на основния договор.

В писмо от 09.09.2024 г. /л.95/ управителят на дружеството сочи, че посочената в искането за плащане сума от 3151,37 лева отразява реално направените разходи за издръжка на работното място и че смята за противозаконно да пусне ново искане за плащане в размер на 5263 лева, която съответства на Стандартната таблица, която няма да бъде вярна и подлежи на възражения и рестрикции от Агенция по заетостта.

В отговор е изпратено писмо /л.л.67-69 от настоящето дело/ от 03.10.2024 г., връчено на 04.10.2024 г. /л.69/, в което се сочи, че за да извърши плащане, следва да е налице входирано искане за съответното тримесечие, в което от наетия работник да са отработени поне 85 % от дните в тримесечието, и да се иска сума, съответстваща на Стандартната таблица. Описани са подадените заявления за плащане и отговорите на Агенция по заетостта, отразени са отработените дни от наетия служител П. по време на действието на трудовия договор - за месец май отработени 11 дни; за месец юни отработени 20 дни; за месец юли отработени 5 дни, или общо отработени 36 дни, въз основа на което е направен извод, че същите не покриват изискването за 85 % отработени дни през тримесечието. Посочено е, че във връзка с горното ще бъдат предприети следните действия:

Няма да бъдат възстановени направените разходи за възнаграждения на лицето, съгласно чл.11 от раздел „IV Санкции и неустойки при неизпълнение“ от договора; ще бъде изготвено допълнително споразумение за прекратяване на договора за осигуряване на заетост, поради изразеното несъгласие за посочване на ново лице от целевата група и отказ за подписване на представеното допълнително споразумение за промяна на условията на договора.

Приложен е проект за прекратяване на договора /л.98 от гр.дело № 6485/2024 г./, който не е подписан от управителя на дружеството.

С уведомително писмо от 14.10.2024 г. /л.л.99-100 от гр.дело № 6485/2024 г./ управителят на дружеството уведомява Агенция по заетостта, че след получен отказ за плащане в размер на 3151,37 лева по ИП №1 по договора от 21.08.2024 г. заявява, че прекратява договора едностранно и ще търси правата си по съдебен ред.

По делото е назначена съдебно икономическа експертиза /СИЕ/, чието заключение е приобщено на л.л.24-26. Съгласно последното, направените разходи от „Талисман ЕвГе" ЕООД по Договор с рег.№ЗР-К3-04- 04-03771 от 15.05.2024 год., Допълнително споразумение №ЗР-КЗ-04-04-03771#9 от 15.05.2024 г. към него и Приложение 15 към Договора, по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Започвам работа“ - Компонент 3 „Заетост“ по ПРЧР 2021-2027 год. за назначения на длъжността „Продавач-консултант“ Б. В. П. за времето от 16.05.2025 год. до 11.07.2024 год. са в общ размер на 3 151,37 лв., представляващи брутното трудово възнаграждение в общ размер на 2 647,77 лв. и внесените осигуровки за сметка на Работодател в общ размер на 503,60 лева за периода.
ИМ е подадена на 08.11.2024 г., видно от поставения вх.№ на РС -Плевен.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Подадената искова молба е недопустима за разглеждане поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 и ал. 2 АПК споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд по реда на дял трети. Според разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, на административните съдилища са подведомствени и делата по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон.
По своята същност процесният Договор рег. № 3P-K3-04-04-03771 от 15.05.2024 г. по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Започвам работа"- Компонент 3 „Заетост" по П РЧР 2021-2027 г. представлява административен договор, сключен по реда на ЗУСЕФСУ. Специалният закон предвижда исканията за плащания по този административен договор да се предявяват пред административен орган, в случая ръководителя на Агенцията по заетостта, като му възлага компетентност за решаване на въпроса по същество в производство по верифициране – чл. 60 и сл. ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗУСЕФСУ, управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента, а според чл. 62, ал. 1 от с. з. междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта.

От събраните доказателства се установява, че на 21.08.2024 г. дружеството е подало коригирано искане за плащане, като с писмо от 23.08.2024 г. на Агенция по заетостта е указано в 10-дневен срок да се отстранят несъответствия. Т. отстраняване не е последвало, като управителят на дружеството в писмо от 09.09.2024 г. изрично е посочил, че исканите промени в заявлението за плащане няма да бъдат направени.

С писмо от 03.10.2024 г., получено на 04.10.2024 г., дружеството е уведомено, че няма да бъдат възстановени направените разходи за възнаграждения на наетото лице. Това писмо не е оспорено от дружеството, включително в срока по чл.140, ал.1 от АПК, който е изтекъл преди подаване на исковата молба. Въпреки недобрия изказ е налице ясно изразена воля за отказ за плащане и съдът намира, че управителят на дружеството е възприел писмото именно в този смисъл, което е видно от последващото му писмо от 14.10.2024 г., с което прави волеизявление за едностранно прекратяване на договора /л.99 от гр. дело № 6485/2024 г./.

Верифицирането (одобряването) на извършените от бенефициера разходи по изпълнението на проекта е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Законът не предвижда алтернатива за бенефициера да предяви искането си за плащане директно пред съда, а гарантира право на защита пред съд срещу административните актове, постановени в производство по верифициране. Нормата на чл. 64, ал. 4 ЗУСЕФСУ изрично регламентира оспорването пред съд по реда на АПК на отказа за верифициране на разходите, включени в искане за плащане. Бездействието на бенефициера своевременно да оспори отказ по реда на чл. 145 и сл. АПК не може да бъде преодоляно чрез предявяване на осъдителен иск по чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК за същата сума. Обжалването на отказ за верификация е задължително, за да се установи съществува ли право на претендираните в заявление за плащане средства или не.

С оглед на изложеното съдът намира, че след като не е обжалвано писмото от 03.10.2024 г., в което е обективиран отказ за възстановяване на сумите по искането за плащане от дружеството, същото представлява стабилен административен акт, който е породил правното си действие.

Законът не предвижда алтернатива за бенефициера да предяви искането си за плащане директно пред съда, а гарантира право на защита срещу административните актове, постановени в производство по одобряване на плащанията. Правната възможност за оспорване на отказа за плащане по реда на чл. 27 ЗУСЕФСУ е отрицателна процесуална предпоставка, процесуална пречка, за предявяване на осъдителен иск по чл. 19ж, ал. 1 АПК за същата сума.

В посочения смисъл е налице съдебна практика, обективирана в Определение № 6894 от 5.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4466/2024 г., Определение № 6528 от 30.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5950/2022 г., Решение № 13650 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7215/2024 г.

Съдът намира, че в случая не е налице мълчалив отказ по искането за плащане, както алтернативно се твърди от ищеца, а изричен такъв, който не е обжалван. Като необжалван същият е придобил стабилитет, породил е правното си действие и решеният с него въпрос относно отказа за верификация на посочената в исковата молба сума не може да бъде пререшаван по исков ред.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва да отмени определението си от 15.07.2025 г., с което е даден ход по същество, да остави без разглеждане като недопустима исковата молба и да прекрати производството по делото.

При този изход на делото е основателна претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се съобрази, че упълномощеният юрисконсулт е взел активно участие в делото. Доколкото размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение не е посочен, следва същото да се присъди в минимален размер съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /в действащата понастоящем редакция/ в размер на 100 лева.

Водим от изложените мотиви, Административен съд – Плевен, втори състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколното определение от 15.07.2025 г., с което е даден ход по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Исковата молба на „ТАЛИСМАН ЕвГе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Тръстеник, общ. Долна Митрополия, [улица], против Агенция по заетостта, ЕИК *********, гр.София, с цена на иска 3151,37 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на ИМ до окончателното й плащане.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм. дело № 292/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен.

ОСЪЖДА „ТАЛИСМАН ЕвГе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Тръстеник, общ. Долна Митрополия, [улица], да заплати на Агенция по заетостта, ЕИК *********, гр.София, [улица]сумата 100 /сто/ лева за разноски по делото.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд в срок от седем дни от съобщаването му на страните.