за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 267 от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от „Банка Пиреос България” АД, гр. София, чрез процесуалния й представител юрк. Ралица Александрова Райчева, против Решение № 145/18.01.2010 г., постановено по гр.д. № 584/2009 г. по описа на Районен съд – Кърджали. В жалбата са релевирани твърдения за недопустимост на първоинстанционното решение, евентуално – за неговата неправилност. Искания за допускане на нови доказателства не се правят. Жалбата е заведена в деловодството на районния съд един ден след изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; от материалите по делото обаче е могло да бъде направен извод, че същата е подадена по пощата (чрез куриерска служба), поради което на въззивния жалбоподател е даден едноседмичен срок за представяне на доказателства за датата на изпращането на жалбата. Доколкото първоначално не е била внесена и дължимата държавна такса, на жалбоподателя е било указано в същия срок да представи и доказателства относно внасянето й. В законоустановения срок с допълнителна молба въззивният жалбоподател е представил вносна бележка за внасяне на дължимата държавна такса, както и документ от „Еконт Експрес” ООД и разпечатки от електронен носител относно изпращане на документи от жалбоподателя на Районен съд - Кърджали на 02.02.2010 г. (първоинстанционното решение е било връчено на страната на 19.01.2010 г.) и получаването им от служител на РС – Кърджали на 03.02.2010 г., като в молбата е посочено, че същите книжа се отнасят до изпращането на процесната въззивна жалба на първоинстанционния съд и получаването им при него. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Павлин Георгиев Пасков от гр. Кърджали, чрез процесуалния му представител адв. Даниел Атанасов Дуков от АК - Кърджали. В отговора са релевирани твърдения относно това, че от страна на въззивния жалбоподател не е доказано спазването на срока за подаване на въззивната жалба като се сочи това, че (във връзка с изпращането на въззивната жалба) по делото били приложени три копия на писмени материали под един и същи №, от които в първия екземпляр не била посочена дата на изпращането, а в другите била посочена такава, като в едното датата била нанесена ръкописно, а в другото – печатно и с име на куриера; въз основа на тези обстоятелства от процесуалния представител на въззиваемата страна е направен извод в смисъл, че датирането е извършено след оставянето на жалбата без движение и не следва въпросните книжа да бъдат приемани от съда като годни доказателства. Все в тази връзка процесуалният представител на въззиваемата страна сочи още и обстоятелството, че представените от насрещната страна книжа относно изпращане на въззивната жалба не са подписани от длъжностно лице при куриерската фирма и нямат качеството на документ и писмено доказателство съгласно ГПК. Въз основа на горното е изложено становище за недопустимост на въззивната жалба и е направено искане за прекратяване на производството. При условията на евентуалност в отговора на въззивната жалба е релевирано становище за допустимост и правилност като краен резултат на постановеното първоинстанционно решение и по тази причина от въззивния съд се иска да отхвърли като неоснователна подадената въззивна жалба. Искания за допускане на нови доказателства в отговора не се правят. Настоящият съдебен състав, на първо място, намира подадената въззивна жалба за допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 260, т.1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Съдът счита още, че срокът за подаване на жалбата съгласно чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото от страна на жалбоподателя е представено доказателство за изпращане на същата жалба по пощата (при условията на чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК) на дата 02.02.2010 г., т. е. – в последния ден на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Релевираното от въззиваемата страна становище относно неспазване на този срок не следва да бъде споделено, доколкото настоящият съдебен счита, че ГПК не въвежда формални изисквания относно начина на доказване спазването на срока по чл. 62, ал. 2 от ГПК; такива изисквания не могат да бъдат извлечени и от разпоредбите на ЗПУ. В обсъждания случай представените доказателства са напълно достатъчни, за да бъде направен изводът, че процесната въззивна жалба е изпратена в законоустановения срок. С оглед на горното следва делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. От друга страна, въззивният съд намира, че докладът на първоинстанционния съд отговаря на изискванията на чл. 146, ал. 1 от ГПК, поради което следва да препрати страните към този доклад. Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕПРАЩА към доклада на първоинстанционния съд, направен с протоколно определение по реда на чл. 146, ал. 1 от ГПК в открито съдебно заседание на 10.11.2009 г. по гр.д. № 584/2009 г. по описа на Районен съд – Кърджали. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.04.2010 г. от 11:00 ч., за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от определението.
Председател: Членове: 1.
2.
|