Решение по дело №166/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по искова молба на Ф. С. Р., чрез пълномощник, срещу Национален осигурителен институт, град София. Претендират се имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи равностойността на заплатеното от лицето адвокатско възнаграждение по ДПЗС № [номер]/[дата] за обжалване на Разпореждане № 081-00-1363-3/ 25.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали пред директора на ТП на НОИ – Кърджали.

В ИМ се посочва, че с решение № 2153-08-284/07.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлил жалбата на Ф.Р. срещу посоченото разпореждане. При съдебно оспорване на решението на директора на ръководителя на ТП на НОИ – Кърджали с Решение по адм.д. № 535/ 2024 г. АС – Кърджали е отменил това решение и потвърденото с него разпореждане на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца претендираната сума от 500 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ се претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание ищеца не се представлява. Представена е молба, в която е изложено становище за основателност на ИМ.

Ответникът – Национален осигурителен институт, град София, не се представлява. Представен е отговор по чл.131 от ГПК, в който оспорва ИМ като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава мотивирано заключение, че предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като е осъществен фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на изложеното иска да се постанови решение, с което да се уважи предявения иск.

След обсъждане на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От прието като доказателство адм.д. № 535/ 2024 г. на АС – Кърджали се установява, че със заявление вх.№ 908-1198/01.11.2023 г., до директора на ТП на НОИ–Кърджали, подадено чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“-[област], Ф.Р. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 081-00-1369-3/25.09.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на Ф. С. Р. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 07.10.2023 г. до 06.08.2024 г., в размер на *** лв. дневно. Това разпореждане е било оспореното по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Кърджали. С Решение № 2153-08-284/07.11.2024г. директорът на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлил жалбата на Ф.Р. срещу оспореното разпореждане. По жалба на Ф.Р. срещу посоченото решение е било образувано адм.д. № 535/ 2024 г. на АС – Кърджали, който с Решение № 444/ 17.02.2025 г. е отменил Решение №2153-08-284/07.11.2024г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане и върнал преписката на ръководител ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне по заявлението за отпускане на ПОБ.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима поради твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Разпореждане № 081-00-1369-3/25.09.2024 г. на ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред АС - Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК (чл. 203 и сл.), като предявен пред съда по седалището на ищеца. Правилно е посочен и ответникът - НОИ, София, който, съгласно чл. 2, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е юридическо лице със седалище [населено място].

В законодателството липсва специален ред, по който страната в оспорване на административен акт по административен ред може да търси направените разходи по повод на оспорването, така както е налице специален ред за разпределяне и присъждане на разноските при съдебното обжалване на акта по чл. 117, ал.3 от КСО.

При липсата на друг специален ред за обезщетяване за страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

При преценка основателността на иска съдът взе предвид следното: За да се ангажира отговорност по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен като незаконен административен акт и причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.

По отношение на първия елемент от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен по съответния ред административен акт, съдът приема, че същият е доказан. От приложеното адм.д. № 535/ 2024 г. на АС – Кърджали се установява, че е отменено Решение № №2153-08-284/07.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане № 081-00-1369-3/25.09.2024 г. на ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

Втората предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ – претърпени вреди, също е доказана. В настоящия случай ищецът претендира вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на посоченото по-горе в мотивите на решението разпореждане на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. Жалбата до горестоящия административен орган е изготвена от адв. Д. К., като е приложен ДПЗС № [номер]/ [дата]. Съгласно този Ф.Р. е заплатил в брой на адв. К. 500 лв. ДПЗС е придружен от пълномощно, сключен е преди подаване на жалбата до директора на ТП на НОИ – Кърджали. Ищецът е заплатил реално 500.00 лв. за обжалване на Разпореждане 081-00-1369-3/25.09.2024 г. на ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, поради което имуществото му е намаляло с тази сума.

Относно третият елемент от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ - пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и вредите, съдът приема, че е налице причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и причинената вреда, изразяваща се в заплатен адвокатски хонорар. Заради издаването на незаконосъобразното Разпореждане № 081-00-1369-3/25.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали ищецът е сключил договор с адвокат, който да осъществи професионално защитата му пред осигурителния орган - да извърши процесуални действия по отмяна на акта и по този начин да защити довереника си. Действително, адвокатската защита не е задължителна в хода на развиващо се производство по отпускане на ПОБ и при оспорване на разпореждането на ръководител на безработица по административен ред, но с оглед исканото отпускане на ПОБ, което е предназначено да осигури средства за препитание на лицето, тя е наложителна. Точно заради издаването на незаконосъобразния административен акт се е наложило ангажирането на специалист, който да извърши необходимите процесуални действия. По тези съображения съдът приема, че заплащането на адвокатски хонорар от ищеца за осъществяване на правна помощ в хода на производството по административно оспорване на разпореждането на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали е в пряка и непосредствена връзка с издадения (впоследствие отменен) административен акт. Налице са достатъчно данни, че правната услуга е реално извършена - жалбата срещу разпореждането е подадена и подписана от упълномощения адвокат, същата е подробна и мотивирана.

При постановяване на решението настоящият състав на АС-Кърджали съобрази и Решение № 6/ 05.06.2025 г. по к.д. № 28/ 2024 г., с което КС е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 110 от 1999 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 25 от 2025 г.). В случая следва да се има предвид характера и действието на решенията на Конституционния съд при съобразяване с разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на Р България и дадения отговор на този въпрос в тълкуването на Конституционния съд, направено в т. 2 на Тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г., а именно, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Поради изложеното твърдението на пълномощник на ответника в отговора на ИМ за приложение на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО е неоснователно.

По изложените съображения съдът намира, че искът е основателен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 500.00 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на ищцата, в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Настоящият състав на съда не споделя възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение, тъй като е размера, предвиден в разпоредбата на чл.8, ал.4, във вр. с ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

При този изход на спора е основателна претенцията на ищеца за присъждане на разноски по настоящото дело. Реално доказани са направени разноски в размер на 400 лв. съгласно ДПЗС № [номер]/ [дата] и 10.00 лв. - внесена държавна такса за предявяване на ИМ. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, НОИ следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 410 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Съдът:

 

 

Р Е Ш И:

 

 

Осъжда Национален осигурителен институт, град София, да заплати на Ф. С. Р., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], [община], сумата в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съответния ред Разпореждане №081-00-1369-3/25.09.2024 г.на ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Осъжда Национален осигурителен институт, град София, да заплати на Ф. С. Р., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], [община], сумата от 410 лв. (четиристотин и десет лева), представляваща направени деловодни разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.