Р Е Ш Е Н И Е
№…453…..…, 03.05.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Бургас, ХІХ-ти касационен състав, в публично заседание на шести април две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИН
ЕНЧЕВ
2. НЕЛИ СТОЯНОВА
При участието на
секретаря Д. Д. и в присъствието на прокурора Соня
Петрова, като разгледа докладваното от съдията Н. Стоянова КАНД № 253 по описа
за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.Г.Б.–
началник сектор „ОП“ към ОДМВР-Бургас, Пето РУ-Бургас, адрес в гр.Бургас, ул. „Перущица“
№ 63, против решение № 9/06.01.2023 година, постановено по АНД № 2515/2022
година по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № 21-3388-000075/20.10.2021 година на началник сектор
„ОП“ към ОДМВР-Бургас, Пето РУ-Бургас, с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на З.П. за нарушение по чл. 105, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба”, в размер 20 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за
неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение
на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се,
че първоинстанционния съд неправилно е приел, че на актосъставителят е
задължението да извърши проверка на прозрачността на стъклата с техническо
средство, тъй като същата не е намалена фабрично, а посредством поставяне на
фолио. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че не е посочена
конкретната нарушена хипотеза на чл.105, ал.1 от ЗДвП, тъй като били осъществени
признаците и на двете хипотези на посочената разпоредба. В резултат на това,
съдът при неправилно установени факти и като не е обсъдил доказателствата в
тяхната съвкупност е достигнал до погрешни правни изводи, които налагат отмяна
на постановеното решение. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване
на процесното наказателно постановление. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който оспорва жалбата. Претендира
разноски в размер на 1400 лв.
Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба
отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано за това
лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими
по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С оспореното пред районния съд НП № 21-3388-000075/20.10.2021 година на началник сектор „ОП“ към
ОДМВР-Бургас, Пето РУ-Бургас, административнонаказателната отговорност на З.П.
е ангажирана, затова че на 16.09.2021 година около 22:50 часа в гр.Бургас, бул.“Никола
Петков“ в посока на движение от хотел „Фаворит“ към хотел „Мираж“, същият
управлява лек автомобил „БМВ“, модел „325Д“, с рег. № А 1213 НТ, собственост на
Събин Христов Дочев, като е ограничена видимостта на стъклата на предна лява и
дясна врата, като допълнително е поставено фолио с което е намалена
прозрачността им.
За посоченото нарушение е съставен АУАН сер. АA № НП
21-3388-000075 от 16.09.2021 година, който нарушителя е подписал, като е
посочил че ще направи възражения по него в законоустановения срок. Писмени
възражения срещу констатациите в АУАН били подадени в определения от чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок. Основния довод в тях е, че от полицейските
служители извършили проверката не е измерена прозрачността на стъклата на
автомобила. Въз основа
на констатациите в съставения АУАН наказващия орган издал процесното НП, с
което на основание чл. 185 от ЗДвП на З.П. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 лева за
нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.
НП е връчено на лицето на 13.12.2021 г., и в срока
по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е оспорено пред РС-Бургас.
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил НП, като е приел, че от събраните
писмени и гласни доказателства не се доказва по несъмнен начин извършеното
нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП. Съдът е направил извод, освен че
нарушението не е доказано и че същото не е ясно описано и индивидуализирано, с
което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Приел е, че в
обстоятелствената част на НП са посочени признаци и на двете хипотези на чл. 105 от ЗДвП – ограничена
видимост и намалена прозрачност на стъклата, като не е направено ясно
разграничение за коя от двете хипотези е наказано санкционираното лице. След извършване на проверка на законосъобразността на
АУАН и НП, районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от
него жалба с мотиви, че извършеното деяние не е доказано по безспорен и
несъмнен начин, както и че не ясно кои от признаците осъществява от обективна и
субективна страна на съответната хипотеза на чл.105, ал.1 ЗДвП. Направен е
извод, че актосъставителя е следвало да установи
по надлежния ред - с техническо средство, че предните странични стъкла на
МПС-то са затъмнени, за да се приеме, че е налице ограничаване на видимостта на
водача до степен над допустимата по закон.
С тези мотиви РС-Бургас
е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се
подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен
състав.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на НП №
21-3388-000075/20.10.2021 година на началник сектор
„ОП“ към ОДМВР-Бургас, Пето РУ-Бургас, не съответства на изискването по чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. За това нарушение липсва
изискуемото се ясно, точно и конкретно формулиране на административното
обвинение от фактическа страна. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на
чл. 105,
ал. 1 от ЗДвП, забранява се
ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на
прозрачността им. За да се счита изпълнено посоченото по-горе изискване на чл. 57,
ал.1, т. 5 от ЗАНН, не е достатъчно в
наказателното постановление да бъде възпроизведено съдържанието на нарушената
законова разпоредба, както е направено в случая. От формулировката на
обвинението З.П. е санкциониран за нарушаване на забраната по чл. 105,
ал. 1 от ЗДвП без да е посочено коя
от съдържащите се в разпоредбата две хипотези е нарушена - хипотезата на
ограничаване на видимостта през страничните стъкла или тази на намаляване на тяхната
прозрачност. Наличието на всички законово изискуеми реквизити по чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН е въпрос на формална
(процесуална) законосъобразност на наказателното постановление, а представянето
на доказателства, потвърждаващи извършването на нарушението по повдигнатото
административно обвинение – на неговата материална законосъобразност.
Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки,
водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод
неправомерно поведение на определено лице и именно с оглед този им характер
законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането
на административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко формално
нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение,
опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна. В
случая изложената в обстоятелствената част на наказателното постановление
фактическа обосновка относно вмененото на П. нарушение на чл. 105,
ал. 1 от ЗДвП, е неясна, неточна и
непълна, което има за последица невъзможност да се установи в какво точно се
изразява възприетото от административнонаказващия орган деяние на
санкционираното лице като такова, нарушаващо законова регламентираната забрана
по чл. 105,
ал. 1 от ЗДвП, като основание за
налагане на административно наказание по чл. 185
от ЗДвП. Непрецизната
формулировка и непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за
наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа
необоснованост на повдигнатото на П. административно обвинение за нарушение на
чл. 105,
ал. 1 от ЗДвП. Допуснатото нарушение
на изискването на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН следва да бъде
квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита
на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически
формулираното съдържание на наказателното постановление. Съответно това
нарушение е представлявало абсолютно основание за отмяна на НП за наложеното на
П. административно наказание за нарушение на чл. 105,
ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно,
Бургаският районен съд го е отменил.
Възраженията на касатора са неоснователни. АНО е следвало
ясно и точно да индивидуализира извършеното нарушение и наказанието което
следва да бъде наложено за същото. В противен случай се нарушава правото
на сочения за нарушител да знае основанието за наложеното му наказание и да
организира спрямо това адекватно защита си.
Предвид изложеното, касационният състав намира, че
първоинстанционното решение е правилно, и следва да бъде оставено в сила,
респективно жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед крайния изход на делото и своевременната претенция на
ответника по касация за разноски, ОДМВР-Бургас, следва да бъде осъдена да
заплати на З.П.П., разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400, 00 лв. за които са представени доказателства и дължими
за производството пред настоящата инстанция на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 18
ал. 4 от Наредба № 1 / 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В останалата част искането за разноски в размер на 1000
лв. е неоснователно, тъй като тези разноски са присъдени с постановения
първоинстанционен съдебен акт.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд -
Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 9/06.01.2023 година, постановено по АНД № 2515/2022 година по
описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.
Бургас да заплати в полза на З.П.П., ЕГН **********, разноски за настоящата
съдебна инстанция в размер на 400, 00 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.