Р Е Ш Е Н И Е
№ ..../....
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, II състав, в закрито заседание, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 555 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от ищеца чрез адв. Я.Я., с
която се иска по постановеното по делото решение № 237/29.11.2019 г. и изпълнителен лист, да се присъди и
претендирана от ищеца законна лихва. Излагат се твърдения, че съдът се е
произнесъл в мотивите на решението, че следва да се присъди законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
вземането, но в диспозитива на решението липсва такова произнасяне.
Препис от така депозираната молба е изпратена
на ответника по нея за изпълнение на процедурата по чл. 247 ал.2 ГПК , като по делото не е постъпил писмен
отговор в срок. Съгласно разпоредбата на чл.247, ал.3 ГПК съдът призовава страните
в открито заседание, когато прецени това за необходимо. В настоящия случай,
призоваване на страните в открито заседание не е необходимо предвид вида на
посочената от молителя очевидна фактическа грешка.
Подадената молба е основателна. В мотивите на
решението е посочено, че исковете са предявени ведно със законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
вземането, като и с исковата молба е било отправено такова искане за присъждане
на законната лихва върху претендираните от ищеца главници. Подобно произнасяне
обаче липсва в диспозитива на съдебното решение и оттам и в издадения изпълнителен
лист. Така допусната грешка, изразяваща се в разминаване между мотиви и
диспозитив, следва да се поправи именно по реда за поправка на очевидна
фактическа грешка по чл.247 ГПК.
В този смисъл и съдебната практика -напр.
Решение от 13.12.20102г. по в.гр.д. №
2890 по описа за 2012г на ОС Варна, в мотивите на което се казва и че съгласно
разпоредбата на чл.214 ал.2 ГПК не се смята за увеличение на иска прибавянето
на изтекли лихви от предявяването на иска
Актът, с който съдът се произнася по исканата
поправка на очевидна фактическа грешка, представлява едно цяло с поправения акт
- с решението и с издадения въз основа на него изпълнителен лист, поради което
не следва да се издават нови такива.
Така мотивиран, съдът на основание чл.247 ГПК
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа
грешка в решение
№ 237/29.11.2019
г., постановено по гр.д. № 555 по описа за 2019
г. на Районен съд Девня, както и в самия
издаден изпълнителен лист №1104/13.12.2019г., като в диспозитива на същите вместо: „ ОСЪЖДА***, ЕИК ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК *** , ***, на осн. чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 309а ТЗ сумата от 7884, 78 лева / седем хиляди осемстотин
осемдесет и четири лева и 78 стотинки /
, представляваща неплатен остатък от възнаграждение за превозни услуги,
извършени през месец август 2017г. , за които е издадена фактура
№**********/31.08.2017г. , сумата от
1892,34 лева / хиляда осемстотин деветдесет и два лева и 34 стотинки /,
представляваща неплатено възнаграждение за превозни услуги, извършени през
месец септември 2017г., за които е издадена фактура №**********/29.09.2017г.,
сумата от 1222,24 лева / хиляда двеста двадесет и два лева и 24 стотинки / ,
представляваща обещетение за забавено плащане
на остатъка от задължението по фактура №**********/31.08.2017г. за
периода 30.09.2017г. – 10.04.2019г., сумата от 278,09 лева / двеста седемдесет
и осем лева и 09 стотинки / , представляваща обещетение за забавено плащане на
остатъка от задължението по фактура №**********/29.09.2017г за периода
29.10.2017г – 10.04.2019г. ” ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА***, ЕИК ***,
***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК *** , ***,
на осн. чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
вр. чл. 309а ТЗ сумата от 7884, 78 лева
/ седем хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и 78 стотинки / , представляваща неплатен остатък от
възнаграждение за превозни услуги, извършени през месец август 2017г. , за
които е издадена фактура №**********/31.08.2017г. , сумата от 1892,34 лева / хиляда осемстотин
деветдесет и два лева и 34 стотинки /, представляваща неплатено възнаграждение
за превозни услуги, извършени през месец септември 2017г., за които е издадена
фактура №**********/29.09.2017г., сумата от 1222,24 лева / хиляда двеста
двадесет и два лева и 24 стотинки / , представляваща обещетение за забавено
плащане на остатъка от задължението по
фактура №**********/31.08.2017г. за периода 30.09.2017г. – 10.04.2019г., сумата
от 278,09 лева / двеста седемдесет и осем лева и 09 стотинки / , представляваща
обещетение за забавено плащане на остатъка от задължението по фактура
№**********/29.09.2017г за периода 29.10.2017г – 10.04.2019г. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба в съда -11.04.2019г. до окончателното
изплащане на задължението”.
В частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 237/29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 555 по описа за
2019 г. на Районен съд Девня, решението не подлежи на обжалване, като
ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Варненски окръжен
съд, в едномесечен срок от връчването му , в частта с която е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в издаден изпълнителен лист №1104/13.12.2019г.,
решението може да се обжалва от лицата по реда
и в сроковете на чл. 407 ГПК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.....................................