Р Е Ш Е Н И Е
№ 1145, 09.04.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети февруари две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8523 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.430 ТЗ, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба и допълнителни молби от 20.06.2019г. и
11.07.2019г. от „Експресбанк“ АД против З.С.М. се твърди,
че с издадена заповед за
изпълнение от 12.04.2017г. по ч.гр.дело № 5192 по описа на ПРС за 2017г. А.Д.М.,
Г.С.М. и З.С.М. били осъдени да заплатят солидарно на банката задължения по
договор за кредит „Експресо“ № *****. – 12 180.55 лв. главница, ведно със
законната лихва от 11.04.2017г., както и 2 238.21 лв. възнаградителна
лихва от 27.01.2015г. до 28.02.2017г., 217.04 лв. обезщетение за забава от
27.01.2015г. до 28.02.2017г., 192.13 лв. обезщетение за забава от 28.02.2017г.
до 10.04.2017г., както и разноските в производството. Твърди се, че банката
била уведомена за постъпило възражение от длъжника З.М., поради което и банката
подала установителен иск по чл.422 ГПК, по която искова молба било образувано
гр.дело № 1072/2018г. Твърди се, че с решение по цитираното дело съдът приел,
че волеизявлението на банката не е достигнало до А.М., съответно не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, като било установено, че З.М. дължал на
банката главница в размер на 742.73 лв., сбор от анюитетни вноски с падежи
27.09.2016г. до 28.02.2017г. По образуваното изпълнително дело били удържани
суми от посоченото лице, като банката му възстановила след прихващане с оглед постановеното решение. Твърди се, че
след извършените плащания по кредита останала главница в размер на
12 180.55 лв., а след решението и направеното прихващане останала главница
в размер на 11 437.82 лв. и възнаградителна лихва в размер на
2 727.90 лв. При това банката изпаднала в хипотеза, при която с оглед
неподаване на възражение от другите двама ответници, тя имала валидно
изпълнително основание срещу А.М. и Г.М. на основание настъпила предсрочна
изискуемост, а по отношение на З.М. нямала такова и срокът за поръчителската
отговорност течал. Поради това се предявява искът и се сочи, че банката иска
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и по отношение на З.М. – с връчване
на исковата молба на ответника. Направено е искане за осъждане на ответника за
заплащане на сумата от 11 437.82 лв. главница и 2 727.90 лв. лихва,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендирани са направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото писмен
отговор от ответника З.С.М., както и допълнителен отговор от 06.11.2019г., с
които не се оспорва, че срещу главния длъжник А.М., съдлъжника Г.М. и
поръчителя З.М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
12.04.2017г. по ч.гр.дело № 5192 по описа на ПРС за 2017г. за посочените суми.
Не се оспорва и че с влязло в сила решение по гр.дело № 1072/2018г. на ПРС е
прието за установено съществуването на вземане от поръчителя в размер на 742.73
лв. и възнаградителна лихва в размер на 296.97 лв. за период от 27.10.2016г. до
28.02.2017г. Освен това с влязло в сила определение от 11.04.2018г. съдът
върнал исковата молба и прекратил производството срещу поръчителя, за сумата от
2 806.22 лв. главница по вноски за периода от 27.01.2015г. до 27.09.2016г.
и за сумата от 1826.36 лв. възнаградителна лихва от 27.01.2015г. до
27.09.2016г. и 205.57 лв. обезщетение за забава за същия период, поради
отпадане поръчителската му отговорност с изтичане на 6-месечен преклузивен
срок. Вярно било и твърдението, че се развило изпълнително производство № *****
по описа на ЧСИ **** срещу длъжниците по заповедта за изпълнение, което с оглед
резултата по цитираното гр.дело било прекратено с определение от 15.02.2019г.
по отношение на З.М.. До датата на прекратяване била събрана суми от удръжки от
трудово възнаграждение в размер на 2249.35 лв., от която на взискателя била
предадена сума от 2084.79 лв., а за ЧСИ била разпределена и удържана като такси
сумата от 164.56 лв. Оспорва се твърдението банката да е извършила прихващане,
след решаване на цитираното гр.дело и да е възстановила събрани суми. Заявено
е, че претенциите са частично недопустими – 1. за главница в общ размер от
742.73 лв. и лихви от 296.97 лв. от 27.10.2016г. до 27.02.2017г. – вноски № 32
до № 36 по таблица на ищеца, като е посочено, че тези суми са дължими от
ответника на основание влязла в сила заповед за изпълнение, защото на това
основание и до този размер искът на банката е уважен и в отношенията между
страните е формирана СПН. 2. за главница от 2 806.22 лв. главница по
вноски с падежен период 27.01.2015г. до 27.09.2016г. и за сума от 1826.36 лв.
възнаградителна лихва от 27.01.2015г. до 27.09.2016г. – вноски от № 11 до № 31
от таблицата, тъй като в тази част претенцията на ищеца е аналогична по
основание и размер на претенцията по заповедното производство; заявлението
против главния длъжник е подадено на 11.04.2017г., а поръчителството предвид
разпоредбата на чл.147 ЗЗД е изтекъл на 11.10.2016г. 3. Претенциите за главница
и лихви за периода от 27.02.2017г. до 27.04.2019г., като се възразява, че към
датата на влизане в сила на заповед за изпълнение от 12.04.2017г. банката не е
упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на
длъжника, като в действителност кредиторът разполагал само с вземане за 25 бр.
падежирали вноски за периода от 27.01.2015г. до 27.02.2017г. – от № 11 до № 36.
В останалата допустима част претенциите били неоснователни – за главница в
размер на 4 318.78 лв., като се сочи, че поръчителят не може да носи
последиците на предсрочната изискуемост, ако самият длъжник не е обвързан от
нея. Съдържа се позоваване на съдебна практика – решение № 149/19.12.2016г. по
т.дело № 2142/2015г., І т.о.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ч.гр.дело № 5192 по описа на ПРС за 2017г., по което е издадена заповед № **** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.04.2017г., както и изпълнителен лист, по силата на които длъжниците А.Д.М., Г.С.М. и З.С.М. са осъдени да заплатят солидарно на „Сосиете Женерал Експресбанк“ ЕАД сумата от 12 180.55 лв. главница по кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.04.2017г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2238.21 лв. възнаградителна договорна лихва от 27.01.2015г. до 28.02.2017г., 217.04 лв. обезщетение за забава от 27.01.2015г. до 28.02.2017г., както и сумата от 192.13 лв. обезщетение за забава от 28.02.2017г. до 10.04.2017г., както и направените по делото разноски.
Приложено е и гр.дело № 1072 по описа на ПРС за 2018г., в рамките на което по предявен иск от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД срещу З.С.М. по чл.422 ГПК, е признато за установено, че ответникът дължи на банката сумата от 742.73 лв. главница по вноски с падежи след 27.10.2016г. до 27.02.2017г. по договор за кредит от 11.02.2014г., сключен с А.М. като кредитополучател и 296.97 лв. възнаградителна лихва за периода след 27.10.2016г. до 28.02.2017г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.04.2017г. до окончателното изплащане, като предявените искове са отхвърлени – за главница до размер от 9374.33 лв., за възнаградителна лихва – до размер от 411.85 лв., претенцията за обезщетение за забава от 27.09.2016г. до 28.02.2017г. в размер на 11.47 лв. и за периода от 28.02.2017г. до 10.04.2017г. – за 192.13 лв. С влязло в сила определение по делото производството е било частично прекратено за сумата от 2806.22 лв. главница по вноски с настъпили падежи в периода от 27.01.2015г. до 27.09.2016г., сумата от 1826.36 лв. – възнаградителна лихва за периода от 27.01.2015г. до 27.09.2016г., 205.57 лв. обезщетение за забава върху вноските за главница, дължими за периода от 27.01.2015г. до 27.09.2016.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от представените писмени доказателства, че между банката и А.М. е бил сключен договор за кредит от 11.02.2014г., по силата на който на последната е предоставена сумата от 13300 лв., която е следвало да се върне, ведно с възнаградителна лихва, на 84 месечни вноски. Ответникът З.М. се е задължил да отговаря за задълженията по договора като поръчител. Няма спор, че сумата, предмет на сключения договор, е предоставена на кредитополучателя. Не се спори, че след преустановяване плащанията по договора, банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като срещу издадената по ч.гр.дело № 5192 по описа на ПРС за 2017г. заповед за изпълнение възражение е било подадено само от поръчителя – настоящия ответник, поради което и спрямо него е заведен иск по чл.422 ГПК.
В настоящето производство банката претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 11 437.82 лв. главница, 2 727.90 лв. договорна лихва, като уточнява, че падежиралата главница възлизала на сумата от 7 119.04 лв. – сбор от главниците по вноски № 11-62, намалени с присъдената главница по гр.дело № 1072 по описа на ПРС за 2018г. и предсрочно изискуема главница в размер на 4 318.78 лв. – сбор от главниците на вноски с № 63-84, а лихвата в размер на 2 727.90 лв. представлявала сбор от лихвите на вноски с № 11-62, намалена с присъдената лихва по цитираното гр.дело от 296.97 лв. Уточнено е, че исковата молба има характер на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от момента на получаването й от ответника.
При тези данни съдът намира, че предявените искове са частично недопустими, тъй като с решението в производството по чл.422 ГПК е прието за установено съществуването на вземанията на банката от З.С.М. за сумата от 742.73 лв. главница по вноски с падежи след 27.10.2016г. до 27.02.2017г. по договор за кредит от 11.02.2014г., сключен с А.М. като кредитополучател и 296.97 лв. възнаградителна лихва за периода след 27.10.2016г. до 28.02.2017г. – вноски от № 32 до № 36 от таблица на л.356 – 357 от делото. Следователно посочените суми за главница и възнаградителна лихва са дължими на основание влязлата в сила заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, след уважаване на предявения от ищеца – заявител иск по чл.422 ГПК в посочените части, като между страните е формирана сила на пресъдено нещо.
Недопустими според настоящия съдебен състав са и исковете за сумата от 2 806.22 лв. главница по вноски за периода от 27.01.2015г. до 27.09.2016г. и за сумата от 1826.36 лв. възнаградителна лихва за периода от 27.01.2015г. до 27.09.2016г. – вноски с № 11 до № 31 от таблица на л.356-357 от делото, при съобразяване разпоредбата на чл.147 ГПК, като в тази насока са и съображенията за частично прекратяване производството по гр.дело № 1072 по описа на ПРС за 2018г. Задължението на поръчителя се прекратява, ако в шестмесечен преклузивен срок след падежа кредиторът не предяви срещу длъжника иск. В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на дата 11.04.2017г., поради което поръчителството на З.М. е погасено за всички вноски с падеж преди 11.10.2016г. Срокът е краен и преклузивен, поради което изтичането му е въпрос по допустимостта, а не по основателността на предявения иск.
Съдът
възприема изложените в писмения отговор възражения за недопустимост на
предявените искове и по отношение на претенциите за главница и лихви за периода
от 27.02.2017г. до 27.04.2019г. – вноски от № 37 до № 62 от таблица на
л.356-357, при съобразяване разпоредбата на чл.147 ГПК. В настоящото
производство осъдителните искове за посочените вноски срещу поръчителя се
основават на неизпълнението по договора за кредит – след дата 28.02.2017г., но
такава претенция срещу главния длъжник не е била предявявана. Претенцията срещу
главния длъжник в заповедното производство се е основавала на твърденията за
обявена предсрочна изискуемост. Възражението на ответника обаче, че предсрочна
изискуемост на длъжника не е била обявена, е основателно. Съдебната практика
приема, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с факта на изпадане в забава на длъжника да погаси
която и да е било месечна вноска, а може да бъде обявена по преценка на
кредитодателя по аргумент от нормата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции. Според установената съдебна практика, както и разясненията по т.18
от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва чрез
едностранно изявление на кредитодателя до длъжника, включително в случаите,
когато в договора е предвидено, че кредиторът може да събере вземането си, без
да уведоми длъжника, т.е. дори в случаите, когато в договор е предвидена
т.нар.”автоматична” предсрочна изискуемост, вземането става изискуемо, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем,
чрез едностранно изявление до длъжника. В посоченото тълкувателно решение е
постановено още, че правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В случая от представените от ищеца писмени доказателства не се
установява предсрочната изискуемост да е обявена на длъжника, поради което
банката не е притежавала вземане за предсрочно изискуема главница. Поради това
и доколкото поръчителят разполага с всички възражения на главния длъжник,
съобразно разпоредбата на чл.142 ЗЗД следва да се приеме, че с изтичане на
шестмесечния срок отговорността му като поръчител за посочените вноски, е
погасена.
Исковете в останалата им част – за сумата от 4 318.78 лв. – сбор от главниците на вноски с № 63-84 съдът намира за неоснователни. Не може да се приеме, че исковата молба има характер на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем спрямо поръчителя от момента на получаването й от ответника, тъй като предсрочната изискуемост не е обявена на самия длъжник.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане, на ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 1350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, по
представения списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 8523 по описа на ПРС за 2019г., образувано по искова молба от „Експресбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 92 против З.С.М., ЕГН ********** *** в частта относно сумата от 7 119.04 лв. – сбор от главниците на вноски с падеж от 27.01.2015г. до 27.04.2019г. и възнаградителна лихва в размер на 2 727.90 лв. за периода от 27.01.2015г. до 27.04.2019г. по договор за кредит от 11.02.2014г., поради недопустимост на предявените искове.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Експресбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 92 против З.С.М., ЕГН ********** *** искове за заплащане на сумата
от 4 318.78 лв. – сбор от главниците на вноски с падеж от 27.05.2019г. до
27.02.2021г. по договор за кредит от 11.02.2014г.
ОСЪЖДА „Експресбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 92 да заплати на З.С.М., ЕГН ********** *** сумата от 1 350 лв. /хиляда триста и петдесет лева/ направени по делото разноски.
Решението,
в прекратителната му част, има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд Пловдив, в едноседмичен срок от съобщаването му.
В
останалата му част решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Н.
СЛАВЧЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.