№ 7349
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110129773 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предявен е от Т. Б. ЗДР. срещу „Топлофикация София“ ЕАД установителен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване на вземане в размер на 1845,60 лв.,
представляваща неоснователно събрана сума по изп. дело № 20088380402935 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на НК след настъпила перемпция, ведно със законна лихва
от 20.01.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3014/2021 г., по описа на СРС, 71 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил в съда по делото писмен отговор от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва претенцията на ищеца. Твърди, че
процесната сума не е постъпвала по банкова сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, поради
което не е налице хипотеза на неоснователно обогатяване. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районната съдебна инстанция е била сезирана с установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Съгласно т. 1 от ППВС 1/1979 г. първият
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без
основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В практиката на върховната
съдебна инстанция се застъпва трайното становище, че в случаите на предявена искова
претенция за връщане на сума, платената без основание, е достатъчно ищецът да докаже
1
плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването на основанието /виж в този
смисъл решение № 276/17.01.2020 г. по гр. дело № 4663/2018 г. на ВКС, IV ГО/.
При съвкупната преценка на доказателствата, събрани по делото се установява безспорно, че
ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист от
10.11.2008 г. по гр. дело № 22948/2008 г. на СРС, 42-ри състав, по силата на който Т. Б. ЗДР.
е осъдена да заплати на ответника сумата от 3247,14 лв. – главница за потребена топлинна
енергия, сумата от 1241,55 лв. – лихва за забава за периода от 01.03.2003 г. до 30.05.2008 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 05.08.2008 г. до окончателното плащане и
разноски общо в размер на сумата от 189,77 лв. Страните не спорят и по делото се
установява от приетите писмени доказателства, че въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изп. дело № 20088380402935 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. №
838 на НК. Молбата за образуване на изпълнителното дело е депозирана на 09.12.2008 г. и с
нея е възложено на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ определяне на
изпълнителните способи за събиране на вземането.
С решение по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК, постановено по гр.д. № 50768/2019 г. по
описа на СРС, 47-ми състав – влязло в сила на 11.12.2020г., е признато за установено, че Т.
Б. ЗДР. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, предмет на горното изпълнително
производство, поради „перемпция“ и погасено по давност право на принудително
изпълнение, считано от 02.02.2015 г. В решението е прието, че последното валидно
изпълнително действие /постъпление на сума от ищцата след подадена повторна молба за
разсрочване на вземането/, предприето по изпълнителното дело е на 02.02.2010 г., като след
тази дата в рамките на две години – в периода от 02.02.2010 г. до 02.02.2012 г., по
последното взискателят не е поискал извършването на каквито и да било изпълнителни
действия, а съдебният изпълнител не е предприел такива по собствена инициатива
съобразно възложените му правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Изпълнението се счита за прекратено, когато в продължение на две години взискателя не
поиска извършване на изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично
постановление на съдебния изпълнител. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. С
оглед гореизложеното и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес по изп.
дело № 20088380402935 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на НК е прекратен ex
legе на 02.02.2012 г. Подаването на молби от взискателя след този момент, както и
извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, не могат да породят правни
последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство.
Осъществените от съдебния изпълнител действия по изпълнението по собствена инициатива
съобразно възложените му правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ след датата на прекратяване на
2
изпълнителното производство са правно ирелевантни и няма как да доведат до правно
значими последици, каквито са прекратяването и/или спирането на давностните срокове
/виж т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. №
61273/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др. /.
В хипотезата на прекратено изпълнително производство, не е допустимо валидно да бъдат
извършвани изпълнителни действия по същото производство. С оглед обстоятелството, че
последното изпълнително действие е от 02.02.2010 г., както и при отчитане съгл.
възприетото в т. на започналата да тече нова петгодишната давност /виж решение №
93/17.05.2021 г., постановено по гражд. дело № 2766/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК/.
съдът намира, че към 02.02.2015 г. е настъпила погасителна давност, /както е възприето и в
цитираното по-горе влязло в сила решение по гр.д. № 50768/2019 г. по описа на СРС, 47-ми
състав/, респективно заплатените парични суми в периода 03.02.2015г. – 25.02.2019г. са
събрани без основание, защото не са подлежали на изпълнение чрез способите на
принудително изпълнение.
От представената по делото подробна сметка за постъпили и разпределени суми по изп.
дело № 20088380402935 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на НК /л. 4-5 от
делото/ се установява, че от длъжника Т. Б. ЗДР. принудително са били събрани суми след
дата 03.02.2015г., като постъпилите суми в периода от 20.02.2015г. до 25.02.2019г. са
разпределяни, както следва – 1805,60 лв. платени на взискателя, 264,40 лв. – отнесени за
погасяване на разноски по изпълнението и такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Принудително
събраните парични суми не представляват доброволно изпълнение по смисъла на чл. 118
ЗЗД, поради което може да се иска тяхното връщане /в този смисъл решение №
112/11.02.2010 по гр. д. № 179/2009 на ВКС, решение № 1483 от 1967 г. на ВС по гр. д. №
977/1967 г./.
В конкретния случай се установява, че сумата от 1805,60 лв. действително е постъпила в
имуществената сфера на ответника. Липсва основание за това имуществено разместване,
доколкото ответникът е провел материално незаконосъобразно изпълнение на погасено по
давност вземане.
Поради изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 1805,60 лв., като за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 1845,60 лв. претенцията за връщане на
неоснователно получена от ответника сума е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С доклада по делото на ищцата е указано, че следва да докаже извършването на престация в
полза на ответното дружество в претендирания размер. При условията на пълно и главно
доказване ищцата е доказала единствено, че в полза на ответника са заплатени суми в общ
размер на 1805,60 лв., а не в размер на 1845,60 лв., каквато е исковата й претенция. В
останалата част постъпилите суми са били отнесени за погасяване на такси към съдебния
изпълнител, т.е. постъпили са в патримониума на трети лица – в случая на ЧСИ, а не към
взискателя и на разноски по изпълнението. По отношение на разноските по изпълнението
следва да се има предвид, че съдът е сезиран с един иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, а не с два иска – един за връщане на получено без основание – поради погасяване
3
по давност на правото на принудително изпълнение преди образуване на изпълнителното
производство, и един за заплащане на обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за платени към
съдебния изпълнител разноски в изпълнителното производство, довели до обогатяване на
ответното дружество. В конкретния случай в хода на производството, включително и с
оглед становището по доклада, не са били изложени фактически твърдения ответното
дружество да се е обогатявало с конкретна сума, спестявайки си разходи за нейното
заплащане, които следва да се понесат от него по аргумент от противното на разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи още, че в случая се претендира единствено
връщане на недължимо получени от взискателя суми, в който случай претенцията се
субсумира в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Относно отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда в
полза на двете страни.
На ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сумата от 36,11 лв. – част от
заплатена държавна такса в настоящото исково производство, както и сума в общ размер от
427,44 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за заповедното
производство по ч.гр.д. № 3014/2021 г., по описа на СРС, 71 състав /арг. т.12 от ТР №
4/2014г. по т.д. № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС/, съразмерно на уважената част от исковата
претенция. Поискано е и присъждане на възнаграждение на процесуален представител на
ищцата, пряко на адвокат М.И. П. – за предоставена безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед размера на уважената част от исковите претенции в полза на
адвоката се дължи възнаграждение в размер на 351,41 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение – определено в размер на 100 лв. от
съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид
липсата на фактическа и правна сложност. Съобразно изхода на спора в полза на ответника
следва да бъде платена сумата от 2,17 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД по предявения от Т. Б. ЗДР., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„***********“ № 5, ет. 3, офис 1 – чрез адв. П. иск за установяване, че „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б дължи на ищеца сумата 1805,60 лв., представляваща неоснователно
събрана сума по изп. дело № 20088380402935 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838
на НК след настъпила перемпция, ведно със законна лихва от 20.01.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4
3014/2021 г., по описа на СРС, 71 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1805,60
лв. до пълния предявен размер от 1845,60 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на Т. Б. ЗДР., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, ул. „***********“ № 5, ет. 3, офис 1 – чрез адв. П., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 36,11 лв. – разноски за исковото производство и сумата 427,44 лв. –
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 3014/2021 г., по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на адвокат М.И. П., ЕГН
**********, със служебен адрес гр. София, ул. „***********“ № 5, ет. 3, офис 1, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 351,41 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника по
исковото производството.
ОСЪЖДА Т. Б. ЗДР., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „***********“ №
5, ет. 3, офис 1 – чрез адв. П. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 2,17 лв. – разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с ВЖ пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5