№ 33
гр. Велико Търново, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20234001000254 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 91/13.10.2023 год., постановено по т. д. № 109/2020 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд, е осъдено „Фодър Комерс“ ООД, ЕИК *********, гр.
Свищов, *********, представлявано от управителя - Г. К. М., да заплати на „Агрополизем“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Велико Търново, **********, представлявано от управителя - П.
М. Б., сумата 113 256 лв., представляваща продажната цена на доставен слънчоглед реколта
2020 г., 145.2 тона, цена 780 лв./т, по фактура № **********/23.11.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 23.08.2022 г. до окончателното й
заплащане, както сумата 8 145.50 лв. разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от „Фодър Комерс“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Свищов, *********, представлявано от управителя - Г. К. М., чрез
адв. Л. М. от АК – Велико Търново.
В същата се излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на закона и съдопроизводствените правила. Неправилно било
прието, че ответникът дължи на ищеца процесната сума, на основание договор за цесия, тъй
като към момента на прехвърлянето му вземането не е съществувало. Излага, че с договор за
1
цесия ответникът като цесионер е придобил вземания на цедента на ищеца общо за сумата
от 39 207.25 лв. Твърди още, че по два договора за покупко-продажба, цедентът на
ответника дължи сумите, съответно от 51 250 лв. и 10 250 лв., като освен това ответникът
бил и кредитор на цедента на ищеца за сумата от 15 860.16 лв. Излага се, че с вземанията на
цедента на ищеца към ответника са покрити задълженията на ищеца към ответника, поради
което вземането на ищеца не е съществувало. Вземането несъществувало и поради и липса
на доказателства за плащане по договора за цесия от 02.02.2020 г., поради което и договорът
бил симулативен. Посочените съображения ни били взети предвид от първоинстанционния
съд, като част от фактите били тълкувани превратно и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Първоинстанционният съдебен акт бил постановен в противоречие и с
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/18.03.2020 г., постановено по тълк. д. № 2/2000 г. на
ОСГТК на ВКС.
Претендира се да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който
да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
„Агрополизем“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Велико Търново, **********, представлявано от
управителя - П. М. Б., чрез адв. А. Ч. от АК – Велико Търново. В същия се излага, че
въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Излага се, че първоинстанционният съд е
постановил правилно, законосъобразно и мотивирано решение, съобразно със събраните по
делото доказателства. Съдът бил направил задълбочен анализ, произнесъл се бил по всички
възражения и оспорвания и бил достигнал до правилния извод, че предявеният иск е
основателен и доказан.
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът като правоприемник по договор за
цесия от 02.02.2022 г. (цесионер) е носител на вземанията по търговска продажба от
23.11.2020 г., а проводателят му (цедент) е доставил договорената стока и не е получил
насрещната престация (плащане на уговорената цена). Приел е за неоснователно
релевираното от ответника възражение за прихващане за негови насрещни вземания към
цедента, по подробно изложени мотиви за липсата на предпоставките на фактическият
състав по чл. 103, ал. 3 и чл. 104, ал. 1 от ЗЗД. Според първоинстанционния съд липсвала
идентичност на страните по правоотношението. На следващо място е изложил, че
разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД не се прилага при процесуално възражение за
прихващане, каквото е налице в случая; обстоятелството, че не са налице насрещни парични
задължения на два правни субекта – кредитор по едното и длъжник по другото и че не е
налице хипотезата на чл. 104, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
2
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ.
Претендира се за заплащане на дължими суми по търговска продажба (чл. 327, ал. 1
от ТЗ). В доказателствените задачи на ищеца е да установи извършването на доставката и
съществените елементи на договора – цената на договора и неговия предмет.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Безспорно е установено съществуването на договор за продажба между „Агрокрафт“
ЕООД, с. Родина, община Златарица, обл. Велико Търново и „Фодър Комерс“ ЕООД, гр.
Свищов за доставка на слънчоглед реколта 2020 г., 145.2 тона, с цена 780 лв./т, като
продавачът е доставил договорената стока по фактура № **********/23.11.2020 г. на
стойност 113 256 лв., но плащане не е постъпило след издаването й и така се е стигнало до
упражняване правото на иск от правоприемника на доставчика. Процесната фактура е
подписана от представител на ответника, което съобразно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е
достатъчно да се направи извод за приемането й от ответника, доколкото не са налице
действия по противопоставяне от страна на търговеца. Горното се установява и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което счетоводството на двете
дружества е водено редовно, стоката е доставена на ответника, по същата не са налице
плащания и фактура № **********/23.11.2020 г. е осчетоводена, както в счетоводството на
ищеца, така и в счетоводството на ответника.
С договор за цесия от 02.02.2022 г. „Агрокрафт“ ЕООД, като цедент е прехвърлил на
„Агрополизем“ ЕООД (ищецът), като цесионер вземанията по търговска продажба от
23.11.2020 г. по фактура № **********/23.11.2020 г.
Установено е също, че извършената на 02.02.2022 г. цесия е редовно съобщена на
ответника, по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 03.02.2023 г.
Както в отговора на исковата молба, така и пред настоящата инстанция ответникът
излага становище, че не дължи плащане по фактура № **********/23.11.2020 г., тъй като
3
това му задължение към цедента на ищеца било прихванато със задължения на този цедент
към трето лице („Финмарк Комерсиал“ ООД) по споразумение от 03.02.2020 г. за сумата 7
757.65 лв. и по договор за търговска продажба № 45/30.09.2019 г. за сумата 31 449.60 лв.,
които задължения му били цедирани с договор за цесия от 05.01.2022 г., като освен това
твърди, че е настъпило прихващане на дълга му към цедента на ищеца, с други негови
задължения към него (ответника) – за връщане на суми в размер на 30 000 лв., 21 500 лв.,
10 250 лв. и 15 860.16 лв. за доставени и незаплатени стоки.
Настоящият състав на въззивната инстанция приема следното:
Когато пред съда едновременно са предявени материалноправно изявление за
прихващане и на възражение за прихващане, той е длъжен да ги разграничи, ако направи
извод за непогасяване на насрещното вземане на ответника срещу ищеца посредством
извършено извънсъдебно прихващане, следва да разгледа по същество надлежно въведено в
процеса възражение за съдебно прихващане.
В настоящото производство е предявено от ответника срещу ищеца процесуалното
възражение за прихващане. Възражението за прихващане, надлежно заявено във висящото
производство, съставлява процесуално действие за защита срещу предявен иск и то е
допустимо и съдът следва да го приеме и да се произнесе по него и при неликвидно активно
вземане. По своята същност възражението за прихващане съставлява твърдение за
настъпили материалноправни последици на прихващането. Процесуалното възражение за
прехващане предполага спорни вземания, поради което и носителят на задължението, с
което се прихваща – в случая цедента по договора за цесия - „Агрокрафт“ ЕООД, следва да
участва в производството, а той не е страна по делото. Правопогасяващият ефект на
прихващането настъпва с факта на отправяне на изявление по чл. 104, ал. 1, пр. първо от
ЗЗД. В т. см. липсва изявление на „Агрокрафт“ ЕООД или негов представител за получаване
на заявлението за прихващане, и изобщо данни дали е уведомен за отправено от ответника
изявление прихващане по чл. 104, ал. 1 от ЗЗД.
Освен това в настоящия случай не са налице насрещни парични задължения на два
правни субекта – кредитор по едното и длъжник по другото, доколкото ищецът е
единствено кредитор, и това негово вземане за исковата сума няма с какво насрещно
вземане на ответника да бъде прихванато.
При извършена цесия е допустимо длъжникът да противопостави на цедираното
вземане противопогасяващо възражение, каквото в случая е възражението за прихващане.
Per argument a contrario на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД, няма пречка длъжникът да може да
прихваща задължението си към цесионера с вземане срещу цедента, но това изявление
следва да се адресира, както до цедента, така и до цесионера, но в случая и цедентът следва
да е страна в производството (да бъде привлечен в процеса като подпомагаща страна – вж.
чл. 218, 219 и 223 от ГПК), за да бъде обвързан от решението. Такава е съдбата и на всички
други възражения на длъжника.
Ако възражението произтича от същия юридически факт, като прехвърленото
вземане, то следва да може да се противопостави на цесионера независимо дали е
4
възникнало преди или след прехвърлянето или съобщението до него.
Ако възражението произтича от други правоотношения между цедента и длъжника -
какъвто е и настоящия случай, и насрещното вземане на длъжника не е възникнало или не е
станало изискуемо преди получаването на съобщението за цесията, липсва насрещност и
прихващане не е допустимо.
В останалата си част настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща
към тях.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е доказано достигането до
първоначалния кредитор („Агрокрафт“ ЕООД) изявление за извършено прихващане, като се
позовава на обратна разписка, получена от „Агрокрафт“ ЕООД на 01.03.2022 г. Такива
данни по делото няма. В отговора на исковата молба за тази обратна разписка обаче се
твърди и същата се представя като доказателство за изпращане на уведомление по чл. 99, ал.
3 от ЗЗД за извършена цесия от 05.01.2022 г. между „Финмарк Комерсиал“ ЕООД (цедент) и
„Фодър Комерс“ ООД (цесионер), макар от същата да не става ясно какво точно е изпратено
(Вж. Р-3-2012-ІІ ТО). В последствие, пред въззивната инстанция, се релевира твърдение, че с
обратната разписка е изпратено изявление за прихващане до цедента на ищеца. Няма данни
изявление за прихващане до „Агрокрафт“ ЕООД нито да е съставяно, нито да е изпращано.
Неотносимо е възражението на въззивника, че извършеното от него прихващане е
отразено, както в счетоводството му, така и в това на счетоводството на „Финмарк
Комерсиал“ ЕООД. Не се установи обаче твърдяното от въззивника прихващане да е
отразено в счетоводството на „Агрокрафт“ ЕООД, за да се установи фактът, че това
дружество е получило и приело твърдяното от въззивника изявление за прихващане.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е налице плащане по договора
за цесия от 02.02.2022 г., поради което сделката била симулативна. На първо място
ответникът не може да оспорва валидността на договора, тъй като същият не е страна по
него. Освен това посоченият факт касае единствено вътрешните отношения между страните
по договора за цесия - цедент и цесионер и няма отношение към валидността на договора и
към пораждането на целените с него правни последици.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от „Агрополизем“ ЕООД,
гр. Велико Търново против „Фодър Комерс“ ООД, гр. Свищов иск с правно основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата от 113 256 лв., представляваща продажната цена на
доставен слънчоглед реколта 2020 г., 145.2 тона, цена 780 лв./т, по фактура №
**********/23.11.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
23.08.2022 г. до окончателното й заплащане, е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение по предявения иск,
включително по акцесорната претенция за законна лихва и в частта за разноските следва да
се потвърди, а въззивната жалба да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция претендираните разноски от
5
въззивника „Фодър Комерс“ ООД не се дължат.
На въззиваемия „Агрополизем“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 6 890 лв. – адвокатско възнаграждение, като въззивника бъде осъден да му ги заплати, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91/13.10.2023 год., постановено по т. д. № 109/2020 г.
по описа Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Фодър Комерс“ ООД, ЕИК *********, гр. Свищов, *********,
представлявано от управителя - Г. К. М. да заплати на „Агрополизем“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Велико Търново, **********, представлявано от управителя - П. М. Б.
направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 6 890 (шест хиляди
осемстотин и деветдесет) лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6