№ 1899
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110106818 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На деветнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Б.Л.К.
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 6818 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЗК “.............” АД, с ЕИК ..............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”..............” № ....., представлявано от
изпълнителните директори В.В.И. и П.В.Д., против “...................“ АД, ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „................“ № 68, представлявано от
изпълнителните директори Н.И.С. и Ж.М.Д.. Ищецът, чрез процесуалния си представител,
твърди, че подал заявление за издаване на заповед за парично изпълнение, по което било
образувано гр.д. № 44318/2023 г. по описа на СРС, 155 състав. Срещу издадената заповед по
чл. 410 от ГПК било подадено възражение от длъжника, по повод на което ищецът
предявява исковата си претенция. Също така твърди, че на 20.06.2018 г., във Фреуденстад,
РГ, при управление на товарен автомобил марка „................“, модел „18.440 БЛС“, с рег. №
ОВ..............ВС, с прикрепено към него ремарке с рег. № ОВ....................ЕВ, водачът И.М.,
при движение твърде наляво в тясно платно, Реализирал ПТП с лек автомобил „JEEP“, с рег.
№ FDS-UH70, като причинил имуществени вреди на автомобила. За настъпилото ПТП било
заплатено обезщетение с левова равностойност в размер на 10 587,67 лв. на 20.06.2019 г.
Излага твърдения, че към датата на ПТП-то по отношение на товарен автомобил марка
„................“, модел „18.440 БЛС“, с рег. № ОВ..............ВС, имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/22/117002605358 със срок на
покритие от 12.11.2017 г. до 11.11.2018 г. при ищеца. С изплащането на обезщетението ЗК
“.............” АД встъпило в правата на застрахования собственик срещу застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от
“...................“ АД по полица № ********* със срок на покритие от 05.01.2018 г. до 04.01.2019
г. за 1/2 част от платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че приложимото право е
това на РГ. Сочи, че е отправил покана до ответника за заплащане на претендираното
обезщетение, като до предявяване на иска не било извършено плащане. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че
“...................“ АД дължи на ЗК “.............” АД сумата от 5 293,84 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение по щета № 0000-1809-18-604545, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
04.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото
е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество “...................“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска по основание и размер. Оспорва изложените в исковата молба
2
твърдения за приложимост на немското право. Излага твърдения за приложимост на
българското право, като се позовава на чл. 7 от Регламент Рим I. Оспорва основателността на
предявената искова претенция. Оспорва елементите от фактическия състав на деликта, като
твърди, че липсва документ, установяващ противоправно поведение на водача на товарния
автомобил. Оспорва размера на вредите. Излага подробни съображения. Моли съда да
отхвърли предявения иск, претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 412, ал. 1 от КЗ. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 44318/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
28.11.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 35439, по силата на която “...................“ АД, ответник в настоящото производство, е
осъден да заплати на ЗК “.............” АД сумата от 5 293,84 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение в резултат настъпило ПТП на 20.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 155,88 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от
105,88 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В
срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника. В предвидения едномесечен
срок заявителят ЗК “.............” АД, ищец в настоящото производство, е предявил
установителен иск.
От представения превод на заверен препис от Протокол за дребно ПТП от 20.06.2018
г., съставен от полицейски служител при Полицейско управление ..............., се установява, че
на 20.06.2018 г., във ..............., Федерална РГ, е настъпило ПТП, с участници: товарен
автомобил с рег. № ОВ..............ВС, с ремарке с рег. № ОВ....................ЕВ, собственост на ЕТ
„Сани“, управляван от И.М. Илиев, и лек автомобил „JEEP“, с рег. № FDS-UH70, управляван
от У.Х., при което били причинени щети. От представения превод от заверен препис от
зелена карта се установява, че същата е издадена от ищеца с № BG/22/118000522449 по
отношение на тежкотоварен автомобил „МАН“ с рег. № ОВ..............ВС, като по отношение
на ремарке с рег. № ОВ....................ЕВ, застраховател е ответното дружество. От
представения превод на заверен препис от експертен доклад от 27.06.2018 г. се установява,
че за ремонт на увредения лек автомобил „JEEP“, с рег. № FDS-UH70, е била платена сумата
от 3 159,15 евро с включено ДДС, а от приетия като доказателство превод на заверен препис
от фактура за експертен доклад № RH18AH0130 от 27.06.2018 г. се установява, че за
изготвяне на експертното становище по образуваната щета е била заплатена сумата от
709,95 евро.
3
От приетите като доказателства документи, представляващи разменена
кореспонденция между Германското бюро Зелена карта и ищеца се установява извършените
от увреденото лице разходи, включително и за адвокат, като материалните щети възлизат на
сумата от общо 5 256,14 евро.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при ЗК “.............” АД
е била образувана преписка по щета № 0000-1809-18-604545, по повод на разменената
кореспонденция за настъпилото ПТП, по която е прието да бъде изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 5 256,14 евро, а от представеното платежно нареждане 20.06.2019 г.
се установява, че е наредена сума в общ размер на 411 287,10 евро по сметката на
бенефициента, като към платежното нареждане е приложен списък с включени
застрахователни преписки, срек които е и процесната.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните в опис-заключение
на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на причинените щети
към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността на причинените
щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени на
материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек автомобил „JEEP“, с
рег. № FDS-UH70, при ремонт с нови части без начислен ДДС е 5 263,89 лв., а с начислен
ДДС – 6 264,03 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение по
отношение на товарен автомобил товарен автомобил марка „................“, модел „18.440 БЛС“,
с рег. № ОВ..............ВС, при ищцовото дружество, а по отношение на ремаркето към
товарния автомобил, с рег. № ОВ....................ЕВ, е имало валидно застрахователно
правоотношение с ответното дружество. Спори се относно механизма на настъпилото ПТП,
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП-то и настъпилите вреди, както и
относно приложимото право.
Съобразно с разпоредбата на чл. 4 от Регламент № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения ( Рим II ) приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила
вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя
държава или държави настъпват непреките последици от този факт.
От събраните по делото доказателства безспорно е установен фактът на настъпване
на увреждането и мястото на настъпването му – Федерална РГ, във ................ Безспорно е
установено, че застрахователя на увреденото МПС е със седалище във Федерална РГ, а
застрахователи на МПС, чийто водач е причинил ПТП-то, са със седалище в Република
4
България. Следователно приложение следва да намери законодателството на Федерална РГ
относно уреждане на отношения при настъпило увреждане в резултат на ПТП. Съобразно с
Решение на Съда от 21 януари 2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 приложимото
право спрямо регресния иск на застрахователя по теглещо превозно средство, който е
изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно
средство произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието
ремарке, се определя съгласно Регламент № 593/2008, ако правилата на деликтната
отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и сл. от Регламент №
864/2007 предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.
В исковата молба ищецът се позовава на съдебно решение на Федералния съд на
Германия от 27.10.2010 г., като цитира чл. 59, § 2, изр. 1 от застрахователния кодекс на
Германия. Същевременно при извършена проверка на интернет страница се установява, че
съществува Закон за застрахователните договори от 2008 г. [Insurance Contract Act 2008
(Versicherungsvertragsgesetz – VVG)], в чл. 59 от който закон се дават легални дефиниции на
застрахователен посредник, застрахователен агент, застрахователен брокер и
застрахователен съветник. Отделно от това следва да се посочи, че чл. 59 от посочения закон
попада в раздел VII, именуван „Застрахователни посредници, застрахователни съветници“.
Съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК съдът е дал
ясни указания на ищеца да докаже материалното право, на което се позовава. Ищецът,
съобразно с дадените указания не самчо че не е доказал материалното право, на което се
позовава, но посочената от него разпоредба очевидно не отговаря на действителната такава.
Ето защо съдът намира, че ищецът не доказа материалното право, на което се позовава,
поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 04.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
съдът намира за неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
разноски не следва да бъдат присъждани.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, същото се явява
неоснователно, поради което в полза на ищеца разноски не следва да бъдат присъждани.
Относно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, същото се явява
основателно, като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
5
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЗК “.............” АД, с ЕИК .............., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”..............” № ....., представлявано от изпълнителните
директори В.В.И. и П.В.Д., против “...................“ АД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „................“ № 68, представлявано от изпълнителните директори
Н.И.С. и Ж.М.Д., за установяавне по отношение на ответника, че “...................“ АД дължи на
ЗК “.............” АД, сумата от 5 293,84 лв. /пет хиляди двеста деветдесет и три лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща платено застрахователно обезщетение в
резултат настъпило ПТП на 20.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК “.............” АД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ”..............” № ....., представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и П.В.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ на “...................“ АД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „................“ № 68, представлявано от изпълнителните директори Н.И.С. и
Ж.М.Д., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6