№ 1134
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000501717 по описа за 2023 година
при участието на секретар Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 1016 от 28.02.2023 г.
по гр.д. 1689/2022 г. СГС, Първо ГО, 10 състав е осъдил ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ
АД, ЕИК ********* да заплати на Д. С. К., ЕГН: ********** на основание чл.432, ал.1 КЗ
сумата от 35000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 08.10.2021
г., заедно със законната лихва от 11.02.2022 г. до окончателното плащане, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 3290 лв., представляваща съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от
50000 лв., частичен от 60000 лв.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба на
ответника „Дженерали застраховане“ АД срещу решението в осъдителната част и насрещна
въззивна жалба на ищцата Д. С. К., представлявана от адв. Я. Д., срещу решението в
отхвърлителната част.
Във въззивната жалба на ответника са изложени оплаквания за неправилно приемане за
липса на съпричиняване. Поддържа се, че обезщетението е завишено.
В насрещната въззивна жалба на ищцата са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост поради занижен размер на обезщетението. Подчертано е, че СГС правилно е
приел липсата на доказан принос на пешеходката за настъпване на инцидента.
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от ответника. Жалбите са подадени
в срок. Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
1
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството
на застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. марка Пежо модел 308.
Решението е обжалвано в цялост в осъдителната му част, но са поддържат оплаквания за
несправедливо обезщетение и наличие на принос. Спорно пред въззивната инстанция е
колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е принос на
пострадалата за инцидента и вредите.
По повод бланкетното обжалване на решението в осъдителната част въззивният съд приема,
че не са нарушени императивни материално-правни норми с приетото от СГС, че е налице
деликт: противоправно поведение на водача на л.а. Пежо модел 308, който е нарушил чл.
чл.20, ал.2, изр.2, чл.47 и чл.116 ЗДвП, като при приближаване към кръстовище не е
пропуснал пресичащия пешеходец и не е проявил дължимото внимание и предпазливост
към пешеходеца като уязвим участник в движението. Няма оплаквания срещу приетите
настъпили за ищцата вреди и причинна връзка между двете. Презумпцията за вина не е
оборена.
Няма развити въззивни оплаквания срещу приетия от първоинстанционния съд механизъм
на пътния инцидент, поради което вледва да се приеме за установено, че лек автомобил
„Пежо” с рег. № ******** се е движел по ул. „Смърч” с посока от ул. „Проф. Димитър
Атанасов“ към ул. „Царево село“ със скорост на движение 15 км/ч. Приближавайки към
кръстовището с ул. „Дойран”, водачът на автомобила е предприел изпълнение на маневра
завой на ляво в кръстовището за да се включи в движението на ул. Дойран в посока бул.
Гоце Делчев. В същото време пострадалата пешеходка предприема пресичане на платното за
движение на ул. „Дойран”, от дясно на ляво за посоката на движение на автомобила
непосредствено след кръстовището. Водачът на автомобила не е намалил скоростта си и е
продължил движението си, изпълнявайки левия завой. Пешеходката е достигнала до един
метър преди двойната непрекъсната линия. Реализирало се е ПТП, като автомобилът с
предната си средна част челно в зоната на средата на автомобила е ударил пешеходката от
лявата й страна. Вследствие на удара, който е бил под масовият център на тялото на
пешеходката, тя е била качена частично върху предния капак на автомобила, без да е
достигнала с главата си до предното му стъкло. След удара пешеходката е била отхвърлена
напред и от автомобила, като се е установила върху терена, а водачът на автомобила е спрял
пред мястото. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ударът е бил слаб - имало е
съприкосновение, с малък интензитет. От техническа гледна точка, причината за
настъпилото ПТП е поведението на водача - субективните действия на водача на лекия
автомобил Пежо със системите за управление на автомобила, който не е задействал
спирачната система та автомобила своевременно, при наличие на пешеходец върху платното
за движение, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удара с пешеходката.
В района на настъпилото ПТП и на мястото на настъпването на удара не е имало обозначена
пешеходна пътека за преминаване на пешеходци. Ударът между двамата участника в ПТП е
настъпил в района на кръстовището, образувано между ул. Дойран и ул. Смърч върху
мисленото продължение на тротоарната площ на ул. Смърч на шест метра вляво от десния
бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение.
Съгласно заключението когато пострадалата пешеходка е предприела пресичането на ул.
Дойран, процесният автомобил се е намирал пред кръстовището. Тя е имала възможност да
определи, че водачът на автомобила няма да спре и да я пропусне, когато разстоянието
между тях е било около 5 м. Автомобилът, движещ се със скорост 15 км/ч е изминал
посоченото разстояние за време Т=5/4,17 = 1,2 сек. За изчисленото време пострадалата
пешеходка не е имала възможност да напусне динамичния коридор на автомобила и да
предотврати настъпването на удара.
За определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд съобрази
представените с исковата молба амбулаторен лист и образно изследване от деня на
инцидента, изслушаното заключение на СМЕ, изготвено от д-р Б. Б. , хирург, ортопед-
травматолог и свидетелските показания на приятелка на ищцата. Установява се, че в
2
резултат на пътния инцидент тя е получила закрита фрактура на лявата раменна кост в
горната й част; фисура (пукнатина) на вътрешния глезен на левия голям пищял; контузия на
долната част на гърба и таза. Спешна медицинска помощ и лечение тя получила във ВМА-
София. По спешност са били извършени рентгенологични и ехографски изследвания и
консултации с ортопед[1]травматолог, неврохирург и интернист. След извършените
прегледи, лявата раменна става заедно с левия горен крайник са били трайно обездвижени с
мека бинтова превръзка по метод на „Дезо“, а лявата глезенна става - обездвижена чрез
задна гипсова лонгета. Лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, предписан режим и обезболяващи средства. Получената фрактура на лявата
раменна кост е довела на пострадалата трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за срок до два месеца; получената фисура (спукване) на вътрешния глезен на левия
голям пищял и причинила трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
срок до 45 дни, а мекотъканните увреждания (контузии на десен лакът, поясната област и
таза) са причинили на ищцата локални болки за около 2-3 седмици. През посочения
тримесечен период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били
непосредствено след злополуката и продължаващи през първите 2-3 седмици от лечението.
След това болките при ищцата са затихнали и са били само спорадично явяващи се, най вече
рано сутрин, както при студено и влажно време, което е налагало тя да ползва обезболяващи
средства. За в бъдеще се очаква ищцата много рядко да търпи спорадични (единични) болки
най вече в областта на лявата раменна става и то при студено и влажно време, но тези болки
бързо ще отзвучават след употреба на аналгетици. Наред с претърпените болки в
продължение на първите 2 месеца, ищцата не е можела да си служи пълноценно с лявата
ръка поради получената фрактура на раменната кост в горната и част, както и затруднения
за около тридесет дни при придвижване и обслужване в ежедневието поради костната
увреда на вътрешния глезен на левия голям пищял. След приключването на тримесечното
лечение, общото здравословно състояние на пострадалата се е стабилизирало и тя е
започнала да се придвижва самостоятелно и да си служи пълноценно с лявата ръка. В
материалите по делото няма клинични или документални данни ищцата да е претърпяла
усложнения от процесните увреждания.
С. С., приятелка на ищцата, разказва, че след инцидента пострадалата е била силно
стресирана, преживяла е нервен срив, не е могла да се придвижва самостоятелно, нито да се
обслужва и получавала помощ от приятели, като първите двадесет дни била на легло, а след
това се придвижвала с бастун и това продължило няколко месеца. Също така изпитвала
страх да излиза сама и искала да се опира на друг човек или на парапет, когато се качва и
слиза по стълби. Била главен редактор на списание и заради инцидента издаването на
списанието било затруднено, тъй като не можела да провежда срещите си.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
вземе предвид счупването на раменната кост и обездвижването с бинтова превръзка тип
„дезо“, фисурата на вътрешния глезен на левия голям пищял и обездвижването с гипсова
лонгета, контузия на лакът, поясна област и таз, липсата на болничен престой,
обездвижването за 20 дни, придвижването с бастун за три месеца, възстановителния период
от три месеца, страхът да излиза сама. Следва да се отчете и нуждата от чужда помощ през
първите два месеца, обичайният за такива събития стрес и интензивните болки през първите
2-3 седмици. Възрастта на ищеца – 72 години към деня на инцидента не благоприятства
възстановяването, както от счупването, така и от преживения стрес. Всички тези фактори
правилно са отчетени от СГС при определяне на размер от 35 000 лева обезщетение.
Неоснователни са оплакванията за завишен размер на обезщетението, тъй като поради
възрастта си ищцата се е възстановила по-трудно, изпитвала е страх да излиза сама, два от
крайниците й са били обездвижени за тридесет дни и е имала нужда от чужда помощ през
първите двадесет дни.
Неоснователни са оплакванията за занижен размер по следните съображения. Уврежданията
на ищцата не са тежки, не се е наложила операция, не е имало болничен престой. Периодът,
през който е носена мека превръзка на ръката и лонгета на крака, е 30 дни. Общият
3
възстановителен период е три месеца. Няма никакви данни за проведена рехабилитация или
за усложнения при възстановителния период. Ето защо, насрещната въззивна жалба на
ищеца за присъждане на 15 000 лева допълнително обезщетение следва да се остави без
уважение и решението да се потвърди в отхвърлителната му част.
По спорния въпрос за наличието на принос въззивният съд излага следните мотиви. Вярно е,
както се твърди във въззивната жалба, че пешеходецът не е безусловно защитен от правните
норми. В случая обаче ищцата е пресичала по продължението на тротоара, поради което е
имала предимство на основание параграф 6, т. 54 от ДР на ЗДвП и параграф 17 от ДР на
ППЗДвП, при добра видимост, което е създало у нея обосновано очакване, че водачът на
МПС ще я пропусне. Следва да се посочи, че тя не се намирала в близост до бордюра, а на
шест метра вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина
на платното за движение и е била навлязла на пътното платно преди започване на маневрата
от автомобила. Ето защо правилно е прието от СГС, че няма противоправно поведение и не
е налице принос на пострадалата пешеходка.
Решението следва да бъде потвърдено във всички обжалвани части.
С оглед оставянето на двете въззивни жалби без уважение на жалбоподателите не се дължат
разноски.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1016 от 28.02.2023 г. по гр.д. 1689/2022 г. На СГС,
Първо ГО, 10 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4