№ 3892
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110148141 по описа за 2021 година
Предявен е от „К.Б.“ ЕООД срещу „Ю.Е.“ ЕООД установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 55 ал. 1, пр. 3 ЗЗД за установяване съществуването
на следните вземания: сумата от 2 500 лв., представляваща авансово плащане по Договор за
комплексна услуга по консултиране и изготвяне на документация от 17.07.2018 г., ведно със
законна лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 36514/2021 г. на СРС, 179-ти с-в. Ищецът твърди, че на
19.07.2018 г. е заплатил процесната сума по банков път на ответника като аванс по
създадени между дружествата облигационни отношения по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД.
Твърди, че договорът между страните е устен и се отнася до комплексна услуга по
консултиране и изготвяне на документация. Сочи, че ответникът не е изпълнил договорните
си задължения. Твърди, че е упражнил правото си да развали договора на основание чл.87
ал.2 ЗЗД поради виновно неизпълнение от страна на ответника. Претендира разноски за
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Признава, че
между страните е сключен неформален договор за консултантски услуги, както и че е
получилпроцесната сума като аванс. Оспорва твърдението на ищеца за неизпълнение на
договора, като излага, че е започнал работа по бизнес плана. Твърди, че договорът не е
изпълнен поради причини, за които отговаря ищецът. Излага, че е задържал процесната сума
като обезщетение за извършената от него работа.
Съдът като взе предвид изложеното, представените писмени доказателства и
съобрази приложимия материален закон, намира от фактическа и правна страна следното.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
факта на плащане на процесната сума и че основанието за даването не се е осъществило, а в
тежест на ответника - че е налице валидно правно основание за получаването й, съответно
задържане на полученото.
За безспорно в отношенията между страните са обявени следните обстоятелства:
факта на сключен между страните неформален договор за комплексна услуга по
консултиране и изготвяне на документация от 17.07.2018, както и факта на извършеното от
ищеца плащане в размер на 2 500 лева като аванс.
От приетото като писмено доказателство писмо с изх. №01-2600/6610 от 02.03.2022г.
1
от Държавен фонд земеделие се установява, че между ДФЗ и „К.Б.“ЕООД има сключен
договор за финансово подпомагане №31/3/3121458/11.02.2015г. по мярка 41 „Прилагане на
стратегии за местно развитие“ по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., с
предмет „Развитие на туризма в община Лъки, чрез изграждане на комплекс стаи за
настаняване в с. Б.“. По договора е изплатена субсидия в размер на 97865,42 лв. на
27.11.2015г. Отразено е, че след извършена проверка на място, след плащане, в периода
24.06.2019г. – 2.06.2019г., както и след извършени допълнителни административни
проверки с констатирано неизпълнение на задължения съгласно одобрения бизнес план по
Договор за финансово подпомагане №31/3/3121458/11.02.2015г. е издаден Акт за
установяване на публично държавно вземане, от 04.09.2020г., като с него е определена
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 9786,54лв. В
писмото е отразено , че към 19.07.2018г. не е налице отворена мярка за финансиране на
проекти по селски туризъм за общините Б., Л. И Ч.
По делото е разпитан свидетелят С.П., който заявява, че е бил свидетел на провеждани
разговори между управителите на ищцовото и ответното дружество. В тях не се съдържа
релевантна за настоящия спор информация, доколкото показанията на свидетеля не са
конкретни и от тях не се извлича съществена за предмета на доказване в производството
информация.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
За установяване фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и възникване на
задължение за ответника да върне получената сума, е необходимо ищецът да докаже, че
спорното право е възникнало, както и че неговата стойност възлиза именно на спорната
сума, вкл. фактите, от които вземанията му за сумите произтичат, а ответникът -
възраженията си срещу вземанията. В този смисъл ищецът следва да докаже,че е налице
имуществено разместване между ищеца и ответника-предавенe от ищеца на ответника на
посочената сума; какво е получено от ответника като вид и размер.
В тежест на ответника бе да докаже своите възражения /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/, досежно основателността и размера на иска, вкл.
да установи, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото.
За безспорно в отношенията между страните са обявени обстоятелствата, че между
страните е сключен неформален договор за комплексна услуга по консултиране и изготвяне
на документация от 17.07.2018, както и факта на извършеното от ищеца плащане в размер
на 2 500 лева като аванс на 19.07.2018г., отразено в приложеното по делото извлечение от
сметка.
Наведените от ответното дружество възражения за недължимост на процесната сума
са недоказани. Представеното писмо от ДФЗ не доказва, че към момента на сключване на
процесния договор по отношение на ищцовото дружсетво е имало пречка за получаване на
финансиране по проект за развитие на селските райони, още повече че такава мярка към
19.07.2018г. Още повече, че с оглед твърденията на страните предметът на договора е
разработване на бизнес план по проект за кандидатстване, а не депозирането му пред ДФЗ
или още повече получаване на субсидия. Не е доказано, по никакъв начин, че ответното
дружество е започнало работа по разработването на проекта.
С подаване на заявлението /по арг. на чл.422, ал.1 от ГПК/ възложителя е заявил
своята воля за разваляне на договора и връщане на заплатената сума, поради виновно
неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя.
Изложеното обосновава извод за основателност на претенцията по чл.55, ал.1, пр.3 от
ЗЗД. Сумата от 2500 лв. следва да бъде върната на възложителя, поради отпадане на
основанието.
Върху присъдената сума в съответствие с направеното искане се следва законна лихва
от датата на подаване на заявлението – 23.06.2021г. по арг. на чл.422,ал.1 от ГПК до
окончателно погасяване на задълженията.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват
сторените по делото разноски, както за исковото, така и за заповедното производство. В
2
заповедното произовдство ищецът е направил разноски в размер на 50лв. – държвана такса.
Претендираните в исковото производство разноски са в размер на 50 лв. – държвана такса и
350лв. – адвокатски хонорар.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124,ал.1 вр. с чл.422
от ГПК вр. чл.55, ал.1, ЗЗД, предявен от К. – Б. ЕООД ЕИК: *** против Ю.Е. ЕООД ЕИК:
***, че Ю.Е. ЕООД ЕИК: *** дължи на К. – Б. ЕООД ЕИК: *** сумата от 2500 лева,
представляваща заплатена на отпаднало основание сума по Договор за комплексна услуга
по консултиране и изготвяне на документация от 17.07.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението- 23.06.2021 г. до окончателно погасяване
на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
01.07.2021г. по гр.д.№ 36514/2021 г. по описа на СРС, 179 с-в.
ОСЪЖДА Ю.Е. ЕООД ЕИК: *** да заплати на К. – Б. ЕООД ЕИК: *** на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата 400 лв. разноски за исковото производство и сумата от 50лв. за
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3