№ 35
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20221100900148 по описа за 2022 година
Предмет на разглеждане е иск с правно основание § 13 ал. 1 от Преходни и
Заключителни разпоредби към Закона за изменение на Търговския закон (ПЗРЗИТЗ).
Производството е образувано по искане на Софийска градска прокуратура за
прекратяване на „М.П.“ АД. В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си да замени издадени акции на приносител, съответно заместващи ги
временни удостоверения с поименни и не е заявил за вписване това обстоятелство. Иска се
дружеството да бъде прекратено.
Ответникът, призован при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не изразява становище по
исковата молба.
В съдебно заседание представителят на ищеца – прокурор М., поддържа исковата
молба.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище и
по съществото на спора.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Видно от вписаните в търговския регистър обстоятелства по партидата на „М.П.“ АД
капиталът на дружеството е разпределен на 50000 акции на приносител. От достъпната
партида по електронното досие на търговеца не се установява заявление за промяна във вида
на акциите.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
1
Съгласно § 11 от ПЗРЗИТЗ, обн. в ДВ бр. 88/2018 г. акциите на приносител, издадени
до влизане на изменението в сила – 23.10.2018 г., подлежат на замяна с поименни акции.
Видно от мотивите към законопроекта промяната е предприета като мярка за справяне с
идентифицирани рискове с Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета
от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на
изпирането на пари и финансирането на тероризма посредством оповестяване на
притежателите на акции. Предвидено е това да стане чрез задължение към дружествата,
издали акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения в 9-месечен срок
от влизане в сила на правилото, изискващо промяната, 1) да изменят уставите си, като
предвидят, че акциите им са поименни, 2) заменят акциите на приносител или заместващите
ги временни удостоверения с поименни акции, 3) започват да водят книги за акционерите, 4)
заявяват за вписване промените и 5) представят за обявяване изменените устави в
търговския регистър ведно със заверено актуално извлечение от книгата за акционерите.
От наличните данни към момента на приключване на устните състезания се налага
извод, че предписаното задължение е изпълнено. Нормата на § 13 ал. 1 ПЗРЗИТЗ свързва
неизпълнението на тези задължения с прекратяване на дружеството по съдебен ред и
откриване на производство по ликвидация.
Администрирането й, елемент от което е и определяне на ликвидатора, не
предпоставя разрешаване на правен спор. Доколкото прекратяването в случая бива
наложено следва да намери приложение по аналогия нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ. Законът
изрично овластява длъжностното лице по регистрацията да определи ликвидатор, при все че
основанието за откриване на производството е постановен съдебен акт. От друга страна
назначаването на ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори, предпоставка за
което е служебно достъпната информация на длъжностното лице по регистрация.
Ангажиментът на съда в ликвидационното производство и в частност за определяне на
ликвидатор е ограничено до хипотезата на чл. 266 ал. 4 ТЗ, която обаче предпоставя
възникнал спор. По тези съображения настоящият състав приема, че нормата на чл. 266 ал. 2
ТЗ овластява длъжностното лице по регистрация да назначи ликвидатор във всяка хипотеза,
освен когато прекратяването е по инициатива на съдружниците.
По разноските
Прокурорът е освободен от задължението да внася следващата се държавна такса и
разноските по делото – чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК. Разгледаният по същество спор ангажира
привлечения в процеса ответник да поеме задължението към фиска като заплати дължимата
държавна такса.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА на основание § 13 ал. 1 ПЗРЗИТЗ по предявен иск от СОФИЙСКА
ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА търговско дружество с наименование „М.П.“ АД, ЕИК
*********.
ОТКРИВА на основание чл. 156 ал. 1 ТЗ производство по ликвидация на
„М.П.“ АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „М.П.“ АД, ЕИК ********* седалище и
адрес на управление: р-н Лозенец, ж.к. Лозенец, ул. ****, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 30,00
лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд –
София в двуседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила на решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция
по вписванията за администриране на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3