Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№ 241
гр. Варна, 25.01.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, ІХ състав в публичнo заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и десета година, в състав:
Районен съдия: Иванка Дрингова
при секретаря Т.С. като разгледа докладваното oт съдията гр. дело № 8354 пo описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД от Р.М.Р. *** срещу П.Ц.П. ***. О..
Ищецът излага в исковата си молба, че на 28.09.2004г. е предоствавил на ответника в заем сумата от 3472 щ.д. Сочи, че сумата е предадена на ответника в гр. Варна, в сградата на”Хеброс банк”, от където ищецът изтеглил от валутната и сметка ***.д. и добавил още 1100 щ.д. Ответникът подписал разписка за получената сума, но въпреки отправените му покани за връщане на заетата сума, до подаване на исковата молба ответникът не е изпълнил задължението си. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3472 щ.д., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли съда да постанови неприсъствено решение.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като взе предвид, че на ответника са връчени съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор, както и съобщение, ведно с копие от разпореждане № 18390/01.12.2009г., с които са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че предявения иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен в претендирания размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1089 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Искането за заплащане на разноски в размер на 17 лв., представляващи държавна такса за вписване на обезпечителна заповед, ведно с комисионна такса следва да се остави без уважение, тъй като не са представени доказателства за тяхното извършване.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда сумата от 191,26 лв., представляваща дължимата държавна такса. По делото е представен договор за правна защита между щеца и адв. К.К., от който е видно, че страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., но няма данни същото да е платено. Напротив, в него изрично е посочено, че възнаграждението е дължимо при получаване на сумата. При това положение ищецът не е сторил разноски за адвокат, поради което и такива не му се дължат.
Воден от горното и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Ц.П., ЕГН ********** ***. О., ул. „С.” № ** вх. *, ап.* да заплати на Р.М.Р., ЕГН ********** *** сумата от 3472 щ.д. /три хиляди четиристотин седемдесет и два щатски долара/, на осн. чл.240 от ЗЗД, ведно със законна лихва от завеждане на иска – 10.08.2009г. до окончателното изплащане на паричното задължение, както и сумата от 191,26 лв. /сто деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/, на основание чл. 78, ал.1 от ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от решението.
Районен съдия: