Решение по дело №142/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			18.03.2020
					Дупница

 

Номер                                                   Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                          състав

	04.03.		2020

 

на                                                                                                             Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		142		2020

 

                                       дело №                                  по описа за                            година.

        

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0348-000002 от 09.01.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на С.Б.М., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 24 месеца.

Въпросното НП е обжалвано в срок от жалбоподателя. В жалбата се излагат подробни съображения против обжалвания акт. Сочи се, че са допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, свързани с точното описание на твърдяното нарушение. Твърди се, че не е посочена точно правната квалификация на деянието. Заявява се, че не е извършено изобщо твърдяното нарушение от жалбоподателя, тъй като на посочените в НП дата и час не е имал качеството водач по смисъла на пар. 6, т. 25 от ЗДвП, а автомобилът е бил паркиран пред дома му и сутринта на 01.01.2020 г. е бил посетен в дома си от двама полицаи, които му съобщили, че идват по сигнал. С тези мотиви се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с процесуален представител в лицето на адвокат С.. Двамата поддържат жалбата ведно с направените в нея възражения и искания. На въпроси на съда жалбоподателят дава кратки обяснения относно ползването и собствеността на процесния лек автомобил. Процесуалният представител пледира пред съдебния състав, че е допуснато съществено процесуално нарушение относно съдържанието на издадения талон за медицинско изследване, както и относно поставянето на стикери и връчването на препис от същия. Сочи, че това води до възпрепятстване на изпратения за изследване водач да разбере какъв отказ е направил и каква проба за изследване следва да предостави, както и на дежурния лекар каква проба да му вземе за алкохол или за наркотични вещества. Твърди, че отказът на жалбоподателя да подпише и получи препис от талона е удостоверен с подписа на свидетеля по АУАН, което според него е недопустимо. На следващо място пледира, че е разколебана презумптивната сила на АУАН, тъй като не било установено управление на автомобила от страна на жалбоподателя, а същият е привлечен в качеството му на нарушител за административно нарушение, за което няма съставен АУАН. Поради изложеното моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 01.01.2020г., около 07:23 ч., жалбоподателят С.Б.М., с адрес: ***, управлявал лек автомобил, джип „БМВ Х5” с рег. № КН 8399 ВН, собственост на майка му, движейки се в гр. Дупница, по ул. „Дамка”, с посока на движение към ул. „Кулата“. Автомобилът бил забелязан по време на движението си от патрулиращите със служебен автомобил полицейските служители К.и Х., тъй като внезапно се включил пред тях, на кръстовище, отдясно и продължил в посоката им на движение непосредствено на около 20  метра пред техния автомобил. При тази маневра св. К. забелязал, че водачът на лекия автомобил е мъж. Поведението на водача на пътя ги усъмнило и решили да го последват по-нататък по посочената улица с цел евентуална проверка. Докато се движели един зад друг процесният лек автомобил заобиколил паркирани в неговата посока и лента за движение автомобили, докато движещия се малко зад него полицейски автомобил се наложило да пропусне и изчака преминаване на насрещно движещи се автомобили. В това време полицейските служители изгубили автомобила от поглед за период от около 30-40 секунди, като след продължаване на движението си по улицата намерили джипа паркиран на ул. „Дамка“, точно преди кръстовището с ул. „Клокотница“, в близост до дома на жалбоподателя. Автомобилът бил с изключен двигател, а жалбоподателят, който бил в неадекватно състояние, стоял до предния капак на джипа. Наоколо нямало никакви други лица. Полицейските служители предприели действия по извършване на проверка на жалбоподателя, при което последният заявил, че друг е управлявал автомобила, но няма да им каже кой и започнал словесен скандал с двамата.  По едно време се появила и жена близка на жалбоподателя, която също започнала да спори с полицаите. Двамата свидетели, тъй като усетили, че жалбоподателят С.М. лъхал силно на алкохол и имал несигурна походка, помолили същия да даде проба за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № 0269. Последният отказал да бъде изпробван за алкохол с процесното техническо средство, поради което му бил съставен и връчен АУАН, както и издаден талон за медицинско изследване с № 0059052. Жалбоподателят подписал АУАН без възражения, но отказал да подпише и получи издадения му талон за изследване с № 0059052, който негов отказ бил удостоверен с изписване на трите имена, адрес и подпис на полицейския служител, който е свидетел по АУАН - В. Райчев Х.. Съдържанието на талона и предоставеното с него време за даване на кръвна проба – до 30 минути били разяснени устно на жалбоподателя от свидетелите след отказа му да получи препис. Жалбоподателят не се е явил в указания му времеви срок да даде кръвна проба за алкохол в посоченото в талона лечебно заведение.

По-късно, въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 20-0348-000002 от 09.01.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на С.Б.М., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели-очевидци, полицейските служители К. и Х., въз основа на кратките обяснения дадени от жалбоподателя, както и от информацията съдържаща се в събраните по делото писмени доказателства, вкл. служебно изисканото писмо от ФСМП-гр. Дупница, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели К. и Х., като намира, че същите са абсолютно незаинтересувани от изхода на делото, няма данни за други техни служебни или лични взаимоотношения с жалбоподателя. Всеки един от тях отразява в показанията си, съобразно личните си интелектуални паметови способности, речник и изразни средства възприетото на място в процесната сутрин при осъществяване на служебните си действия и действията осъществени в негово присъствие от колегата му, както и относно съдържанието на изявленията направени пред тях от страна на жалбоподателя. Двамата свидетели описват достатъчно подробно събитията от процесната сутрин, като добросъвестно заявяват всеки от фактите и обстоятелствата, които не са видели или не си спомнят вече към  момента на разпита им пред съда. Не се опитват в нито един момент да преиначават информацията за случая, с която разполагат. Налице са незначителни разминавания в заявеното от всеки от тях, като съдът ги отдава изцяло на изтеклия период от време и на ежедневната им професионална ангажираност с подобни нарушения по ЗДвП. И двамата с категоричност поддържат отразеното непосредствено на място, писмено в АУАН и в издадения, но невръчен на жалбоподателя талон за медицинско изследване. В нито един момент свидетелите не оспорват или отричат посочените в двата документа факти относно присъствието на жалбоподателя и автомобила на място, както и последователните му откази, първо да бъде изпробван за употреба на алкохол с описаното техническо средство и след това да подпише и получи препис от издадения му талон за изследване.

Съдът кредитира и обясненията дадени от жалбоподателя, доколкото същите, освен средство за защита са и годно доказателствено средство в процеса. В тях той доброволно заявява на въпроси на съда, че процесният лек автомобил е регистриран на името на майка му, която има издадена шофьорска книжка, но е на 66 години и не шофика. Категорично заявява, че по принцип той управлява тази кола. Казаното от него не противоречи на заявеното от останалите свидетели и на отразеното в прочетените и приети писмени доказателства, поради което съдът го възприема с доверие.

Приетите писмени доказателства потвърждават изцяло отразеното в показанията на свидетелите-очевидци. Не са налице каквито и да е противоречия и несъответствия, като според съда отразеното в тях е достоверно. Конкретно от служебно изисканата справка от директора на ФСМП-гр. Дупница се установява, че в журналите, на дата 01.01.2020 г., не е отбелязано лице с със имената, адреса и ЕГН-то на жалбоподателя.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на нарушенията, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване. Фактическите обстоятелства, относими към релевираното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са посочени ясно и идентично, в акта и в наказателното постановление. В този смисъл виж. Решение № 355 от 31.12.2019 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 333/2019 г. и Решение № 307 от 21.11.2019 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 276/2019 г.

Според съда нарушението от материалноправна страна е съставомерно от обективна страна, както и е категорично доказано. Правилно АНО е приел, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно посочената норма, „водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв“. Съобразно доводите в жалбата и пледоарията следва да се акцентира, че цитираната разпоредба регламентира състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние представлява отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. В тази разпоредба не са уредени две или повече различни изпълнителни деяния, респ. няма повече от едно нарушение, за да има двусмислие. Обстоятелството дали проверката за наличието на алкохол ще се извърши посредством техническо средство, доказателствен анализатор или анализ на кръвна проба не определя броя на визираните нарушения. Различните начини за установяване на алкохол са просто различни средства за проверка наличието на алкохол у водача, но изпълнителното деяние е само едно и то е винаги отказ. Това означава, че ако лицето откаже да бъде тествано с техническо средство за наличие на алкохол, но се възползва от възможността и само даде кръв за анализ, като по този начин бъде установено наличието или липсата на алкохол в кръвта, това лице няма да е извършило нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото не е отказало да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол, напротив – такава би била извършена посредством кръвен анализ. Същият извод следва да се направи и в обратната хипотеза, когато водачът се съгласи да му бъде извършен тест с техническо средство, но пък откаже такъв чрез анализ на кръвна проба. Съгласно § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. По делото е безспорно установено /от показанията на свидетелите К. и Х./, че именно жалбоподателят М. сам, при липса на каквото и друго лице наоколо, е управлявал процесния автомобил на посочените в постановлението дата, час и място, поради което е имал качеството "водач" на МПС. В този смисъл виж, отново, в аналогична ситуация при оспорване на авторството - Решение № 355 от 31.12.2019 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 333/2019 г., Решение № 46 от 11.02.2019 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 283/2018 г. и Решение № 21 от 4.02.2016 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 342/2015 г.

В тази насока следва да се посочи прецизно относно  обстоятелството, че полицейските служители са изгубили в един момент визуален контакт по време на движение зад автомобила, за кратък период от около 30-40 секунди, че това не разколебава и опровергава този извод относно самоличността на водача. Налице е една непрекъсната и последователна верига от преки и косвени доказателства, които предопределят този доказателствен извод на съда относно авторството на деянието, като единствено възможен от обективна страна и безспорно установен по смисъла на чл. 303 от НПК. За да възприеме това съставомерно поведение на жалбоподателя съдът се базира изцяло на показанията на двамата свидетели и подкрепящите ги писмени доказателства /св. К., твърди, че: шофьорът е бил лице от мъжки пол, лекият автомобил преди и след изгубването му от поглед е категорично един и същ, водача е стоял до предния капак, изрично посочената в АУАН миризма на алкохол и несигурна походка и заявеното от свидетеля общо неадекватно пияно състояние на М., а според св. Х., че не може да си спомни с категоричност дали при пристигането им до автомобила водача е слизал от него или е стоял до капака, но със сигурност е бил там и  т.н./, отразената от двамата свидетели липса на каквото и да е друго лице наоколо на това място и в това време, рано сутринта на 01.01.2020г., т.е. малко след празненствата по посрещане на новата година. Допълнително съдът се основава и на  обясненията на самия жалбоподател, че именно той ползва и шофира принципно този лек автомобил, който е собственост на майка му, която е възрастна и не шофира. Наред с това съдът счита, че следва да се позове и на неоспорваното от жалбоподателя и процесуалния представител обстоятелство, че С.М. сам е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, както и че е подписал собственоръчно без възражения връчения му от полицейските служители АУАН, като не е депозирал такива и в срока по чл. 44 ЗАНН, както и е отказал да подпише и получи издадения на място талон за медицинско изследване, поради което и не е се е възползвал след това от алтернативната възможност за установяване чрез кръвна проба на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Важен аспект относно авторството е да се проследи житейската логика на процесната ситуация при извършване и непосредственото установяване на нарушението. Според съда е житейски нелогично и необосновано от събраните доказателства да се сочи като водач друго лице при положение, че на място не е имало такова. Още повече, че лекият автомобил е бил паркиран на улицата пред дома на жалбоподателя, а не на някое друго място, както и че същият е бил сам в непосредствена близост до автомобила и явно е бил с намерение да се отдалечи от джипа, но поради много краткото време на пристигане на полицейския автомобил, само след секунди и поради пияното си състояние, не е успял да се укрие. Със сигурност не е имал намерение в това време тепърва да се качва да го управлява, ако както твърди някой друг го е карал до момента. Тук с изключителна значимост е обстоятелството, че актосъставителят К. заявява добросъвестно, че е изгубил визуален контакт с автомобила управляван от лице от мъжки пол още по време на движението на джипа по друг участък от улица „Дамка“. Тоест тези посочени от свидетеля около 30-40 секунди не означават и не включват изцяло време през което джипът е бил вече спрян някъде и е могло някой да излезе от него и да се укрие, за да не бъде заварен на място до автомобила, а напротив включват времето за самото придвижване на МПС-то от заобикаляне на спрелите по-надолу по улицата леки автомобили до пристигане на мястото където автомобилът е бил окончателно паркиран пред дома на жалбоподателя. Реално времето до изключване на двигателя на процесния лек автомобил и последвалото го излизане на водача от него е отнело значителна част от този общ времеви период /30-40 секунди/, в който свидетелят сочи, че не е имал директен зрителен контакт с автомобила. Практически периода от спиране, паркиране на автомобила от водача, до намирането му в това състояние от полицейските служители е много по-кратък и е част от общия най-дълъг период от около максимум 30-40 секунди посочен от свидетеля К..

В тази насока напълно житейски нелогично и меко казано абсурдно е отразеното в жалбата срещу НП, подписана лично от жалбоподателя, че автомобилът е бил паркиран пред дома му и сутринта на 01.01.2020 г. е бил посетен в дома си от двама полицаи, които му съобщили, че идват по сигнал. Това изявление от жалбата не се поддържа и се разминава с поддържаното в съдебно заседание от жалбоподателя и от процесуалния му представител. В пледоарията се интерпретират свидетелските показания на К. в насока, че жалбоподателят е бил установен до автомобила и е водил разговори с полицейските служители относно това, кой е управлявал процесното МПС. Никъде не се споменава за посещение в дома му и подаден сигнал, по който да са пристигнали полицейските служители. Нелогично и сериозно индикиращо за съда е и обстоятелството, че жалбоподателят е предоставил сам доброволно документите си за проверка – СУПМС и контролен талон, които са били иззети като доказателства и описани подробно в АУАН. Няма логика някой да си представи документите за правоуправление на МПС, след като не е управлявал автомобила, напротив твърди че го е управлявал някой друг  и отказва да назове неговото име. В този смисъл виж в аналогичен случай, относно оспорвано авторството на деянието - Решение № 328 от 05.07.2016 г. по н. д. № 348 / 2016 г. на I състав на Административен съд – Плевен.

Най-общо последователността от действията и изявленията на М. след установяването му в непосредствена близост до автомобила може да се определи като един нескопосан и крайно несполучлив опит за някаква защита  и алиби срещу следващата му се административнонаказателна отговорност, който опит анализиран съобразно кредитираната доказателствена съвкупност, конклудентно и индиректно потвърждава изложеното в АУАН и потвърдено от свидетелите-очевидци и опровергава заявеното в жалбата за подаден сигнал и извикването му от вкъщи.

Всеки друг прочит на фактите, съобразно направения по-горе детайлен анализ на доказателствата, водещ до липса на авторство на деянието би означавал излишна проява на процесуален формализъм и още по-лошо липса на правосъдие, каквато настоящия съдебен състав, съобразно вътрешното си убеждение и задължението му за установяване на обективната, а не формална истина, не може да прояви. Според съда с поведението си жалбоподателят е целял пряко избягване на полагащата му се бъдеща, по-тежка наказателна отговорност по реда на чл. 343б от НК, при евентуално установяване по надлежния ред /Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/, на определената в закона степен на концентрация на алкохол в кръвта му, което и за съжаление най-вероятно е постигнал в случая при неизмерване на концентрацията.

Поради изложеното от обективна страна, съдът счита, че от субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят С.М., отказвайки да бъде изпробван за концентрация на алкохол в кръвта с посоченото в АУАН техническо средство, е съзнавал, че извършва нарушение на ЗДВП, но въпреки това воден от собствените си съображения и желания е отказал да бъде проверен.

 

По останалите доводи на жалбоподателя:

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител, че е допуснато съществено процесуално нарушение относно съдържанието на издадения талон за медицинско изследване, както и относно поставянето на стикери и връчването на препис от същия. Критерий за същественост на процесуално нарушение, допуснато в административнонакаказателната фаза, е дали правото на защита е ограничено, и за всеки конкретен случай подходът при преценката е индивидуален. В случая правото на защита не е ограничено, нито нарушено във фазата на съставяне на акта за установяване на административното нарушение. В този смисъл виж. горецитираното Решение № 355 от 31.12.2019 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 333/2019 г. Такива възражения биха заслужавали подробно обсъждане и анализ единствено, ако жалбоподателят беше подписал и получил въпросния талон за изследване. Негово право е да откаже да подпише и получи същия, но при такова решение няма как да се позовава на нередности във връзка със съдържанието вписано в него каквито всъщност и липсват. Наистина в талона не е посочено техническото средство и вида на проверката, но това не води до неяснота на обвинението и препятстване на правото на защита в административнонаказателното производство, тъй като цялата тази информация е подробно изложена във връчения лично на жалбоподателя срещу подпис АУАН. В този иницииращ административнонаказателното производство документ, притежаващ и сезираща функция е налице точно и ясно обвинение, относно отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство /надлежно индивидуализирано по вид и номер/ за установяване употребата на алкохол /а не на наркотични вещества/ в кръвта. В тази насока несъстоятелно е твърдението, че жалбоподателят не е бил наясно с това какъв отказ е извършил, с какво техническо средство и за каква техническа проба.

Отделно на техническите пропуски при съставянето на съответните документи – попълнен талон за изследване без залепен стикер, според действащата Наредба № 1/19.07.2017 г., не може да се придава значение, каквото те нямат, а именно чрез тях да се установи и приеме, че не е спазен надлежния ред за установяване на нарушението при горното безспорно и категорично фактическо установяване с надлежни гласни и писмени доказателства. Времевото наслагване на действията според разказа на полицейските служители изключва възможността да се възприеме подобна теза. В подобен смисъл виж. Решение № 16 от 05.03.2019 г. по н. д. № 28 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение. Такива пропуски биха заслужавали внимание при евентуален спор относно автентичността и начина /спазване реда/ за вземане на кръвна проба, каквато в случая безспорно жалбоподателят изобщо не е давал. Дали има или не поставен стикер, който по-късно да се постави от медицинското лице върху евентуално взетата кръвна проба е ирелевантно за спора.

На следващо място неоснователен е довода, че доколкото отказа на жалбоподателя да подпише и получил издадения му талон за медицинско изследване е удостоверен по-горепосочения начин чрез три имена, адрес и подпис на свидетеля по АУАН, това е недопустимо. Напротив, съгласно нормата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН „Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта“. Точно това е сторено и в процесния случай, само че с талона за медицинско изследване, след недвусмислено заявен пред свидетелите отказ на жалбоподателя да го подпише и получи. Видно от цитирания текст не са налице каквито и да е законови изисквания за неидентичност на свидетелят удостоверяващ отказ да се подпише АУАН с такъв удостоверяващ друг отказ по време на започнало със съставянето на АУАН административнонаказателно производство. Според съда свидетелят по АУАН, като е удостоверил, при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, с реквизитите /три имена и адрес/ и подписа си върху талона за изследване отказа за подписването му е спазен закона. В този смисъл виж и Решение № 21 от 4.02.2016 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 342/2015 г.

Не са налице основания за уважаване и на последното наведено в пледоарията на процесуалния представител възражение за повдигнато обвинение, за което  не е бил съставен АУАН. Предмет на административнонаказателното производство и на настоящото въззивно съдебно такова е визираното по идентичен начин в АУАН и НП нарушение на чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, а не друго такова. Събраните свидетелски показания в нито един момент не отричат отразеното в АУАН, напротив стриктно се придържат към него. Конкретиката на водените на място разговори между свидетелите и жалбоподателя при спора им и във връзка с извършване на проверката на жалбоподателя с техническото средство не могат да обосноват различие на обвинението повдигнато с приложения АУАН. В нито един момент не е ангажирана отговорността на жалбоподателя като собственик на процесния автомобил, а единствено като водач на същия. Обстоятелствата относно правото на собственост върху автомобила са били изяснени още на място след извършените проверки и справка с РСОД, както изрично сочи св. К..

По наказанието:

Наказанията, предвидени от закона за това нарушение, са в точно установен и фиксиран размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите като ги намали.

Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

При изложените мотиви, настоящият съдебен състав достигна до извод, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0348-000002 от 09.01.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на С.Б.М., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: