Р Е Ш Е Н И Е
град София, 24.08.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№3527 по описа за 2021 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение от 13.12.2020г., постановено по гр.дело №22628/2019г.
по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, е признато за установено по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК, че С.Г.С. дължи на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Б. и С.” на
основание чл.535 от ТЗ сумата от 2000
евро по запис на заповед, издаден на 16.03.2018г. в гр.Пазарджик, предявен за плащане на 16.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2018г. до окончателното
погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 14.09.2018г. по
ч.гр.д. №54268/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав. С
решението е осъден С.Г.С. да
заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Б. и С.” на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
78.23 лв., направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №54268/2018г. по описа
на СРС, І Г.О.,
118-ти състав, както и сумата
от 678.23 лв., направени разноски в исковото производство.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника - С.Г.С., чрез адв.Н.Д., с която се обжалва изцяло
решение от 13.12.2020г., постановено по гр.дело
№22628/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, с което е уважен
предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.535 от ТЗ. Инвокирани са доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
обжалваното решение, като постановено в противоречие на събраните по делото
доказателства и при неправилно прилагане на материалния закон. Излага се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице съществуването на реално вземане на
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Б. и С.” спрямо издателя на процесния запис на заповед, издаден на 16.03.2018г. в гр.Пазарджик, предявен за плащане на 16.04.2018г.. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че доколкото показанията на разпитания по
делото свидетел не са дадени в резултат на негови преки впечатления, а се
базират на споделената с него от ответника информация от тях не би могло да се
установи, че между страните е съществувало каузално
правоотношение с предмет устен договор за правни услуги, които да бъдат
извършени от адв.Б. досежно консултиране и оказване на съдействие на ответника за регистрация на закупен самолет Piper PA-38-112, LZ-SBB пред ГД “Гражданска
въздухоплавателна агенция“, срещу заплащане от ответника на възнаграждение в размер на 2000 евро, като за
обезпечаване изпълнението
на това задължение ответникът
е издал запис на заповед и че впоследствие сключеният между страните устен договор за услуги е бил
прекратен по взаимно съгласие с изрична воля на всяка от страните, че нямат претенции една към друга. Твърди се, че от показанията на
свидетеля се установява по несъмнен начин факта, че е прекратено възникналото
между страните каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е
издаден от ответника процесния запис на заповед, поради което следва да се счита, че в полза на ищеца не е
възникнало вземане по процесния запис на заповед и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. По изложените съображения моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение
и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни
инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Б. и С.”,
чрез адв.Е.Д., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност
на постъпилата въззивна жалба. Изложени са съображения, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора
факти и доказателства и е приел за установено, че е налице
редовен от външна страна и действителен запис на заповед, с изискуемото
съдържание по чл.535 ТЗ, по който ответникът - С.Г.С. е поел задължение да плати на поемателя - „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Б. и С.”
или на негова заповед сумата от 2000 евро и след като по делото е останало
недоказано правоизключващото възражение на ответника, че процесният запис за
заповед е издаден да обезпечи изпълнение по възникнало между страните каузално
правоотношение, което е прекратено и по което страните нямат взаимни претенции,
то правилно предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ е основателен и доказан и като такъв е уважен. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно.
Предявен
е от „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Б. и С.” срещу С.Г.С. положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.535 от ТЗ.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесната
искова сума видно от приложеното ч.гр.д.
№54268/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, ищеца - „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Б. и С.” е подал на 14.08.2018г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417
от ГПК и е постановена на 14.09.2018г. заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417 от ГПК срещу С.Г.С.. В срока по чл.414 от ГПК е
подадено от длъжника - С.Г.С. възражение, поради което дължимата от него сума, посочена в
заповедта на изпълнение, е предмет на предявения в настоящото производство
установителен иск.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Б. и С.” срещу С.Г.С.
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, както и всички наведени от
страните доводи и възражения като е приел, че в тежест на ответника е възникнало валидно менителнично задължение, предвид на което са
налице основанията в закона за ангажиране на неговата отговорност. Първостепенният съд е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
основателност на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.535 от ТЗ, като на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.
Във връзка с доводите на
жалбоподателя досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, съдът
намира следното:
В конкретната хипотеза правилно е
преценено от първоинстанционния съд, че в тежест на поемателя на запис на
заповед е да установи валидно пораждане на менителничното задължение и
настъпване на изискуемостта на задължението, а в тежест на издателя на
процесната запис на заповед е да докаже недължимост на вземането като установи
правоизключващи или правопогасяващи задължения. В случая първоинстанционният
съд е
извършил проверка относно
формалните реквизити на записа на заповед по чл. 535 и 536 от ТЗ, тъй като те
са условие за неговата действителност и липсата на някой от реквизитите е
пречка за пораждане на правните му последици; като и относно настъпил ли е падежът на
инкорпорираното в ценната книга вземане.
За действителността на записа на
заповед като вид едностранна, формална, абстрактна сделка законодателят е
регламентирал строги формални изисквания, като изчерпателно е предвидил в чл.535
от ТЗ задължителните
реквизити, които всеки един запис на заповед трябва да съдържа, за да породи
целените с материализираното в него едностранно волеизявление правни последици - арг. чл.536, ал.1 от ТЗ. Първоинстанционният съд в съответствие със събраните по
делото доказателства е приел, че
процесният запис на заповед съдържа изискуемите от закона реквизити - чл.535,
чл.536 от ТЗ и представлява редовен
от външна страна акт. На следващо място в процесния запис на заповед изрично е
сочено, че е предявен за плащане на издателя на 16.04.2018г.. По тези съображения правилно и
законосъобразно е преценено от СРС, че изискуемостта на вземането е настъпила и
представеният запис на заповед легитимира ищецът - въззиваем като кредитор на
ответника - въззивник. В настоящия случай ответникът - С.Г.С. е противопоставил на ищеца -„АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Б. и С.” възражение за недължимост на
менителничното вземане доколкото твърди, че е било възникнало
между страните каузално правоотношение, изпълнението на което е било обезпечено с менителничния ефект, което е било прекратено по взаимно съгласие и всяка от страните е нямала
претенции една към друга, т.е. твърди се несъществуването на вземането по записа на
заповед. Това възражение на ответника имплицитно съдържа в себе си твърдение за
недобросъвестно използване от ищеца на записа на заповед в производство по
чл.417 ГПК за събиране на вземането по ценната книга, което с оглед обезпечителния
й характер, е било недължимо към
момента на подаване на заявлението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени
с т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът –
кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на
заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а именно
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При редовен от външна страна запис на заповед и направено от
ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на
поетото задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение. С въвеждането на твърдения или възражения
от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден редовният запис на заповед, в
производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение,
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154,
ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи
за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. В конкретния случай
доколкото ответникът навежда твърдение, че възникналото между страните каузално
правоотношение за обезпечаването на което е издаден процесният запис на заповед
впоследствие е било прекратено по взаимно съгласие на страните и всяка от тях е нямала претенции една към
друга, т.е. твърди се несъществуването на вземането по записа на заповед, поради което в негова тежест, с оглед правилото на
чл.154, ал.1 ГПК, е било да установи твърдяната от него обвързаност на
издадената ценна книга с каузалното правоотношение, от което черпи релативни
възражения, относими към несъществуването на менителничното вземане,
в какъвто смисъл са му и дадените от първоинстанционния съд
изрични указания с изготвения по делото доклад по чл.146 от ГПК. За доказване
на връзката между абстрактното и каузалното правоотношение, на ответника е бил
допуснат свидетел, от показанията на който правилно първоинстанционният съд приема, че
е доказано по делото
съществуването между ответника
и адвокатското дружество - ищец, представлявано от адв.Л.Б., на уговорка дружеството да
консултира и съдейства на ответника относно
регистрацията на закупен
самолет Piper PA-38-112,
LZ-SBB пред ГД
“Гражданска въздухоплавателна агенция“. За съществуването
на такава уговорка между страните
свидетелят има непосредствени впечатления доколкото същият заявява пред съда, че е присъствал на срещата между адв. Б. и С.С., на която са се договорили в
горния смисъл. Същият свидетел обаче не установява конкретно момента /датата/
на постигането на такава уговорка между страните, съответно другите съществени
елементи, характерни за възникването на договор за правни услуги и съдействие,
а именно договорена цена на услугата, срок за изпълнение, респективно момента /датата/ на прекратяване на
договора, основанието, на което е прекратен с оглед поддържаните от ответника
твърдения. По делото не е ангажирано нито едно пряко доказателство в подкрепа на твърденията на
ответника, че са уговорили заплащане на възнаграждение в размер на 2000 евро за обезпечаване на което е издаден записът
на заповед. Разпитаният
по делото свидетел изрично
завява, че не е присъствал на такава уговорка. Липсват и доказателства и за
следващия твърдян факт от ответника – че по взаимно съгласие страните се
съгласили действието на сключения между тях договор да бъде прекратено и никоя
страна да няма претенции по него. Установяването на всички тези релевантни за
делото обстоятелства, с оглед въведеното от ответника възражение са останали доказани по делото,
предвид на което се налага извода, че по делото е останала недоказана
твърдяната от ответника връзка на менителничния ефект с твърдяното каузално
правоотношение, за което поддържа, че е било прекратено по взаимно съгласие на страните и
всяка от тях е нямала претенции една към друга. Недоказването на горните обстоятелства води до извод за
неоснователност на възражението на въззивника - ответник за недължимост на вземането по
редовния от външна страна и действителен запис на заповед. Ответникът не е
доказал да е погасил вземането чрез плащане или друг предвиден в закона способ,
от което следва извод, че вземането съществува, а предвид настъпилият падеж на записа на заповед -
че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение. Налице е основание за ангажиране на отговорността
на ответника като издател на процесния запис на заповед, по който е настъпил
падежа на плащане. Предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ, че С.Г.С. дължи на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Б. и С.”
на основание чл.535 от ТЗ сумата от 2000 евро по запис на заповед, издаден
на 16.03.2018г. в гр.Пазарджик, предявен за плащане на 16.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2018г. до окончателното
погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 14.09.2018г. по
ч.гр.д. №54268/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, е основателен и доказан.
Първоинстанционният съд като е достигнал до същия правен извод е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение като правилно и законосъобразно, в
т.ч. и за разноските следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна – ищец, но
доколкото няма заявена в този смисъл претенция съдът не следва да се произнася
в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.12.2020г., постановено по гр.дело
№22628/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./