РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 973 / 16.6.2022г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в закрито заседание на шестнадесети юни през две
хиляди двадесет и втората година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия докладчика
адм. дело № 611 по описа на съда за 2022год., за да се произнесе взе
предвид следното:
1. Производството е по реда на Глава Десета от
АПК.
2. Образувано е по Жалба на „Инициативен
комитет на граждани от с. Црънча“, чрез посочената като председател на
комитета Е.Г.М. ***, срещу Решение № 114 по Протокол № 7 от заседание на Общински съвет
Пазарджик, проведено на 31.05.2022 г., с което е обявен за частна общинска
собственост, поземлен имот с идентификатор 78570.501.401 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. Црънча, общ. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-205 от 29.05.2020г. на Изпълнителния
директор на АГКК, като последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е от 16.02.2021г.; с адрес на
поземления имот с. Црънча, п.к. 4419, ул. „Четиридесет и осма“ № 2; площ на
имота: 658 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: за административна сграда, комплекс; предишен идентификатор:
няма; номер по предходен план: 401, квартал: 37, парцел: I, съседи:
78570,501.402., 78570.501.784, 78570.501.786, ведно с построената в него сграда
с идентификатор 78570.501.401.1, застроена площ: 316 кв.м, брой надземни етажи:
3, предназначение друг вид обществена сграда, актуван с акт за публична
общинска собственост № 1456 от 25.01.2021 год., вписан в дв. вx. peг. под № 640
от 05.02.2021 год., том 2, акт № 157 в Агенцията по вписванията Служба по
вписванията, Пазарджик и упълномощава Кмета на Общината да извърши всички
действия по промяна вида собственост на имота.
Имената и
адресите, на физическите лица, посочени като „Инициативен комитет на граждани
от с. Црънча“ са приложени към жалбата в отделни списъци, скрепени с техните
подписи.
3. Правния интерес от обжалване на въпросното
решение на комисията, Петрова и Ганчева черпят от твърденията, че „....сградата е предоставена за трайно
задоволяване на обществени потребности на хората в с.Црънча съгласно волята на
Дарителя. Които не са отпаднали защото сградата се ползва /освен от наемателя
на бившия стол и социален патронаж/, а и от ЗК”Родопи-92”, Пчеларско дружество
с. Црънча, както и до преди спирането на електричеството от танцовия състав в
селото. До унищожението на стола и закриването на социалния патронаж там се
провеждаха и събития на населението от различен характер, а залата и сега при
възможност се използва за събрания, публични срещи и др. Факт е обаче, че
съзнателно се пречи за задоволяването с възможностите на имота на тези и др.
обществени потребности, както и смененото по проект предназначение на укритието
за населението в сградата във винарна.....“.
4. С оглед
разпоредбата на чл. 159 от АПК, съдът е длъжен да провери допустимостта на
жалбата с която е сезиран, преди да предприеме следващите процесуални действия,
във връзка с нейното предявяване.
В тази
насока, с оглед естеството и правното основание на което е постановено оспореното
решение на местния представителен орган е необходимо да се отбележи следното :
Според
чл. 4, ал.1 от Конституцията -
“Република България е правова държава.
Тя се управлява според Конституцията и законите на страната”. Анализа на
тази правна норма показва, че с първото изречение на конституционния текст се
възвежда съществения, характеризиращ основния ни закон принцип на “правовата
държава”. Второто изречение от текста, пояснява определящото съдържание на този
принцип – държавното управление следва да се осъществява единствено въз основа
и в изпълнение на Конституция и законите на страната. Казано с други думи, от
този принцип произтича изискването за конституционосъобразност и
законосъобразност на всички действия и актове на органите на държавно
управление. Една от гаранциите за спазването му е предвидената в чл. 120 ал.2
от Конституцията, правна възможност на гражданите и юридическите лица да
обжалват пред съдилищата всички административни актове - нормативни, общи и
индивидуални, които засягат правата им, освен изрично изключените със закон.
Посредством тази разпоредба от една страна се определя кръга на активно
легитимираните да търсят съдебна защита лица, и от друга се очертават
материалноправните предпоставки за съдебна обжалваемост на административните
актове. Задължително конституционно
условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова „засягане“ е необходимото
условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. В
тази насока се поставя въпроса – кога един административен акт „засяга“ правата
и законно установените интереси на един гражданин или юридическо лице ?
Според
чл. 56 от Конституцията – “ Всеки гражданин има право на защита, когато са
нарушени или застрашени негови права или законни интереси”. Съвкупната преценка
на двата текста от основния закон ясно показва, че административният акт
„засяга“ по смисъла на чл.120, ал. 2 от Конституцията, граждани и юридически
лица, когато нарушава или застрашава техни
конкретни субективни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на
субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е
материалноправното основание от което се
черпи процесуално - правния интерес от съдебно обжалване на административния
акт. Сиреч, само нарушаването или застрашаването на конкретни субективни права
на гражданина или юридическото лице, твърдени като пряка последица от
издаването на конкретен административен акт, основават активната процесуална
легитимация за съответния правен субект да иска съдебна защита на правата и
интересите си посредством подаването на жалба против административния акт.
Ето
защо например, благоприятстващия акт с който се удовлетворяват в пълнота
заявените субективни права и интереси не подлежи на съдебно обжалване от
неговия конкретен адресат. Очевидно, с още по - голямо основание ще следва се
направи извода, че липсва какъвто и да е правен интерес, конкретен правен
субект да обжалва административен акт, който по никакъв начин не засяга негови
субективни права, не му възлага конкретни правни задължения и не засяга негови
законно установени интереси. Конкретния казус е именно от тази последно
посочена категория.
5.
Действително, към жалбата е приложен
„Протокол обществено
обсъждане в с. Црънча, общ. Пазарджик проведено на 05.06.2022 г., относно решение на Общинския съвет на община Пазарджик,
взето на негова сесия от 31 05.2022 г. за промяна характера на собствеността на
имота на бившата административна сграда на ТКЗС с. Црънча, общ. Пазарджик от
публично общинска на частна общинска“, който е подписан от Е.М., в качеството ѝ на протоколчик. Това „обществено обсъждане“ обаче,
не придава статус на страна в административната процедура, нито на М., нито пък
на останалите физически и юридически лица, които са присъствали на събитието.
6.
В тази насока и с оглед твърденията възведени в обстоятелствената част на
жалбата, трябва да се добавят и следните съображения :
Според
чл. 3, ал. 1 от Закона за общинската собственост, общинската собственост е
публична и частна, а според чл. 6, ал. 1 от същия закон, Имотите и вещите -
публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по
чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост.
Съобразно
чл. 8, ал. 11 от ЗОбС, Актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване,
управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на
контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА, освен в случаите
по Закона концесиите.
Според
чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, областният управител упражнява контрол за
законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е
предвидено друго, а според чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА, кметът на общината може да
върне за ново обсъждане незаконосъобразните или нецелесъобразните актове на
общинския съвет или да оспорва незаконосъобразните актове пред съответния
административен съд.
7.
В контекста на описаните до тук факти и цитираните правни норми, трябва да се
посочи, че обявяването на обектите от публична в частна общинска собственост и
обратно по реда на чл. 6 от ЗДС е въпрос на управление на управление
собственост. Това е едновременно нормативно установено право и задължение на Общинския
съвет, регламентирано в нормата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. В рамките на
предоставена му от закона, като местен представителен орган, оперативна самостоятелност
по стопанисването и управлението на общинско имущество и при съобразяване с
изисквания на чл. 6 от ЗОбС, общинският съвет взема решение за преобразуване на
общинската собственост от един вид в друг вид. Актовете с които общинския съвет
се произнася относно промяната на вида на общинската собственост, са такива по
оперативното управление на собствеността, които не засягат права и не вменяват
задължения на трети лица и нямат за адресат такива. Тези актове нямат белезите
на едностранно властническо разпореждане, насочено към правната сфера на други
правни субекти. По тази причина, те не са нито индивидуални, нито общи
административни актове, спрямо които в съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията да е допустим съдебният контрол(в този смисъл Определение
№ 15032 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11599/2020 г., IV о., мотивите на
което се споделят впълнота).
8.
Все в тази насока и за пълнота на изложението, трябва да се добави, че промяната
на собствеността от публична в частна, следва да се извършва при наличието на
определени нормативни основания, защото това е законовата гаранция, че
правомощието на общинския съвет е упражнено съобразно конституционно защитения
интерес на общината. Както се посочи, правилото установено в чл. 8, ал. 11 ЗОбС,
препраща към реда за оспорване, предвиден в чл. 45 ЗМСМА. Субектите, които
могат да оспорят решения на общинския съвет от категорията на процесното
такова, са само областният управител и кметът на общината, както и прокурорът в
изпълнение на правомощията по чл. 16 от АПК. Тоест, жалбоподателите не попадат
в кръга на лицата, на които законодателят предоставя право на обжалване на
актовете на общинските съвети с такъв характер(в този смисъл
Определение № 4042 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2775/2019 г., II о.).
9.
В заключение трябва да се допълни, че само по отношение на нормативните
административни актове, съдът не изследва наличието или липсата на правен
интерес от обжалване, поради самия характер на акта, произтичащ от закрепените
в него общи, абстрактно формулирани правила за поведение. Обжалваното решение не разкрива белези на
нормативен административен акт. Ето защо жалбоподателите са длъжни да установят,
че с волеизявлението обективирано в същия, се рефлектира конкретно върху тяхната
субективна правна сфера. Както се посочи, данните по административната преписка
не обосновават каквито и да е индиции в тази насока. Изложеното до тук от
фактическа и правна страна налага извода, че евентуалното провеждане на
производство по съдебно дирене не ще има за резултат добиването на данни, които
да обосноват констатация в противната насока. Това изключва необходимостта, заявеното
от Петрова и Ганчева оспорване да бъде разглеждано по същество в открито
съдебно заседание.
Сиреч,
жалбата с която е сезиран Съда е НЕДОПУСТИМА. Тя ще следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното по повод предявяването й съдебно производство, ще
следва да бъде прекратено.
Ето
защо, на основание чл. 159, т. 4 от АПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалбата на
„Инициативен комитет на граждани от с. Црънча“, чрез посочената като
председател на комитета Е.Г.М. ***,
срещу Решение № 114 по Протокол № 7 от заседание на Общински
съвет Пазарджик, проведено на 31.05.2022 г., с което е обявен за частна
общинска собственост, поземлен имот с идентификатор 78570.501.401 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Црънча, общ. Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 611 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2022 г.
Определението
подлежи на обжалване в седмодневен срок от връчването му на страните с частна касационна
жалба пред Върховния административен съд.
Административен
съдия :/п/