МОТИВИ ПО Н.О.Х.Д. № 243/2014 г НА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ
Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт срещу М.Т.Ф.
***, с обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. ІІ НК за това, че в това, че на 28.02.2014
г. срещу 01.03.2014 г. в гр. Луковит, Ловешка област, в дом на ул. “19
февруари” №7, чрез използване на техническо средство - ключ за метална каса с
дължина 9,5 см., отнела
чужди движими вещи - парична сума с размер на 720.00 лв в банкноти по
100 лв и 20лв от владението на Г.И.Г. ***, без съгласието му, с намерение противозаконно да я присвои.
По делото е постановено
предварително изслушване на страните по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване
въпросите по чл. 371, т. 1 и т. 2 от НПК. След направено изявление от
подсъдимата, че признава изцяло обвинението, и с оглед направено самопризнание по отношение
на всички факти на обвинението, делото е разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК.
В хода на съдебните прения прокурор А. М. от РП Луковит
поддържа изцяло обвинението и счита, че на подсъдимата следва да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което да бъде
редуцирано с една трета и реалното наказание да бъде 1 година. Предлага да бъде
приложен чл. 66 НК, но в изпитателния срок да бъде постановена пробационна
мярка – задължителни прабационни срещи с пробационен служител. Счита, че
веществените доказателства по делото – два броя ключове, следва да се върнат на
пострадалия.
Пострадалият от престъплението Г.Г. участва в производството
като страна – в качеството на граждански ищец и частен обвинител, като съдът
прие за съвместно разглеждане предявения от него срещу подсъдимата граждански
иск за сумата от 720.00 лева, представляваща стойността на причинените му от
престъплението имуществени вреди. Поддържа обвинението на прокурора и счита, че
трябва да бъде наложено наказание, за да спре да краде. Счита, че трябва да
отиде в затвор, но предоставя на съда да прецени.
Служебният защитник мл.адв. Р.М. изтъква, че от самото
начало на производството подзащитната му е признала вината си, с което е
улеснила процеса, с което, според
защитата, е проявила критичност към извършеното. Затова моли съдът да приложи
минамална принуда спрямо нея, като съобрази тежкото й социално и семейно
положение, което влияе на формирането на личността на подсъдимата и счита, че
по-тежко наказание би имало негативен ефект върху нея. Приема, че неизпълнение
на задълженията на пострадалия, за когото подсъдимата е работила възмездно, са
я мотивирали да извърши деянието. Пледира за наказание в минималния размер на
закона, което да бъде намалено с една трета, след което да се приложи чл. 66 НК, като моли да се не прилага пробационна мярка в изпитателния срок.
Подсъдимата се признава за виновна и
моли за наказание „Пробация“. В последната си дума моли за същото и заявява, че
ще се справи със задълженията си към пробационния служител.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
съобразявайки се с нормата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено следното
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата М.Т.Ф. ***, но живеела в
с.Реселец общ.Червен бряг, била безработна и осъждана, с влязла в сила присъда
на 11.02.09г. на PC Червен бряг,
за престъпление по чл.206 ал.1 от НК , за деяние извършено през м.09.08г.
Свидетелят Г.И.Г. *** , бил инвалид
, придвижвал се с инвалидна количка и се занимавал с изкупуване на билки , чай
, гъби и др.
За подпомагане в личен план и в
домакинството , от преди около 4г. наел обвиняемата Ф., на която осигурил лична
стая. За изкупуването на билките му помагал св.И. М. М. / л.34/ ,който бил
родом от Силистра , но живеел в града в кв.Чукара.
Паричните средства, документи и
други ценности, св.Г. съхранявал в метална каса, която стояла в стая в къщата
му на горепосочената улица, ползвана за хол. Ключа от касата Г. държал в черна
кожена мъжка чанта, която постоянно била в него, дори и когато спял. В тази
чанта държал и личните си документи и за нейното съдържание знаела и подсъдимата,
тъй като полагала грижи за него и виждала къде прибира ключа от касата.
Преди около 2г. от дома му изчезнали
пари. Това било сторено от Ф., поради което тя веднага напуснала къщата на
пострадалия, но той не сигнализирал за това органите на РУ П Луковит.
След това обаче, тъй като нямало кой
да се грижи за него и домакинството, в началото на 2014г. Г. я намерил в
с.Реселец и я помолил да се върне да му помага, като тя се съгласила.
Един ден през месец февруари на
2014г. Г. бил извикан от фирмата на която предавал билките да отиде и да си
получи паричната сума. Понеже автомобила му бил повреден, той помолил да го
закара -св.Т. Т. Б. от гр.Луковит по прякор „ Ч. „. В уречения ден около 15.30-
16.00ч. св.Борисов взел Г. *** , в офис на фирма близо до Автогарата. Г.
звъннал по мобилния телефон на жена , която излязла и му занесла до колата
паричната сума в размер на 1544.00лв. в банкноти от 100лв. и 20лв. , което било
възприето и от Борисов .От тази сума Г. дал на жената 4лв. да се почерпи, на
Борисов за услугата - дал 30лв., а останалите прибрал в мъжката чанта . След
като се прибрали в гр.Луковит го посрещнала пред дома му обвиняемата , след
което Г. прибрал остатъка от парите - 1500лв. - в касата , без да обяснява на
обвиняемата .
Вечерта на 28.02.2014г. в дома му
били Ф. и И. М., които били взели червено вино и карначета , опекли ги и
седнали да се черпят. Обвиняемата се оплакала , че дъщеря й , която е в Гърция
имала проблеми и не можела да си дойде , правили опит да се свържат с нея чрез
компютъра , но не успели. След почерпката , Г. си легнал , и както обикновено
държал при себе си мъжката чанта.
През нощта когато се пробудил , Г.
видял обвиняемата до металната каса , като била поместила касетката с корените
и я попитал : „ какво прави там „. Тя не могла да отговори на въпроса му , и
тъй като той не се усъмнил - заспал отново.
На сутринта около О6:30 ч. се
събудил, видял входната порта отворена, а от М. нямало и следа. Тъй като вече
било 01.03.14г. решил , че е излязла за мартеници. Но когато до 09.00ч. не се
прибрала , потърсил ключовете за касата в чантичката и установил , че ги няма.
С помощта на ъглошлайф срязал металната каса / видно и от протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум л.7-11/ и установил липсата на парична сума в
размер на 720лв. - 5бр. по 100лв. и останалите по 20.00лв. Опитал се да се
свърже по телефона с обвиняемата но без резултат. Подал веднага сигнал в
полицията , и заявил , че единствено Ф. знае за местонахождението на ключа на
касата.
След подаване на сигнала за отнетата
парична сума и започване работа по случая , чрез съдействие от РУ П Червен бряг
за осигуряване на обвиняемата , тя с протокол от 08.05.14г. / л.26/ доброволно
е предала на разследващия полицай - 2бр. ключове за метална каса с дължина
9.5см. обозначени за обект 1 и обект 2 , и обяснила , че тези ключове е взела
от Г.Г. *** , с един от тях е отключила касата и е взела пари от нея.
Пред полицейски служител , заявила и
подписала писмено обяснение , за това , че докато Г. спял взела ключовете от
чантичката му , с единия отключила касата , бръкнала и взела пари. Веднага
напуснала дома му , извикала такси , прибрала се в с.Реселец , след което
заминала в Плевен , където имала квартира , там оставила ключовете и стояла
докато изхарчи парите.
Изложената фактическа обстановка се
установява при условията на чл. 373, ал. 3 НПК - съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позова на направеното
самопризнание от подсъдимата, което се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
Видно от доказателствата (л.103),
събрани служебно от съда във връзка със съдебното минало на подсъдимата, е, че
на 06.09.2009 г. М. Ф. е изтърпяла изцяло наложеното й по НОХД №473/2008 г. на
РС Червен бряг наказание ПРОБАЦИЯ.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Установената фактическа обстановка, описана в
обвинителния акт, призната изцяло от подсъдимата, осъществява фактическия състав на
престъплението, в което е обвинена - чл.195 ал.1 т.4 пр.2 НК
Подсъдимата, вземайки от
касата на пострадалия Г. паричната сума от 720.00 лева, е отнела парите от
владението му, за което не е получила негово съгласие. С това свое действие тя
е прекратила упражняваната до момента от Г. фактическа власт върху парите и
установила своя такава. Парите не са били свободно достъпни, а същите са били
заключени в металната каса на пострадалия, чрез която той е охранявал
фактическата си власт върху тях. За да достигне до парите подсъдимата е
използвала ключ, който има характер на техническо средство по смисъла на чл.
195, ал. 1, т. 4 НК.
Горното подсъдимата е извършила
с намерението противозаконно да присвои парите, което намерение е намерило
външна проява – подсъдимата се е разпоредила със сумата, изхарчвайки я за свои
нужди.
По описания начин М.Ф. е
осъществиля от обективна
страна квалифициран (по-тежко наказуем) състав на престъплението ”Кражба”.
От субективна страна М.Ф. е
действала при условията на пряк умисъл. Тя е съзнавала, независимо от употребата на
алкохол, че отнема чужди вещи – пари, и е съзнавала, че няма правно основание
да го направи. Този извод не може да се разколебае от обстоятелството, че
подсъдимата е имала претенции за заплащане на положения от нея труд в полза на
пострадалия, защото тя е взела парите тайно, докато пострадалият спи. От
последващото й поведение – напускане на жилището на пострадалия и изхарчване на
сумата, следва извод, че Ф. е имала прякото намерение да присвои парите и да се
разпореди с тях като със свои. Подсъдимата е съзнавал обществено опасния
характер на своето деяние, което я е мотивирало да избяга от дома без да съобщи
за това на домакина – Г.. Предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици от деянието си – че ще лиши собственика от правото му върху сумата от
720.00 лева и именно това е целяла.
Причините за извършване на престъплението следва да се
търсят в личността на подсъдимата и социалното й положение – разведена,
безработна и необразована. М.Ф., макар и с посочено от нея „средно“ образование
е почти неграмотна, който извод следва от съдържанието на изписаната от Ф.
саморъчна автобиография, в която подсъдимата не е могла да изпише правилно
повечето думи, включително собственото си фамилно име: „Авто Билография…Ф.…Ч.Бряк…завършиласам
срено…разведенасам имам ено палолетно…осъжданаса еди път…“. Тези особености на
личността на подсъдимата, съчетани с употребата на алкохол и неуредени
отношения по повод на труда й за пострадалия, са способствали за вземането на
решението й през нощта да открадне сумата от 720.00 лева.
За извършеното от Ф. престъпление чл. 195, ал.
1 НК предвижда наказание "лишаване от свобода" от 1 до 10 години.
Съдът обсъди всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства и прие, че
справедливото наказание за извършеното от нея престъпление, е лишаване от
свобода за срок от 1 година, след което приложи
чл. 58а, ал. 1 от НК, заради проведеното съкратено съдебно следствие при
пълно самопризнание от подсъдимата, и намали определеното наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 година (12 месеца) с 1/3 (4 месеца), за което осъди Ф.
на „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца. Съдът определи подходящото
наказание при условията на чл. 54 НК.
Като отегчаващо
отговорността й обстоятелство съдът отчете това, че Ф. не е посегнало към
собствеността на непознат гражданин, а на Г., който я е приел да живее в дома
му, с което й е оказал доверие и едновременно с това й е дал възможност да има
подслон, храна и малък доход. Пострадалият е с тежко увреждане – неподвижност
на долните крайници, и е бил силно зависим от подсъдимата, което допълнително
отегчава отговорността й.
От друга страна съдът
отчете като смекчаващи отговорността на М. Ф. обстоятелства тежкото й социално
положение на самотна жена, употребата на алкохол, която е занижила самоконтрола
й и тя по-лесно е направила избор към неправомерното поведение, за да задоволи
финансовите си затруднения. Наличието на някакви морални задръжки съдът
установи в това, че паричната сума в касата е била двойно по-голяма, но Ф. е
взела само една част. Основателно защитникът адв. М. изтъква самопризнанието на
подсъдимата още в хода на проверката, когато тя пред полицейските служители е
признала, разказала е как е отнела сумата и е предала ключовете от касата. Това
й поведение действително разкрива критичното й отношение и същото следва да
бъде отчетено отделно от самопризнанието в съдебна фаза, даващо основание да се
намали определеното наказание.
Съдът, след като
определи справедливото наказание за М.Ф., достигна до извод, че за постигане
целите на наказанието по чл. 36 НК не се налага подсъдимата реално да изтърпи
наказанието и като се увери, че са налице условията на чл. 66 НК, отложи
изпълнението на 8-те месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години. В справката за съдимост, изготвена по делото, е отразено едно предходно
осъждане по отношения на Ф. – това по НОХД №473/2008 г. на РС Червен бряг, по което й е
наложено наказание ПРОБАЦИЯ с мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес
и задължителни периодични срещи с пробационен служител за по 6 месеца.
Справката от РП Червен бряг установява, че на 06.09.2009 г. М. Ф. е изтърпяла
изцяло наложеното й наказание. Това води на правния извод, че на основание чл.
86, ал. 1, т. 2 НК за това осъждане М.Ф. е реабилитирана по право, като
последиците на реабилитацията – да се счита за неосъждана, са настъпили по
силата на закона на 06.09.2012 г.
Съдът обсъди искането на прокурора
за постановяване на пробационна мярка в изпитателния срок и прие, че същото е
основателно и чрез прилагането на такава ще се гарантират целите на
наказанието. Този извод следва от обстоятелството, че обсъденото горе наказание
ПРОБАЦИЯ е имало положителен ефект върху подсъдимата, като същата за периода от
започване на изпълнение на наказанието – през м. януари 2009 г. до настоящото
деяние – в началото на м.март 2014 г., за период от 5 години, не е извършвала
друго престъпление. С налагането на пробационна мярка съдът намира, че спрямо Ф.
ще се окаже превантивния ефект и тя ще бъде предпазена от опасността да извърши
ново престъпление. Такава опасност при нея е налична, защото рисковите фактори,
мотивирали и настоящото деяние, все още са налични. Чрез мярката –„Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ ще бъде изпълнена и целта по чл. 36, ал. 1 НК – подсъдимата да бъде
превъзпитана към спазване на законите и добрите нрави. В хода на пробационната
работа Ф. може да бъде включена в подходящи корекционни програми, които ще й
помогнат за в бъдеще да избира подходящо поведение и да се справя с трудни
житейски ситуации по правомерен начин.
Мотивиран от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: