№ 1087
гр. Варна, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100501083 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, срещу Решение №
970/21.03.2024г., постановено по гр.д.№ 6979/2023 г. на Районен съд Варна, с
което въззивникът е осъден да заплати на В. К. В., ЕГН ********** с адрес
********, сумата от 7398,24 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на л.а «Фолксваген Шаран», с рег. № *****,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 18.11.2022г. около 10,00ч. в гр.
Варна, м-ст „Аладжа Манастир“ по посока на кв. Виница по вина на водача на
л.а.«Мерцедес» с рег. № ****, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», полица № *********, със срок на
валидност от 21.10.2022г. до 20.10.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.05.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неполагане
на достатъчна грижа от страна на съда за изясняване на фактите по
установяване размера на претенцията, който изрично е оспорен от ответника в
отговора на исковата молба. Поддържа се, че с оглед заключението на САТЕ за
възстановителна стойност, надхвърляща седем пъти изплатеното от
застрахователя обезщетение и три пъти цената на иска, в първото по делото
1
заседание ответникът е поискал допускането на допълнителна задача за
действителната стойност на автомобила и наличието на тотална щета.
Изразява се несъгласие със становището на съда, че искането е преклудирано,
като се твърди, че именно поради посочената от вещото лице стойност е
възникнал въпросът за наличието на икономически тотал. Поддържа се, че
преди изслушване на заключението на вещото лице относно размера на
щетите е безпредметно по всяко дело да се навеждат бланкетни твърдения в
отговора за тотална щета, съответно страните да се натоварват с разноски за
допълнителни въпроси към вещото лице. Излага се, че присъждането на
възстановителната стойност без да се съберат данни за действителната,
означава да се допусне свръхобезщетяване и неоснователно обогатяване на
ищеца с присъждане на разходи за икономически неизгоден ремонт на
автомобила.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия е депозиран отговор на
въззивната жалба, с който поддържа становище за нейната неоснователност.
Излага, че в отговора на исковата молба липсва своевременно релевирано
възражение за тотална щета, поради което заявяването му едва в първото по
делото заседание се явява преклудирано, съответно правилно искането за
събиране на доказателства в тази насока е оставено без уважение. Поддържа,
че след завеждане на претенцията автомобилът е бил на разположение на
застрахователя, който е извършил оглед, описал е увредените детайли и е имал
възможност да опише и неувредените такива. Застрахователят разполага с
експерти, които биха могли да предвидят, както стойността на ремонта на
автомобила, така и пазарната му стойност. Счита, че ответникът не следва да
черпи права от собственото си бездействие. Твърди, че страната не може да
поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност, като твърди
нови факти, прави нови възражения и представя нови доказателства, които са
могли да бъдат посочени в първоинстанционното производство.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството е образувано по предявен от В. К. В., срещу „Лев Инс“
АД, иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати
на ищеца от 7398,24лева /след допуснато изменение в размера на иска чрез
неговото увеличение в с.з. от 28.02.24г./, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на л.а «Фолксваген Шаран», с рег. № *****,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 18.11.2022г. около 10,00ч. в гр.
Варна, м-ст „Аладжа Манастир“ по посока на кв. Виница по вина на водача на
л.а.«Мерцедес» с рег. № ****, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», полица № *********, със срок на
валидност от 21.10.2022г. до 20.10.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че на 18.11.2022г. около 10,00ч.
настъпило ПТП по вина на водача на л.а.«Мерцедес» с рег. № ****, който при
изпълнение на маневра десен завой водачът навлязъл в насрещната лента на
движение и блъснал насрещно движещия се л.а «Фолксваген Шаран», с рег. №
*****, собственост на ищеца. За настъпилото ПТП е съставен двустранен
констативен протокол. Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, която е
била действаща към датата на събитието. Поддържа, че на 21.11.2022г г. е
уведомил застрахователя за събитието, извършен е оглед на автомобила,
2
изготвен е снимков материал и е съставен опис на щетите с вписани следните
увреждания: ляв калник, стъкло ляво външно огледало, предна лява врата,
предпазна лайсна предна лява врата, външен държач предна лява врата, задна
лява врата, външна дръжка задна лява врата, предпазна лайсна задна лява
врата, заден ляв панел, задна броня, укрепван, л.ср. кол. и джанта задна лява.
Излага, че изплатеният от застрахователя размер на обезщетението от 1073,69
лева не репарира в пълен размер претърпените вреди, които възлизат на 4 000
лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че към датата на
застрахователното събитие е бил застраховател по договор за Гражданка
отговорност на водача на л.а.«Мерцедес» с рег. № ****, както и че по повод
настъпилото застрахователно събитие е бил уведомен от ищеца, образувал е
щета и е изплатил обезщетение в размер на 1073,69лева. Твърди, че в
уведомлението за настъпилото застрахователно събитие е изявено желание
застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка.
Оспорва иска по размер като твърди, че исканото обезщетение е завишено и
несъответно на действителния размер на вредите.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на предявения иск срещу застрахователя по
чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство,
е да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено
от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди.
По отношение на фактическото основание на иска спорът не е пренесен
пред настоящата инстанция. Наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, механизмът на ПТП, вида на претърпените вреди
и изплатеното извънсъдебно от застрахователя обезщетение в размер на
1073,69 лева, са установени от първоинстанционния съд след правилен анализ
на събраните по делото доказателства, поради което в тази част съдът
препраща към мотивите на обжалваното решение.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
3
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, а за
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
За определяне на възстановителната стойност в първата инстанция са
допуснати първоначална и повторна тричленна САТЕ. Според първоначалната
експертиза стойността на щетите по средни пазарни цени на нови оригинални
части и при средна пазарна цена на труд (34.80 лева с ДДС на час) е 7137.70
лв. с ДДС. Повторната САТЕ дава заключение за възстановителна стойност в
размер на 8471.93 лева при съобразяване на нови оригинални части и
„справедлива“ средна пазарна цена на труд от 43.56 лева с ДДС на час.
Вещите лица сочат, че не са открити като пазарни аналози резервни части от
алтернативни доставчици.
С оглед релевираното в първото по делото заседание и поддържано във
въззивната жалба възражение за наличието на тотална щета на основание
чл.266, ал.3 от ГПК, вр. чл.162 от ГПК, във въззивната инстанция е допуснато
провеждането на допълнителна САТЕ, от заключението на която се
установява, че процесният автомобил е с първоначална дата на регистрация
18.12.2002г. и е икономически, функционално и физически амортизиран,
използва се като товарен автомобил. Към момента на огледа автомобилът е
ремонтиран некачествено. Положената по детайлите боя се лющи, колонка
средна лява е дадена за ремонт и не е възстановена, детайлите, които са дадени
за подмяна, са подменени с втора употреба. Към датата на застрахователното
събитие пазарната цена, на която би се продал автомобилът е 2000-2500 лева,
при цена от 1200 – 1300 лева към настоящия момент. Според вещото лице
стойността за ремонт на процесния автомобил към момента на ПТП по
усреднени цени за оригинални и алтернативни части по среднопазарни цени
от сервизи със и без сертификат за качество в размер на 47 лева на час,
възлиза на 5670.60 лева, с уточнението, че цените за оригинални части са
ориентировъчни, тъй като не са налични в България и не е известно дали
могат да бъдат доставени. След поръчка, внасяне на капаро и доставяне до
България ще е ясно определена цената им. Вещото лице пояснява, че
изчислената стойност за ремонт е имагинерна. В практиката при определяне
на обема и стойността на ремонтите работи се взема предвид стойността на
МПС към датата на ПТП, колко е остатъчният срок на експлоатацията му, като
целта на ремонта е МПС да бъде възстановено без да се нарушават неговите
експлоатационни и технически качества. По време на ремонта в световната
практика е прието да се подменят детайли с втора употреба, които не влияят
върху надеждността. Целта е стойността на автомобила след ремонта да не е
по-висока от средната пазарна стойност. В конкретния случай вратите, които
са определени за подмяна, могат да бъдат подменени с втора употреба, без
това да се отрази на безопасността при експлоатация на автомобила. Нещо
повече автомобилът може да бъде ремонтиран само с части втора употреба
(врати предна и задна лява), защото няма врати произведени от алтернативни
производители, а оригинални части не могат да бъдат доставени, тъй като се
произвеждат до 8-10 години от дата на първоначално пускане на модела.
4
Вещото лице е категорично, че подмяната на вратите с врати втора употреба е
целесъобразна и не нарушава безопасността и функционалността на
автомобила. Стойността на ремонта с части втора употреба и алтернативни
части, при цена за един час труд 18.40 лева на сервизи от най-нисък клас,
възлиза на 1566.11 лева.
Съдът, като взе предвид, че процесният автомобил е отремонтиран с
части втора употреба, без да се представят доказателства за стойността на
ремонта, както и липсата на производство и предлагане на нови такива,
намира, че следва да бъде кредитирано заключението на допуснатата във
въззивното производство САТЕ в варианта, с който се определя
възстановителна стойност по цени за употребявани детайли. Същата обаче
следва да бъде изчислена при средна пазарна цена на труда на сервизи от
всички ценови категории, която според експертизата възлиза на 47 лева на
час, поради липсата на основание за ограничаване на избора на увреденото
лице. При използване на тези параметри по изчисления на съда въз основа на
посочените от вещото лице цени за части и труд, възстановителната стойност
възлиза на 1790.60 лева. Същата се формира след като от определената по
каталожни цени за нови части стойност 5670.60 лева се извади стойността за
предна и задна врата (1500 и 2500 лева) и се добави стойността за
употребявани такива (120 лева).
В тази хипотеза не е налице тотална щета, с оглед събраните данни за
действителна стойност от 2000 – 2500 лева, а по офертни цени 2400 – 8000
лева (видно от представените от ищеца извадки от сайтове за продажба на
автомобили).
След приспадане от тази стойност на вече платеното от застрахователя
обезщетение в размер на 1073,69 лева, се получава остатък от 716.91 лева, до
който размер искът следва да бъде уважен. За горницата над 716.91 лева до
претендираните 7398,24 лева искът се явява неоснователен.
С оглед частичното несъвпадение в изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено за разликата над
716.91 лева до 7398,24 лева и вместо него постановено друго, с което искът
бъде отхвърлен, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано и в частта за разноските, като същото бъде отменено изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца – въззиваем в
настоящото производство, се следват разноски съразмерно с уважената част от
иска в размер на 178.88 лева от общо 1845.93 лева за първа инстанция и в
размер на 120.16 лева от 1240 лева за въззивна инстанция. Възражението на
въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивното
производство е неоснователно, доколкото не надхвърля минимума по
наредбата.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника – въззивник също
се следват разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на
541.86 лева от общо 600 лева за първа инстанция и 765.79 лева от общо 847.96
лева за въззивна инстанция.
По компенсация в полза на въззивника следва да бъде присъдена сумата
от 1008.61 лева.
5
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 970/21.03.2024г., постановено по гр.д.№
6979/2023 г. на Районен съд Варна, в частта, с която „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на В. К. В., ЕГН
********** разликата над 716.91 лева до 7398,24 лева на основание чл. 432,
ал.1 от КЗ, както и в частта за разноските изцяло и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. В., ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
ж.к.„Възраждане“ бл. № 70, ет.11, срещу „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, срещу ап.63, иск с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ за разликата над 716.91 лева до 7398,24 лева, претендирани като
обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Фолксваген Шаран»,
с рег. № *****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 18.11.2022г.
около 10,00ч. в гр. Варна, м-ст „Аладжа Манастир“ по посока на кв. Виница по
вина на водача на л.а.«Мерцедес» с рег. № ****, застрахован при ответника по
договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № *********, със
срок на валидност от 21.10.2022г. до 20.10.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
31.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРДЖАВА Решение № 970/21.03.2024г., постановено по гр.д.№
6979/2023 г. на Районен съд Варна, в останалата му част.
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН ********** с адрес ********, да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, сумата от
1008.61 лева, представляваща сторени във производството съдебно-
деловодни разноски за първа и въззивна инстанция съразмерно с отхвърлената
част от иска и по компенсация, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6