Решение по адм. дело №97/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.145 от АПК, във връзка с чл.39 от Закона за защита на личните данни.

 

Образувано е по жалба на С. Г. И. от с.Драгижево, [улица] против мълчалив отказ на „Вива Кредит“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, да й предостави копие на сключен между тях договор за паричен заем, съдържащ нейни лични данни. В жалбата се твърди, че по арг. на чл.8, пар. 2 от Хартата на основните права на ЕС, мълчаливият отказ възпрепятства правото на И. да получи ясна представа за това дали данните и са обработени добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на нейното съгласие или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Моли се за отмяна на оспорения административен акт, връщане на преписката със задължителни указания към дружеството и присъждане на сторените по делото разноски, в това число пред настоящата инстанция и сторените във връзка с процесуално представителство по ч.адм.дело № 6227/2025 г. по описа на ВАС.

Ответникът по делото, „Вива Кредит“ АД, не изпраща представител. В представено становище, оспорва жалба като недопустима, алтернативно неоснователна, за което излага подробни мотиви. Възразява срещу претендирания от жалбоподателката размер на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Не претендира се разноски по делото.

 

Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателят и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

 

На 10.01.2025г. С. Г. И. депозира до „Вива Кредит“ АД молба за предоставяне на копия от сключени между тях договори за паричен заем. Позовава се на правата си по чл.15 от Регламент 2016/679 като субект на данните. В отговор на искането ответното дружество "Вива Кредит" АД в имейл, изпратен на 10.01.2025 г., уведомява жалбоподателката, че предоставяне на копие от договора за кредит е възможно, след внасяне на такса от 50 лв., съответно за сканирано копие и изпратено по имейл, таксата е 120 лв.

В хода на настоящото производство е приобщена административната преписка, постъпила с писмо вх. № 811/20.02.2025 г. от „Вива кредит“ АД и допълнена с отговор вх. № 2041 от 09.05.2025 г., копие от Тарифа за цени и услуги; копие от Общи условия, приложими към договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние; копие от Тарифа на „Вива Кредит“ АД относима към предлаганите договори за паричен заем в сила от 02.12.2024 г.

При тези факти, които не са и спорни, се налагат следните изводи:

Допустимостта на жалбата е установена с Определение № 7175/26.06.2025 г. по адм. дело № 6227/2025 г. по описа на ВАС, чиито указания за тълкуване и прилагане на закона са задължителни за настоящата инстанция по арг. на чл. 224 от АПК. Това, че практиката на ВАС е разнопосочна, е проблем, който стои пред тази юрисдикция, а не пред настоящата инстанция – чл.125, ал.1 от КРБ.

Настоящият съдебен състав приема, че въпросното писмо от 10.01.2025 г., е издадено във връзка със заявлението на жалбоподателката от същата дата и съдържа в себе си недвусмислен, изричен отказ за предоставяне на достъп до въпросните лични данни на И., като макар и по съдържание лаконични, за него са изложени определени мотиви. Предвид изложеното и с оглед факта, че по делото от страна на ответника е представен изричен отказ за предоставяне на достъп до личните данни на С. И., то жалбата следва да продължи да се разглежда именно като такава, подадена срещу законосъобразността на този акт.

Според чл.16, §1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всеки има право на защита на личните му данни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право, съгласно чл.8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. С цел защита на това право Европейския съюз провежда законодателна политика, за да се гарантира последователно и високо ниво на защита на физическите лица, за да се премахнат препятствията пред движението на лични данни в Съюза, за да бъде равностойно във всички държави членки нивото на защита на правата и свободите на физическите лица във връзка с обработването на такива данни. За реализиране на тази цел е приет Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. Този регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, считано от 25.05.2018г.

Подадената от С. И. молба несъмнено е във връзка с упражняване на правата й по чл. 15 от Регламент 2016/679, а съгласно § 3 на цитираната разпоредба администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, като спорът се свежда до това попада ли в обхвата на споменатото задължение на администратора на данни предоставянето на субекта на данни на копия от носителите на личните му данни – в случая договори за кредит, в каквато насока от жалбоподателката е било отправено изрично искане, по което е налице мълчалив отказ, предмет на настоящото оспорване.

Съдът на Европейския съюз е имал повод да тълкува чл.15, § 3, първо изречение от Регламент 2016/679, който гласи, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. Изхождайки от принципа на прозрачност, предвиден в чл.12, § 1 от Регламент 2016/679 СЕС приема в Решението си от 04.05.2023г. по дело С-487/21, че правото да се получи от администратора копие на лични данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Съдът посочва, че това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори цели документи или извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права. СЕС подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.

В чл.6, § 1, б. "б" от Регламент 2016/679 е регламентирано, че обработването на данните е законосъобразно, ако е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, какъвто е разглежданият случай (обработването на лични данни на жалбоподателката е във връзка със сключен договор за кредит). Жалбоподателката изрично е поискала да й бъде предоставено копие от договор - носител на личните й данни, за да извърши проверка на обработваните данни. В случая съдът приема, че предоставянето на същите е било задължително, за да може жалбоподателката ефективно да упражни предоставеното й с Регламента право. Без значение е целта на това искане и дали жалбоподателката вече е получила екзепляр от договора, дали съхранява или не своя екземпляр от договора. Това са обстоятелства неотносими към задължението на администратора на личните данни съгласно Регламент 2016/679 и ЗЗЛД да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл.37б, във вр. с чл.37в от ЗЗЛД. В случая ответникът не предоставя необходимата информация за проверка на законосъобразното обработване на лични данни. В разпечатка към отговора му са индивидуализирани с номера конкретните договори, посочен като основание за обработката на данни, но вида на вписаните в тях данни не са посочени.

Следва да бъде посочено и това, че не са налице законовите предпоставки за отказ от предоставянето на лични данни. Същите са конкретно изброени в чл. 37а, ал. 1 от ЗЗЛД, съгласно която разпоредба администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл.12 – 22 от Регламент 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл.34 от регламента, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове.

Поради тези съображения жалбата се явява основателна. Оспореният изричен отказ следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Преписката следва да бъде върната на ответника, като администратор на лични данни, за произнасяне по заявлението на жалбоподателката в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в същото.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски в размер на 10 лева държавна такса пред настоящата инстанция и в размер на 30 лева държавна такса пред ВАС е основателна.

На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, пълномощникът на жалбоподателката има право на адвокатско възнаграждение, с оглед представените по делото: договор за правна защита и съдействие за оказване на адвокатска помощ безплатно и пълномощно, поради което предвид фактическата и правна сложност на делото, ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателката адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който е 900 лева и 400 лева за изготвяне на частна жалба пред ВАС.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изричен отказ на „Вива Кредит“ АД за предоставяне на копия на сключени между тях договори за паричен заем, съдържащи лични данни на С. Г. И..

ИЗПРАЩА преписката на „Вива Кредит“ АД за ново произнасяне по искането, при съобразяване с дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона в 7 дневен срок от получаване на влязлото в сила решение.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД с [ЕИК] и адрес на управление гр.София, [улица]да заплати на адвокат С. Ж. П. от адвокатска колегия гр.Пловдив сумата от 1 300 (хиляда и триста) лева на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД с [ЕИК] и адрес на управление гр.София, [улица]да заплати на С. Г. И., с [ЕГН] сумата от 40,00 (четиридесет) лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.