Определение по дело №516/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260018

                                    гр.Кюстендил, 11.01.2021г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на единадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                                   Председател: Ваня Богоева

                                                                                                          Членове: Веселина Джонева

                                                                                                               мл.с. Калин Василев

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№516/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.415 ал.5 от ГПК.

 

Делото е образувано по частната жалба на адв. Д.АНГ.от АК-Пловдив, в качеството му на пълномощник на Л.М.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против определение от 03.09.2020г., постановено по ч.гр.д.№252/2020г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение и е прекратено производството по ч.гр.д.№252/2020г. по описа на ДнРС.

В частната жалба се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Възразява се срещу правилността на констатацията на съда, че в срока по чл.415 от ГПК – едномесечен за предявяване на иск за установяване на вземането, заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска, поради което са приложени неблагоприятните последици на ал.5. Твърди се, че по повод предходно обжалване на определение от 17.06.2020г., с което е била обезсилена заповедта за изпълнение, заявителката е представила с частната си жалба копие от исковата молба, подадена в изпълнение на указанията на съда, с вх.№4058/11.05.2020г., а в самата частна жалба е бил цитиран номера на образуваното по исковата молба дело, поради което се счита, че в рамките на производството са били налице достатъчно данни за изпълнение указанията на съда.

Насрещната страна - М.Л.П.от гр.Бобов дол, не е подала отговор на жалбата в установения от закона срок.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази оплакванията в жалбата, намира за установено следното:

Районен съд-Дупница по ч.гр.д.№252/2020г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, съгласно която М.Л.Л.от гр.Бобов дол, да заплати на заявителя Л.М.М. от гр.Пловдив парични суми, дължими поради неизпълнение на задължения по договори за заем, сключени между страните.

В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът Л. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

В съобщение, получено от заявителя на 12.03.2020г. ДнРС е указал на М. възможността в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението да предяви иск относно вземането си, като довнесе съответната държавна такса, както и я е предупредил, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

С определение от 17.06.2020г. районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.252/2020г. и е прекратил производството по делото, след като е приел, че в рамките на дадения срок заявителят не е представил доказателства да е предявил иск относно вземането.

Срещу така посоченото определение заявителят М., чрез пълномощника си, е подала частна жалба с вх.№6553/07.07.2020г., по която е било образувано в.ч.гр.д.№375/2020г. по описа на ОС-Кюстендил. Основните доводи на жалбоподателя са били в посока – от една страна, че едномесечният срок за предявяване на иска не е бил изтекъл към датата на постановяване на обжалваното определение, с оглед спиране течението на процесуалните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13.03.2020г., а от друга – че искът е бил предявен с депозирането пред РС-Дупница на искова молба с вх.№4058/11.05.2020г., по която е било образувано гр.д.№627/2020г. по описа на съда. Към частната жалба е бил приложен заверен препис от исковата молба с вх.№4058/11.05.2020г. по описа на ДнРС, видно от която Л.М.М. е предявила срещу М.Л.Л.– Попова иск за установяване на вземането, предмет на заповедното производство.

С определение с №260039/01.09.2020г. по в.ч.гр.д.№375/2020г. ОС-Кюстендил е отменил определението от 17.06.2020г. на РС-Дупница и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В мотивите си, въззивният съд е приел, че спрените със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение срокове са продължили да текат, считано то 21.05.2020г., поради което и срокът за предявяване на иска не е бил изтекъл към датата на постановяване на обжалваното определение. Отделно е посочил, че за заповедния съд не съществува задължение да следи служебно за предявяването на иска.

След връщане на делото в районния съд, последният позовавайки се на възприетото от въззивната инстанция разбиране, че срокът за предявяване на иска е започнал да тече на 21.05.2020г. е констатирал, че в рамките на указания един месец от тази дата заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска, поради което отново е постановил обезсилване на издадената заповед за изпълнение и прекратяване на производството по делото. 

При така установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки оплакванията в жалбата и фактите, установими от делото, приема от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.415 ал.5 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява основателна. Съображенията за формирания извод се заключват в следното:

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Дупница съдебен акт–определение от 03.09.2020г. - за валиден и допустим такъв. 

Обжалваното определение, преценено по същество, е неправилно.

Несъмнено е – и това е било изяснено от въззивната инстанция в определението по в.ч.гр.д.№375/2020г. по описа на КнОС - че за заявителя в производството – Л.М., едномесечният срок по чл.415 ал.4 от ГПК за предявяване на иска и по чл.415 ал.5 от ГПК за представяне на доказателства, че това е сторено, е започнал да тече на 21.05.2020г. Също така е вярно, че този срок би изтекъл на 22.06.2020г., съгласно правилото на чл.60 ал.6 от ГПК.

Усложнението в настоящата хипотеза произтича от факта, че преди законовият срок да изтече – с определение от 17.06.2020г. РС-Дупница незаконосъобразно е приложил последиците на чл.415 ал.5 от ГПК и е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение, издадена по делото. При това положение, за да се прецени правилността на обжалвания с настоящата частна жалба акт, следва да се даде отговор на въпроса дали след постановяване на определението на ДнРС от 17.06.2020г. за заявителя в заповедното производство е продължил да тече срокът за удостоверяване предявяването на установителния иск – до и включително 22.06.2020г. Очевидно е, че отговорът на този въпрос следва да бъде отрицателен. След като заповедният съд е приложил правните последици на разпоредбата на чл.415 ал.5 от ГПК, няма как за заявителя да продължава да съществува задължението да представи пред същия съд доказателства за предявяването на иска. Заявителят може да стори това, но то няма да му осигури благоприятен резултат, тъй като постановеното определение е преграждащо развитието на делото и заповедният съд не може сам да го отмени. Защитата на заявителя в тази хипотеза следва да бъде реализирана по реда на инстанционното обжалване и пред по-горния съд в срока за обжалване същият може да сочи и представя доказателства в подкрепа на тезата си.

В конкретния случай, към подадената в срок частна жалба, разгледана по в.ч.гр.д.№375/2020г. по описа на КнОС, Л.М. е приложила заверен препис от подадената пред ДнРС искова молба, входирана на 11.05.2020г. Следва да се приеме, че както искът за установяване на вземането е предявен в срок, така и доказателството, че това е сторено е представено своевременно. Противното не може да бъде споделено, тъй като порочното процесуално действие по преждевременно обезсилване на заповедта за изпълнение е препятствало своевременното упражняване на процесуалното задължение на заявителя и последният не следва да търпи неблагоприятни последици от това. 

След като с определението от 01.09.2020г. по в.ч.гр.д.№375/2020г. КнОС е отменил определението на районния съд от 17.06.2020г. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, заповедният съд е следвало да зачете за своевременно представено доказателството за предявяване на иска, представено с частната жалба. Като не е сторил това, а отново е обезсилил заповедта за изпълнение, ДнРС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Доводи в посока дали съдът дължи извършването на служебна проверка относно наличието на образувано дело по иск по чл.415 ал.1 от ГПК или не, е безпредметно да бъдат излагани, тъй като нямат отношение към подлежащите на изследване факти.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И: 

 

О Т М Е Н Я  определение от 03.09.2020г., постановено по ч.гр.д.№252/2020г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение и е прекратено производството по ч.гр.д.№252/2020г. по описа на ДнРС и В Р Ъ Щ А делото на РС-Дупница.

  

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.                            2.