Определение по дело №143/2021 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260116

гр.Пловдив, 02.03.2021г.

 

Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в закрито съдебно заседание на 02.03.2021г., в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.ч.гр.дело № 143 по описа на АС - Пловдив за 2021г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство на осн.чл.278, във вр. с чл 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 264252/04.02.2021г., подадена от Й.Г.Г., чрез процесуален представител адв.Т.А., против протоколно определение от 28.01.2021г., постановено по възз.гр.дело № 3026/2020г. по описа на ОС - Пловдив, с което се спира въззивното производство до приключване на дело № С-262/2020г. на Съда на Европейския съюз. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното определение, а искането е за неговата отмяна.

В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№265885/17.02.2021г. от насрещната въззиваема страна, О. на М., чрез процесуален представител юрисконсулт И.П., жалбата се оспорва, моли се за отхвърлянето й и за потвърждаване на обжалваното определение

Производството, в което е постановено обжалваното определение, възз.гр.дело № 3026/2020г. по описа на ОС - Пловдив, е образувано по въззивна жалба от О. на М., против решението по гр.д. № 16561/2019г. по описа на РС - Пловдив, с което въззивникът е осъден да заплати на Й.Г.Г. допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, заедно с обезщетение за забава.

С обжалваното протоколно определение се спира, на осн. чл. 229, ал.1, т.7, във вр.633 ГПК, въззивното производство до приключване на дело № С-262/2020г. на Съда на Европейския съюз.

При извършване на дължимата служебна проверка по чл.274, ал.1 ГПК, се приема, че обжалваното определение не е неподлежащо на обжалване, съгласно чл. 631, ал.1, изр.2 от ГПК, която разпоредба в случая е неприложима, тъй като е изключителна и не подлежи на разширително тълкуване и прилагане спрямо определение за спиране, постановено от съд, различен от отправилия преюдициалното запитване, какъвто е и съдът, постановил сега обжалваното определение за спиране.

Ето защо, и тъй като постъпилата въззивна частна жалба е подадена против подлежащо на въззивно обжалване определение, което временно прегражда развитието на производството пред съда, съгласно даденото нормативно тълкуване в т.5 от ТРОСГК на ВКС № 1/2001г. от 17.07.2001г. по т.д. № 1/2001г. на ВКС, на общото основание, предвидено в разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис на насрещната страна за отговор, същата се поставя на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и след като извърши цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира следното:

В частната жалба са изложени следните доводи за незаконосъобразност:Преюдициалните въпроси, поставени от РС- Луковит по дело № С-262/2020г. на Съда на Европейския съюз, нямат отношение към настоящото производство.Молбата за спиране е бланкетна, като в нея не са били посочени конкретни въпроси по спора, за които са от значение поставените пред СЕС преюдициални въпроси.Преюдициалните въпроси не са били предмет на оспорване в настоящото производство.Разпоредбата на чл.631 ГПК не е относима за настоящотопроизводоство, а същата касае производството пред съда, който е отправил преюдициалното запитване.В случая не е налице нито една от изброените хипотези за спиране на производството по чл.229 ГПК.

В разглеждания случай от извършената служебна справка се установява и не се оспорва, че въз основа на отправено от РС - Луковит (България) Преюдициално запитване на 15.06.2020г. - VB/ГДПБЗН към М. – пред Съда на Европейския съюз/СЕС е образувано и е висящо Дело С-262/20 по следните преюдициални въпроси: „Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?“

Противно на неоснователно поддържаното в жалбата, поставените за разрешаване от СЕС преюдициални въпроси за тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време са относими към спора по делото във връзка със заплащането на положения от ищеца нощен труд, поради което отговорите на въпросите в отправеното до СЕС преюдициалното запитване са относими към предмета на спряното въззивно производство, а решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване ще е задължително за въззивния съд, на осн. чл. 633 от ГПК.

Действително, приложимата българска национална процесуално-правна уредба на основанията за спиране на гражданските дела е изчерпателна.В случая, не е налице фактическо основание за спиране, попадащо в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4, с оглед даденото нормативно тълкуване в Тълкувателно решение № 8/7.05.2014г. по тълк. д. № 8/2013г., ОСГТК, ВКС, че преюдициален е (само)този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство и, тъй като по делото, образувано пред СЕС, по запитване по въпроси по приложение на правото на ЕС, не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а с решението по него ще се даде само задължително тълкуване на норми от правото на ЕС.Както основателно се поддържа в жалбата, не е налице някоя друга от изрично предвидените хипотези за спиране в чл.229, ал.1, т.2-6 ГПК.Основателно е и поддържаното в жалбата, че образуването на дело пред СЕС по преюдициално запитване по относими за спора по делото въпроси не е изрично предвидено в българския процесуален закон като основание за спиране на делото пред български съд, различен от съда, който е отправил преюдициалното запитване, респективно основателен е доводът в жалбата, че основанието за спиране по чл.631, ал.1 ГПК касае производството пред съда, отправил преюдициалното запитване.

Следва обаче да се съобрази формираната съдебна практика на ВКС по аналогични случаи, създадена с Определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д.№ 631/2019г., 4.г.о., доразвита и с Определение № 262/11.08.2020г. по ч.т.д.№ 844/2020г., 1.т.о., която приема, че и в случаите, когато пред друг български съд, различен от отправилия преюдициалното запитване, се поставят за разрешаване въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, във връзка с които вече е отправено преюдициално запитване, другият съд също следва да спре производството пред себе си до произнасянето от СЕС по отправеното преюдициално запитване, като правното основание за спиране на производството е чл.229, ал.1 т.7, във вр. чл. 633, във вр. чл. 631 ГПК.Съображенията за това са следните:Съгласно разпоредбата на чл.628 ГПК, винаги, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд следва да отправи преюдициално запитване до СЕС, като с отправяне на запитването се спира производството (чл.631 ал.1 изр.1 ГПК), а след произнасянето на СЕС производството се възобновява (чл.631 ал.2 ГПК). Тъй като решението на СЕС по отправено преюдициално запитване е задължително не само за съда, който е отправил запитването (първия съд), но също така за всички други съдилища и учреждения в Република България (чл.633 ГПК), за всеки следващ съд е безпредметно (и недопустимо) да отправя преюдициално запитване по същите въпроси, поради което следва да спре производството по делото и да изчака произнасянето от СЕС по преюдициалните въпроси.

Ето защо, тъй като по относими за спора по спряното дело преюдициални въпроси вече е било отправено от друг съд преюдициално запитване, по което е образувано и висящо пред СЕС Дело С-262/20, и по тези преюдициални въпроси е недопустимо отправяне на ново преюдициално запитване, а отговорите на СЕС по постановените въпроси ще бъдат задължителни за всички държавни органи и съдилища в Република България при разрешаване същите въпроси, законосъобразно въззивният съд е спрял производството пред себе си до даване на отговори на въпросите от СЕС, като правното основание за спирането на делото е чл.229, ал.1 т.7, във вр. чл. 633, във вр. чл. 631 ГПК.

При съвпадане с крайните изводи, обжалваното определение, като процесуално законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от това, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА, протоколно определение от 28.01.2021г., постановено по възз.гр.дело № 3026/2020г. по описа на ОС – Пловдив, с което, на осн. чл.229, ал.1, т.4, във вр. чл.631, ал.1, във вр. чл.633 ГПК, се спира въззивното производство по делото до приключване на дело № С-262/2020г. на Съда на Европейския съюз.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: