РЕШЕНИЕ
№249/12.2.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На дванадесети февруари Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4718 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.И.П.
с ЕГН ********** ***234/13.07.2017 год. на впд началник група към ОД МВР Варна,
сектор ПП Варна, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на осн.
чл.177,ал.4,предл.1,вр. чл.177,ал.1,т.2, предл.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1200 лв..
С
жалбата се моли за отмяна на НП, като се излага тезата, че същото е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Твърди се, че при съставянето на АУАН
са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, като не
е отразено правилно обстоятелствата по нарушението, не е изяснена фактическата
обстановка. Твърди се, че жалбоподателя не е разбрал за какво нарушение е
наказан. Навеждат се доводи и за допуснато нарушение на чл.27,ал.2 от ЗАНН при
определяне на административното наказание.
В съдебно
заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От
фактическа страна:
С атакуваното
наказателно постановление на Т.И.П. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 1200 лв., затова, че на 08.06.2015
год. около 16.50 часа в гр.Варна, по бул.” Сливница” на автобусна спирка „ Илия
Димитров” в посока центъра на града управлява лек автомобил с рег. № ***без
СУМПС-неправоспособен. Нарушението е извършено повторно, видно от НП №
14-0433-000266/14.08.2014 год. по чл.177,ал.1,т.2, предл.1 от ЗДвП по описа на
01 РУП Варна, връчено на 11.09.2014 год., влязло в сила на 19.09.2014 год..НП
се издава на основание постановление №
3398/2017 год. на РП Варна за прекратяване наказателното производство по ДП №
69/2017 год. по описа на сектор ПП Варна – нарушение на чл.150 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните и
приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от
съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е
депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
НП
е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед
№ 8121з-746/01.06.2017 год. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е
съставен от компетентно лице.
НП
е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който - ако
прокуратурата прекрати досъдебно производство, какъвто е процесния случай,
административно наказващия орган може да издаде НП – независимо от наличието
или липсата на съставен АУАН. В последния случай срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, ще тече от момента на отказа на прокуратурата да образува досъдебно
производство или от издаване на постановлението за прекратяване на образуваното
такова, респективно от влизане в сила на съдебния акт за прекратяване на
производството .
В
конкретния случай нарушението е извършено на 08.06.2015г., постановлението за
прекратяване на ДП е издадено на 21.06.2017г., а НП е издадено на 13.07.2017г.,
поради което и следва да се приеме, че всички давностни срокове за реализиране
на отговорността на жалбоподателя са били спазени. Самото наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Разпоредбата
на чл. 150 от ЗДвП предвижда, че всяко превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач.
Фактическото
описание на нарушението е ясно и не буди никакви съмнения относно факта за
липсата на правоспособност у водача на МПС към инкриминираната дата. В случая
не са налице изключенията, изброени в разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП – когато
МПС е учебно и се управлява от кандидат по време на обучението му и при
провеждане на изпита за придобиване на правоспособност. Видно от приложените по
административно наказателната преписка доказателства е, че на 22.01.2013 год.
жалбоподателя П. е изгубил правоспособност по смисъла на чл.157,ал.4 от ЗДвП /
отнети всички 39 контролни точки/. Възстановил е правоспособността си по
смисъла на чл.157,ал.5 от ЗДвП на 24.11.2015 год. когато му е било издадено
СУМПС № 28285280/26.11.2015 год., валидно до 26.11.2025 год..
Видно от горното
е ,че към 08.06.2015 год. П. не е бил правоспособен водач на МПС.
Безспорно се
установява и квалифициращия признак на вмененото на жалбоподателя нарушение –
повторност, тъй като е управлявал МПС без да притежава СУМПС, в едногодишния
срок от наказването му с наказателно постановление за същото нарушение.
Съгласно дадената в § 6, т.33 от ДР на ЗДвП легалната дефиниция, „повторно” е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение.
Видно от НП № 14-0433-000266/14.08.2014год.
/л.19/, на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1-ро от ЗДвП, П. е бил
санкциониран с глоба в размер на 300 лева, за извършено от него нарушение на
разпоредбата на чл.150а от ЗДвП. Постановлението е връчено на 11.09.2014 год. и
е влязло в сила на 19.09.2014 год.. Настоящето деяние жалбоподателят П. е
извършил на 08.06.2015 год..
Приложената от
АНО санкционна разпоредба е тази по чл. 177, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 пр. 1 от ЗДвП / в редакцията и към момента на нарушението - 08.06.2015 г. - ДВ, бр. 37
от 2015 г.) /, предвижда наказание глоба от 300 до 1500 лв. за този, който
повторно управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление. Аналогична разпоредба се съдържа и понастоящем
в чл. 177, ал. 5 от ЗДвП (Предишна ал.
3, доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от
07.08.2012 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г.), където е посочено, че когато нарушението по ал. 1, т. 1, 2 и 3
и ал. 2 е извършено повторно, наказанието е глоба от 300 до 1500 лв., а за
повторно нарушение по ал. 3 и 4 наказанието е глоба от 1000 до 5000 лв.
Следователно и понастоящем за конкретното нарушение е предвидена същата
санкция. Поради това и не се налага да се изследва кой закон е по-
благоприятен, доколкото санкциите са еднакви.
Наложеното на жалбоподателя наказание е към
максималния предвиден в разпоредбата на чл.177, ал.4 от ЗДвП размер – глоба от 1200 лева. Съдът не намира
основание за намаляването й, тъй като отегчаващо вината обстоятелство се явяват
изключително многобройните нарушения по ЗДвП, видно от справката за нарушител и
който факт е бил отчетен и отразен от наказващия орган в НП. Многобройните
нарушения по ЗДвП разкриват висока степен на обществена опасност на дееца,
както и трайното му нежелание да се съобразява с установените правила за
управлението на МПС, поради което намаляване на глобата в по-малък от
определения в обжалваното НП размер, би било неоправдано и неотговарящо на
целите на административното наказание.
Правилно
наказващият орган е преценил, че нарушението не съставлява маловажен случай, доколкото
касае правилата за безопасност на движението, а като генерална цел – опазване
здравето и живота на гражданите.
.
Предвид
горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд,
четиридесет и пети състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
17-0819-003234/13.07.2017 год. на впд началник група към ОД МВР Варна, сектор
ПП Варна,с което на Т.И.П. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.150 от ЗДвП
на осн. чл.177,ал.4,предл.1,вр. чл.177,ал.1,т.2, предл.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1200 лв..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: