МОТИВИ към
присъда № 38 от 24.07.2019 година
постановена по НОХД № 283 по
описа за 2019 година на Окръжен съд – Хасково.
Окръжна
прокуратура – Хасково, е повдигнала и предявила обвинение против подсъдимия М.А.,
***** гражданин, живущ във ***** ***** *****, за престъпление по чл.242 ал.1 б.
„Д“ от НК - за това, че на 31.12.2018г. през ГКПП „Капитан Андреево“
общ.Свиленград, обл.Хасково, пренесъл през границата на страната, от Р.Турция,
в Р.България, без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели,
в големи размери - златни изделия с общо нето тегло 2563.10 грама, а именно: 18
бр. златни гривни проба 916 с общо нето тегло 434.00 грама, 2 бр. златни
колиета проба 916 с общо нето тегло
111.20 грама, 2 чифта златни обици проба 916 с общо нето тегло 17.90 грама и 2
бр.златни кюлчета проба 995.0 с общо нето тегло 2000.00 грама, всичко на обща
стойност 177033.53 лв.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Хасково, поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, което
намира за доказано и иска, да му бъде наложено минималното предвидено за
престъплението наказание, при условията на чл.54 от НК. Да се отнемат в полза
на Държавата вещите предмет на престъплението, а превозното средство като непослужило
за контрабандата, да му се върне.
Защитникът на
подсъдимия, намира повдигнатото обвинение за недоказано и иска да бъде оправдан.
В пледоарията си посочва, че намереното у подсъдимия злато не било за търговски цели, а за лични
нужди и не знаел, че трябва да го декларира, което не му било разяснено и от
митническите органи.
Подсъдимия дава
обяснения в които заявява, че закупил златните изделия преди време от Р.Турция
като подарък за децата си. Не ги укривал и не знаел, че следва да ги декларира
пред митническите служители, които не го поканили да стори това. Не видял и
табели на граничния пункт, в тази насока. В личната си защита се придържа към
изложеното от защитникът си, а в последната си дума, изразява същите
обстоятелства, включително, че кюлчетата били за разноски по събития – сватба и
годеж.
Съдът като
прецени събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия М.А.
е ****** гражданин, владещ добре ***** и ***** език, *******,
живущ в с.******** ********* и притежаващ недвижимо имущество там и в ***** /******
в гр.*****/. Същият е *****, има *** ***** деца – **** **** **** *** - св. К.А..
На 18.12.2018г. около 08.00 часа сутринта, подсъдимия влязъл в Р.България през
ГКПП „Калотина“, управлявайки собствения
си лек автомобил „Дачия Логан“
с **** рег. № ** ** **, пътувал сам. На същата дата, около 12.00 часа излязъл с
автомобила през ГКПП „Капитан Андреево“, в посока Р. Турция. След това, на
31.12.2018г. малко преди полунощ, около 23.30 часа отново с автомобила и сам,
влязъл в Р.България през същия ГКПП „Капитан Андреево - шосе“ идвайки от Р.Турция
и се установил на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“. В багажът си /чанти/
поставен в автомобила, подсъдимия носел три кутии съдържащи нови златни бижута - общо 18 бр. гривни - 434 гр., два чифта
обици - 17.90 гр. , две колиета - 111.20 гр. всички с проба на златото 916, а в
джобовете на якето си и две златни кюлчета от по един килограм и проба 995,
също нови. Общото нето тегло на златните изделия било 2563.10 гр. На ГКПП
„Капитан Андреево“ при влизане от Р.Турция, на видно място имало поставени
указателни табели преди митническия контрол, на които на няколко езика сред
които немски и турски, били посочени стоките и количествата, включително валута
и валутни ценности - благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от
тях, подлежащи на деклариране и размерите, неподлежащи на такова. По същото
време на пункта, на работа като *** *****, бил св.С.П. който преди митническия
контрол, осъществявал паспортен и полицейски контрол, на влизащите в страната
ни лица и МПС, като проверявал за укрити лица и хранителни продукти, над
разрешеното количество. При пристигането на подсъдимия, свидетелят го попитал
за такива, на турски език. Подсъдимия му отговорил отрицателно и свидетеля при
проверката не открил такива в автомобилът му. Огледал и багажът му, но отвън и повърхностно,
понеже нямал право да го отваря, като не забелязал кутиите с бижута. След
полицейския контрол, подсъдимия се придвижил с автомобила на линията за
митническа проверка, която тогава се извършвала от ****** ******* - свидетелите
П.Т. и Д.Б., които били на работа. Св. Т. попитал подсъдимия на турски език,
дали има нещо за деклариране. Последния му отговорил отрицателно. След
отговора, свидетеля пристъпил към митническа проверка на личният му багаж. При
проверката, в чанта на предната пасажерска седалка в автомобила, свидетеля намерил
сред багажа едната кутия със златни бижута и попитал подсъдимия дали има още
такива. Последния отново отговорил отрицателно. Св.Т. продължил с проверката и
в останалия багаж на подсъдимия, поставен в пътни чанти, които последния
извадил от автомобила, намерил другите две такива кутии с бижута, укрити сред
багажа, както първата. След намирането им, свидетеля отново попитал подсъдимия
дали има още. Последния пак отговорил отрицателно, тогава свидетеля проверил якето,
което подсъдимия държал и в джобовете му, намерил кюлчетата увити в черни полиетиленови
торбички. След намирането на златните изделия, подсъдимия не ги декларирал. Автомобилът
на подсъдимия бил изпратен на рентгенов контрол, при който не се установило в
него да има укрити други вещи. Случилото се било възприето до някъде от св. Б.,
който бил наблизо. След намирането на златните изделия подсъдимия казал, че били
за децата му. По повод случилото се, св.Т. уведомил прекият си ръководител. Бил
извикан и експерт който установил, че намерените при проверката златни изделия
са действително такива, а пробата им е 916 / 22 карата/ за накитите и 995/
23.95 карата/ за кюлчетата, установено било и теглото им посочено по - горе. За
случилото се св.Т. съставил против подсъдимия АУМН № 2683/ 01.01.2019г. за
нарушение по чл.18 ал.1 вр. чл.14а ал.1 от Валутния закон, чл.5 ал.1, чл.9 ал.1
и 2 от Наредба Н-1/2012 г. и била образувана административна преписка по която,
с разписка № 0134574 бил задържан лекия автомобил на подсъдимия, ведно с
регистрационния талон и контактен ключ, а с разписка № 0134573, златните изделия.
Били уведомени и разследващите органи и на 01.01.2019г. с първото действие по
разследването - разпита на св. Т., при условията на чл.212 ал.2 от НПК, против
подсъдимия било образувано досъдебното производство за престъплението по чл.242
ал.1 б. „Д“ от НК, за което е предаден на съд, с обвинителния акт. След
образуването на разследването, административно наказателното производство за
същото деяние, било прекратено. С протокол за доброволно предаване, св.Т.
предал по досъдебното производство намерените у подсъдимия златни изделия с
кутиите, лекият му автомобил с документите и контактния ключ. Златните изделия били
огледани като веществени доказателства с участието на вещи лица и подробно описани
в съставения протокол от 03.01.2019 г. по вид, брой, грамаж, чистота на златото,
което е идентично с установеното при намирането им а именно, че са с общо нето
тегло 2563.10 грама и представляват: 18 бр. златни гривни проба 916 с общо нето
тегло 434.00 грама, 2 бр. златни колиета
проба 916 с общо нето тегло 111.20 грама, 2 чифта златни обици проба 916
с общо нето тегло 17.90 грама и 2 бр. златни кюлчета проба 995.0 с общо нето
тегло 2000.00 грама, били и фотографирани. Върху две от кутиите за бижутата, които
били еднакви, е установен надпис „A. K. A. G. tel. *******
N. K.l C. C. K. O. A. I./ H., третата кутия била кафява, без надпис. Върху
кюлчетата имало също еднакъв надпис - „ Valcambi Suisse 1 kg gold 995,0 CHI
ESSAYEUR FONDEUR“, едното било с № AV 28497, другото с № AV 28497 /л.34-43
д.п./. С протокол от 04.01.2019г. като веществено доказателство, бил огледан и
автомобилът на подсъдимия и фотографиран /л.47-51 д.п./.
На досъдебното
производство била назначена оценителна експертиза на златните изделия / л.56-60
д.п./ изготвена от вещото лице В.Д., чието заключение бе изслушано. В
заключението си вещото лице посочило, че инкриминираните златни изделия - бижута
и кюлчета / последните и за последваща изработка на златни изделия /, били в
готов вид за търговска цел. При установяване на стойността им, вещото лице изследвало
цената на златото като материал на световната борса и посочило, че базовата
стойност на 1 гр. бижутерско злато проба 995.0 / 23.95 карата/ - за кюлчетата, е
69.85 лв., а на 1 гр. злато проба 916 / 22 карата / ведно със стойността на
изработката - за бижутата, в готов вид за търговска цел, е 66.30 лв. Общата
стойност на златните изделия с общото нето тегло 2563.10 грама, е определена на
177 033.58 лв., към 31.12.2018г.
От прочетеното
по реда на чл.282 ал.3 от НПК, заключение по назначената на досъдебното
производство, стоково оценъчна автотехническа експертиза / л. 66-79 д.п./ на
вещото лице К. е установено, че общата пазарна стойност на лекия автомобил „Дачия Логан“ с ****** рег. № **
** ** собственост на подсъдимия, към датата на деянието, е 2988.15 лв.
В хода на съдебното следствие, бяха
представени документи на чужд език /немски и турски/ придружени с превод на
български, за доходите на подсъдимия, притежаваните от него недвижими имоти,
копие на фактура № 018550/19.05.2017г. според която закупил от фирма „Гюмюшлер
Куюмджулук Мерсур Гюмюш“ Искендерун - Турция, злато на кюлчета - 2516.26 гр. на
стойност 334159 турски лири, информационен формуляр, че на 21.04.2017г. наел сейф в банка в Турция, документи за
предстоящ ***** на ******. Опростено удостоверение за идентичност при превоз на
стоки, при натоварено движение по пътищата, издадено на 27.02.2018г. от главна
митническа служба Щутгарт, според което на същата дата подсъдимия излязъл от
границата с четири златни монети посочени по година и тегло и колие 22 карата
9.14 гр., с предполагаем момент на повторно влизане - 29.03.2018г., срок за
повторно внасяне -15.04.2018г. В обясненията си подсъдимия заявява, че закупил в
Р. Турция като подарък за децата си по случай сватбите им, намерените златни
изделия с фактурата през 2017г., в която продавачът приравнил бижутата към по -
високата проба на кюлчетата. Твърди, че ги заплатил със собствени средства,
които занесъл в Турция според разрешеното / на човек по 10 000 евро/, такива от
родителите му, които живеели **** и от ***** му ***** - св. Е.Б., като съхранявал златните изделия в наетия сейф, в
който останали, понеже годежът на ***** ** през ****., се провалил. През
декември 2018г. пътувал до Турция и на прибиране взел златните изделия за да ги
занесе в Германия, а при влизане в Р. България показал чантите в които били на
първия служител, който не му казал, че следва да ги декларира. Отрича да е
виждал табели на ГКПП, указващи подлежащите на деклариране стоки, включително
злато и твърди, че не бил уведомен за това от митническите служители при
проверката, които разговаряли с него на български език. Заявява, че разбирал
отлично само немски, а турският език, знаел от родителите си. След прочитане на
обясненията му от досъдебното производство, дадени на 02.01.2019г. в
присъствието на преводач и служебен защитник, с оглед възникналите противоречия
за езика, в които обяснения освен, че признал вината си и посочил че не знаел, че
трябва да декларира инкриминираното злато, посочил още, че знаел отлично
писмено и говоримо немски и турски език. След прочита, подсъдимия заявява, че
не били верни и за документите които подписал, му било обяснено, че са формалности.
За декларираното пред немската митница злато на 27.02.2018 г. - монети и колие
, посочва, че било старо, носел го за поправка в Турция и се върнал с него в
Германия.
Описаната
фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на свидетелите П.Т.,
проведената му очна ставка с подсъдимия, показанията на св. Д.Б. и прочетените му
по реда на чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК, показания от досъдебното производство,
показанията на св. С.П., св.К.А., св.Е.Б., обясненията на подсъдимия и
прочетените му по реда на чл. 279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК такива от 02.01.2019г.,
дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник, заключенията на
вещите лица Д. и К. по експертизите, писмените материали прочетени и приобщени
по реда на чл.283 от НПК, предявените по чл.284 от НПК веществени доказателства,
включително фотоалбумите за инкриминираните златни изделия
и МПС, за които страните не желаят изрично предявяване.
Съдът кредитира
изложеното в показанията на ***** **** - свидетелите Т. и Б., включително
прочетените на последния такива от досъдебното производство, с изключение на
твърденията му пред съда, че част от златните изделия били укрити в багажника
на автомобила на подсъдимия. Изложеното в кредитираната част от показанията на
тези свидетели е взаимносвързано, непротиворечиво, кореспондиращо по между си и
с останалите събрани доказателства, включително заключенията на вещите лица, показанията
на св.П. – ****** ***** ******, които съдът също кредитира. Този свидетел е
първия служител контактувал с подсъдимия на турски език, който обаче не му осъществил
митническия контрол, понеже нямал такива правомощия. Изложеното от свидетеля, който
също не забелязал кутиите със златни накити в багажа на подсъдимия, подкрепя показанията
на св. Т., че били укрити и подсъдимия не ги декларирал, след поканата от последния,
направена практически неколкократно, след намирането на всяко от количествата златни
изделия. В същата насока са показанията на св. Б. в кредитираната част и
писмото на митницата за наличието на указателните табели на няколко езика, сред
които такива разбираеми от подсъдимия и очертаващи стоките, включително
благородните метали и количества подлежащи на деклариране, респективно не.
Досежно обясненията на подсъдимия в които отрича, да е разбрал и уведомен за
задължението си да декларира златните изделия пред ******* ****** – св.Т. на
ГКПП „ Капитан Андреево“ , както и, че знаел единствено отлично немски език, то съдът
не ги кредитира и намира, че са защитна версия изградена от самия подсъдим.
Това е така защото освен, че не са подкрепени от останалите кредитирани
доказателства посочени вече, не са подкрепени и от заявеното от самия подсъдим,
в прочетените му от досъдебното производство обяснения, дадени в присъдствието
на адвокат и преводач, че знае отлично немски и турски език. Впрочем в съдебно
заседание подсъдимия уточнява, че по - разбираем за него бил немският език с
баварски акцент и за ненарушаване правото му на защита, по негово искане бе
заменен преводачът с този, желан от самия подсъдим. Представената фактура от
2017г. касае закупено злато на кюлчета, не и на бижута и в по – малко
количество от намереното у подсъдимия. При положение, че фактурата удостоверява
продажба на инкриминираното злато, ако тя е включвала и бижута, същите е следвало
да намерят отражение в нея, дори при приравняването им към злато от по - висока
проба. Такива отразени обстоятелства във фактурата липсват и не може да се
приеме, че тя удостоверява закупуването на инкриминираните златни изделия. Това
не може да се извлече и от обстоятелството, че две от кутиите в които били
бижутата, носят наименованието на фирмата, издател на фактурата. От документите
за сейфа в Р. Турция, нает преди издаването на фактурата, също не става ясно
какво се съхранявало в него. Изложеното
от св.А., който е *** на подсъдимия и посочва, че златото било предназначено за
него и сестра му е ирелевантно за престъплението и е защитна версия в подкрепа
на подсъдимия. Същото се отнася и за показанията на св.Е.Б. – **** **** на
подсъдимия. Самата тя посочва, че от ** години двамата били ****. Въпросното
злато било за децата им и струвало около 100 000 евро заплатено по равно,
от нея и подсъдимия, като не знаела дали родителите му, с които поддържала
връзка, когато били в Германия, предоставили средства за закупуването. Тези
твърдения на свидетелката, са в противоречие с обясненията на подсъдимия и показанията
на св.А., че част от средствата, били дадени и от родителите на подсъдимия. По
нататък свидетелката заявява, че преди развода спестявали заедно с подсъдимия,
но за златотото тя му дала 10 000 евро които взела като кредит, после, че
не знаела колко парични средства му дала. Последното твърдение изключва предходното
й, че дала половината пари за златото и е съвсем нелогично, при покупка на семейно
злато както се твърди, което е на значителна стойност, свидетелката да не знае
каква част от средствата е предоставила, след като заявява, че дала такива.
При така
установената и приета фактическа обстановка съдът намери ,че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна, престъплението по чл.242 ал.1 б. „Д“
от НК, в чието извършване е обвинен и го
призна за виновен в това, че на 31.12.2018г. през ГКПП „Капитан Андреево“
общ.Свиленград, обл.Хасково, пренесъл през границата
на страната, от Р.Турция, в Р.България, без знанието и разрешението на
митниците, стоки за търговски цели в големи размери – златни изделия с общо
нето тегло 2563.10 грама, а именно: 18 бр. златни гривни проба 916 с общо нето
тегло 434.00 грама, 2 бр. златни колиета
проба 916 с общо нето тегло 111.20 грама, 2 чифта златни обици проба 916
с общо нето тегло 17.90 грама и 2 бр.златни кюлчета проба 995.0 с общо нето
тегло 2000.00 грама, всичко на обща стойност 177033.53 лв.
От обективна страна за посоченото престъпление
безспорно е, че на цитираната дата, подсъдимия с лекият си автомобил,
пристигнал от Р.Турция, преминал през държавната ни граница и влязъл в Р.България,
през ГКПП „Капитан Андреево“ носейки инкриминираните златни изделия, предмет на
контрабандата, които пренесъл без знанието и разрешението на митниците. Това е
така защото вместо да ги декларира, както бил длъжен, заявил на митническия
служител, че няма нищо за деклариране. Задължението за декларирането им, за подсъдимия,
произлиза от разпоредбите на Валутния закон и НАРЕДБА № Н-1 от 1.02.2012г.
уреждаща пренасянето на благородни метали, скъпоценни камъни изделия със и от
тях и парични средства, през границата на страната. Това задължение за него е възникнало
на първо място защото идва от трета страна която е извън ЕС и според чл.14а ал.1
от ВЗ декларирането е задължително, а не при поискване. На следващо място е
било налице и другото кумулативно условие за задължително деклариране, уредено
в чл.5 ал.1 от Наредбата понеже пренасяните от подсъдимия златни изделия са
били с нето тегло 2563.10гр. и значително са надхвърляли допустимия лимит по чл.4
т.1 и 2 от Наредбата, неподлежащ на деклариране - общо до 37 грама злато в
необработен, полуобработен вид и на монети, без оглед съдържанието на злато, а за
бижутата - общо до 60 грама също без оглед съдържанието на злато. Именно с тези
обстоятелства подсъдимият е бил запознат от поставените указателни табели и
негово задължение е било да ги спази, като подаде декларацията по чл.9 от
Наредбата за пренасяните златни изделия, без покана от митническите органи.
Това подсъдимия не сторил дори и след поканата от страна на св. Т., а зявил, че
няма нищо за деклариране, което дифинитивно е невярно декларане по смисъла на чл.8
ал.3 от Наредбата и обосновава също пренасянето на златните изделия, без
знанието и разрешението на митниците. Количеството на въпросните изделия –
разнородни златни бижута и две кюлчета, всички нови, общо над два килограма и
половина, а кюлчетата на практика освен инвестиционно злато и такова служещо за
изработка на бижута, на стойност 177 033.53 лв. ,надхвърляща 70 минимални
работни заплати за страната / към датата на деянието МРЗ е 510лв./ сочат, че са
налице и останалите два обективни признака на престъплението по чл.242 ал.1 б.”Д”
от НК, а именно златните изделия съставляват „стоки за търговски цели” и са в
големи размери. Това, че са стоки за търговски цели се извлича и от
обстоятелството, че поради вида, количеството и стойността си, не попадат в
обхвата на чл.1 т.21 от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446
очертаващ кои стоки не са с търговски характер. Ето защо чл. 5 ал.2 от
Наредбата ги третира като стоки с търговски характер и за тях по отношение на
облагането се прилагат Регламенти
2913/92, 2454/93 и 2913/92 за Митническия Кодекс на Общността- т.е са
стоки за търговия и е без значение намерението с което подсъдимия ги закупувал,
както и че ги държал в Р. Турция дълго време до пренасянето им. Обстоятелството,
че са пренесени всички наведнъж, сочи на намерения различни от тези, да се
раздадат за семейни подаръци.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при условията на пряк умисъл,
установен от действията му. Последния е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал общественоопасните последици и е искал настъпването им. Това е така
защото е бил запознат с режима за движението на пари и злато извън ЕС и при
внос. В тази насока, освен обективно установеното за поставените табели на ГКПП
„Капитан Андреево“ на влизане от Р. Турция, указващи на езици каквито
подсъдимия знаел, стоките подлежащи на деклариране и количествата които не
следва да се декларират, е също уведомлението от митническата служба в Щутгарт
от 27.02.2018г., когато спазил този режим декларирайки за износ и последващ
внос, златни монети и накити различни от инкриминираните, както и твърдението
му, че пренасял парите за закупуването на златото в Турция, като спазвал
допустимия размер/ до 10 000 евро/. За прекият му умисъл говори също избраната
дата и час за преминаване през ГКПП - 31.12.2018г. малко преди настъпването на новата
година, което е сторено явно разчитайки на липса на бдителност, у митническите
служители. При намирането на отделните кутии със златни изделия подсъдимия отричал
да има други такива, въпреки че имал и така до намирането на всички златни
изделия, което също очертава прекият му умисъл. Подбудите за деянието са
стремежът за лесно облагодетелстване и незачитане на установения ред за
пренасяне на стоки през границата на страната ни, която е външна за ЕС, като
материалното състояние на подсъдимия е въобще ирелевантно, за състава на
престъплението. Ето защо предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен
по обвинението по чл.242 ал.1 б.“Д“ от НК, а не за престъпление по чл.251 от НК
което макар бланкетно, като деяние на практика е еднакво, но в случая се
установи, че пренасяните златни изделия, са за търговски цели.
По наказанието :
За
престъплението по чл. 242 ал. 1 б”Д” от НК е предвидено наказание „Лишаване от
свобода” от три до десет години и „глоба” от 20 000 до 100 000 лв.
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на
деянието и дееца. Смекчаващите и отегчаващи вината му обстоятелства, установени
по делото. Обществената опасност на дееца очевидно не е висока, като смекчаващи
вината му обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, липса на установени други противообществени прояви, това, че
контрабандата е извършена без използване на тайник или вземането на други мерки,
за да остане деянието неразкрито. Степента
на обществена опасност на деянието обаче не е ниска, а като отегчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, съдът прие голямото количество и твърде високата
стойност, на инкриминираните златни изделия. Предвид изложеното съдът намери, че са налице
многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, при които и най-
лекото предвидено за престъплението наказание, се явява несъразмерно тежко. Ето
защо му определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК като
му наложи наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 8 месеца, което е под най - ниския предел на
това наказание предвиден за престъплението. Доколкото подсъдимия не е осъждан,
наложеното наказание „лишаване от свобода“ е под 3 години, съдът намери, че за
поправянето и превъзпитанието му, не се налага ефективното изтърпяване на това
наказание и на основание чл.66 ал.1 от НК, отложи изпълнението му за срок от 3 години.
Наред с посоченото наказание “лишаване от свобода“, съдът наложи на подсъдимия
и кумулативно предвиденото наказание „глоба” което определи в размер на ½
под предвидената долна граница от 20 000 лв. за престъплението, а именно „
глоба“ в размер на 10 000 лв. На
осн. чл.242 ал.7 от НК съдът отне в полза на Държавата предметът на
контрабандата - златните изделия с общо нето тегло 2563.10 грама : 18 бр. златни
гривни проба 916 с общо нето тегло 434.00 грама, 2 бр. златни колиета проба 916
с общо нето тегло 111.20 грама, 2 чифта златни обици проба 916 с общо нето
тегло 17.90 грама и 2 бр. златни кюлчета, проба 995.0 с общо нето тегло 2000.00
грама , всичко на обща стойност 177 033.53 лв., намиращи се на съхранение
в банков трезор ползван от Агенция Митници. Доколкото подсъдимия е превозвал
контрабандираните вещи, при пренасянето им през границата на страната със
собственият си лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ** ** **, чиято стойност е и
значително по-ниска от тази на контрабандираната стока, съдът прие, че
автомобилът също е послужил за контрабандата и на основание чл.242 ал.8 от НК,
го отне в полза на Държавата ведно с регистрационния талон и контактния ключ.
По отношение на трите броя кутии от бижута /в които са били контрабандираните
такива /, като вещи чието притежаване не е забранено, разпореди да се върнат на
подсъдимия, а предвид постановената присъда с която го призна за виновен, го
осъди да заплати в полза на Държавата и направените по делото разноски в общ
размер 397.68 лв., от които 367.68 лв. по сметка на Агенция Митници, а по
сметка Окръжен съд Хасково, сумата от 30 лв.
С така постановената присъда съдът намери, че
ще се постигнат целите на личната и генерална превенция, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на обществото.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
Съдия: