Р Е Ш
Е Н И Е № 447
гр.Стара Загора, 19.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІII състав, в публично
съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова,
като разгледа докладваното от съдия Манолов
административно дело №543 по описа за 2020г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на В.Е.А. срещу Заповед №349з-2222/12.08.2020г. на
Директора на ОД на МВР Стара Загора, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една
година“. В
жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение
на процесуалния и материалния закон, в противоречие с предвидената от закона
цел и при допуснати съществени процесуалния нарушения. Твърди се, че от
мотивите на заповедта не става ясно в какво точно се изразява нарушението и
въобще предвид времевата обстановка е непонятно за какво нарушение
жалбоподателят е наказан. Обосновава се, че мотиви досежно това, че извършеното
представлява системно нарушение липсват. Обоснова се, че не е ясно защо
наказващият орган приема, че е налице системност при условие, че за това е
необходимо жалбоподателят да е наказван минимум два пъти за такива нарушения.
Не ставало ясно защо се приема, че стореното в автомобила следва да се
приравнява именно на пропуски в изучаване и прилагане на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност. Не ставало ясно и защо се приема, че за
последното нарушение жалбоподателят не е имал поставена друга задача, при
условие, че за процесното дежурство 01/02.04.2020г. му е било възложено
осъществяването на конвой на товарни автомобили, която задача е била изпълнена.
В заключение се сочи, че в случая е нарушена самата процедура по провеждане на
дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарно наказание, като в
заповедта липсват мотиви не само защо се приема, че са извършени системни
нарушения, но и липсват мотиви относно това въз основа на какви доказателства
наказващият орган е приел, че не са изпълнявани служебни задължения и защо това
неизпълнение представлява пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейности. Моли се съда да отмени оспорената заповед.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът, Директор
на ОД на МВР Стара Загора, представляван от юрисконсулт М. А., оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При
евентуална отмяна на оспорения акт прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Видно от
приложената към материалите по делото кадрова справка, към 03.06.2020г. В.Е.А. заема
длъжността старши полицай в Участък – Гурково при РУ - Казанлък.
На
08.04.2020г. в ОД на МВР Стара Загора е получена справка рег. №
7855р-2985/06.04.2020г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“, съдържаща
данни за допуснати нарушения от служители на ОД на МВР, установени при преглед
на видеофайлове от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“ /АИС ВПК/.
Със
Заповед №349з-1696/23.06.2020г. на Директор ОД на МВР Стара Загора е разпоредено
извършването на проверка допуснати ли са нарушения на служебната дисциплина от
страна на младши инспектор В.Е.А. – старши полицай в Участък – Гурково към РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара
Загора и има ли основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Със
заповедта е определена комисия за извършване на проверката.
При
проверката е извършен преглед на файловете, изпратени от Дирекция „Вътрешна
сигурност“ – МВР, като при прегледа е установено, че в 03:39 часа на
04.03.2020г. А. се намира в патрулния автомобил, като сваля седалката си назад
и заспива до 04:29 часа; в 04:33 часа влиза в автомобила и сяда на предна дясна
седалка, пуска я назад и в 04:40 часа заспива; в 06:34 часа А. се събужда, като
в 06:35 слиза от автомобила. За времето от 04:00 до 04:28 часа на 25.03.2020г. А.
спи на предна дясна седалка на автомобила; в 04:28 часа се събужда, запалва
двигателя на служебното МПС и го привежда в движение; в 04:46 спира автомобила,
пуска шофьорската седалка назад и заспива до 06:13 часа. На 02.04.2020г. в
03:38 часа А. се намира на предна дясна седалка на служебното МПС като в 03:38
часа заспива до 03:59 часа, когато му звъни мобилния телефон и го събужда; след
като провежда телефонен разговор в 04:05 часа отново заспива и се събужда в
06:00 часа.
На 20.07.2020г.
е изготвена Справка от назначената със заповедта на Директора на ОД на МВР –
Стара Загора комисия, която е установила, че при изпълнение на служебните
задължения от мл.инспектор В.А. се е установило следното: за времето от 04:00ч
до 04.:28 часа и от 04:40 часа до 06:33 часа на 04.03.2020г. служителят седи на
предна дясна седалка в ПА с рег.№***, отпуснат със затворени очи без да
изпълнява дейност по охрана на обществения ред – нарушение на чл.56, ал.2 от
Инструкция №8121з-929-2014г., която гласи „На установъчните пунктове,
разпоредени в указанията по чл.29, ППД се изпълнява извън служебните помещения
и МПС, като полицейските органи извършват обход пеша в рамките на указаните за
пункта граници за изпълнение на конкретната задача. Изключения се допускат при
неблагоприятни метеорологични условия или при изпълнение на конкретна задача“;
за времето от 04;04 до 04:28 часа и от 04:37 до 06:12 часа на 25.03.2020г.,
седи на мястото на водача на ПА с рег***, отпуснат със затворени очи без да изпълнява
дейност по охрана на обществения ред – нарушение на чл.56, ал.2 от Инструкция
№8121з-929-2014г.; за времето от 03:36 до 03:59 часа и от 04:04 до 05:58 часа
на 02.04.2020г. седи на предна дясна седалка в ПА с рег***, отпуснат със
затворени очи без да изпълнява дейност по охрана на обществения ред – нарушение
на чл.56, ал.2 от Инструкция №8121з-929-2014г. Комисията е посочила, че всяко
от нарушенията отделно представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.194, ал.2, т.2, вр. чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите на регламентираната служебна дейност“. С оглед тези
съображения е предложено на дисцплинарнонаказващият орган на младши инспектор А.
да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР –
„забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.
Справката е
връчена на А. на 05.08.2020г. срещу подпис. На 11.08.2020г. е постъпило обяснение
от А., в което не са посочени конкретни възражения срещу справката.
С оспорената Заповед
№349з-2222/12.08.2020г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, са възприети
констатациите на дисциплинарноразследващия орган. Посочено е, че всяко едно от
нарушенията поотделно представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.194, ал.2, т.1, вр. чл.199, ал.1, т.5, предложение второ от ЗМВР „пропуски в
прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“, за което се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.
Издателят за заповедта е приел, че са налице данни за системност по смисъла на
§ 1, т.22 от ДР на ЗМВР, а за извършването на системни нарушения на служебната
дисциплина на основание на чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР се предвижда налагане на
наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. С
оглед тези съображения и на основание чл.194, ал.2, т.1, вр. чл.200, ал.1, т.2,
чл.197, ал.1, т.4 и чл.204, т.3 от ЗМВР е наложил на младши инспектор В.Е.А. –
старши полицай в Участък Гурково при РУ Казанлък дисциплинарно наказание
„забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. Заповедта е връчена
на жалбоподателя на 17.08.2020г.
По делото са приети
като доказателства материалите от извършеното дисциплинарно производство.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си
и изхожда от материално компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР.
Няма спор, че Директора на ОД на МВР Стара Загора е ръководител на структурата
и в правомощието му е налагането на дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1,
т.4 от ЗМВР. Административният акт е издаден в предписаната от закона форма,
като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл.210, ал.1
от ЗМВР.
При постановяването на административният акт не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Дисциплинарното производство е започнало без издаване на заповед, което по
силата на чл.208 от ЗМВР е допустимо. Жалбоподателят е запознат с изготвената обобщената
справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представи
доказателства, с което е спазена нормата на чл.207, ал.8 ЗМВР, а в съответствие с изискването на чл.207, ал.10 ЗМВР на служителя са представени всички установени от дисциплинарно разследващия
орган факти и доказателства, отразени в обобщената справка и същият е поканен
да даде допълнителни възражения или обяснения. В съответствие с нормата на чл.206, ал.4
от ЗМВР наказанието е наложено след събиране и оценка на всички
релевантни доказателства. В обобщение съдът намира, че при издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на производствените
правила, които да са основание за отмяната й.
При преценка за съответствие на оспорения
административен акт с материалния закон съдът намира следното:
Оспорената
заповед е издадена в нарушение на материалния закон – отменително основание по
смисъла на чл.146, т.4 от АПК. На
дисциплинарно наказаното лице са вменени три отделни деяния, всяко от което е
квалифицирано като дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, като е прието, че се касае за
извършването на системни нарушения на служебната дисциплина, поради което е
наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от
една година“. По смисъла на закона, изяснен с § 1, т.22 от допълнителната разпоредба, „системни нарушения“ са
три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. В тази връзка
неправилно жалбоподателят твърди, че условие за наличие на системност е наличие
на наложени минимум две наказания за такива нарушения. Константна е практиката
на съдилищата, че когато при една и съща проверка се установи наличие на три
или повече нарушения на служебната дисциплина се касае за „системни нарушения“.
Трите отделни нарушения са квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган
по чл.194, ал.2, т.1, вр. чл.199, ал.1, т.5, предл.второ от ЗМВР – „пропуски в
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“. Разпоредбите,
регламентиращи патрулно-постовата дейност се съдържат в Инструкция
№8121з-929/02.12.2014г. за патрулно постова дейност. Според чл.1 от тази
инструкция с нея се урежда редът за управление и изпълнение на
патрулно-постовата дейност (ППД). Управлението на патрулно-постовата дейност е
регламентирано в Глава III от инструкцията. Съгласно чл.26, ал.1 организирането на ППД се осъществява въз основа на решение
на началниците на районни управления (РУ) и зоналните жандармерийски управления
(ЗЖУ), като решението на тези длъжностни лица се оформя в писмена заповед
(чл.27), а според чл.37 ръководството, контролирането
и оценяването на ППД се осъществяват от длъжностни лица, в чиито длъжностни
характеристики са предвидени правомощия по линия на охранителната дейност.
Изпълнението на патрулно-постовата дейност е регламентирано в Глава IV от инструкцията и се осъществява от нарядите, които са
подчинени на длъжностните лица, които отговарят за изпълнението на ППД, и на
дежурните в ОДЦ/ОДЧ (чл.47). Анализа на посочените разпоредби води до извод, че
прилагането на разпоредбите, регламентиращи патрулно-постовата дейност се
осъществява от съответните ръководни органи, осъществяващи
държавно-властническа дейност и се състои в специални организационно-правни
действия по обезпечаване на надлежната реализация на тази дейност. Нарядите от
своя страна изпълняват вменените им с разпоредбите на Инструкция
№8121з-929/02.12.2014г. и със съответните писмени
заповеди задължения по патрулно-постовата дейност, а не прилагат разпоредбите,
регламентиращи тази дейност. В този смисъл лице от наряд, изпълняващ ППД не е
субект на нарушение по чл.199, ал.1, т.5, предл.2 от ЗМВР, тъй като няма
задължение да прилага, а да изпълнява разпоредбите на съответната инструкция и
издадените въз основа на нея заповеди. Поради това описаното в случая от
фактическа страна в заповедта спане по време на работа не обективира пропуски в
прилагането на разпоредбите на Инструкция №8121з-929/02.12.2014г. за
патрулно постова дейност, а сочи за неуплътняване на работното
време, което деяние осъществява състава на нарушение по чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР, а не на приетото от дисциплинарно наказващия орган – нарушение по чл.199,
ал.1, т.5 от ЗМВР. Налице е неправилна квалификация на нарушението,
което е основание за отмяна на оспорената заповед.
С оглед изложено съдът
счита, че подадената от В.Е.А. жалба се явява основателна и оспорената заповед,
като издадена в нарушение на материалният закон, следва да се отмени.
По делото е направено искане за присъждане на
направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. С оглед на изхода на
делото, съдът намира същото за основателно. В случая от ищеца са направени
разноски за държавна такса в размер на 10 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева, съгласно договор за правна
защита и съдействие №103/25.08.2020г. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на тези разноски. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималния предвиден размер на
адвокатското възнаграждение е 400 лева. С оглед изложеното и предвид липсата на
фактическа и правна сложност на спора, и извършените от процесуалния
представител процесуални действия, възражението на ответника е основателно и
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъда намален до минималния
предвиден от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно 400 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Е.А. Заповед №349з-2222/12.08.2020г. на Директора на ОД на МВР
Стара Загора, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забрана
за повишаване в длъжност за срок от една година“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи Стара Загора, да заплати на В.Е.А. ЕГН **********
сумата от 410.00 (четиристотин и
десет) лева, направени по делото
разноски.
На основание чл.211, изр.3-то от ЗМВР решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: