ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 536
гр. Перник , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500307 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Глава двадесет и първа
„ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА“ от ГПК
Образувано по подадена частна жалба
ОТ: Я. Г. М. от ***, ЕГН: **********
ЧРЕЗ адвокат - пълномощника му А.Ц. от АК - П.
СРЕЩУ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260920 от 12.03.2021г., постановено по гр.дело №
5361/2020 г. по описа на РС Перник, с което е прекратено производството по делото, поради
процесуална недопустимост на предявените искове.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като делото бъде върнато с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В жалбата се поддържа, че неправилно съдът е приел за недопустим предявения иск
за прогласяване нищожност на Нотариален акт с извършена поправка на датата на отпуснат
банков кредит продукт „Бизнес кредитна линия плюс“ от ***г. на ***г. без да са спазени
императивните изисквания на чл.576, във вр. с чл. 579, ал. 3 ГПК. Твърди, че ищецът не е
искал прогласяване нищожността на Нотариален акт за договорна ипотека №***, т. *, рег.
№***, н.д. № 171 от 2005г. на нотариус с рег. № *** на НК и район на действие РС –
Перник, вписан в СВ при ПРС с вх. рег. №***г., а е искал прогласяване нищожността на
този нотариален акт, с извършена поправка не по предвидения в закона ред, т.е. без всички
участници в нотариалното производство да са одобрили процесната поправка и да са
подписали отново нотариалния акт след извършването й. Поддържа, че щом законът
уреждал случаи на нищожност на нотариалното удостоверяване – чл. 576 ГПК, страната
можела да се позове на нарушението и да иска установяване нищожността на нотариалното
1
действие самостоятелно, като именно искът бил средството й за защита. В жалбата се
посочва, че съдът бил сезиран с два самостоятелни иска – първият за прогласяване
нищожност на нотариалното действие на нотариус с рег. № *** на НК и район на действие
РС – Перник, изразяващо се в поправка на съдържанието на Нотариален акт за договорна
ипотека, вписан в СВ при ПРС с вх. рег. №***г. на отпуснатия банков кредит от ***г. на
***г. по отношение на притежаваните от ищеца 1/6 ид.ч. от процесния имот; и вторият – за
прогласяване нищожността на Нотариален акт за договорна ипотека №***, т. *, рег. №***,
н.д. № 171 от 2005г. на нотариус с рег. № *** на НК и район на действие РС – Перник,
вписан в СВ при ПРС с вх. рег. №***г. с извършена поправка на ръка на датата на
отпуснатия банков кредит от ***г. на ***г. по отношение на притежаваните от ищеца 1/6
ид.ч. от процесния имот, поради това, че при извършването на нотариалното действие
нотариусът не е спазил императивните изисквания на чл. 579, ал. 3 ГПК. С оглед на това,
обсъждайки само единия от исковете и намирайки го за недопустим, неправилно съдът
прекратил производството изцяло.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима, поради което и след като обсъди
събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право, за да се произнесе взе
предвид следното:
Първоинстанционното гр. д. № 5361/2020 г. по описа на РС Перник било
образувано по искова молба, подадена от Я. Г. М., чрез адвокат - пълномощника му А.Ц. от
АК - П. срещу „Юробанк България“ АД с искане:
- да бъде прогласена нищожността, по отношение на собствената на ищеца 1/6
идеална част от недвижим имот представляващ апартамент №**, находящ се в ***, на
нотариално действие на нотариус с рeг. №*** на НК и район на действие PC-Перник,
изразяващо се в поправка в съдържанието на изготвения Нотариален акт за договорна
ипотека №***, т. *, рeг. №*** , н.д. №171 от 2005г. на нотариус с рeг. №*** на НК и район
на действие PC-Перник, вписан в СВ при ПРС с вх. рeг. №***г. на отпуснатия банков
кредит, продукт „Бизнес кредитна линия плюс” от ***г. на ***г.
- да бъде прогласена нищожността по отношение на собствената на ищеца 1/6
идеална част от недвижим имот представляващ апартамент №**, находящ се в ***, на
Нотариален акт за договорна ипотека №***, т. *, рeг. №*** , н.д. №171 от 2005г. на
нотариус с рeг. №*** на НК и район на действие РС- Перник, вписан в СВ при ПРС с вх.
рeг. №***г. с извършена поправка на ръка, на датата на отпуснатия банков кредит, продукт
„Бизнес кредитна линия плюс” от ***г. на ***г. поради това, че при извършването на
нотариалното действие, от страна на нотариуса, не са спазени императивните изисквания на
чл.579, ал.З ГПК.
След изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите в исковата
молба, дадени на ищеца с Разпореждане от 30.12.2020г. по отношение на второто искане
посочи: дали всъщност иска да бъде прогласен за недействителен договорът за ипотека,
обективиран в посочения нотариален акт и основанието, на което иска да бъде прогласена
нищожността му. В случай, че поддържа искането така, както е заявено - за прогласяване
нищожността на самия нотариалния акт - да обоснове правния си интерес, като съобрази, че
съгласно чл. 124, ал. 4 изр. последно ГПК иск за установяване съществуването или
несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в
закон.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд приел, след като ищеца с
молба от 04.02.2021г. е завил, че искането му е да се прогласи за нищожен Нотариален акт за
договорна ипотека № ***, т. *, рег. № ***, н.д. № 171 от 2005 г. с извършена поправка на
ръка на датата на отпуснатия банков кредит от *** г. на *** г., че е сезиран само с искане да
2
се прогласи за нищожен Нотариален акт за договорна ипотека № ***, т. *, рег. № ***, н.д. №
171 от 2005 г. с извършена поправка на ръка на датата на отпуснатия банков кредит от *** г.
на *** г. Поради което за да прекрати производството намерил, че исковете са недопустими,
тъй като съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване на съществуването или
несъществуването на факт с правно значение бил допустим само в случаите, изрично
предвидени в закона. Нищожното нотариално удостоверяване било именно такъв факт с
правно значение. Нотариалното удостоверяване било нищожно, когато при съставяне на
нотариалния акт, удостоверяващ вещно право върху недвижим имот, или при съставяне на
нотариалния акт за правна сделка относно вещно право върху недвижим имот е бил
нарушен чл. 576 ГПК. Законът уреждал основанията за нищожност на нотариалните
удостоверявания, но не предвиждал иск за установяване на нищожност на нотариалното
удостоверяване, поради което такъв иск бил недопустим. Нотариалният акт също бил вид
нотариално удостоверяване, поради което искането за прогласяването му за нищожно
отново имало за предмет факт с правно значение, който не е предвиден в закона.
Съгласно правната теория и трайната съдебна практика наличието на правен
интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за
която съдът следи служебно, както при подаването на исковата молба, така и в хода на
процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява
според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в
исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен
спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от
търсената защита. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки
конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Ще е
налице правен интерес от установителен иск, когато според твърденията в исковата молба
правният спор засяга пряко или косвено имуществената сфера на ищеца. Касателно
настоящия случай ищецът не навежда твърдения за съществуващ между него и ответника
правен спор относно съществуване на права, а иска да се прогласи за нищожно нотариално
удостоверяване – действието на нотариуса по извършване на поправката в процесния нот.
акт и самия нот. акт, представляващ нот. удостоверяване.
Нотариалният акт е вид нотариално удостоверяване, което нотариусът извършва по
молба на заинтересованото лице. Нотариалните удостоверявания, регламентирани в чл.569
ГПК, са нищожни, когато не отговарят на изискванията за валидност на нотариалното
удостоверяване. Нотариалното удостоверяване може да бъде нищожно поради нарушенията,
изрично и изчерпателно посочени в чл. 576 ГПК. Страната обаче не разполага с иск за
прогласяване на тази нищожност, тя може да предяви иск за последиците от тази нищожност
за гражданските правоотношения между страните. В този смисъл е и Определение № 824 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 363/2010 г., IV г. о. Представлявайки факт с правно
значение, нищожността на нотариалното удостоверяване може да бъде установявана по
исков ред само при изрично предвидена такава възможност в закона, тъй като съгласно чл.
124, ал. 4, изр. 2 от ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на
факти с правно значение е допустим само в случаите изрично предвидени в закон.
Самостоятелен иск по чл.576 от ГПК не е предвиден, както правилно е възприел и
първоинстанционният съд и такъв се явява недопустим дори и като заведен при условията
на обективно съединяване с друг собственически такъв, тъй като предмет на спора е
засегнатото материално право на ищеца, а не нотариалния акт. Ищецът не оспорва
валидността на самия договор за учредяване на ипотека, не навежда и твърдения, които
могат да се подведат под нормата на чл.170 ЗЗД. Единствено сочи поправка на датата на
договора за банков кредит, посочена в нот. акт, обективиращ договор за учредяване на
ипотека, като въз основа на поправения договор била издадена заповед за изпълнение и изп.
лист, като самият той сочи като документ, въз основа на който е издадена заповедта
счетоводно извлечение – чл. 417, т.2 ГПК, а не т. 6 – ипотечен акт и в този смисъл дори нот.
акт, обективиращ договора с извършената поправка не е послужил за издаване на заповедта.
3
Поради съвпадане на мотивите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
Жалбоподателят не претендира разноски във въззивното производство, а с оглед
изхода на производството, такива не му се дължат.
Водим от изложеното, след съвещание СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна жалба от Я. Г. М. от ***, ЕГН:
**********, чрез адвокат - пълномощника му А.Ц. от АК - П. срещу: ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
260920 от 12.03.2021г., постановено по гр.дело № 5361/2020 г. по описа на РС Перник, с
което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на
предявените искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 274, ал.3, т. 1 от ГПК подлежи на обжалване
с частна жалба, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 и 2 от ГПК пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя
ДА СЕ ВРЪЧИ на жалбоподателя препис от постановеното от съда определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4