ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 1074 14.04.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: четиринадесети април две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Елеонора Кралева
частно гражданско дело номер 623 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121, вр. чл.274 и сл. ГПК.
Образувано по частната
жалба на Г.Т.Г. от гр.***, против Определение № 181/06.01.2020 г., постановено
по гр.д.№ 8485/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е
прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд
– София.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Твърди се, че правоотношението по договора за повишаване на квалификацията на работника, макар и нетрудово, е непосредствено свързано с трудовото правоотношение и без него то би било недействително заради императивното правило на чл.234, ал.1 КТ. В тази връзка, жалбоподателят счита, че договорът за повишаване на квалификацията като регулиран от трудовото право следвал местната подсъдност на трудовите спорове и в тази връзка приемането от съда на договора като отделен от трудовия, облигационен договор е при несъобразяване на трудовите нормативни предписания (чл.234 КТ) относно съдържанието му, действието, последиците от неизпълнението и прекратяването му. Моли въззивния съд да отмени определението на БРС и да върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Сънфудс България“ ЕООД, подаден от
пълномощника адв. Сирма Владимирова, с който е взето становище за
неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение
като правилно и законосъобразно.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е
депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№
8485/2019 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на Г.Т.Г. от
гр.***, против „Сънфудс България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Дружба“, бул.“Проф. Цветан Лазаров“ № 48,
представлявано Иван Лисиков и Зоран Матлиевски, с която е предявен осъдителен
иск за заплащане на сумата от 1200 лв., представляваща недължимо платена от
ищеца по Договор за повишаване на квалификация от 14.03.2018 г. към трудов
договор № 930114/08.02.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба. В условията на евентуалност ищецът е предявил иск за връщане на
сумата от 733 лв. на същото основание като недължимо платена.
За да предяви иска пред
БРС, ищецът се е позовал на нормата на чл.114 КТ, като е изложил твърдения, че
на основание сключения между страните трудов договор № 930114/ 08.02.2018 г., е
работил на обект на ответника в „Бургас Мол“, гр.Бургас, ул.“Транспортна“.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от „Сънфудс България“ ЕООД, с който е направено възражение за местна неподсъдност на делото, предвид обстоятелството, че настоящият спор не е трудов, а облигационен, както и предвид клаузата на чл.18 от Договора за повишаване на квалификацията от 14.03.2018 г., която предвижда споровете между страните да се решават пред компетентния съд в гр.София. В тази връзка ответникът счита, че в случая компетентния съд е Софийски районен съд.
С обжалваното понастоящем определение № 181/06.01.2020 г. на основание чл.118, ал.2 ГПК районният съд е прекратил пред себе си производството по гр.д.№ 8485/2019 г. по описа на БРС и е изпратил делото по подсъдност на РС-София. Съдът е приел, че договорът за повишаване на квалификацията не е трудов договор, а по своята правна природа е облигационен договор, уреден и използван за целите на трудовото право, като правоотношението, което се установява с този договор има гражданскоправен характер и неговите последици следва да се уредят от гражданския закон, за което съдът се е позовал на практика на ВКС. Отделно е посочено, че страните са уговорили договорна подсъдност за разглеждане на спора и клаузата на чл.18 в договора е действителна, като ограничението на чл.117, ал.3 ГПК не намира приложение, защото в случая не се касае за трудов спор. Предвид горните мотиви, БРС е приел, че тъй като се касае за облигационен спор, същият е подсъден на съда по седалището на ответника (чл.105 ГПК), което се намира в гр.София, поради което и на това основание местно компетентния съд е РС-София.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд и намира постановеното от него определение за правилно и законосъобразно.
Неоснователни са възраженията в частната жалба, че договорът за повишаване на квалификацията като регулиран от трудовото право следвал местната подсъдност на трудовите спорове и районният съд е постановил определението си, без да съобрази трудовите нормативни предписания.
В конкретния случай, исковата претенция е за връщане на недължимо платена сума по договор за повишаване на квалификацията на ищеца, т.е. основанието на търсената защита е сключеният между страните допълнителен договор към трудовия договор и с който са уредени отношенията между страните във връзка с професионалната квалификация на работника. По своето съдържание договорът за професионална квалификация по чл.234 КТ има за предмет придобиване на знания и умения по дадена професия и специалност. Както правилно е приел и районния съд, договорите за професионална квалификация, макар и да са уредени в КТ, не са трудови договори, а по своята правна природа те са облигационни договори, тъй като с тях не се уговаря престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя. Ето защо, правоотношението, което се установява с договорите за професионална квалификация има гражданскоправен характер и неговите последици следва да се уредят от гражданския закон. В този смисъл е и константната съдебна практика – Решение № 227/19.04.2011 г. по гр.д.№ 1861/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 66/18.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 6277/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 507/30.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 3324/2018 г. на ВКС, IV г.о., която изцяло се споделя от настоящия въззивен състав и с която районният съд се е съобразил.
Предвид горното, след като договорът за повишаване на квалификацията е
облигационен, а не трудов договор и правоотношението, произтичащо от него има
гражданскоправен характер, то следва да се приеме, че предявената в случая
претенция не попада в категорията „трудови спорове“ по смисъла на чл.357 КТ и
следва да се определи не като трудов спор, а като гражданскоправен спор.
Обстоятелството, че този договор е сключен във връзка със съществуващия между
страните трудов договор не може до промени горните изводи, тъй като определящ е
характера на възникналите правоотношения от него, които се отнасят до
професионалната квалификация на работника и не представляват елемент от
трудовото правоотношение между страните. Ето защо, в случая се прилагат общите правила за подсъдността
по чл.105 ГПК, като местната подсъдността на трудовите спорове по чл.114 КТ е
неприложима и ищецът не може да избира съда, пред
който спорът да бъде разгледан, както неправилно се счита от жалбоподателя, поради което възраженията и
доводите му в този смисъл са неоснователни.
Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че определението, с което Районен съд – гр.Бургас е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – гр.София, в чийто район е седалището на ответника, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 181/06.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 8485/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – София.
Определението е окончателно, съгласно чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.