№ 15567
гр. С., 20.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110172123 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „С. срещу „Т..
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
„С. е предявила против „Т. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2
ЗЕ за сумата 1250 лв. като частичен иск от 11400 лв.
Ищецът „С. излага, че на 14.09.2007 г. е подписал с „Т. предварителен договор за
присъединяване на потребители за битови нужди № 593. Посочва, че съгласно договора
ищцовото дружество се е съгласило да изгради за своя сметка съоръжения за
присъединяване, включващи присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду ф 80 мм, 2 Ду
65 мм. И съответна дължина по трасе 50м. и 8м. и абонатна станция с мощност 300 kW за
БГВ. Посочва, че целта на това съоръжение била да бъде захранена с топлинна енергия за
отопление и БГВ жилищна сграда-етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. К. Б. I №
195/201, УПИ XI-12, 13, 15, 16, кв. 77а. С договора било уговорено, че собственик на
съоръжението до подписване на окончателен договор е ищeцът, като ответникът е поел
задължение да изкупи процесното съоръжение при условията на чл. 137, ал.2 и 3 ЗЕ, т.е. в
срок до 3 години, а до изкупуването ответникът дължащ на ищеца цена за ползване на
процесните съоръжения. Посочва, че в предварителния договор не е уговорен режим на
заплащане на цената за ползване, липсва отделен договор, който да определя стойността на
ползването между страните, тази цена не е уговорена и в окончателен договор, поради което
навежда цената да се дължи на основание неоснователно обогатяване. Посочва, че
съоръжението е изградено след предварително проучване от страна на ответника, по негово
предписание, изградено е за задоволяване на негови нужди, а също така ответникът реално е
ползвал съоръжението и е бил във фактическа власт. Ищецът посочва, че считано от
13.03.2009 г. ищцовото дружество е следвало да заплаща цена за ползване на съоръжение,
собственост на ищеца, но не е изпълнило задълженията си. Посочва, че след подадени от
ищеца жалби по реда на чл. 22 ЗЕ ДКЕВР с Решение № Ж-328/18.11.2013г., потвърдено и от
ВАС, е установил факта на изграждане на съоръженията, на ползването им от ответника,
установява се задължението на ответника да ги изкупи от ищеца и липсва последващ
договор, касаещ процесното съоръжение.
Моли за присъждане на разноски и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Посочва, че не са били доказани от страна на
1
ищеца елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Посочва, че в случай, че заплати
исканата сума по чл. 137, ал. 2 ЗЕ ищецът би се обогатил неоснователно, за сметка на
заплатилият сумата ответник. Твърди, че в случая било налице неправомерно поведение на
ищеца, изразяващо се в непредоставяне на необходимите документи и не е подал
необходимото заявление, за да може да бъде изкупено съоръжението от ответното
дружество, като по този начин ищцовото дружество само е причинило имущественото си
обедняване или поне било допринесло за него. Посочва, че съгласно § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗЕ в
случай, че сделката на изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ, енергийното
предприятие в срок от три месеца след поканата от страна на собствениците по ал.1 е
длъжно да плаща наем по методика, определена от КЕВР. Навежда, че доколкото по делото
не е представено такова искане, нито е представен необоснован отказ на ответното
дружество, за ответника не възниква и задължение за заплащане на цена за ползване.
Посочва, че нормата на §4, ал.4 е в сила, считано от 08.05.2018г. и следва да се прилага за в
бъдеще и към заварени правоотношения, каквото било процесното между ищеца и
ответника.
Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на
ищеца във връзка с иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ, че носи тежестта да докаже
следните релеватни факти: че е собственик на съоръженията за присъединяване, за които се
претендира заплащането на обезщетение за ползването; обедняването си – размер на
претендираното обезщетение за ползване; обогатяването на ответника – че съоръженията
фактически са се ползвали от ответника през исковия период, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че ответникът е ползвал процесните съоръжения при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да плаща цена за
ползването на изградените съоръжения.
Между страните не се спори, че процесните съоръжения са изградени от ищеца, като
и че през процесния период ответникът е използвал съоръжения, собственост на ищеца.
Съдът приема, че ангажираните от ищеца с искова молба писмени документи се
явяват относими към установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по
предявените искове, поради което следва да бъде допуснато събирането им.
С оглед предмета на делото и необходимостта от специални знания в областта на
енергетиката, съдът счита, че следва да бъде допусната исканата от ищеца СТЕ, която да
отговори на поставените в ИМ въпроси, с изключение на въпроса: „Изградено ли е
съоръжението за сметка на ищеца, ползва ли се то от ответника през процесния
период?“, тъй като тези обстоятелства не се оспорват от страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните
обстоятелства: че процесните съоръжения са изградени от ищеца, като и че през процесния
период ответникът е използвал съоръжения, собственост на ищеца.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба документи.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, формулирани в исковата молба, с
изключение на следния въпрос: „Изградено ли е съоръжението за сметка на ищеца,
ползва ли се то от ответника през процесния период?“.
2
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение, като в същия срок бъдат представени
доказателства за това по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А., който да бъде уведомен за поставената задача.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2022г. от
14.15ч., за която дата и час да се призова страните.
Препис от отговора на ИМ да се изпрати на ищеца за становище.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДЪТ приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3