МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 27/11.07.2019 ГОД. ПО НЧХД №
80/2019 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по първоначална тъжба на И.С.А. ***, с която е обвинила лицето В.Ф.В.
***, в това, че през месец януари 2019
г. в гр. Кубрат с Жалба с рег. № УИ 290000 – 167/10.01.2019 г. до РУ на МВР гр.
Кубрат, е разгласила неистинско позорно обстоятелство за В.Ф.В., чрез израза
„Днес 08.01.2019 год. на кръстовището на ул. „Н. Й. Вапцаров“ и „Кл. Охридски“ …. бях нападната от В.Ф.В.“ – престъпление по чл.147, ал.1 от НК. Предявява и граждански иск срещу подсъдимата А.
в размер на 4 000 лв., като обезщетение на причинените му от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В 7-дневния срок за подаване на възражения И.С.А. *** сезира съда с
насрещна тъжба, с която повдига обвинение срещу В.Ф.В. ***, че на 09.01.2019 г.
между 06:10 и 06:30 часа в гр.Кубрат, на кръстовището между улиците „Климент
Охридски“ и „Н. Й. Вапцаров“, близо до детската площадка я съборил на земята и
й нанесъл удари по гърба и ритници, с които й причинил болки и страдания без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Ведно с
тъжбата предявява граждански иск срещу подсъдимия В. в размер на 4 000 лв.
– обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя по първоначалната тъжба поддържа
обвинението и моли подсъдимата да бъде призната за виновна в извършването на
престъплението, за което е обвинена, като й наложи предвиденото за това
престъпление наказание, както и да бъде уважен предявеният граждански иск в
пълен размер. Тъжителят и подсъдим по насрещната тъжба не се явява в съдебно
заседание. Същевременно заявява становище чрез защитника си, че доверителят й
не се признава виновен по повдигнатото с насрещната тъжба обвинение, че не са
налице признаците на състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК както от
обективна, така и от субективна страна, поради което претендира той да бъде
признат невиновен по това обвинение.
Подсъдимата по първоначалната тъжба И.С.А. се
явява в съдебно заседание и дава обяснения във връзка с вмененото й обвинение.
Не се признава за виновна и твърди, че при изписване на датата в жалбата
подадена в РУМВР – Кубрат е допуснала грешка, поради което след като разбрала
за това, подала друга жалба в ОДМВР - Разград, за да поправи и посочи вярната
дата. Защитникът й пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като
доверителката й не е разгласявала позорни обстоятелства с подадените жалби, а е описала действително
нанесен й побой от тъжителя по първоначалната тъжба, който е извършен на
09.01.2019 г. По отношение на предявеното с насрещната тъжба обвинение за лека
телесна повреда изразява становище, че съдът ще остави същата без уважение,
защото доверителката й не се е снабдила със съдебно-медицинско удостоверение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата по първоначалната тъжба И.С.А. е 30-годишна, с българско гражданство, с
постоянен адрес ***, неомъжена, неосъждана, с висше образование, работи като
учител.
Подсъдимият по насрещната
тъжба В.Ф.В. е 38-годишен, с българско
гражданство, разведен, неосъждан.
Тъжителят по първоначалната
тъжба В. работи като международен шофьор и често отсъства от страната.
В.Ф.В. бил
семеен – имал съпруга и две родени от брака деца, но през 2016 г. започнал
извънбрачна връзка с И.С.А., която била колежка на съпругата му. По този повод
отношенията между съпрузите се обтегнали и от месец октомври 2017 г. те се
разделили, а с влязло в законна сила Решение № 80/17.04.2019 г. по гр. д. №
249/2019 г. по описа на РС-Кубрат бракът им бил прекратен по взаимно съгласие.
От
събраните гласни доказателства и обясненията на подс.А.
се установи по несъмнен начин, че през месец декември 2018 г. тя и В.
прекратили връзката си по нейна инициатива. В. не бил съгласен и желаел да
възобновят отношенията си. За целта, когато не бил в България търсел контакти
по телефон или чрез социалните мрежи, за да разговаря и убеди А. да продължат
отношенията си, а също й отправял и заплахи, че ако не възобновят връзката си
ще я убие, отправял й обидни думи.
Когато бил в България опитвал да се
срещне с И. като я причаквал пред магазини или в близост до дома. Тя отказвала
да разговарят като веднъж той счупил телефона й и я дръпнал за ръката. След
като тя сменила телефонния си номер, той не могъл да контактува с нея, поради
което потърсил връзка с баща й – св.А., който работел в горското. Пред
свидетеля той се представил като приятел на дъщеря му, обяснил, че в момент на
афект счупил телефона й и предложил друг апарат, същевременно помолил за
съдействие да възстановят отношенията си.
През месец
януари 2019 г. около обяд А. се срещнала със свидетелката С., която имала
завършено висше образование по специалността „право“. Прочела на приятелката си
жалба адресирана до РУМВР – Кубрат, в която описала инцидент случил се на
08.01.2019 г. сутринта на кръстовището на улиците „Н. Й. Вапцаров“ и „Кл. Охридски“ в Кубрат, при който В. я нападнал, съборил на
земята и сритал. След като се консултирала с приятелката си във връзка с
написаното, двете заедно отишли около 13:00-13:30 часа при дежурния в сградата
на РУМВР-Кубрат, където оставили жалбата. Дежурният не входирал
същата, а поискал телефон за обратна връзка с жалбоподателката.
На
11.01.2019 г. А. ***, в която описала, че В. многократно я нападал през месец
декември 2018 г., и последно на 09.01.2019 г. в 06:20 часа, когато на
кръстовището на улиците „Н. Й. Вапцаров“ и „Кл.
Охридски“ в Кубрат, я съборил на земята, ритал, удрял с юмруци. Посочва, че
същия ден подала жалба в полицията в Кубрат, която не била входирана,
а В. научил новият й телефонен номер, който оставила на дежурния в управлението
за връзка, и отново от 10.01.2019 г. започнал да й звъни и да я притеснява и
заплашва.
В. чрез защитника си твърди, че на 08.01.2019
г. сутринта не е бил на територията на РБългария, а
на 09.01.2019 г. в 6:00 часа сутринта отпътувал с товарен камион с рег. № NE MS 7161 за РТурция.
По
доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните
свидетели А., С., Ш., частично от обясненията на подс.
А. и частично от показанията на св.С., които кореспондират с приложените писмени
доказателства, а именно: справки за задгранични пътувания на В. приложени на л.
41 и л. 87 от делото; жалба рег. № 290000-167/10.01.2019 г. до началника на
РУМВР – Кубрат – л. 25; жалба вх. № 330000-902/11.01.2019 г. до Директора на
ОДМВР – Разград – л. 22; докладни записки по процесните
жалби; арх. гр. д. № 249/2019 г. по описа на РС-Кубрат; справки за съдимост.
Съдът изключва от доказателствения материал приложените копия на текстови
съобщения, тъй като не са снети от експерт в рамките на назначена за целта
техническа експертиза, както и разпечатка на тахографски
апарат, монтиран на товарен автомобил, управляван от В., тъй като е необходимо
разчитането на данните да се извърши от експерт, тъй като е ноторно
известно, че такива данни могат да се манипулират. Съдът не цени и приложената
преписка от РУМВР – Кубрат досежно жалба за инцидент
на 05.04.2019 г., тъй като не касае инкриминирания период по двете тъжби.
По несъмнен начин, включително
и от обясненията на А. и показанията на св.С., както и от справките за
задгранични пътувания на В. се установява, че на посочената в жалба рег. №
290000-167/10.01.2019 г. до началника на РУМВР – Кубрат дата 08.01.2019 г.
сутринта тъжителят по първоначалната тъжба не се е намирал на територията на
града, а също и на територията на РБългария.
Подсъдимата А. заедно със св. С.
твърдят, че малко след като подали жалбата в гр. Кубрат разбрали, че са
сбъркали датата на инцидента, поради което била подадена друга жалба в
ОДМВР-Разград.
Това тяхно твърдение се
опровергава категорично от съдържанието на жалбата адресирана до полицейските
органи в Разград. Ако е разбрала, че е объркала датата, логично би било да
подаде допълнение или уточнение към вече депозираната такава в Кубрат, за да
поправи допуснатата „грешка“ както се твърди. От друга страна, видно от
съдържанието на подадената такава в Разград, че мотивите да сезира началника на
областната дирекция са продиктувани от това, че не е отреагирано
на жалбата й в Кубрат, а междувременно телефонът който оставила за връзка
станал достояние на В. и той започнал да я притеснява. В нито един ред в
жалбата до ОДМВР – Разград не се сочи, че при сезиране на органите на полицията
в Кубрат поради невнимание или други причини е объркала датата на инцидента,
който описва.
Твърденията за допусната
грешка не могат да се възприемат от съда и поради това, че както сочи и
подсъдимата и св. С., жалбата не е подадена непосредствено след инцидента, а по
обяд, при което жалбоподателката е имала време, ако е
била емоционално и физически стресирана да се успокои. Освен това написаното от
нея е проверено от нейната приятелка С., която е юрист и която твърди, че има
познания за това, която също не е била в някакво свръхемоционално
състояние, което да оправдае допуснатата „грешка“.
В производството по делото,
както с оглед защитата по първоначалната тъжба, така и с оглед доказване
обвинението по чл. 130, ал. 2 от НК, А. се домогваше да установи, че изложеното
в жалбата до РУМВР – Кубрат не е позорно обстоятелство за В., а действително
случил се инцидент, само че не на 08.01.2019 г., а на 09.01.2019 г.
Съдът намира, че не се събраха
безспорни данни за това. На първо място няма свидетел очевидец на случилото се,
макар това да е станало в центъра на града. На второ място, житейски логично е
при такъв побой – удари с юмруци, поваляне на земята и нанасяне на ритници по
тялото, да се реагира веднага като се позвъни на тел.112 или на полицията. Още
повече при наличието на данни и твърдения, че подсъдимият я притеснява и
заплашва това би бил моментът да бъде установен на местопроизшествието. Съдът
намира, че А. като интелигентно лице, с висше образование, би могла да
предвиди, че незабавното пристигане на полицейски служители би способствало събирането
на непосредствени данни за извършено посегателство спрямо личната й
неприкосновеност. На следващо място при такъв побой – с юмруци, с
поваляне на земята, ритници по тялото, също житейски нормално е да се потърси
лекарска помощ или най-малкото ако не в същия ден то поне на следващия да се
посети съдебен лекар за освидетелстване.
За нанесен побой на А. на 09.01.2019 г.
липсват както преки, така и косвени доказателства. В тази насока са само
обясненията на тъжителката по насрещната тъжба, както и на свидетелите С. и А.,
които обаче преразказват това, което вече им е разказала А.. Така твърденията
на А. не могат да бъдат проверени чрез други доказателства, поради което не
може да се приеме за безспорно, че на
09.01.2019 г. сутринта около 06:20 часа й е нанесен побой от В., каквото се
явява и обвинението по насрещната тъжба. Поради това съдът не кредитира
показанията на свидетелите А. и С. относно това, че на 09.01.2019 г. на А. е
бил нанесен побой от В..
Съпоставяйки събраните по делото
доказателства, а именно справки за задгранични пътувания, обясненията на подс.А., показанията на свидетели А., С., Ш. и частично от
показанията на св.С., съдът приема, че
тъжителят по първоначалната тъжба В. не се е намирал на територията на страната
поради което не е могъл да осъществи деянието, описано в жалбата адресирана до
РУМВР - Кубрат.
Анализирайки така събраните
доказателства съдът намери, че се установи по несъмнен начин авторството на
подсъдимата А. в извършване на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, и същевременно не се установи подсъдимият
по насрещната тъжба да е осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК.
От правна страна:
Подсъдимата е обвинена, че е
извършила престъплението клевета при форма на изпълнителното деяние -
разгласила позорно неистинско обстоятелство за тъжителя.
Разгласяването е довеждане до
знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство,
което деецът свързва с личността на пострадалия. Това позорно
обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт свързан от дееца с личността на пострадалия,
който е от естество да накърни неговото добро име в обществото и може да се отнася както до миналото или
настоящото поведение на пострадалия, укоримо от
гледна точка на морала, до прояви в неговия личен живот или до негови служебни
или обществени прояви, така и да отразява отрицателни качества на жертвата,
които характеризират отрицателно личността.
В конкретния случай съдът
намери, че подсъдимата с израза в жалбата си, че израза „Днес 08.01.2019 год.
на кръстовището на ул. „Н. Й. Вапцаров“ и „Кл.
Охридски“ …. бях нападната от В.Ф.В.“, е разгласила позорно обстоятелство за В.. Безспорно се доказа, че това позорно
обстоятелство е неистинско: на 08.01.2019 г. сутринта не се е намирал на
територията на РБългария. Разгласяването е станало
писмено, като съдържанието на тази жалба и в частност позорното обстоятелство е
станало достояние на полицейските служители. Престъплението е формално и е
довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от
дееца позорна информация за пострадалия. То е обществено опасно, поради
обективната си годност да застраши репутацията и доброто име на пострадалия,
обекти на защита, независимо дали такъв резултат в конкретния случай е
настъпил. Нещо повече, посочените твърдения са станали причина частният тъжител
да предприеме неприятни за личността му действия – да дава обяснения, да
обсъжда въпроса със съпругата си. От съвкупния анализ на доказателствата не се
установява В. да е извършил действията, за които подсъдимата съобщава в жалбата
си, защото и в този смисъл е приключила и полицейската преписка, в това число и
по препратената по компетентност жалба от ОДМВР-Разград. Ето защо, съдът
приема, че от обективна страна подсъдимата е извършила деянието разгласяване на
неистинско и позорящо обстоятелство.
Предвид изложеното, съдът
намери, че през месец януари 2019 г. с
жалба с рег. № УИ 290000 – 167/10.01.2019 г. до РУ на МВР гр. Кубрат, подсъдимата
е разгласила неистинско позорно обстоятелство за В. чрез израза „Днес
08.01.2019 год. на кръстовището на ул. „Н. Й. Вапцаров“ и „Кл.
Охридски“ …. бях нападната от В.Ф.В.“ и с това е осъществила състава на
престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.
Деянието е осъществила при пряк умисъл – съзнавала е позорния характер
и неистинността на разгласяваното обстоятелство и е целяла твърденията й да
стигнат до съзнанието на поне едно трето лице.
Във основа на събраните по делото доказателства, анализирани и по-горе,
съдът намери, че на 09.01.2019 г. между 06:10 и 06:30 часа на
кръстовището между улиците „Климент Охридски“ и „Н. Й. Вапцаров“, подсъдимият В.
не е причинил болки и страдания на И.С.А. и не е осъществил признаците на
състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Причиняването на телесна
повреда следва да се установи със съответните медицински удостоверявания, но
както сочи и самата тъжителка не е посещавала болнично заведение и не е била
освидетелствана от съдебен лекар.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът
призна подс. И.С.А.
за виновна в извършване на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК и предвид
наличието на материалните предпоставки на чл.78а НК (за деянието е предвидено
наказание глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено
порицание), подсъдимата е неосъждана, не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл. 375 и сл. от НПК, с деянието не са причинени
имуществени вреди и не е била в пияно състояние) и императивната разпоредба за
приложението му, я освободи от наказателна отговорност, като й наложи
административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.
При определяне на същото съдът
се съобрази с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като отчете следните смекчаващи
отговорността обстоятелства: чисто
съдебно минало; отегчаващи: няма. Съдът определи глобата при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума на предвиденото наказание
в чл.78а НК. С така определеното наказание съдът намира, че ще се постигнат
целите на чл.12 от ЗАНН – подсъдимата да преосмисли постъпката си.
Предвид
изложеното съдът призна подс. В.Ф.В. за невиновен и
на основание чл. 304 от НПК го оправда по повидгнатото
обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Гражданският
иск предявен от В.Ф.В. в
размер на 4000 лв. като
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан по своето основание.
Деянието на подсъдимата представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, тя
е длъжна
да репарира вредите, които пострадалият
е понесъл.
Изхождайки от субективното усещане, което всеки има
за себе си,
както и от конкретната реакция на тъжителя,
когато е следвало да дава обяснения пред полицейските органи, се налага извода, че В. е възприел
изнесеното от подсъдимата като унижаващо неговата чест и достойнство. Посоченото от А. обстоятелство,
че тъжителят
я е нападнал,
е достатъчно ясно и конкретно, предвид което следва да
се приеме, че написаното накърнява
доброто име на личността, описва
прояви, които са обективно недостойни
и укорими от гледна точка на
общоприетия морал, отнасят се до
обществени отрицателни прояви и характеризират адресата негативно пред обществото. Тъжителят
е изпитал неудобство от думите на
подсъдимата,
срам, чувство на обида, с което
се доказва по делото наличието
на морални вреди в причинно-следствена връзка с деянието, поради което искът
се явява доказан по основание.
При определяне на справедливо
обезщетение съдът, след като съобрази
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, счита, че обезщетение
в размер на 500.00 лева
съответства на общите критерии за справедливост и в достатъчна степен репарира претърпените неимуществени вреди. За да определи
този размер, съдът съобрази, че от събраните
гласни доказателства, ангажирани от тъжителя,
се установява, че той
е изпитал неудобство и
у околните се е породил въпрос относно верността на твърденията, както и съмнение в доброто име на
тъжителя,
което до този момент не
е било накърнявано. Логично при подобно злепоставяне
е да се търпят
посочените от тъжителя неудобства
при общуването с околните, както и да са налице
негативни личностни преживявания за засегнатия. За да отхвърли иска
за горницата до претендираните 4000.00
лева,
съдът съобрази, че не се
установи с категоричност извън обичайните негативни преживявания той да е претърпял в причинна връзка с деянието по-големи вреди, които да следва
да бъдат допълнително обезщетявани. Така мотивиран, съдът намира, че
искът следва да бъде уважен
до сумата от 500.00 лева,
а за горницата над тази сума,
до предявения размер от 4000.00 лева
искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Присъдената сума се дължи съобразно
претенцията ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането
– 11.01.2019
год., когато жалбата е била входирана в РУМВР –
Кубрат, до окончателното изплащане на задължението.
Претенцията
на тъжителката по насрещната тъжба за обезщетение на причинени неимуществени
вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК съдът отхвърли като
неоснователна и недоказана, тъй като подсъдимият В. е оправдан по повдигнатото
му обвинение и пострадалата не е ангажирала доказателства за причинени й леки
телесни увреждания, в резултат от които да е изпитала болки и страдания.
По
претенцията за разноски:
Предвид
този изход на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата А. следва
да му заплати сторените по делото разноски в размер на 400 лв. – адвокатско
възнаграждение и 12 лв. – платена държавна такса за образуване на делото. А.
следва да заплати по сметка на РС-Кубрат държавна такса върху уважения
граждански иск.
На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК с оглед оправдателната присъда по отношение
подсъдимия В., то тъжителката следва да му заплати сторените по насрещната
тъжба разноски, но тъй като не се представят доказателства за сторени такива,
не следва да се присъждат.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова