№ 16938
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110152641 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от
ГПК от „ЦКБ“ АД срещу Б. Г. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 430,
ал. 1 ТЗ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата в общ размер от 10 240,65 лева, от които 4882,52 лева – главница,
ведно със законната лихва от 15.01.2021г. до изплащане на вземането, 4306,96 лева –лихва за
забава за периода от 21.12.2016г. до 12.03.2020г. включително и от 14.05.2020г. до
09.07.2020г. включително, 1051,17 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2020г.
до 14.01.2021 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта MasterCard/VISА Лидер
от 26.11.2009 г., в изпълнение на който банката е издала картодържателя международна
кредитна карта Visa CCB-Bulgaria Air Gold Лидер c годишно таксуване и кредитен лимит в
размер на 5000 лева. Подписани били и Общи условия на „ЦКБ“ АД към рамков договор за
откриване и обслужване на банкови платежни сметки и извършване на платежни операции
от 26.11.2009 г. Срокът на валидност на картата, означен на лицевата й страна, е две години,
считано от последния ден на месеца на издаването й, като кредитът е предоставен от датата
на подписване на договора за срок, равен на срока на валидност на картата, а именно – две
години, но картата се подновява за нов срок от две години, съответно договорът се
продължава автоматично за новия срок на валидност на картата и при същите условия, ако
до първо число на месеца, в който изтича срокът на валидност на картата, картодържателят
не уведоми писмено банката за нежеланието си да го продължи или ако банката не е взела
решение прекратяването на Договора да настъпи с изтичането на неговия срок. Ищецът
поддържа, че към 09.07.2020 г. кредитът бил в просрочие от над 1500 дни и по реда на чл. 30
1
от Договора на Б. Г. С. е изпратена Покана с изх. № 806-Е-С03-**********/09.07.2020 г. на
ЦКБ АД и вх. № 6629 от 09.07.2020 г. на ЧСИ Мария Цачева, с цел уведомяване на
длъжника за прекратяване на Договора и обявяването на задължението по него за
предсрочно изискуемо в пълен размер, съгласно чл. 12, т. 3 от Договора, получена от Надка
Богданова С.а – майка на ответника на 14.07.2020 г. С описаната покана ответникът бил
поканен доброволно да изпълни задължението си по договора и бил уведомен, че въз основа
на неизпълнение на клаузите му по договора вземането се счита за предсрочно изискуемо в
пълен размер, считано от датата на поканата, а именно 09.07.2020 г. Изпълнение от страна
на ответника не последвало.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираната главница 4882,52 лева – главница,
както и наказателна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 15.01.2018. Оспорва по основание и
размер останалите претенции на ищеца.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч. гр. д. № 2396/2021 г. по описа на СРС, 53 състав, се установява,
че е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК от 15.01.2021 г., въз основа на което на е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и изпълнителен лист за
процесните суми.
В срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение, въз основа на което съдът с
разпореждане от 01.04.2023 г. е дал указания до заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като в
срока по чл. 422 ГПК е подаден настоящият иск.
Видно от представените доказателства е , че на 26.11.2009 г. е сключен Договор за
разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта MasterCard/Visa Лидер
между ЦКБ АД - кредитор, и Б. Г. С. — кредитополучател, при следните параметри:
Съгласно чл. 1: Банката издава на Картодържателя международна кредитна карта
Chip Visa ССВ- Bulgaria Air Gold Лидер c годишно таксуване, с кредитен лимит по негова
разплащателна сметка в Български лев, IBAN: BG32CECB979010B0635800, BIC:
CECBBGSF. Картата е предназначена за ползване в страната и чужбина. Срокът на
валидност на картата, означен на лицевата й страна, е две години, считано от
последния ден на месеца на издаването й, и изтича в 24.00 часа на последния ден от
посочения на картата месец.
Съгласно чл.2: По картата Банката предоставя кредитен лимит в размер на 5 000.00
BGN, който не трябва да бъде превишаван. Кредитният лимит е банков кредит, предоставен
от Банката за ползване чрез картата. Кредитът се предоставя за срок, равен на срока на
валидност на картата. Картата се подновява за нов срок от две години, съответно
кредитът се продължава автоматично за новия срок на валидност на картата и при
същите условия, ако до първо число на месеца, в който изтича срокът на валидност на
картата, Картодържателят не уведоми писмено Банката за нежеланието си да го
продължи или ако Банката не е взела решение прекратяването на кредита да настъпи с
изтичането на новия срок. .В случай, че кредитът не бъде продължен съгласно горните
2
условия, Картодържателят следва да погаси изцяло всички задължения към Банката
във връзка с използване на картата до изтичане на срока на валидност на картата.
Съгласно чл.З: Картодържателят има право да извършва транзакции до размера на
кредитния лимит (т.е. към размера на кредитния лимит не се добавя наличността по
разплащателната сметка), като е длъжен да не го надхвърля, включително при начисляване
на дължимите лихви, такси и комисиони. Когато сумата на ползвания кредитен лимит
надвиши определяни от Банката размер, последната има право да блокира картата.
Картодържателят е длъжен незабавно да погаси сумата на превишението.
Съгласно чл.4. Картодържателят има право да извършва операциите, използвайки
устройствата, съгласно Общите условия, посочени по-долу, и представляващи неразделна
част от този договор. При използване на картата се прилагат транзакционни лимит,
съобразно договора.
Съгласно чл.5: Дебитното салдо по сметката:
не се олихвява през гратисния период, който е до 15-то число на месеца, следващ
месеца, в който е образувано салдото;
ползването на нов гратисен период става само след погасяване на целия размер на
дебитното салдо по картовата сметка
се олихвява с „лихва за разрешен овърдрафт по кредитни карти Лидер при покупки:,
съгласно Тарифата на Банката, която към датата на настоящия договор е в размер на -
15.75% годишно, в частта му, образувана от безкасово плащане на стоки и услуги при
търговци, през следващите гратисния период 320 дни;
-се олихвява с „лихва за разрешен овърдрафт по кредитни карти Лидер при теглене в брой“,
съгласно Тарифата на Банката, която към датата на настоящия договор е в размер на 15.75%
годишно, в частта му, образувана от теглене на пари в брой, през следващите гратисния
период 320 дни;
- се олихвява с „лихва за неразрешен овърдрафт“, съгласно Тарифата на Банката, която
към дата на подписване на стоящия договор е в размер на 35%, след изтичане на
предходния период от 320 дни, в частта му за просрочената сума;
Съгласно чл.6: В случай, че размерът на транзакциите и дължимите лихви, такси и
комисиони, превиши размера на наличността по сметката или договорения кредитен лимит,
върху превишението се начислява „лихва за неразрешен овърдрафт“, в размер, определен,
съгласно Тарифата на Банката, която към дата на подписване на договора е в размер на 35%.
Съгласно чл.7: В случай, че след изтичане срока на валидност на картата,
съответно след датата на прекратяване на кредита, ако то предхожда срока на валидност на
картата, Картодържателят не е погасил изцяло задълженията си, върху общото задължение
се начислява лихва за неразрешен овърдрафт, съгласно Тарифата на Банката, която
към датата на подписване на настоящия договор е в размер на 35%.
Съгласно чл.8: Олихвяването се извършва до последния работен ден на следващия
календарен месец. Лихвената база е 365/360 дни.
Съгласно чл.9: Банката може да капитализира начислените лихви чрез прибавянето
им към главницата на кредита, за което Картодържателят дава своето изрично съгласие.
Съгласно чл.10: При превишаване на кредитния лимит, Банката начислява такса за
превишен кредитен лимит съгласно Тарифата на Банката. Таксата е дължима еднократно за
един календарен месец, независимо колко пъти е надхвърлян кредитният лимит в рамките
на този период.
Съгласно чл.11: За издаване и използване на международна кредитна карта се дължат
такси и комисиони, посочени по вид и размер в Тарифата на Банката.
Съгласно чл.12 : Картодържателят е длъжен да погаси изцяло задълженията
/главница, лихви, такси, комисиони, разноски, включително просрочени такива, и
неразрешен овърдрафт/;
преди деня, в който салдото започне да се олихвява с "Лихва за неразрешен
3
овърдрафт";
преди деня на изтичане срока на валидност на картата, в случай че срокът на предоставения
кредит не бъде подновен;
незабавно при прекратяване на договорните отношения, независимо от основанието за
това;
Съгласно чл. 136 от Общите условия на банката- Карта се издава съгласно
подадено искане за издаване на карта и съответен анекс към рамковия договор, в срок
до 15 дни от сключване на анекса.
Прието по делото е заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че банката е предоставила
овърдрафт по разплащателна сметка на ответницата, който кредит е бил изцяло усвоен
поетапно от м.12.2009 г. до м.12.2015 г., като усвоеният банков кредит е бил погасяване
поетапно в периода до 24.12.2015 г., когато е осчетоводено и последното усвояване. След
тази дата няма данни длъжника да е усвоявал или плащал по този договор.
Също така вещото лице в съдебно заседание заявява, че няма данни нова карта да е
издавана и предоставяна на длъжника за периода след 01.01.2016 г., когато е изтекла
последната банкова карта.
До длъжника е изпратена е покана с изх. № 806-Е-С03-**********/09.07.2020г. на
ЦКБ АД и вх. № 6629 от 09.07.2020г. на ЧСИ Мария Цачева (840) с цел уведомяване на
длъжника за прекратяване на процесния договор и обявяването на задължението по него за
предсрочно изискуемо в пълен размер съгласно чл. 12, т, 3 от Договора. Поканата е
получена от Надка Богданова С.а - майка на г-н С. на 14.07.2020г.
С описаната покана чрез ЧСИ Кредитополучателят е поканен доброволно да изпълни
задължението си по Договора и е уведомен, че въз основа на неизпълнение на клаузите му
вземането се счита за предсрочно изискуемо в пълен размер, считано от датата на поканата,
а именно 09.07.2020г.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Процесният договор за овърдрафт попада в приложното поле на потребителската
защита, тъй като кредитополучателят е физическо лице, по кредит, който не е предназначен
за търговска или професионална дейност и е потребител на финансова услуга по см. на § 13,
т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар. "тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е
/в случая чл. 2, т. "б"/, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното
право в съответствие с директивите, дори те да нямат директен ефект. Договорите за кредит,
в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови
услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за
наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП, както и в рамките на възложената
на съда служебна проверка.
С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, въвеждащи в националното законодателство
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г.
относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, е
обявена за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. За да се прецени дали конкретните клаузи по
договор отговарят на критериите на закона, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно
4
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени
цената.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Същото правило е изведено в практиката на СЕС
и ВКС обобщена в Решение № 23 от 07,07,2016 год. по т. дело N 3686 / 2014г. I ВКС, с
оглед което съдът приема, че следва да се произнесе служебно по действителността на
договорните клаузи.
Клаузата на чл. 2, предвиждаща автоматично продължаване на договора, ако
потребителят не заяви желание за прекратяването му до първо число на месеца, в който
изтича карта, попада в приложното поле на типичните неравнопрвани клазуи изброени в
чл. 143, ал. 2 от ЗЗП, което предвижда , че неравноправна е клауза, която съгласно т. 8.
предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора
при непротивопоставяне на потребителя, съгласно т.9. предвижда автоматично
продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му,
и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича
срочният договор.
В този смисъл изрично и съдебната практика по идентични клаузи: - Решение № 993
от 22.07.2022 г. по в.гр.д. № 20223100501087 / 2022 г. на ОС- Варана.
В текстовете на чл. 143, т. 1, т. 18 З. са изброени възможни проявни форми на
неравноправни клаузи, като по аргумент от т. 19 на чл. 143 З. изброяването е примерно, а не
изчерпателно. Приравняването на мълчанието на потребителя за "продължаване" на падежа,
на съгласие за изменение на договора при по-неблагоприятни условия (начисляване на
допълнителни такси, наред с лихвите за забава и с другите дължими суми по договора) е в
разрез с разпоредбите на чл. 143, т. 8 вр. т. 8а и т. 13 ЗЗП. В този смисъл и Решение № 345
от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о.
Неравноправна клауза в потребителски договор представлява всяка неиндивидуално
определена уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, които материалните предпоставки следва да се проявени кумулативно. ЗЗП /с
който се транспонира Директива 2008/48/ЕО/ предвижда конкретни проявни форми, които
са примерни (чл. 143, т. 20 ЗЗП), като общото между тях (т. 1 до т. 18) е, че се предоставя
право на търговеца едностранно и без наличието на обективни предпоставки да изменя
сключения договор, респ. значително се накърнява еквивалентността на насрещните
престации или се ограничават способите за защита на потребителя.
В конкретния случай съдът приема, че клаузите не са уговорени индивидуално
(доколкото са предварително изготвени от търговеца с препращане към Общите условия),
същите увреждат законните интереси на потребителя, доколкото се предвижда търговецът
да се освободи от негативните последици от изискуемостта на вземането си свързани с
течението на погасителната давност, а в същото време с действието на договора между
страните се запазва основанието за начисляване на възнаграждение, което не отговарят на
изискванията на добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика, а именно
не са съответни на честното и почтено поведение на всеки участник в гражданския и
търговския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, доколкото
създават възможност, както е и в конкретния случай въпреки просрочие от над 1500 дни
просрочие да се държи обвързаността на страните поради неясна клауза за средния
потребител с възлагане нему на заявяване желание за прекратяване на автоматично
продължавания срочен договор.
Посочената уговорка е в очевиден ущърб на потребителя и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя – тази
несъразмерност е значителна, защото е налице несъответствие във възможността им да се
упражнят правата за защита, доколкото потребителят се лишава от основно
правоизключващо възражение за погасяване по давност. Нещо повече, презюмира се със
5
мълчанието и въпреки бездействието на длъжника, че той има воля да ползва услуга
овърдрафт, което от поведението очевидно, че не е така доколкото не е взета нова карата.
Въпреки това банката начислява годишни такси и възнаградителни лихви, с презумпцията за
дължимо възнагаржедние за ползване, което е невъзможно тъй като карата не е предадена на
длъжника.
Цитираната клауза следва да се счете за неотговаряща на изискването за
добросъвестност и водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, съобразно формулировката на чл. 143 от ЗЗП,
поради което същата не поражда действие и не обвързва страните по договара.
В допълнение аргументи за неравноправност на процесната клауза следва да се има
предвид и Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2023
г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно
потребителските кредити (COM(2021)0347 – C9-0244/2021 – 2021/0171(COD)) (51)
Предоставянето на кредит, който не е бил поискан от потребителя, може в някои
случаи да бъде свързано с практики, които са вредни за потребителя. В това отношение
следва да се забрани непоисканото предоставяне на кредит, включително
непоисканите предварително одобрени кредитни карти, изпращани на потребителите,
едностранното въвеждане на нов овърдрафт или свръховърдрафт или едностранното
повишаване на лимита на овърдрафта, свръховърдрафта или кредитната карта на даден
потребител. Непоисканото предоставяне на кредит под формата на договори извън
търговския обект съгласно определението в член 2, точка 8 от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвет също следва да бъде забранено.
Изводът за нищожност на клаузата води до недоказаност на твърденията за
автоматично продължаване на договора.
Следователно съдът приема, че с издаването и получавано то потребителя на вяска
нова банкова карата се сключва нов договор за овърдрафт, което става с конклудентни
действия от потребителя, тъй като получава нова банкова карата и усвоява нови суми по
нея, което се е случвало в периода до 31.12.2015 г., когато е изтекъл и срока на последната
банкова карта, съгласно заключението на вещото лице. Като до този момент е
съществувало договорното правоотношение между страните. След тази дата няма
усвоявания и плащания от длъжника, няма данни за издаване и получаване на нова карата,
паради, което съдът приема, че договорното правоотношението е прекратено считано от
01.01.2016 г.
В който смисъл константа съдебна практика: Определение № 50369 от
29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2062/2022 г., I т. о., Решение № 619 от 08.02.2023 г. по в. гр.
д. № 5634/2022 г. на Софийски градски съд Решение № 3936 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. №
12220/2022 г. на Софийски градски съд Решение от 04.04.2023 г. по гр. д. № 4492 / 2021 г.
на СГС и Решение № 1312/3.06.2022 г. по в. гр. д. № 12885/2021 г. на СГС.
По направеното възражение за давност съдът намира следното :
Спорният въпрос кой е началният момент от който започва да тече давността за вземанията
на ищеца при процесния договор за овърдрафт. Отговора на въпроса следва да се изведе от
тълкуването на договора по делото, и отговора на въпроса кога е настъпва падежа на
задълженията по договора, съгласно чл. 114 ЗЗД.
По същността си овърдрафтът е вид кредит, който се ползва по разплащателна
сметка на кредитополучателя и се усвоява до разрешения лимит и може да се ползва изцяло
или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление на суми по
6
разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване
на кредита. Действително при овърдрафта няма предварително изготвен погасителен план
/както е при потребителския кредит/, като не е известно предварително каква част от
разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този кредит има определена падежна дата,
която ясно е посочена в чл. 12 от договора, който ясно предвижда, че картодържателя
е длъжен да плати изцяло всички задължения – в деня преди деня, в който ще се
начисли лихва за неразрешен овърдрафт или от деня на прекратяването на договора.
Като съдът приема тези събития за падеж на задълженията по договора.
Като при всяко усвояване в рамките на лимита длъжника може да погасява по
всяко време, като се ползва с гратисен период до 15 число на следващия месец, в който
период ако усвоената сума бъде погасена длъжникът не дължи възнаградитителна лихва-
наречена лихва за разрешен овърдрафт.
След изтичане на този гратисен период длъжникът дължи лихва за разрешен
овърдафт – тосет възнагардителна лихва в размер на 15.75 %, като срокът за това е до 320
дни.
След изтичане на този срок върху цялата просорчена сума, представляваща сбор от
неплатената възнаградителна лихва за 320 дни от предходния период и просрочената
главица от този период се начислява лихва за неразрешен овърдрафт, която също е
възнаградителна лихва, но вече в размер на 35 %.
Следва да се посочи, че в своята практика ВКС приема, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната
лихва. В този смисъл са решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, Второ
ГО; решение по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, Второ ГО; решение по гр. д. № 5093/2007 г. на
ВКС, Второ ГО; определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, Четвърто
ГО, определение № 527 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г. на ВКС, Трето ГО.
В случая е уговорен годишен лихвен процент от 35 %. Трикратният годишен
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, формирана като сбор от
основен лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта е 30 % /основен лихвен процент
към датата на сключване на договора – 0. 00 %, плюс 10 %/, а дневният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен по ал. 1 /чл. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения/. При съобразяване на
размера на отпуснатата сума, срока на ползване и функцията на възнаградителната лихва
/цена на парите като капитал и цена на времето, през което търговецът е лишен от
ликвидността на този капитал/, се налага извод, че клаузата за възнаградителна лихва от 35
% е недействителна поради противоречие с добрите нрави. Налице е нарушаване на
принципа за недопускане на несправедливото облагодетелстване, тъй като
възнаграждението е предвидено за генериране на свръхпечалба.
7
При изтичане на срока на карата или при по- ранно прекратяване е предвидено
за всички неплатени суми да се олихвяват с лихва за неразрешен овърдрафт в размер на
35 %, което е уговорено в чл. 7 от договора.
Като при тази хипотеза е налице и капитализация, тъй като върху главницата се
добавя изтекла възнаградителна лихва и върху общата главница се начислява, нова
възнаградителна лихва, което е уговорено в договора в чл. 9, за което потребителя е дал
съгласие. Същата уговорка в чл. 9 от договора е нищожна, тъй като представлява
анатоцизъм, който е разрешен само между търговци. В този смисъл константната
практика Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК.
По делото е установено от вещото лице, че на 30.12.2015 г., е начислена лихва за
неразрешен овърдрафт, видно от заключението по ССЧ на л.72 от делото, като съдът
приема това за падеж на задълженията, доколкото и договора е прекратен считано от
01.01.2016 г. с изтичане на срока на банковата карата, като от тази дата най- късно е
започнало да тече давност, тъй като е налице още тук задължение за изпълнение, съгласно
чл. 12 от договора , същото следва и от чл. 7 от договора. Като 5 годишния давностен срок
изтича на 01.01.2021 г., а заявлението за заповед за изпълнение едва на 15.01.2021 г., тоест
след изтичане на давностия срок и задълженията по договора за главница са погасени по
давност.
Не са налице установени по делото факти, водещи до спиране или прекъсване на
давностния срок за периода 01.01.2016 г. до 01.01.2021 г. Не може да се приеме, че крайният
падеж на задълженията по договора е предсрочната изискуемост – 09.07.2020 г.
С оглед погасяването на главното вземане са погасени по давност и акцесорните
вземания за договорни и наказателни лихви на основание чл. 119 от ЗЗД.
По изложените причини исковете са изцяло неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Воден от гореизложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЦКБ“ АД срещу Б. Г. С. с
ЕГН:********** за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
8
ищеца следните суми: сумата 4882,52 лева – главница, ведно със законната лихва от
15.01.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 4306,96 лева – лихва за забава за
периода от 21.12.2016г. до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до 09.07.2020г., сумата от 1051,17
лева – лихва за забава за периода от 10.07.2020г. до 14.01.2021 г., за които има издадена
Заповед № 24220 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 28.01.2021 г. по ч. гр. д. № 2396/2021 г. по описа на СРС, 53 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9