Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на четиринадесети
май година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:Вяра
Баева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13416 по описа за 2017 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен пряк
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените в искова
молба обстоятелства и и предвид допусното в о. с. з.
на 04.05.2019 год. изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1, от ГПК Н. И.Н., ЕГН **********, чрез адв. С.Ч., претендира
да бъде осъдена „ЗК О.” /Кипър №71103/,
чрез „Застрахователна компания О. - клон Б.” КЧТ с ЕИК ******, да и заплати
сумата 130 000 лв., частично от глобалната сума 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от телесни
увреждания в резултат на ПТП настъпило на 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски, в това число и адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди,
че на 13.03.2017 г., водачът Е.Д.К.
управлявайки л.а. марка „Джип Чероки”, с д.к.№ ******по
път II 51, при км 63+000, между с. Голямо Ново, общ. Търговище и с. Заветно,
общ. Попово нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с
несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения скорост, не
контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал, вследствие на
което напуснал пътното платно и реализирал удар в крайпътно дърво. Вследствие
на настъпилия удар са причинени редица телесни увреждания на ищцата Н.Н. - пътник в лекия автомобил.
Твърди се, че по случая било образувано
ДП № 101/2017 г. по описа на РУП - Попово и пр. пр. № 131/2017 г. по описа на
РП - Попово. Наведен е довод, че процесното ПТП е настъпило изключително по вина на водача Е.Д.К.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата посочени в чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 2 и чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Навеждат се твърдения, че след настъпилото ПТП ищцата е транспортирана по
спешност в МБАЛ „Търговище“ АД в тежко общо състояние, където е подложена на
множество медицински процедури и оперативни интервенции. Поставена била
диагноза: контузия на мозъка; травматичен
излив на кръв под меките обвивки в тилната област на
главния мозък; дифузен мозъчен оток; счупване на лявата лопатка; счупване на
гръдната кост; фрактура на ключица; перфорация на далак; множество охлузвания.
Получените увреждания са оказали сериозно влияние върху личното, семейно,
социално и професионално развитие на ищцата и са свързани с високо интензивни
болки за дълъг период от време. Сочи още, че ищцата е била напълно обездвижена
за дълъг период от време, като за задоволяване на ежедневните й битови и
физиологични нужди е използвала чужда помощ. При промяна на времето продължава
да изпитва силни болки, което налага приемането на обезболяващи.
Твърди се, че след случилото се ищцата е станала раздразнителна,
избухлива, стресирана, страхлива, несигурна във възможностите си. Налице са и
посттравматични нарушения и промени в емоциите. Вследствие на случилото се е
развила остро тревожно разстройство, емоционално лабилна е. Предписана й е
терапия с антипсихотици.
Навеждат се
доводи, че гражданска отговорност на водача на лекия автомобил е застрахована
при ответното дружество. Посочва, че е предявила пред ответното дружество
писмени претенции за изплащане на обезщетение за причинените й от процесното ПТП неимуществени вреди.
В законоустановения срок по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор
от ответника „ЗК О.”, чрез „Застрахователна
компания О. - клон Б.” КЧТ, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата в размер на 50 %, като поддържа, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан.
Оспорва всички твърдения по отношение вида, медико-биологичния характер и
степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и
продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че
оздравителният период не е приключил.
Наведено е възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва
претенцията на акцесорния иск за лихви. Заявява, че
на 28.08.2017 г. на ищцата, по посочената от нея сметка, е изплатено
обезщетение в размер на 20 000 лева във връзка с процесното
ПТП. Счита, че с изплащането вредите са изцяло репарирани. Претендира разноски.
В
срока по чл.372 ГПК е депозирана ДИМ, в
която ищцата оспорва възраженията на ответника, като неоснователни. Твърди се,
че след претъпяното ПТП са настъпили негативни
промени в психиката на ищцата, които са диагностицирани
като умерено тежък депресивен епизод. Не
оспорва извършеното от отчетника застраховател плащане на застрахователно обезщетение в
размер на 20 000 лева, но поддържа, че същото е недостатъчно да репарира
действителните вреди. Претендира да бъде присъдена лихва върху изплатената сума
от датата на увреждане до 28.08.2017г.
В срока по чл.373 ГПК е депозиран допълнителен
отговор, в който ответника поддържа възраженията и оспорва иска по размер.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощниците си адв.П. и адв.Д.поддържа предявените искове. Претендира разноски и
представя писмена защита.
В съдебно заседание ответника чрез юрк. С.оспорва предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетите неоспорени
Констативен протокол за ПТП от 13.03.2017г. на РУ Попово, протокол за оглед на местопроизшествие от 13.03.2017г.,
се установява, че на 13.03.2017 г.,
около 16.40 часа на второкласен път II-51км л. а. джип „ Джип Чероки“,
с per. № ******,
управляван от водача Е.Д.К., на прав пътен участък губи контрол над
управлението, автомобила напуска пътното платно вляво и се удря в крайпътно
дърво, като допуска ПТП с пострадало лице – Н.М.Н. – пътник в
автомобила. /л.8, л.11-л.15 от делото/
От заключението
на приетата и неоспорена съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице доц. инж.А.П.А., се установява, следния най-вероятен механизъм
на произшествието: На 13.03.2017 г., около 16.40. часа на второкласен път
П-51км. 83+000, в посока към гр. Попово се е движил л а. джип „Чероки“ , с per. № ******, управляван
от Е.Д.К. със скорост 60 -80 км/ч. Времето е било облачно с валеж на сняг в
светлата частна денонощието при добра видимост. Платното за движение е било заснежено, участъкът от пътя е бил праволинеен. Вещото лице
пояснява, че в процеса на движение, вероятно поради наличие на коловози,
автомобилът е влезнал в странично занасяне. Водачът е реагирал неадекватно с
волана по-рязко наляво, от което автомобилът се е насочил диагонално наляво по
дъгообразна траектория с ротация в посока обратна на часовниковите стрелки.
Преминал е през лентата за насрещното движение и левия банкет и е напуснал пътя
вляво, където завъртян наляво под относително голям ъгъл се е ударил с предната
си дясна част в ствола на крайпътно дърво. Поради ексцентрицитета
на ударната сила, ротацията му се е засилила и той е продължил напред въртейки
се като достига и се удря с дясната си страна в областта на средната дясна
колона в ствола на друго дърво. Този удар е бил най-силния и в областта на
средната дясна колона и десните врати деформациите са най- големи с проникване
навътре в купето до 38 см. При този удар освен настъпилите деформации,
ротацията е продължила с по- малка ъглова скорост и с остатьчната
си кинетична енергия л.а. „Чероки“ е продължил да се движи до трети удар със
задната си дясна част в областта на десния стоп, отново в следващо крайпътно
дърво, където се е спрял неподвижен, според ръчната скица към протокола за ПТП.
Обоснован е извод, че при първия удар тялото на пътничката от предна дясна
седалка е политнало напред и надясно, При втория е политнало надясно, но
деформираната предна дясно врата от деформациите е влязла в пространството на
пътника. При третия удар тялото полита основно назад. Описаните
деформации на л.а. Чероки кореспондират със скорост
70 - 80 км/ч. Относно възможността за предотвратяване на ПТП, вещото лице сочи,
че водачът е имал възможност да не допусне ПТП, ако се е движил с по-ниска скорост
до 60 км/ч при заснежен път. В заключението е
обоснован извод, че причината за настъпване на произшествието е в действията на
водача на л.а. „Джип Чероки”, с волана и педала на
газта, както и в избора на скорост.
Заключението на
САТЕ съдът възприема като обективно,
компетентно дадено и кореспондиращо на събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Не се спори,
като е видно и от представените с исковата молба документи, че по случая е
образувано досъдебно производство № 101/2017год. по описа на РПУ- Попово /Огледен
протокол, Протокол за химическа експертиза, СМЕ по ДП № 101/2017год./. Наказателно
производство започнало срещу Е.Д.К. за това, че на 13.03.2017г., че на 13.03.2017 г., около 16.40 часа на
второкласен път II-51км при управление
на лек автомобил „Джип Чероки“, с per.
№ ******е нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил на Н.М.Н. средни телесни повреди-
контузия на мозъка, перфорация на далак и фрактура на ключица- престъпление по
чл.343, ал.1, бук.“б“ НК вр.чл.342 НК. Поради заявлението на пострадалата по см. на чл.343,
ал.2 НК, с Постановление от 26.04.2017г. на Районна прокуратура Попово
наказателното производство е прекратено./л.9-л.10
от делото/
От
приетата Епикриза по ИЗ №25009 на ОАИЛ на „МБАЛ
–Търговище” АД, се установява, че след претърпяното ПТП Н. М. Н. на 24г. на
13.03.2017г. е постъпила за интензивно лечение с диагноза: травматичен
шок, ЧМТ, Гръдна травма. /л.38 от делото/ Ищцата е консултирана с
анестезиолог, хирург, неврохирург. Проведени са изследвания и КАТ,
установени са фрактура на гръдната кост в горната й част с малък костен
откъс и линейно счупване на лявата лопатка.
На
16.03.2017г. ищцата е преведена в подобрено състояние в хирургично отделение на „МБАЛ
–Търговище” АД.
Видно от Епикриза
по ИЗ № 4971 на ХО на „МБАЛ –Търговище” АД, Н. М. Н. на 24г. е хоспитализирана в хирургично отделение но
лечебното заведение в периода 16.03.2017г. до 30.03.2017г., с окончателна диагноза: дифузна травма на главен мозък. /л.37 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка с пътнотранспортното
произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице д-р В.Т., неоспорена от страните и чието
заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. СМЕ сочи, че в
резултат на пътнотранспортното произшествие станало на 13.03.2017г.ищцата Н.М.Н.
е получила следните травматични увреждания:
Гръдна травма изразяваща се в счупване на гръдната кост в горната й
трета с наличието на костен откъс, черепномозъчна травма изразяваща се в контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки в тилната област усложнени с развитието на мозъчен оток. Вещото лице
съдебен лекар сочи, че черепномозъчната травма реално
е застрашила живота на пострадалата. Вещото лице д-р В. Т. пояснява, че фрактурите на гръдната кост и лопатката си
изразяват в нарушаване на тяхната цялост.
Контузията на мозъка представлява кръвонасядане на
мозъчната тъкан, а кръвоизливът под меките мозъчни обвивки представлява
набирането на кръвна колекция под тях в резултат на разкъсването на кръвоносни
съдове. По въпроса за претърпените болки, вещото лице пояснява, че черепномозъчната травма е съпроводена с главоболие, което
продължава за различен период от време, който е индивидуален. Обоснован е
извод, че в резултат на счупванията е налице
болезненост при движението на снагата и горния крайник, като в началото тя е
спонтанна, при допир и движение, като постепенно намалява и изчезва при
приключване на възстановителния период, който
при тези травми е в рамките на около 3 месеца. Пояснено е, че при пострадалата ищца при
физическо натоварване и промяна на времето ще се наблюдава болезненост, която остава до живот.
Относно приложеното лечение в заключението на СМЕ е отразено, че е
предприета основно медикаментозна терапия
- водносолеви разтвори, противосъсирващи,
антибиотици и други подробно описани в приложената история на заболяването, като след изписването от болница, лечението
при този тип травми основно е с обезболяващи. Сочи се, че няма данни каква
конкретно терапия е предписана след изписването на пострадалата. По въпроса
относно необходимостта от чужда помощ, в заключението на СМЕ е обоснован извод,
че след причиняване на уврежданията при ищцата е била налице необходимост от
чужда помощ при ежедневното обслужване на пострадалата в рамките на посочения
възстановителен период от около 3 месеца. При проведения личен преглед на
ищцата вещото лице д-р В. Т. не е
установило затруднения в движението на горните крайници и снагата, нито ръбци от рани и
оперативни интервенции.
По почин на ответника е
допуснато изслушването на КСМАТЕ, изготвена от вещи лица д-р В.Т. и доц.инж. А.
А. . Вещите лица обосновават, че автомобилите
тип джип „Чероки“ са заводски оборудване с триточкови
предпазни колана на всичките места. Пояснено е, че наличната медицинска
документация сочи, че ищцата Н. е получила линейно счупване на лявата лопатка, отломъчно счупване на гръдната кост в горната й част с
наличието на костен откъс и контузия на мозъка ангажираща дясната голямомозъчна хемисфера и кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки тилно. Вещите лица обосновават, че
наличните пластични деформации на автомобила в тази част на купето,
където е била позиционирана пострадалата може да се твърди, че в момента на
произшествието пострадалата е била с поставен обезопасителен
колан, който е причинил травмата на гръдната кост. При последващото
импулсно връщане на тялото назад и удар с арматурата/рамката/ на седалката се е
получило линейното счупване на лопатката. Сравнение с тялото главата е
сравнително свободноподвижна,като е осъществила
контакт с части на купето с дясната си половина,довели до констатираната черепномозъчна травма с дясна локализация.
В заключението е обосновано, че триточковите
колани са най-ефективни при челен удар, защото горната диагонална част обхваща
торса на пътника през едно от двете рамена и е закопчан диагонално от другата
страна непосредствено до седалката. При страничен удар, както е в настоящия
случай при втория удар на дясната страна на автомобила в дърво и при
преобръщане, което става по надлъжната ос на автомобила ефективността на
коланите се намалява значително, защото инерционните сили действат настрани,
освен това има проникване на деформирани части от вратите и колоните навътре в
купето с навлизане в жизненото пространство на пътниците.
Съдът възприема приетото и
неоспорено от страните заключение на КСМАТЕ изготвено от д-р В.Т. и инж.А., като
обективно и компетентно дадено и кореспондиращо с приетите писмени
доказателства.
За претърпени от ищец неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетели по
делегация.
Свидетелите Н.Р. и Р.С. /съответно
майка и баща на ищцата/, сочат в
показанията си, че състоянието на пострадалата след ПТП-то, било изключително
тежко. Дъщеря им Н. изпаднала в безсъзнание в продължение на три дни. Ищцата е
плачела и стенела от болка. В продължение на месец продължил престоят й в болницата под постоянно
лекарско наблюдение. Н. не е можела изобщо да се обслужва - не можела да се
движи, да сяда, да ляга. Свидетелите сочат, че те, като родители са се грижили за нея - къпали я и хранели. Едва два-три месеца след
изписването й от болницата е започнала „долу-горе да върши сама обикновени неща
като хранене и тоалет“. За възстановяването й е приемала много лекарства, сред
които и такива, от които е започнала да й капе косата. Ходила е на психиатър,
който й е изписал също лекарства. Към настоящия момент ищцата продължавала да
пие обезболяващи, тъй като в увредените области изпитва болки. Вследствие на
полученото счупване в областта на лопатката не е могла да си вдига и ръцете. Сочат,
че все още Н. продължавала да ходи на контролни прегледи. Често имала
главоболие и се чувствала замаяна. Забравяла бързо и често. Свидетелите са забелязали
промяна в поведението на дъщеря си. Психически не можела да забрави случилото
се, като постоянно се връщала назад и преживявала случилото се. Не искала да се
вози в автомобил, изпитвала страх особено при лоши метеорологични условия. Н. станала
е по-страхлива, неуверена и затворена, тревожна, неспокойна, прекарвала повече
време у дома, отколкото навън с приятели. Постоянно си мислила, че нещо лошо ще
се случи.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите Н.Р.
и Р.С.,
включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията
на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от
събраните по делото доказателства.
По делото е приета
и неоспорена от страните съдебно-психологична експертиза с в.л. С.П. -
психолог. От заключението на СПсихЕ се установи, че у
ищцата е налице посттравматичен стрес, като понастоящем са налице остатъчни
травматични структури у ищцата, които са видими на полето на психиката,
благодарение на травматичните съновидения, последващ
индикатор за остатъчни проблеми на ниво човешка психика. Пояснено е в заключението, че посттравматичния
стрес се характеризира с натрапливости в психичния
апарат на пострадалите, вследствие е на различни травматични събития, каквато е
преживяната катастрофа. В.л. психолог сочи, че по правило посттравматичният стрес никога не е
изолиран сам по себе си. Диагностицирането му
предполага наличието на тревожности и депресивни състояния,
минимални или критични промени от негативно естество на нива
емоционално-поведенческа и когнитивна сфери.
Страните не спорят, че към датата на ПТП –
13.03.2017г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с ответника,
възникнало по застрахователна полица № BG 28 11600239684, със срок на действие от 11.09.2016г. до 10.09.2017г.,
сключена за лек автомобил марка „Джип Чероки“, с peг. № ******. Отделно от това по делото е приета Справка от
базата данни на Информационен регистър към Гаранционен фонд, установяваща наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения период и лек автомобил
с ответното застрахователно дружество.
Представена
е и претенция с вх. №ЗК-3010/29.05.2017г., съгласно която ищцата Н.Н. е предявила пред ответното застрахователно дружество
искане за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие процесното ПТП, в размер на
200 000лв./л.76-77 от
делото/
След разменена между страните писмена
кореспондеция и образуване на щета № 1720001104000186
ответното застрахователно дружество е определило обезщетение в размер на 20 000
лева за претърпените неимуществени вреди.
Не се спори, че сумата от 20 000лв.
е изплатена от ответника на ищцата на
28.08.2017г., което и видно и от приетото платежно нареждане./л.101 от делото/
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016
г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 76 от
дата 29.05.2017 г. и липса на възражения
и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 13.03.2017г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на чл.20, ал.1 от ЗДвП -"Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, както и на чл.20,
ал.2 ЗДвП. Деянието му е
виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост. Това му
нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания на
ищеца.
От приетото заключение АТЕ и неоспорения
КП за ПТП, се установи, че водачът л.а. „Джип Чероки“,
с peг. № ******- Е.Д. Киролов, на прав пътен участък губи контрол над
управлението, автомобила напуска пътното платно вляво и се удря в крайпътно
дърво, реализира ПТП, при което пострадала ищцата. В приетото по делото САТЕ с
вещо лице доц.инж.А. е прието, че основна
и единствена причина за настъпване на произшествието са действията на водача на л.а. „Джип Чероки”, с волана и педала на газта, както и в избора му на
скорост.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на
прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно
деяние от водача на лек автомобил „Джип Чероки“, с per. № ******.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗК „О.“ е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е
причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ
за доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ, медицински документи,
гласни доказателства,) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна
връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения.
За реалното
проявление на вредите са събрани свидетелски показания на свидетелите Н.С. и
Р.С., от които се установява, че състоянието на ищцата след ПТП-то, било много тежко.
Била в безсъзнание в продължение на три дни. В продължение на месец е продължил
престоят й в болницата под постоянно лекарско наблюдение. Тя не е можела да се обслужва - не можела да се
движи, да сяда, да ляга. Свидетелите сами са се грижили за нея - къпали са я.
Едва два-три месеца след изписването й от болницата е започнала да върши сама
обикновени неща като хранене и тоалет. От продължителната употреба на
медикаменти започнала да капе косата и, което я уплашило много.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение
за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат
характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 65000,00 лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- гръдна травма изразяваща се
в счупване на гръдната кост в горната й трета с наличието на костен откъс, черепномозъчна
травма изразяваща се в контузия на мозъка,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в тилната област усложнени с развитието на мозъчен оток.
Установи се, че черепномозъчната травма реално е
застрашила живота на пострадалата Н.Н.. Съдът съобрази
и възрастта на ищеца - 24 г. към датата на ПТП /млада, активна, трудоспособна
възраст, при която всяко ограничение в движението само по себе си е от естество
да доведе до негативни изживявания/, очакваните в бъдеще болки и дискомофорт при натоварване на крайника и промени във
времето, както и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в
ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален
план - развития посттравматичен стрес, от който понастоящем
са налице остатъчни травматични структури, травматичните съновидения, които се
установяват и от ангажираните гласни доказателства и от заключението на СПсихЕ.
Касае се до специфичен ежедневен дискомфорт
в продължение на месеци, съпътстван от травмиращите психиката последици на
увреждането и лечебния процес, довели до закономерна депресия и социална
изолация.
Следва да бъде съобразена и съществуващата към момента
на увреждането – 2017 г. обществено икономическа обстановка в страната, чиято
динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Предвид изложеното и на основание чл. 52 ЗЗД съдът намира, че обезщетение в
размер на 65 000 лева адекватно би
репарирало в пълен обем претърпените от пострадалата ищца
вследствие на процесното ПТП болки и
страдания, до която сума предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е основателен и
доказан. От тази сума следва да се приспадне и доброволно платеното от
ответника застрахователно обезщетение за
неимуществени от 20 000лв., като
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 45 000 лева, за който размер е
основателен и доказан предявеният главен иск.
За разликата от присъдения до целия предявен размер от 130 000 лв. искът с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по "Гражданска
отговорност"следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За разликата до пълния предявен
размер от 130 000 лева искът следва да се отхвърли.
По
възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е бил
без поставен обезопасителен колан. Пред настоящата
инстанция възражението не бе доказано от ответника.
В приетата по делото и неоспорена от страните КСМАТЕ
вещите лица д-р Т. и инж.А., са обосновават еднозначен извод, че наличните пластични деформации на автомобила
в тази част на купето, където е била позиционирана пострадалата може да се
твърди, че в момента на произшествието пострадалата е била с поставен обезопасителен колан, който е причинил травмата на гръдната
кост.
Предвид
изложеното обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде редуцирано.
Предвид
основателността и доказаността на главната претенция,
основателен и доказан е акцесорния иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Неоснователно
е обаче искането за присъждане на лихва, считано от датата на увреждането,
респ. считано от датата на извършване на разхода.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В случая
3-месечният срок е изтекъл на 29.08.2017 г. и от 30.08.2017 г. застрахователят е изпаднал в
забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което
искът за лихва върху обезщетението за имуществени вреди ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен за периода от 13.03.2017 г., до
29.08.2017 г. и уважен, считано от
30.08.2017 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищеца
съобразно уважената част от иска и ответника, съобразно отхвърлената част.
На ищцата на основание чл.78, ал., от ГПК се следват
разноски от 207лв. за платен депозит за СМЕ и АТЕ, като общо сторените разноски
са 600лв.
На
Адвокатско дружество „Ч., П., И.“- процесуален представител на ищеца, на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в
размер на 2256 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 425.00
лв. като общо сторените разноски възлизат на 650 лв., от които 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, и 500 лв. депозит за КСМАТЕ.
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 1800 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд, I-
7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗК О.” /регистрирана
в ТР на Р. Кипър под №71103/, чрез
„Застрахователна компания О. - клон Б.” КЧТ с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“******, да заплати на Н. И.Н., ЕГН **********, на основание чл. 432,
ал.1 КЗ, сумата от 45 000/четиридесет
и пет хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от травматични увреди в резултат
на ПТП, реализирано на 13.03.2017 г. по вина на водача на л.а. марка „Джип Чероки”, с д.к.№ ******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2017г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до размер 65 000лв., поради погасяване чрез плащане, а до пълния предявен размер от 130 000 лв., частично
от глобалната сума 200 000лв., като неоснователен, както и претенцията за
лихва за
периода от 13.03.2017 г.,
до 29.08.2017 г.
ОСЪЖДА
„ЗК О.” /регистрирана
в ТР на Р. Кипър под №71103/, чрез „Застрахователна компания О. - клон Б.” КЧТ
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“******, да заплати на Н. И.Н., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 207
лв. разноски.
ОСЪЖДА
„ЗК О.” /регистрирана
в ТР на Р. Кипър под №71103/, чрез „Застрахователна компания О. - клон Б.” КЧТ
с ЕИК ******, да заплати на Адвокатско
дружество „Ч., П., И.“, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 2256 лв. с ДДС. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.
И.Н., ЕГН
**********, да заплати на ЗК О.”
/регистрирана в ТР на Р. Кипър под №71103/, чрез „Застрахователна компания О. -
клон Б.” КЧТ с ЕИК ******, разноски по делото в размер на 425.00лв.
ОСЪЖДА „ЗК О.” /регистрирана в
ТР на Р. Кипър под №71103/, чрез „Застрахователна компания О. - клон Б.” КЧТ с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“******, да
заплати на Софийски градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна
такса в размер на 1800 лв.,
съразмерно уважената част от иска.
Присъдените
на ищеца суми могат да се преведат по сметка, конкретизирана с молба на л.121
от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: