Определение по дело №398/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260053
Дата: 7 октомври 2020 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20203000500398
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 260053

гр. Варна, 07.10.2020г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 398/20г., намира следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С.М.Д. и С.Г.С. и двамата от гр. Бобов дол, насочена срещу решение № 517/14.04.20г. по гр.д. № 1981/19г. на ВОС, с което е развален сключения между А. В. В. от гр. Варна и С.М.Д. договор за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот с идентификатор 10135.3512.16.17.20 срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 67, том 2, рег. № 11124, дело 250/2017 г. по опис на нотариус № 316 с район на действие ВРС, по иска на А. В. В. против С.М.Д. и С.Г.С., на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД; и ответниците са били осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1594.94 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Счита се, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обявил на страните доклад по см. на чл. 146 от ГПК, по който същите да направят своите възражения, както и липсва произнасяне по всички доказателствени искания на ответниците – относно приемането на представените от тях писмени доказателства, относно исканията, основани на нормата на чл. 192 от ГПК и относно искането за разпит като свидетел на личния лекар на ищеца д-р П. Б.. Това е довело до непълнота на доказателствения материал и до неправилни правни изводи. Счита се, че решението не е мотивирано, тъй като липсват изложени от съда съображения досежно условията и обстоятелствата, при които е бил подписан процесния договор, респ. волята на страните за това, както и относно липсата на доказателства за възникване на нужди за ищеца, които да са по-различни от тези при сключването на договора. Липсват и съображения относно противопоставянето на ищеца за получаване на предлаганата от ответницата престация по договора. Поради всичко това са налице неправилни изводи, което въззивниците обосновават и чрез анализ на доказателствата по делото и тези, които са били представени от ответниците, но не са били приети и обсъдени от съда. Отправени са и доказателствени искания на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК:

-          да се приемат представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, представляващи заверени от страната копия на автобусни билети и справки от работодателя на въззивницата; справка от куриерска служба „Еконт“ за изпратените от сина на ответниците В. С. Г. колетни пратки до ищеца А. В. и с отразяване на тяхното съдържание; удостоверение за раждане на В. С. Г.; рецепта за очен преглед от 26.09.18г. от д-р А. на името на ответницата; разпореждане от 27.11.17г. от ТП на НОИ гр. Кюстендил за пенсия за осигурителен стаж и възраст на ответника; отговор на Омбудсмана на Република България от 17.02.16г. въз основа на жалба на лелята Е. чрез нейния адвокат.

-          да се изпратят молбите по чл. 192 от ГПК, представени от ответниците по първоинстанционното дело – до д-р Д., който да издаде удостоверение дали А. В. е бил пациент на Очна клиника – Варна и за кой период от време; дали са предоставени негови медицински документи на С.М.Д.; до РЗОК-Варна, която да удостовери за периода от 01.01.17г. до 13.09.19г. дали в полза на А. В. е била издавана и заверявана рецептурна книжка и на кого е била предадена същата;

-          да се допуснат до разпит трима свидетели – двама при режим на довеждане и един при режим на призоваване (д-р П. Б.). В тази връзка се сочи, че при поискани от ответниците в отговора на исковата молба трима свидетели, съдът е допуснал двама, а искането за разпит на д-р Беломорска /вместо да се изпраща молба по чл. 192 от ГПК до нея/ е било отхвърлено от ВОС без мотиви. Целта е чрез свидетелските показания да се установят предоставяните от ответницата грижи за ищеца чрез лични действия.

Претендира се отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на иска.

            След постановяване на първоинстанционното решение, на 14.06.20г. е починал ищеца А. В. П., поради което и на осн. чл. 227 от ГПК първоинстанционният съд е заличил същия като страна по делото и постановил вписването като ищци на неговите наследници по закон – С.И.С., З. И. Г., С.М.Д., Л.М.Д. и Р.К.В. /определение № 260269/27.07.20г./.

            В тази връзка следва да се отбележи, че е налице сливане на качествата на ищец и ответник в лицето на С.М.Д., поради което и неправилно първоинстанционният съд я е конституирал като ищец по делото в качеството ѝ на правоприемник на починалия първоначален ищец и е разпоредил изпращането на препис от нейната въззивна жалба на самата нея. Последната следва да се заличи като ищец и въззиваема страна по делото.

            В предвидения срок е постъпил отговор на въззивната жалба единствено от С.И.С. и З. И. Г., подадена чрез общия им процесуален представител адв. К.Н. ***. Същата е оспорена като неоснователан и се претендира потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Изложените от въззивниците доводи относно допуснати от съда процесуални нарушения се считат за неоснователни и по-скоро бланкетни. Счита се, че поделото е обявен доклад и на страните е била дадена възможност да изразят становще по същия, след което съдът се е произнесъл с определение относно доказателствените им искания, допускайки тези, които са били допустими, относими и необходими. Ответниците не са възразили срещу това определение, поради което се счита, че те са загубили възможността да се позовават на нарушения едва във въззивната жалба. Счита се, че решение е обосновано въз основа на направеня анализ на доказателствата и правните изводи съответстват на доказателствения материал и на закона – ответниците не са установили да са престирали грижи и издръжка за покойния вече ищец, от каквито същият безспорно се е нуждаел. Претендира се решението да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото. Доказателствените искания се считат за неоснователни.

            Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт и редовност на жалбата, поради което и същата се явява допустима.

            При направената проверка настоящият съд установи, че действително с отговора на исковата молба ответниците са отправили искания за приемане като доказателства на приложените Партидни сметки за 2017г., 2018г. и 2019г. за изработени от ответницата надници; на автобусни билети от „Юнион Ивкони“ ООД за посочени дати на 2017г., 2018г. и 2019г.; писмена справка от куриерска служба „Еконт“ с подател В. С. Г. и описание на получатели и обявено съдържание на изпращаните колети; удостоверение за раждане на В. С. Г.; рецепта за очен преглед от 26.09.18г. от д-р Арнаудов на името на ответницата; разпореждане от 27.11.17г. от ТП на НОИ гр. Кюстендил за пенсия за изслужено време и възраст на ответника; отговор на Омбудсмана на Република България от 17.02.16г. въз основа на жалба на Е. И. чрез нейния адвокат.

            С определението си по реда на чл. 140 от ГПК от 17.01.20г. съдът се е произнесъл, че допуска до събиране като писмени доказателства на представените от страните документи. С определение № 306/17.01.20г. съдът е оставил без уважение искането на ответниците за разглеждане на предявен от тях насрещен иск с молба вх. рег. № 686/09.01.20г. и същата е изпратена на ВРС на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК. Разпоредено е служебно изготвено копие от тази молба да се пиложи по делото. Това е осъществено като на л. 32-63 са приложени служебно изгответните от съда копия на насрещен иск с вх. № 686/09.01.20г., както и на описаните с отговора на исковата молба документи. В първото по делото с.з. на 27.02.20г. съдът е приел като доказателства представените с исковата молба документи, а относно представените от ответниците документи с отговора на исковата молба е посочил, че приема като доказателства пълномощно 2 бр. и платежно нареждане към ВОС. Липсва произнасяне относно други писмени доказателства.

            С оглед на горното настоящият съд намира, че е налице хипотезата на 266, ал. 3 от ГПК и посочените документи /с изключение на разпореждане от 27.11.17г. от ТП на НОИ гр. Кюстендил за преизчисляване на пенсия за осигурителен стаж и възраст на ответника; отговор на Омбудсмана на Република България от 17.02.16г. въз основа на жалба на Екатерина Иванова, които са неотносими към предмета на делото/ следва да бъдат приети като доказателства.

            Искането за изискване на документи от д-р Драганов по реда на чл. 192 от ГПК, респ. за издаване на съдебно удостоверение на страната, е неоснователно, тъй като искане в този му вид ответниците са направили за първи път едва с въззивната жалба. Видно от отговора на исковата молба отправеното искане е било да се изиска от д-р Драганов справка, в която да посочи дали А. В. е посещавал неговия кабинет със своята племенница. Това искане е оставено без уважение с протоколно определение от 27.02.20г., тъй като по същество са изискани по реда на чл. 192 от ГПК не представянето на документи от трето неучастващо в делото лице, а събирането на свидетелски показания в писмен вид. Поради горното, това искане на въззивниците следва да се остави без уважение, тъй като не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Неоснователно е и искането за изпращане на молба по чл. 192 от ГПК, респ. за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред РЗОК-Варна, която да удостовери за периода от 01.01.17г. до 13.09.19г. дали в полза на А. В. е била издавана и заверявана рецептурна книжка и на кого е била предадена същата. Това е така, защото в с.з. на 27.02.20г. /л. 81/ процесуалният представител на ищеца е заявил изрично, че не оспорва това обстоятелство, че именно ответницата е взела от РЗОК-Варна рецептурната книжка на ищеца.

Относно искането за събиране на гласни доказателства. В отговора на исковата молба е отправено искане да се допуснат при режим на водене свидетели - свидетелят, с чиято кола ответниците са пътували до гр. Варна и обратно, за да гледат ищеца и сестра му, както и дали ответницата е търсила работа в гр. Варна; сина на ищцата – относно колетните пратки и тяхното съдържание; колежката на ответницата, която да удостовери съдържанието на телефонен разговор между ищеца и ответницата. Съдът е допуснал до разпит по двама свидетели на всяка от страните и пред съда са снети показанията на сина на ответницата и на жената, с чиято кола са пътували до гр. Варна. След отхвърляне на искнето на ответницата за изискване по реда на чл. 192 от ГПК на справка от лекуващия лекар на ищеца д-р Беломорска – да посочи дали А. В. е посещавал нейния кабинет със своята племенница; знае ли дали Венев има издадена нова рецептурна книжка през 2019г. и кой е представил същата пред нея, както и дали са изписвани лекарства по новата рецептурна книжка /тъй като съдът е приел, че се цели събирането на свидетелски показания не по установения ред/, процесуалният представител на ответниците е отправил искане да се призове като свидетел д-р Б.. Искането е оставено без уважение от съда без да изложи мотиви.

Настоящият състав на съда намира, че не следва да се уважава искането на въззивниците за допускане до разпит на още двама свидетели при режим на довеждане за установяване на твърденията за полагане на грижи за ищеца в изпълнение на процесния договор, тъй като такива са били допуснати и показанията им са снети пред ВОС.

Искането за допускане до разпит на личния лекар на Анани Венев относно посочените обстоятелства следва да се уважи.

Делото следва да се внесе за разглеждане в открито с.з.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ЗАЛИЧАВА като ищец /съответно въззиваема/ по делото С.М.Д. поради сливане на качествата на ответник и ищец в нейно лице.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените на л. 32-63 /с изключение на л. 45 гръб и л. 46 поради нечетливост на копията/ от първоинстанционното дело документи: автобусни билети на „Юнион Ивкони“ ООД за пътувания за периода от 10.10.17г. до 05.09.19г.; удостоверение за раждане на В. С. Г.; рецепта за очен преглед от 26.09.18г. от д-р А. на името на ответницата; Партидни сметки за изработени надници, требвания и изплатени за тях суми на ответницата за 2017г., 2018г. и 2019г.; Писмена справка от куриерска служба „Еконт“ с подател В. С. Г. и описание на получатели и обявено съдържание на изпращаните колети.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивниците за:

-          приемане като доказателства на разпореждане от 27.11.17г. от ТП на НОИ гр. Кюстендил за пенсия за осигурителен стаж и възраст на ответника; отговор на Омбудсмана на Република България от 17.02.16г. въз основа на жалба на Екатерина Иванова;

-          изпращане на молба по чл. 192 от ГПК, представена от ответниците по първоинстанционното дело – до д-р Д., който да издаде удостоверение дали А. В. е бил пациент на Очна клиника – Варна и за кой период от време; дали са предоставени негови медицински документи на С.М.Д.;

-           изпращане на молба по чл. 192 от ГПК, представена от ответниците по първоинстанционното дело до РЗОК-Варна, която да удостовери за периода от 01.01.17г. до 13.09.19г. дали в полза на А. В. е била издавана и заверявана рецептурна книжка и на кого е била предадена същата;

-          допускане до разпит при режим на довеждане на още двама свидетели за установяване на изпълнение на задълженията на приобретателите по процесния договор;

ДОПУСКА като свидетел по делото при режим на призоваване д-р . Б., гр. Варна, ж.к. „Младост“, бул. „Република“, ет. 3, каб. 8 за установяване на следните факти: дали пациента А. В.В. е посещавал нейния кабинет със своята племенница С.М.Д.; кой ѝ е предоставил издадена през 2019 нова рецептурна книжка на пациента и изписвани ли са лекарства по новата рецептурна книжка на пациента за лечение на неговите заболявания.

Определя депозит в размер на 40 лв., за възнаграждение и разноски на свидетелката на осн. чл. 168 от ГПК, които да се внесат от въззивниците в 1-седмичен сррок от съобщението по депозитната сметка на ВАпС, за което обстоятелство да представят доказателства в посочения срок. При неизпълнение на това задължение, допускането на свидетеля ще бъде отменено.

Свидетелката да се призове след внасяне на депозита и същата да бъде уведомена за въпросите, по които ще бъде разпитана.

Да се извърши служебна справка в НБД „Население“ относно това дали въззивниците са съпрузи и относно момента на сключването на граждански им брак.

Насрочва делото в открито с.з. на 18.11.20г. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните – въззивниците С.М.  Д. и С.Г.С. /чрез общия им процесуален представители адв. Ан. П./ и въззиваемите страни – С.И.С., З. И. Г. /чрез общия им процесуален представител адв. К. Н./, Л.М.Д. и Р.К.В..

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: