ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 1000 03.06.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: трети юни две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Елеонора Кралева
въззивно гражданско дело № 55 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Образувано е по молбата на Б.А.С. ***, въззиваем по възз.гр.д.№ 55/2019 г. по описа на БОС, подадена чрез пълномощника адв.Г.С., с искане по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на Решение № ІІ-16/29.03.2019 г. по възз.гр.д.№ 55/2019 г. по описа на БОС в частта му за разноските, като се осъди въззивницата М.А.С. да заплати на молителя направените от него във въззивното производство разноски в размер на 900 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
В молбата са изложени съображения, обосноваващи направеното искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като е посочено, че по делото пред районния съд е представен договор за правна услуга, в който е уговорено между страната и процесуалния й представител възнаграждението и неговия размер, дължимо за всяка инстанция до приключване на делото, т.е. налице е един единствен договор, който обвързва страните до окончателното решаване на правния спор. Поради това, молителят счита, че не е необходимо и липсва изискване да се подписва нов договор за всяка инстанция, а единствено следва да се представят доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение. По тези съображения се моли съда да изменени постановеното по делото решение в частта му за разноските, като присъди на въззиваемия направените от него разноски във въззивното производство в размер на 900 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор по молбата от страна на въззивницата М.А.С., подаден чрез пълномощника й адв.Р.С., в който се взема становище за недопустимост и неоснователност на искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Посочва се, че по делото не е представен списък по чл.80 ГПК и поради това искането е недопустимо. Отделно се счита, че искането е неоснователно, тъй като претендираните по представения договор за правна услуга разноски вече са присъдени от РС-Несебър и е недопустимо една и съща сума да се претендира два пъти на основание един правопораждащ факт – договор за правна помощ до приключване на делото.
Бургаският окръжен съд, като прецени изложените в молбата съображения, доводите на страните и провери данните по делото, намира следното:
Молбата за изменение на
въззивното решение в частта за разноските е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е допустима.
Съдът не споделя
възражението на въззивницата М.С., че искането е недопустимо, тъй като липсвал
представен списък по чл.80 ГПК. Действително, наличието по делото на списъкът
по чл.80 ГПК е условие за допустимост на искането по чл.248 ГПК в хипотезата на
изменение на съдебния акт в частта за разноските. В настоящия случай се касае
именно до изменение на въззивното решение в частта за разноските, тъй като от
страна на съда е налице произнасяне в решението относно отговорността за
разноски. По делото пред БОС, обаче, въззиваемият С. е представил списък по чл.80 ГПК (л.29), в който са посочени направените разходи до приключване на делото,
поради което възраженията на въззивницата в този смисъл са неоснователни. Ето
защо, БОС намира, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира молбата за основателна.
Производството по възз.гр.д.№ 55/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд е приключило с решение № ІІ-16/29.03.2019 г., с което е потвърдено решение № 181/16.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 275/2018 г. по описа на РС-Несебър, с което е отхвърлен иска на М.А.С. срещу Б.А.С. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7 500 лв. – обезщетение за лишаването й от възможността да се ползва от собствената си 1/4 ид.ч. от предоставената за ползване югоизточната част на поземлен имот с идентификатор 61056.502.381, с адрес на имота в с.Р., ул.“Р.“ № *, под номер 129, кв.20, парцел 27 по предходния план на с.Равда.
В мотивите на въззивното решение БОС е изложил становище за неоснователност на искането на въззиваемия Б.С. за присъждане на направените от него съдебни разноски, предвид липсата на представен във въззивното производство договор за за правна защита и съдействие, от който да е видно уговореното между въззиваемия и неговия процесуален представител възнаграждение и неговия размер.
Съдът констатира, че действително в производството пред РС-Несебър е представен договор за правна услуга от 25.05.2018 г. (л.21), с който ответникът Б.С. е възложил на адв.С. да го представлява и да води делото до окончателното му приключване във всички инстанции, а съгласно в чл.3, ал.1 от същия договор е уговорено възнаграждение на процесуалния представител в размер на 900 лв. за една съдебна инстанция, като е посочено, че възнаграждението за делото пред районния съд е заплатено в брой при подписването на договора. Видно е, че с посочения договор за правна услуга дължимото възнаграждение от 900 лв. е уговорено за всяка съдебна инстанция, предвид упълномощаването на адвоката да осъществява процесуално представителство на страната до окончателното решаване на спора пред всички инстанции. В този смисъл основателни са доводите на молителя, че в случая не е необходимо подписването и представянето на нов договор за правна защита и съдействие и във въззивното производство. Горните обстоятелства не са били съобразени и взети предвид от настоящия съд, поради което така допуснатият пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл.248 ГПК. Съгласно разясненията на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. За да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния представител. При плащане на адвокатското възнаграждение в брой е допустимо удостоверяването на плащането да бъде извършено и с разписка, издадена след сключване на договора, ако плащането е извършено след възникване на правоотношението по договора за процесуално представителство и правна помощ ( в този смисъл – Определение № 296/30.05.2017 г. по ч.т.д.№ 1061/2017 г. на ВКС, II т.о., ТК), каквато е и настоящата хипотеза. В случая, представената от адвоката разписка е такава по чл.77, ал.1 ЗЗД и с нея се удостоверява заплащането от въззиваемия на уговореното с договора за правна услуга от 25.05.2018 г. адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., дължима за всяка инстанция. Ето защо и с оглед изхода на делото на въззиваемия следва да се заплатят направените от него разноски в настоящото производство в размер на 900 лв., като въззивното решение решението се измени в частта за разноските в този смисъл по реда на чл.248 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът намира депозираната молба по чл.248, ал.1 ГПК за основателна, поради което същата следва да бъде уважена.
Мотивиран от
горното и на основание чл.248, ал.3, изр.първо ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № ІІ-16 от 29.03.2019 г., постановено по възз.гр.д.№ 55/2019 г. по описа на БОС, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА М.А.С. ***, ЕГН **********, да заплати на Б.А.С. ***, ЕГН **********, сумата от 900 лв. (деветстотин лева) за направените от същия съдебни разноски във въззивното производство по в.гр.д.№ 55/2019 г. по описа на БОС, за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно чл.3, ал.1 от договор за правна услуга от 25.05.2018 г., разписка от 17.12.2018 г. и списък по чл.80 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.