Р Е Ш Е Н И Е
№ 235 / 11.04.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Цветомира Димитрова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 1123 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Териториална дирекция „Митница
Бургас“ към Агенция „Митници“, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение №100/20.09.2021г., постановено по АНД №20215620200618/2021г. по описа
на Районен съд – Свиленград в частта му, с която Наказателно постановление
№1835/2021 от 19.07.2021г.е изменено в частта му по пункт II и e отменено в частта му по
пункт III, като се иска
отмяната на решението в посочените части.
В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта му, с която било изменена т.II и т.III от Наказателно постановление №1835/2020 от 19.07.2021г. на Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, с която на Д.Г.П. била наложена глоба в размер на 67 791.60 лева, като същата била намалена на 4928.70 лева, и с т.III от същото НП било постановено отнемане в полза на държавата на автомобил „AUDI A4“ с рег.№ Х **** КТ, рег. талон и един брой контактен ключ. Счита се, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Неправилно съдът отказал да кредитира становището на митническите органи относно стойността на процесните 180 броя смарт телефони с аргумента, че това становище не било изготвено на базата на наличните по делото доказателства, а именно представената в съдебно заседание фактура. Този аргумент на съда би вътрешно противоречив и нелогичен. Нямало как визираното становище да се основава на въпросната фактура при условие, че в хода на административно-наказателното производство същата не била предоставена и съществуването ѝ не било известно до първото съдебно заседание. В този смисъл стойността на процесиите 180 броя смарт телефони XIAOMI Redmi 9 била правилно определена от комисията, в съответствие с критериите заложени в т.38 на § 1 от ДР на Закона за митниците на база на всички доказателства по преписката. Напълно неправилно съдът бил приел и основал решението си на фактурата, представена от жалбоподателя в съдебно заседание. Същата представлявала копие, което дори не било заверено за вярност с оригинала. Сочи се, че такава фактура би могъл да изготви всеки с елементарна компютърна грамотност. Представянето ѝ в съдебно заседание не било нищо повече от една защитна версия на жалбоподателя, защото ако разполагал с фактура към датата на извършване на деянието - 10.06.2021г., същият щял да я представи и да декларира стоките, или поне да я представи в хода на административно-наказателното производство до издаване на наказателното постановление. Освен това нелогична - както житейски, така и търговски необоснована, била цената на мобилните телефони във въпросната фактура. Не било взето предвид от съда, че в случая, видно от самата „фактура“, страна по сделката не бил мобилен оператор, нито пък ставало въпрос за единична бройка телефон. По-скоро следвало да се приеме за ноторно известно, че на пазара нямало смарт телефони с подобни характеристики - анонсирани през 2020г., които да се продавали на цена от 7 евро. Представянето на въпросната фактура с толкова ниска стойност за такъв модел смарт телефон от страна на жалбоподателя не било нищо повече от желанието му да не бъде санкциониран с висока глоба и като следствие на това, да не бъде отнеман в полза на държавата личният му автомобил - средството за извършване на нарушението. Счита се, че като редуцирал толкова драстично наложеното наказание съдът възпрепятствал постигането на целите на наказанието, съгласно чл. 12 от ЗАНН. Дори се постигнало обратното - нарушителят, за когото деянието било при условията на повторност, персонално да се чувства ненаказан, защото по този начин запазвал собствеността върху автомобила си. Предвид изложеното се счита, че събраните по делото доказателства са преценени превратно от съда. Представената едва в съдебното заседание фактура за закупуване на процесиите стоки кредитирал безусловно, без да я постави на обсъждане в съвкупност с всички други факти и обстоятелства по случая.
Моли се Наказателно постановление №1835/2020 от 19.07.2021г., в частта му по т.II и т.III да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Изложените съображение в касационната жалба се преповтарят в писмени бележки.
Ответникът – Д.Г.П., в писмени отговор и становище, подадени чрез пълномощник, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково излага съображения в насока основателност на жалбата, съответно незаконосъобразност на решението на РС – Свиленград в оспорената му част. Предлага същото да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 1835/2020 от 19.07.2021г. на Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска”, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” – Централно митническо управление при Агенция „Митници”, в частта, с която от Д. Г. П., на основание чл.233, ал.6 от Закона за митниците (ЗМ) били отнети в полза на Държавата 180 броя смарт телефони (пункт І), изменил същото НП в частта, с която на Д. Г. П. за нарушение на чл.233, ал.4 във р. с ал.1 от ЗМ е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 67 791.60 лева, като намалил размера на наказанието от 67 791.60 лева на 4 928.70 лева (пункт II), и отменил НП в частта, с която от Д. Г. П., на основание чл.233, ал.8 от ЗМ в полза на Държавата е бил отнет лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ Х **** КТ, ведно с рег.талон и контактен ключ.
За да постанови решението си районният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение и НП са законосъобразни от формална и процесуалноправна страна. Не били допуснати процесуални нарушения в производството по издаването им, спазени били изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН при съставянето на АУАН и издаването на санкционния акт. Посочените актове били издадени от компетентни органи и при спазени срокове по чл.34, ал.1, изр. второ и ал.3 от ЗАНН. Не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административно-наказателната процедура. На следващо място, НП било правилно и обосновано, като от събраните по делото доказателства се доказало описаното в него административно нарушение, което било и правилно правно квалифицирано. Поради това основателно и правилно била ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето. Съдът изложил и мотиви относно липсата на основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По отношение размера на наложеното наказание въззивният съд приел, че същият следва да е в размер на 4 928.70 лева, а не на 67 791.60 лева, тъй като стойността следвало да се определи съгласно § 1, т.38 от ДР на ЗМ и по реда на чл.70 – 73 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, т.е. на базата на пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност. В случая следвало да се вземе предвид договорената и действително платената цена на стоката, съгласно представената по делото фактура, чието съдържание не се опровергало. Като база за определяне на стойността следвало да се вземе предвид именно тази фактура, макар и да била с доста по-ниска единична стойност на стоките. Посочил, че не кредитира Становището на митническите органи за стойността на стоките, предмет на нарушението. Като взел предвид фактурната стойност на процесните стоки съдът установил, че е налице явно несъответствия между двете конкуриращи се стойности - тази на стоките, и тази на отнетия лек автомобил, чиято стойност била е близо 1/2 пъти по-висока от стойността на стоките, предмет на нарушението, поради което приел, че МПС не следвало да бъде отнемано.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение в оспорената му част за неправилно.
Административно-наказателната отговорност на касационният ответник е ангажирана на основание чл.233,ал.1 от ЗМ. Цитираната норма предвижда наказване за митническа контрабанда на всяко административно-наказателно отговорно лице, което пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, с налагане на наказание глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.
Не е спорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място Д.Г.П. е направил опит да превози през държавната граница на Република България стоки - смарт телефони, без знанието и разрешението на митническите органи. Съобразно правилно установената от съда фактическа обстановка, телефоните с марка Xiaomi Redmi 9, общо 180 бр., са били установени в автомобила на наказаното лице - в кухини около двигателя, при извършената му проверка на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“ на път от Република България за Република Турция, т.е. мобилните апарати са били предназначени за износ.
В този случай, видно от съдържанието на цитираната разпоредба на чл.233, ал.1 от ЗМ, от значение за определяне размера на наказанието е стойността на стоките. Легално определение на понятието “стойност на стоки при износ“ е дадено в § 1, т.38 от ДР на Закона за митниците и това за целите на административно-наказателното производство е: 1. цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или ако такава продажба не е налице; 2. пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до българска граница.
При цитираната законодателна уредба, според настоящият съдебен състав неправилно въззивният съд е приел, че стойността на стоките е посочената в представената в хода на съдебното производство Фактура №DF2021-00159 от 04.06.2021г. от 1260.00 евро, равняващи се на 2 464.35 лева.
Нормите на чл.70-чл.73 от Регламент № 952/2013г. на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на митнически кодекс на съюза, в случая не са приложими. В същите са посочени методите за определяне митническата стойност във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки. Митническата стойност е относима към размера на налаганото наказание за осъществено административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, само в случаите касаещи внос на стоки на територията на Република България. В конкретния случай, безспорно е установено, че това обстоятелство не е налице, като целта е била стоките да се изнесат от страната.
За да е налице първата хипотеза на § 1, т.38 от ДР на ЗМ следователно е необходимо да са налице надлежни доказателства удостоверяващи действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, т.е. цената която купувачът трябва действително да плати в полза на продавача при износа, който в случая е с местоназначение извън митническата територия на Европейският съюз.
Такива доказателства по делото не са налице. Това е така, тъй като фактурата (в случай, че се кредитира като годно писмено доказателство) е съставена за целите на вноса на мобилните устройства в Република България, а не за целите на износа и не удостоверява стойността на продажбата им за износ извън страната. При липса на доказателства, удостоверяващи стойността на процесните телефони по реда на хипотеза първа от § 1, т.38 от ДР на ЗМ (т.е продажба на стоките на лице, находящо се извън територията на страна респ. и стойността на същата) е следвало тази стойност да се определи по реда на хипотеза 2-ра от същата разпоредба.
С оглед изложеното за изясняване релевантните за спора факти е било необходимо районният съд да допусне изготвяне на съдебно-икономическа експертиза по делото, по която вещо лице да даде заключение, съобразно хипотезата на § 1, т.38 от ДР на ЗМ относно пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до българска граница. Като не е предприел това процесуално действие за установяване на действителната пазарната цена на телефоните, въпреки стореното в тази насока искане от страна на жалбоподателя, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е така, тъй като отговорът на въпроса каква е стойността на процесните вещи е от изключително значение, както за правилното индивидуализиране на наложеното на санкционираното лице наказание, така и за преценка налице ли са основанията на чл.233, ал.8 от ЗМ за отнемане на средството послужило за извършване на нарушението.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт.
При този изход на спора следва
да бъде уважено искането на касатора за присъждане на разноски, а именно:
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 80.00 лева, с
оглед разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №100/20.09.2021г., постановено по АНД № 20215620200618/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, в частта му, с която е изменено Наказателно постановление №1835/2021 от 19.07.2021г. издадено от Началник отдел“ Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“, в частта му по пункт II и е отменено същото наказателно постановление в частта му по пункт III.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Свиленград при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Д.Г.П., с ЕГН ********** ***, да заплати на Агенция „Митници“ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.