Определение по дело №54/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 78
Дата: 19 февруари 2021 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия: Росица Николова Кокудева
Дело: 20215400500054
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 78
гр. С. , 19.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500054 по описа за 2021 година
Производството е по чл.396 ГПК.
С определение №31/21.01.2021г. по гр.д. №45/2021г.
С.ският районен съд е допуснал обезпечение на предявените обективно
съединени осъдителни искове за заплащане на трудови възнаграждения и
обезщетение за забава от С. С. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „ч.“ № 3, вх.
Б, ет. 5, ап. 28 срещу „Б.б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Б.“ № 64, офис 2, представлявано от В.Р.Б. чрез
налагане на запор на банковите сметки на дружеството в „Централна
кооперативна банка“ АД до размера от 8846,92 лева .
Постъпила е частна жалба с вх.№615/29.01.2021г. от „Б.б.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 64, с ЕИК
****, представлявано от управителя В.Р.Б., чрез пълномощника - адв. С.Ч.
срещу определение № 31/21.01.2021 г. по гр. д. № 45/2021 по описа на
районен съд –С. ,което намира ,че е незаконосъобразно и необосновано и
моли съда да постанови акт , с който да го отмени и отхвърли искането като
неоснователно Твърди ,че в исковата молба се претендира от ищеца
заплащане на трудови възнаграждения за месеците май 2020г. до м. август
2020г. включително, като общата сума, която ищецът претендира е в размер
на 8 846,92 лева. Твърди ,че тези възнаграждения обаче са изплатени от
доверителя му. Видно от писмените доказателства, които представя с
частната жалба .Твърди ,че от тях е видно , че за претендираните месеци,
доверителят му е изплатил на ищеца полагащото му се трудово
възнаграждение, като след като се сумират сумите по месеци доверителят му
е изплатил на ищеца общо сумата от 11 292.47 лева. Счита че от това следва,
че допуснатата обезпечителна мярка е недопустима и незаконосъобразна,
поради което моли да бъде отменена. Намира ,че вида на обезпечителната
1
мярка може да причини на дружеството –работодател много вреди като
ограничи възможностите за дейност и разплащания с другите му
съконтрахенти както и до голяма степен ще ограничи възможностите му за
разплащане с държавата за данъци, такси, осигуровки на заетите в
предприятието, с другите търговци и доставчици и т. н. Счита ,че обезпечение
на предявен иск може да бъде допуснато при доказана вероятна
основателност на иска. Вероятна основателност е налице, когато са
представени убедителни писмени доказателства или когато сериозността на
претенцията се обуславя от готовността, респективно ефективното внасяне на
парична гаранция.Намира ,че в настоящия случай съдът е допуснал
обезпечението като не е направил анализ на представените с исковата молба
доказателства и не е мотивирал защо приема, че същите са убедителни до
степен, че за допускането на обезпечението не е определил
парична_гаранция. Вземането ищецът обосновава с представяне на трудов
договор, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и копие от
трудовата книжка.Счита , че представените от ищеца доказателства не са от
естество да аргументират вероятна основателност на иска. Изводът за
убедителност на доказателствата съдът изгражда въз основа на представените
трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и
копие от трудовата книжка. Претендиралото вземане не е признавано от
ответника по обезпечението, доколкото и от представените писмени
доказателства, не може да се установи дали е заплатено или не е трудовото
възнаграждение на ищеца.Намира ,че в настоящия случай обезпечение може
да се допусне само срещу представена гаранция,но такава не е определена
и не е внасяна от ищеца.Намира ,че представените писмени доказателства не
са убедителни. Не е определена и внесена гаранция, поради което никоя от
алтернативните предпоставки за обезпечение не е налице. Счита ,че с
представените от жалбоподателя писмени доказателства, установява, че на
ищеца напълно му е изплатено дължимото му се трудово възнаграждение за
претендираните от него месеци.Поради това моли съда да отмени
обезпечението или го измени като задължи ищеца да внесе съответното
обезпечение в размер на исковата претенция.Претендира разноски по делото
за заплатено адв. възнаграждение и заплатена държавна такса .
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№917/12.02.2021г. от С. С. К. ЕГН-**********гр. С. чрез адв.С.Р.К. ,която
поддържа становище ,че частната жалба е неоснователна и моли съда да
потвърди обжалваното определение като законосъобразно и обосновано
постановено. Счита ,че за да допусне исканото обезпечение, решаващият
районен съд е изложил мотиви, съобразени с изискванията на закона относно
допустимостта и основателността на искането по чл. 390 ГПК, които мотиви
не са опровергани с оплакванията ,поддържани в частната жалба.Твърдението
на жалбоподателя, че трудовите възнаграждения, предмет на иска , са били
изплатени, намира за неверни. Поддържа твърденията си в исковата молба.
Твърди, че върху представените с частната жалба ведомости С. С. К. не се е
подписвал,като това обстоятелство ще бъде предмет на доказване, съобразно
указанията на съда в доклада по чл. 146 ГПК.Моли съда да обърне внимание
2
,че е известна масовата нелоялна практика , задлъжняли работодатели да
закриват фирмите си с цел да затруднят или да направят невъзможно
събирането на вземанията на кредиторите.Поради това моли съда да остави
без уважение депозираната частна жалба и потвърди обжалваното
определение на районен съд –С. като законосъобразно и обосновано
постановено.
С.ският окръжен съд намира ,че частната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е в законният срок, от надлежно
упълномощен процесуален представител , срещу съдебен акт , който подлежи
на обжалване ,с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения :Съгласно разпоредбата на чл. 391 от ГПК, обезпечение на иска
се допуска при наличието на две кумулативно дадени предпоставки:- без
исканото обезпечение за страната да бъде невъзможно или затруднено
осъществяването на бъдещо позитивно решение т.е. да е налице
обезпечителна нужда и - искът да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или да бъде представена гаранция в определен от съда размер,
съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Следва също така исканата обезпечителна
мярка да бъде адекватна на търсената с иска защита на правата на ищеца,
както и да бъде допустима.Съдът, без да навлиза в коментар "по съществото"
на правният спор, намира, че се касае за исково производство по трудов
спор. За обезпечаването на тези искове,пълномощникът на ищеца в районен
съд С. е поискал по реда на чл. 389 ГПК налагането на обезпечителна мярка
"запор" върху банковите сметки на ответното дружество .Районният съд
законосъобразно и обосновано е приел, че предявените искове са допустими,
доколкото исковата молба е редовна, подадена пред компетентен съд от
процесуално легитимирано и правоспособно лице, притежаващо правен
интерес от разрешаване на спора, като за същия няма данни да е решен със
сила на пресъдено нещо между същите страни. Искът е счетен и за вероятно
основателен с оглед въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги
писмени доказателства, като е прието и наличието на обезпечителна нужда. С
оглед тези изводи съдът е счел, че обезпечителната мярка следва да бъде
допусната.Този извод на съда е правилен.Освен това видно от отговора на
частната жалба ищецът е оспорил факта да е подписал представените по
делото ведомости за получено трудово възнаграждение ,което обстоятелство
ще се доказва в хода на процеса .
С.ският окръжен съд намира ,че при заведено исково дело
по Кодекса на труда и допуснато обезпечение на иска, ищецът - служител
/работник/ не следва да внася гаранция .С разпоредбата на чл. 359 от Кодекса
на труда /КТ/ е прогласен принципът за безплатност на производствата по
трудови спорове за работниците и служителите - страни по трудовото
правоотношение. Той е последователно закрепен в законодателството, като с
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 5, б. "в" ЗДТ се предвижда
3
освобождаване на работниците и служителите от заплащането на такси и
внасянето на разноски по трудови дела. Посочената правна уредба е израз на
социалната закрила на икономически по-слабата страна в трудовите
правоотношения и възстановява равновесието между страните с оглед
осигуряването им на еднаква възможност за достъп до правосъдие по тази
категория дела. Задължителното внасяне на гаранция при обезпечаване на
тези искове е от естество да наруши посоченото равновесие, доколкото
житейска презумпция, залегнала в основата на възприетия законодателен
подход, налага да се приеме, че основен източник на доход за работника е
неговото трудовото възнаграждение, дължимо по оспореното
правоотношение./ В този смисъл е определение № 216 от 16.05.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1777/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска
Райчева в производство по чл.274,ал.3 ГПК/ .Именно поведението на
жалбоподателя като работодател е принудило ищеца да предяви иска си за
заплащане на дължимото , неизплатено възнаграждение и да поиска
обезпечение на вземането си.В противен случай евентуално постигането на
положителен резултат по този иск ще бъде безпредметно, поради
невъзможността да бъде изпълнено.
Поради това ще следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано обжалваното определение на районен съд С. .
Водим от горното С.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №31/21.01.2021г.
по гр.д. №45/2021г.,с което С.ският районен съд е допуснал обезпечение на
предявените обективно съединени осъдителни искове за заплащане на
трудови възнаграждения и обезщетение за забава от С. С. К., ЕГН
**********, от гр. С., ул. „ч.“ № 3, вх. Б, ет. 5, ап. 28 срещу „Б.б.” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 64, офис 2,
представлявано от В.Р.Б., чрез налагане на запор на банковите сметки на
дружеството в „Централна кооперативна банка“ АД до размера от 8846,92
лева ,като законосъобразно и обосновано постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4