№ 3874
гр. Варна, 19.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100501236 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Г. Т., ЕГН **********, срещу
Решение №4057/14.11.2024г. по гр. дело №11612/2023г. на ВРС, 31-ви състав,
с поправена ОФГ с Решение №948/18.03.2025г. по същото дело на ВРС, в
частите с което са отхвърлени исковете по чл.200 от КТ на С. Т. за осъждане
на „Пластхим-Т“ АД, ЕИК124000839, за следните суми на следните
основания:
- разликата над присъдените 10 000лв. до претендираните 60 000лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна трудова
злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в болки, страдания, операция на L4
гръбначен прешлен и неудобства след интервенцията, ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до пълното
изплащане на сумата;
- разликата над присъдените 2 340.65лв. до претендираните 6 367лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди от претърпяна трудова
злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в разликата между полученото
обезщетение за временна неработоспособност за времето от 20.06.2023г. до
21.09.2023г. и възнаграждението, което би получил ищеца, ако беше работил в
този период при работодателя, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до пълното изплащане на сумата,
като решението е постановено при участието на третото лице-помагач
на страната на ответника „Пластхим-Т“ АД – ЗК „Булстрад Виена
иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК000694286.
Решението не е обжалвано в останалите му части – уважените искове за
сумата до 10 000лв. за неимуществени вреди и до 2340.65лв. за имуществени.
1
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, незаконосъобразно и постановено при формален и непълен
анализ на събраните доказателства. Обезщетението за неимуществени вреди е
силно занижено по размер и не отговаря на реално претърпяните такива и на
критерия за справедливост. ВРС не е отчел в достатъчна степен характера и
вида на телесните увреждания на ищеца, силните болки и страдания от тях и
продължителния период на възстановяване от операцията на кръста, което не е
и напълно постигнато досега. Необосновано ВРС е приел 50% съпричиняване
на вредите от служителя поради укриване от негова страна на здравословните
му проблеми в дните след трудовата злополука, тъй като работодателят е бил
наясно с тях, както посочва и св. Алиосман. Необосновано съпричиняването е
мотивирано и с произволния извод на ВРС, че топчетата (гранулите), на които
се е подхлъзнал ищецът при разтоварване на стоката от камиона, са паднали
при подготовката за разтоварване на стоката. Погрешно приетата степен на
съпричиняване е довела и до необосновано намаляване на обезщетението за
имуществени вреди. По същество се моли за отмяна на решението в неговите
обжалвани части и за уважаване на исковете в цялост, с присъждане на
разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна и третото лице -
неин помагач – не депозират отговор по жалбата.
След дадените от въззивния съд указания по чл.129, ал.2 от ГПК ищецът
– въззивник внася следните уточнения по исковата молба: Трудовата
злополука е настъпила на 01.06.2023г. около 13.00 часа, по време на
изпълнение на служебните задължения на ищеца в двора на завод „Пластхим-
Т“ в гр. Аксаково, ул. „Добруджа“ №21. Служителят Т. се е насочил към
товарния отсег на управлявания от него служебен камион и в момента при
отваряне на отсега се е подхлъзнал на разпръснатите по целия двор гранули
(топчета). В резултат на това паднал по гръб, за кратко загубил съзнание,
свестил се и с помощта на негови ръководител и колега се изправил. Бил
замаян и изпитвал силни болки в главата след изправянето си. Преди да си
тръгне към къщи преместил камиона, за да не пречи на работата на другите
служебни автомобили. В деня на инцидента изпитвал главно силна болка в
главата, но в следващите няколко дни към нея се прибавила и болка в кръста,
която се засилила. Заради нея посетил лекар и на 20.06.2023г. бил
диагностициран с „увреждане на междупрешленни дискове в поясни и други
отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Това увреждане твърди да е
настъпило именно в резултат на падането на 01.06.2023г. при описаните
обстоятелства. Ищецът не е получавал застрахователно обезщетение, а карта
от застрахователя, с която е заплащал лечението си (което не претендира по
делото).
По така направените уточнения ответникът и третото лице-помагач не
изразяват становище в рамките на предоставения им от съда срок за това.
2
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: В срока по чл.259 от ГПК не са оправени искания за
събиране на доказателства пред ВОС, съобразно чл.260 и чл.266 от ГПК.
Искането за изслушване на вещото лице по СМЕ и пред ВОС е заявено
едва с втората уточняваща молба и след срока за обжалване, поради което е
преклудирано и следва да бъде отхвърлено. В допълнение то е мотивирано с
„изясняване на обективната истина“, което обаче не е предвидено в чл.266 от
ГПК основание за събиране доказателства пред въззивния съд, а доводите, че
„СМЕ е непълна“ биха били относими към искане за допълнителна експертиза
съобразно чл.201 от ГПК, каквото няма. По тези причини искането следва да
бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 20.10.2025г. от 14.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за изслушване на
вещото лице по СМЕ и пред ВОС.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
3
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4