РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Враца, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.02.2023г./ двадесет и първи февруари две хиляди
двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №26 по описа на АдмС – Враца за
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на И.И.И. ***, депозирана чрез пълномощника * М.С. против
РЕШЕНИЕ №85/02.12.2022г., постановено по АНД №112/2022г. на Районен съд Козлодуй, с което е потвърдено Наказателно
постановление №21-0288-000039/25.02.2022г. на Началник група РУ-Козлодуй към
ОДМВР-Враца. С касационната жалба се твърди,
че оспореното решение е неправилно, и незаконосъобразно, поради допуснати при
постановяването му множество противоречия с материалния закон, липса на
обсъждане на доказателства и тяхната оценка. Излагат се
съображения в тази насока и се прави искане за отмяна на решението и отмяна
на наказ. постановление.
В
с.з. касаторът, чрез процес.си представител * С. счита решението за неправилно
и незаконосъобразно по изложените доводи в жалбата, които поддържа и моли да
бъдат съобразени при постановяване на съдебния акт. Посочва се, че за същото
нарушение е издаден и друг акт, като същото е квалифицирано по ЗМВР и по него на осн. чл.257,ал.1 от ЗМВР е
издадено НП, по което е заплатена глобата. Не може жалбоподателя да бъде
наказан два пъти за едно и също нарушение, като е без значение как ще бъде
квалифицирано деянието по ЗМВР или по ЗДвП, касае се за едно и също нарушение.
Моли за отмяна на решението и за отмяна на
потвърденото с него НП. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции, съгласно приложен списък.
Ответникът
в с.з. не се представлява и не ангажира становище по делото.
Участващият
по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за основателност на касационната
жалба, а решението намира за неправилно.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след
преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение №85/02.12.2022г., постановено
по АНД №112/2022г. на Районен съд
Козлодуй е потвърдено, като
законосъобразно Наказателно
постановление №21-0288-000039/25.02.2022г. на Началник група РУ-Козлодуй към
ОДМВР-Враца, с което на И.И.И. *** за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание
чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП, е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца. В решението е прието,
че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като не са
допуснати процесуални нарушения при съставянето им. По същество на спора е
прието, че касаторът е осъществил състава на адм.нарушение по чл.103 ЗДвП и
правилно при издаване на НП наказващия орган е определил наказанието по чл.175,
ал.1,т.4 ЗДвП, като е отчел и факта че И. многократно е санкционира за
извършени нарушения на ЗДвП с 21 НП, за което е приложена справка за нарушител.
Обсъдил е и възраженията на
жалбоподателя, във вр. с твърдението че не е управлявал автомобила, както и за
начина на подаване на сигнал, като е извел извод за тяхната неоснователност.
Настоящата
инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният
съдебен акт е подробно мотивиран, като са
изложени подробни съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са
всички събрани по делото доказателства и наведените възражения от наказаното
лице. Правилно и в съответствие с доказателствата по
делото е прието, че в проведеното адм.наказ. производство по издаване на АУАН и
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че същите
отговарят на реквизити предвидени в разпоредбата на чл.42 и чл.57 ЗАНН. При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,
че е осъществен съставът на административното нарушение на чл.103 ЗДВП, както и че наказанието е правилно определено по чл.175,
ал.1,т.4 ЗДвП, с оглед приложената справка за лицето и съобразено с
разпоредбата на чл.27 ЗАНН. Нарушението
е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно
от показанията на свидетелите на Ц. и Д.,
че след подаване на сигналите от патрулния автомобил, касаторът не само че не
отбил или намалил скоростта си, а напротив - дори увеличил същата, което
обстоятелство е отразено в акта и НП. Следва да се посочи, че сигналът е бил
подаден в тъмната част на деня, бил е ясен и видим и задължителен за касатора в качеството му на водач на МПС. Това
поведение може да се обясни единствено с намерението на водача да избегне
проверката от полицейските служители. В мотивите
на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както
представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя
изложените мотиви, с които е потвърдено наказателното постановление и на
основание чл. 221, ал.2, изр.2 АПК препраща към тях.
Наведените
възражения от касатора пред настоящата
съдебна инстанция са неоснователни.
Възраженията на касатора, че не е
управлявал автомобила, поради което и
нарушението по чл.103 ЗДвП не е доказано
са обсъдени от въззивиният съд и същите са приети за неоснователни. Настоящата инстанция
споделя изводите на съда в тази насока и не намира за необходимо да ги приповтаря
отново в решението.
Възраженията
на касатора по отношение на свидетелските показания са също неоснователни. РС е обсъдил същите в решението, като се е мотивирал, по
отношение на всички свидетелски показания, както и защо възприема свидетелските
показания на служителите на ответника, а
не тези на
касатора. Обстоятелството, че на касатора са съставени множество актове от двамата полицейски служители не води до
извод, че не следва да се дава вяра на показанията на тези служители. Не се
споделя и възражението, че НП не отговаря на изискването на чл.57, ал.1,т.8 и
т.9 ЗАНН и същото е съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на НП.
Не
се споделя и възражението, с оглед представените по делото АУАН и издадено възоснова на него НП №4/2022г., по
което глобата е заплатена, че жалбоподателя е наказан два пъти по ЗМВР и ЗДвП за едно и също нарушение,
поради което и потвърденото с оспореното решение НП следва да бъде отменено. От
една страна това възражение не е направено пред РС и не са представени
доказателства за това, а от друга страна
двете наказателни постановления, както и АУАН, въз основа на които са
издадени НП, касаят различни нарушения, за които са предвидени различни
наказания по два отделни закона, макар и извършени при реална съвкупност от
едно и също лице, по едно и също време и място, час и МПС. Отделно от това по
издаденото НП по ЗМВР касаторът е имал възможност да оспорва същото по реда на
ЗАНН и да иска неговата отмяна. Факта, че по това НП е заплатена съответната
глоба не води до извод, че следва да
бъде отменено НП предмет на оспорване пред РС.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав
намира подробно изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото
факт.
По тези съображения и след извършена служебна проверка
на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал.
2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради
невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав,
в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон,
поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената
против него касационна жалба следва да се остави без уважение.
При
този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски, въпреки че
искането е направено своевременно, а от страна на ответника такива не са
претендирани.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила РЕШЕНИЕ №85/02.12.2022г., постановено по АНД №112/2022г. на Районен съд
Козлодуй, с което е потвърдено
Наказателно постановление №21-0288-000039/25.02.2022г. на Началник група,
РУ-Козлодуй към ОДМВР-Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.